№ 193
гр. Плевен , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Асен И. Даскалов
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200445 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №20-0938-003843/20.10.2020 г. на
*** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. Й. М. ЕГН: **********
са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1
ЗДвП;
на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че същото е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като
същевременно, развива съображения единствено във връзка с твърдяното
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП: че не е посочено кое от предложенията,
съдържащи се в същата алинея се явява нарушено; че същата разпоредба
1
няма забранителен характер и не може да бъде нарушена; че на
жалбоподателя не е било известно обстоятелството, че предната
регистрационна табела на управлявания автомобил е несъответна, неиздадена
от компетентните органи; че неоснователно административнонаказващият
орган е приел, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред.
На тази основа счита, че е следвало да бъде прието, че случаят е „маловажен“
и да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН, вместо да бъде издадено
обжалваното Наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за
отмяна на Наказателното постановление.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
273532/09.09.2020г. от страна на Д. А. Х. – *** при СЕКТОР „ПП“ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Б. Д. К., както и на
нарушителя – М. Й. М.. Съставен е за това, че на 09.09.2020г. около 21:25часа
в град ПЛЕВЕН, кръстовище, образувано от улица „Д***“ и булевард „***“, с
посока на движение към улица „***“, управлява лек автомобил „***“ с
регистрационен номер ***, като извършва следното: 1. движейки се по улица
„Д***“, навлиза в горепосоченото кръстовище на неразрешаващ /червен/
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, преминава през
същото и продължава по улица „***“ – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; 2. не
носи свидетелство за управление на МПС; при извършената проверка в РСОД
се установява, че СУМПС е със статус заменено в чужбина, при което водача
не представя валидно СУМПС, към момента на проверката – нарушение по
чл.150а ал.1 ЗДвП; 3. при оглед на автомобила, се установява, че предна
регистрационна табела не е издадена по реда на Наредба I- 45/2000г на МВР
(същата не е от метален материал, не е светлоотразителна и видимо е с друг
шрифт) – нарушение по чл.138 ал.1 ЗДвП; 4. не представя свидетелство за
регистрация на МПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. Отразено е, че
водачът е заявил, че не възразява относно констатираните нарушения; по-
конкретно, във връзка с посочената нередовност на предна рег. табела е
отбелязал, че автомобилът е собственост на неговата майка, управлява го от
около два месеца и не е обърнал внимание, че предната табела е подменена.
Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е
2
представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С Постановление от 21.09.2020г. РП – ПЛЕВЕН прекратила
наказателното производство по бързо производство №Б-420/2020г. на
основание чл.357 ал.1 т.1 вр.ч.24 ал.1 т.1 НПК, без да е била ангажирана
отговорността на М. за извършено престъпление по чл.345 ал.1 НК; приела, че
не е извършено престъпление от общ характер поради липсата на
доказателства за субективната страна на престъпно деяние от посочения вид,
а се касае за административно нарушение по ЗДвП. Ето защо, препис от
Постановлението на РП – ПЛЕВЕН било изпратено на *** на СЕКТОР „ПП“
при ОДМВР – ПЛЕВЕН, по компетентност.
На свой ред, административнонаказващият орган отчасти
възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя. Приел, че
не е извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП, а че деянието,
квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл.138 ал.1 ЗДвП,
следва да бъде калифицирано като такова по чл.140 ал.1 ЗДвП. На тази основа
и като съобразил Постановление от 21.09.2020г. на РП – ПЛЕВЕН, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на М. Й. М. ЕГН:
********** са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; на
основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; на основание
чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10
/десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.19 – 20 от делото/. Не е налице претендираното от
жалбоподателя нарушение на процесуалните правила – че не е посочено кое
от предложенията, съдържащи се в чл.140 ал.1 ЗДвП, се твърди, че е
нарушено. Посочването на коректната заК.а алинея, без предложенията
/които, впрочем, така или иначе, не са част от предвидения в ЗНА строеж на
нормативния акт/, е напълно достатъчно, щото да се гарантира възможността
на нарушителя да научи за какво административно нарушение е ангажирана
неговата отговорност – както е сторено и в процесния случай.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д. А. Х.,
3
Б. Д. К., както и писмени доказателства /л.14 - 18, л.29 – 30 от делото/. Съдът
преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите
Х. и К.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една
страна, а от друга – отчасти потвърждават изнесената в АУАН и в НП
фактическа обстановка. И двамата свидетели са категорични в частта на
фактическата обстановка, касаеща извършването на нарушение по чл.6 т.1
ЗДвП; категорични са и в това, че управляваният от страна на жалбоподателя
лек автомобил е бил с предна регистрационна табела, която не е била
издадена по съответния ред, в съответната форма, съгласно Наредба I-
45/2000г на МВР. Свидетелят Х. излага възприятия и във връзка с това, че в
хода на проверката станало ясно, че Свидетелството за управление на МПС,
издадено на името на М. е било заменено, като водачът не е представил
издаденото от органите на друга държава, свидетелство за управление; на
свой ред, свидетелят К. заявява липса на спомен във връзка със
Свидетелството за управление на водача – и дали са били направени
констатации в тази насока. Следва да бъде отново подчертано, че показанията
и на двамата свидетели са относително подробни, като в хода на съдебното
следствие, на всеки от тях беше предявен процесния АУАН. Въпреки това,
никой от свидетелите не споменава за извършването на други нарушения по
ЗДвП, включително – относно това, че водачът не е представил
Свидетелството за регистрация на управляваното от негова страна, МПС /
чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП /. Следва да бъде подчертано и това, че липсват разумни
юридически съображения показанията на двамата свидетели да бъдат
преценени като необективни или тенденциозни – напротив, същите оставят
убеждението за добросъвестност и обективност. Ето защо, Съдът приема за
достоверни и кредитира изцяло показанията на свидетелите Х. и К.. Именно
от показанията на същите свидетели се установява по несъмнен начин
фактическата обстановка в АУАН/НП без онази нейна част, в която са
изложени факти и обстоятелства за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2
ЗДвП; показанията на свидетелите Х. и К. не потвърждават изложената
констатация за това, че при извършената проверка, водачът не е представил
Свидетелството за регистрация на управляваното от негова страна, МПС. С
изключение на тази бележка, в останалата си част, изложената в АУАН/НП
фактическа обстановка се явява доказана, Съдът я приема и няма да я
преповтаря.
На следващо място, направените от страна на
административнонаказващия орган правни изводи, при съобразяване на така
очертаната и възприета от Съда фактическа обстановка, не могат да бъдат
изцяло споделени.
От една страна, както вече беше отбелязано,
административнонаказващият орган е преценил, че нарушение по чл.150а ал.1
ЗДвП, не е било извършено, поради което, не е наложил съответно
административно наказание и следователно – фактите и обстоятелствата,
4
касаещи евентуално нарушение от посочения вид, няма да бъдат обсъждани.
От друга страна, както също беше отбелязано,
административнонаказващият орган е преквалифицирал нарушението, което
според актосъставителя е по чл.138 ал.1 ЗДвП – в такова по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Следва да бъде напомнено, че съобразно последната правна разпоредба, „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.“. Така извършената преквалификация от страна на
административнонаказващия орган обаче, няма как да бъде споделена.
Индиректно, разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП, предвижда задължение за
всеки водач на МПС, който управлява същото по път, отворен за обществено
ползване, да вземе необходимите мерки, щото превозното средство да е
първо, надлежно регистрирано, второ – с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места и трето – със съответно заплатени
пътни такси. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, която в тази
й част се приема от Съда за доказана по несъмнен начин, обаче изобщо не
съдържа дори индиции за нарушение на някое от трите, лимитативно
изброени задължения, изводими от разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП.
Напротив, изложено е, че управляваният от страна на М. Й. М. лек автомобил
е имал регистрационни табели, но едната от тях не е била съответна, т.е. не е
била издадена по реда и във формата, предвидени в Наредба I- 45/2000г на
МВР. Несъмнено, липсата на регистрационна тебела или липсата на
регистрационни табели, поставени на определените за това места, няма как да
бъде приравнена на случая, при който такава табела/табели има, но те не са
издадени по съответния ред, в съответната форма. Следователно, нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП в случая не е било извършено от страна на М.М., като
същият неправилно е административно наказан на основание чл.175 ал.3
ЗДвП; ето защо, в тази част, Наказателното постановление подлежи на
отмяна.
По-нататък, както беше изтъкнато, в хода на съдебното следствие
не се събраха доказателства, от които следва, че при процесната полицейска
проверка, водачът М. не е представил на контролните органи Свидетелството
за регистрация на управляваното от негова страна, МПС. Следователно,
нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, не е било извършено, а жалбоподателят
неправилно е административно наказан на основание чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП;
ето защо, в тази част, Наказателното постановление подлежи на отмяна.
На следващо място, съобразно чл.6 т.1 ЗДвП, „ Участниците в
движението: съобразяват своето поведение със сигналите на
5
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка…“. Налице е задължение за действие, с което,
при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят
не се е съобразил, тъй като е преминал през кръстовище, образувано от улица
„Д***“ и булевард „***“ в гр.ПЛЕВЕН на неразрешаващ /червен/ сигнал на
светофарната уредба. Същото нарушение е правилно квалифицирано от
актосъставителя и административнонаказващия орган и се явява доказано по
несъмнен начин. Следователно, правилно административнонаказващият
орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание
чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100
/сто/ лева. Размерът на административното наказание не подлежи на
обсъждане, тъй като цитираната административнонаказателна разпоредба
предвижда абсолютно определена санкци, която е коректно съобразена от
административнонаказващия орган. Случаят не може да се определи като
„маловажен“ – от една страна, тъй като обществената му опасност е типична
за нарушения по чл.6 т.1 ЗДвП, а от друга – предвид наличието на множество
влезли в сила административни наказания за нарушения на ЗДвП /съобразно
представената по делото справка за нарушител от региона на името на М. Й.
М./, сочещи на недостатъчно отговорно отношение към правилата за
движението по пътищата. Поради това, в обсъжданата част, Наказателното
постановление се явява не само законосъобразно, но и правилно – и следва да
бъде потвърдено.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№20-0938-003843/20.10.2020 г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР –
ПЛЕВЕН в частта, в която на М. Й. М. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания, както следва:
на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0938-
003843/20.10.2020 г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН в
частта, в която на М. Й. М. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата
– глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
6
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7