№ 340
гр. С., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230200335 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на И. Й. Г. против НП №23-
0804- 000156/31.01.2023г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР- С., с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени наказания
„Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174,
ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, който моли да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован
се явява лично. Счита наказателното постановление за законосъобразно и
моли съда да го потвърди.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 13.01.2023г. полицейските служители, свидетелите И. Б. и Г. Г.
изпълнявали служебните си задължения по контрол на правилата за движение
по пътищата като били позиционирани на местостоянка на бул. „Стефан
Караджа“, до „Дамарски мост“. Около 13,25 часа покрай тях преминал лек
автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. №........... бронята на автомобила била
различен цвят от този на автомобила и служителите на реда решили да го
последват, за да му извършат проверка. При преминаването на лекия
автомобил покрай тях служители на реда видели, че автомобилът се
управлява от мъж с оранжево яке. Полицаите последвали със служебния
автомобил водача, подали му светлинен и звуков сигнал и същият бил спрян
за проверка на ул. „Попска“, до „Лимонадената фабрика“, до №10. Още
докато бил в служебния автомобил св. Г. Г. видял, че шофьорът на лекия
автомобил не е сам в колата, до него има спътница от женски пол, видял и че
водача прави опит да се премести от шофьорското място на задната седалка.
Когато тръгнал към вратата на лекия автомобил св. И. Б. също видял, че
шофьорът се премества от неговото място на задната седалка, а спътницата
му от пасажерското място се прехвърля на шофьорската седалка. Като видял
тези действия полицейският служител И. Б. посегнал към страничната
шофьорска врата за да я отвори, но тя била заключена. Намиращите се в
спрения лек автомобил отключили вратата, след като изцяло се били сменили
местата, жената била седнала на шофьорската седалка, а досегашния водач на
задната седалка. Полицаите извършили проверка на документите на водача,
който видели да управлява моторното превозно средство и установили, че
това е И. Й. Г., което било собственост на Тонка И.а Г.а. При извършена
справка, полицейските служители установили, че водачът е лишен по
административен ред от право да управлява МПС с влязло в сила наказателно
постановление.
Полицейските служители поканили водача да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ с фабр. №ARDM 0203, но жалбоподателят категорично отказал. Той
бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества и техни аналози с техническо средства „Дрегер Друг Тест 5000“ с
фабр. №ARMЕ 0068, но жалбоподателят отново категорично отказал.
Издаден му бил талон за медицинско изследване №117955, който лицето
отказало да подпише и отказало да даде кръв за изследване. Жалбоподателят
2
И. Г. бил поканен от полицейските служители да му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение в сградата на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- С.. Спътницата му се качила на автомобила и
откарала жалбоподателя до сградата на КАТ- С., където му бил съставен акта.
Свидетелят И. Б. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и на чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП. За тези нарушения съставил акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. Г. Г. като
очевидец, присъствал при установяване на нарушението се подписал при
съставянето и връчването на акта. Тъй като жалбоподателят отказал да
подпише и да получи съставения му акт за установяване на административно
нарушение това било удостоверено с подписа на св. С.С..
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя била издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23- 0804- 000054/13.01.2023г. от
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с която е била
наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП, а именно „временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Депозирано било на 17.01.2023г. писмено възражение от жалбоподателя
И. Г. до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., в което
той изразил несъгласие с така съставения му акт за установяване на
административно нарушение. Обяснил, че така посочената фактическа
обстановка не отговаря на обективната истина и че не е извършил посочените
нарушения. Описал, че на посочената дата 13.01.2023г. не е управлявал той
проверяваното моторно превозно средство. Посочил, че всъщност водач е
била неговата приятелка Й.В., а той се е возил на задната седалка. Обяснил
още, че приятелката му живее в гр. Я. и в посочения ден са тръгнали от там
като тя е шофирала, че са спрели до магазин в с. К. и са продължили до гр. С.,
когато са били спрени за проверка от полицейски служители. Посочил, че
има свидетел очевидец на описаното от него.
Образувана била проверка, въз основа на която било снето сведение от
актосъставителя И. Б., изискани били записите от камера „Я.ско шосе- изход“
3
и камера „Вход Стара Загора“. Въз основа на извършената проверка била
депозирана докладна записка от мл. полицейски инспектор Р. Й. до
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с която било
изразено мнение, че изтъкнатите причини във възражението на И. Г. не следва
да се вземат предвид при определяне на наказанието му, тъй като същият
безспорно бил нарушил разпоредбите на ЗДвП.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 300
лева, на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП му наложил наказания „Глоба“ в размер
на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца,
на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП му наложил наказания „Глоба“ в
размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели И. Б. и Г. Г.
изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и
относими към предмета на делото. Съдът кредитира частично показанията на
свидетелите И. И. и К.К., тъй като същите не касаят конкретното поведение
на жалбоподателя, за което същият е санкциониран, а се отнасят за периода, в
който полицейските органи вече му извършват проверка и случилото се след
като жалбоподателят е бил спрян за проверка и такава вече му е била
осъществена.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение актосъставителят е описал правилно нарушенията по чл.150а, ал.1
от ЗДвП и тези по чл.174, ал.3 от ЗДвП. По несъмнен начин се установи от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят И. Г. на 13.01.2023г. в
13,25 часа е управлявал лекия автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. №............. по
4
ул. „Попска“, след като е бил лишен от това право по административен ред
като при извършена от полицейските служители проверка е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с
фабр. №ARDM 0203 за употреба на алкохол в кръвта, както и че е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000“ с
фабр. №ARMЕ 0068 за употреба на наркотични вещества или техни аналози и
не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и наркотични вещества или техни аналози по издаден му талон за
медицинско изследване №117955 от 13.01.2023г. в 13,50 часа.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В случая жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на акта за
установяване на административно нарушение с представените от негова
страна доказателства. Разпитаните свидетели И. И. и К.К. са категорични, че
са видели спрения автомобил и полицаите, които са били извършили
проверка на техния приятел жалбоподателя И. Г.. Те са видели, че той слиза
от задната седалка на автомобила. Освен това и двамата свидетели споделят,
че са видели, че автомобилът потегля, управляван от приятелката на
жалбоподателя посока КАТ- С.. Настоящият съдебен състав следва да
отбележи, че за нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателят е без
значение дали жалбоподателят по време на проверката е слязъл от задната
седалка, както и това че след като му е извършена проверката моторното
превозно средство се е управлявало от приятелката му. По делото не е
спорно това, че след като полицейските служители са установили
нарушенията от страна на жалбоподателя, той е бил поканен да му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение в сградата на
КАТ- С., т. е. това последващо шофиране от страна на другото лице не е
относимо към настоящия случай. Жалбоподателят е санкциониран за
управление на МПС, което се е състояло преди това и за което тези свидетели
не съобщават да са видели, а полицейските служители свидетелстват, че се го
видели. Относно това, че тези свидетели са видели, че жалбоподателят по
време на проверката слиза от задната седалка, също се потвърждава и от
показанията на двамата полицейски служители. Но те са станали свидетели,
5
както на самото управление на лекия автомобил от страна на жалбоподателя,
така и на самия акт по преместването му от шофьорското място на задната
седалка. Следва да бъде отбелязано и това, че съобразно приложените и
изгледани в съдебно заседание записи от видеокамери „Я.ско шосе- изток“ и
„Вход Стара Загора“ е видно, че горепосоченият автомобил се е движел през
кръстовище между „Цар Симеон и ул. „Керамика“ посока „Самуиловско
шосе“, управляван от лице от мъжки пол, придружаван на пасажерското
място от лице от женски пол. Дори и посоченият участък да не съвпада с
точно посоченото място на движение в съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото съответно наказателно
постановление, както и дори и да не става ясно кои точно са лицата на
шофьорското и пасажерското място, за съда е ясно, че защитната теза на
жалбоподателя, според която той през цялото време е бил пасажер в
проверявания автомобил, управляван от приятелката му от гр. Я. е невярна и
не може да бъде приета за достоверна.
Съдът счита, че наказанието за първото нарушение е правилно
определено от наказващия орган, а именно „Глоба“ в размер на 300 лева на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Безспорно се установи, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил като по този начин е
осъществил състава на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Ето защо
наказателното постановление съдът счита за законосъобразно и като такова
следва да го потвърди.
Относно другите две нарушения, съдът следва да приеме, че
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две правила за поведение,
задължителни за водачите на моторни превозни средства, чието
неизпълнение има за последица и налагането на санкция по административен
ред, а именно: 1. отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико- токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Необосновани и недоказани остават твърденията от страна на
6
жалбоподателя за това, че той не е управлявал горепосоченото моторно
превозно средство, за да бъде обект на проверка от полицейските служители.
От показанията на двамата служители на реда става ясно, че жалбоподателят
е управлявал лекия автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. №............. по ул.
„Попска“, че е бил спрян за проверка до номер 10, чрез подаване на светлинен
и звуков сигнал. Разпитаните свидетели са категорични, че ясно са видели
още при преминаването на автомобила покрай тях, че именно
жалбоподателят го е управлявал, а до него на пасажерското място е седяла
жена. Освен това и двамата разпитани свидетели И. Б. и Г. Г. са видели как
при спирането на автомобила жалбоподателят се премества на задната
седалка на колата, а спътницата му сяда на шофьорското място, а св. Б. дори
се е опитал да отвори вратата, за да осуети това, но тя е била заключена.
Следва да бъде отбелязано и това, че видно от приложената по делото
докладна записка №804р- 00- 504/01.02.2023г., полицейските служители са
знаели, че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС, именно и
това е бил поводът когато го виждат да се движи през кръстовището с бул.
„Банско шосе“ и бул. „Стефан Караджа“ полицаите да предприемат
преследване и спиране на автомобила.
Не е спорно това, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол, както и че е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техни
аналози, както и че не е дал и кръвна проба, въпреки издадения му талон за
медицинско изследване. От гореизложеното съдът намира, че е доказано
извършването на посочените по- горе нарушения от страна на жалбоподателя
и той следва да понесе за тези нарушения административнонаказателна
отговорност. Това се е случило и при издаването на наказателното
постановление като наказващият орган е наложил за двете нарушения
предвидените съответно в разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1 и предл.2 от
ЗДвП наказания, а именно „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за всяко едно от двете
нарушения. Ето защо и в тази част наказателното постановление съдът счита
за законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
7
доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно са определени
санкциите на нарушителя и същите отговарят на неговата вина и на
допуснатите нарушения.
Ето защо съдът счита наказателното постановление за законосъобразно
и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23- 0804- 000156/31.01.2023г. на началника на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С., с което на И. Й. Г. с ЕГН
********** на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8