Решение по дело №438/2023 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 293
Дата: 6 декември 2023 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20233600500438
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Шумен, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500438 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №170/10.07.2023г. по гр.д.№1059/2022г. по описа на НПРС, съдът е
признал за установено спрямо С. О. С., с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. “......“ №11Б,
вх.1, ет.9, ап.46 че О. С. И., с ЕГН **********, от с. ....., обл. Шумен, ул. “........“ №5, Е
СОБСТВЕНИК по давност и наследство от С. И.О. с ЕГН ********** и Ф.Ю.О. с ЕГН
**********, на 1/3 (една трета) идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в
с. ....., обл. Шумен, а именно: Поземлен имот с площ 1150 кв.м., съставляващ УПИ IX -217 в
квартал 40 по плана на село ....., при граници и съседи: X-216, IV-216, V-217, VII-218, VIII-
219 и улица, ведно с построените в него жилищна сграда (масивна), гараж, две жилищни
постройки (полумасивни), както и обслужващи второстепенни постройки, с
административен адрес на този имот - ул. “........“ №5 и Поземлен имот с площ 1440 кв.м.,
съставляващ УПИ V-217 в кв.40 , при граници: IX-217, IV-216, VII-218, VI-218 и улица,
отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение №89, том ІІ, рег. №2744, дело №253/17.08.2022 г. по
описа на нотариус Т.С., с район на действие РС – Нови пазар, за размера от 1/3 (една трета)
идеална част от описаните в него два недвижими имота, осъдил е С. О. С., с ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. “......“ №11Б, вх.1, ет.9, ап.46 да заплати на О. С. И., с ЕГН
**********, от с. ....., обл. Шумен, ул. “........“ №5 направените по делото разноски в размер
1
на 1 610 лв.
Решението е обжалвано от ответницата С. О. С., действаща, чрез пълномощника
си адв.С. М. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли предявеният иск.
Въззиваемият О. С. И., действащ ,чрез пълномощника си адв. А. Д. от ШАК е
депозирал отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана и
моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е предявил срещу ответницата иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да
се признае за установено ,че е собственик по давност и наследство от С. И.О. с ЕГН
********** и Ф.Ю.О. с ЕГН **********, на 1/3 (една трета) идеална част от следните
недвижими имоти, находящи се в с. ....., обл. Шумен, а именно: Поземлен имот с площ 1150
кв.м., съставляващ УПИ IX -217 в квартал 40 по плана на село ....., при граници и съседи: X-
216, IV-216, V-217, VII-218, VIII-219 и улица, ведно с построените в него жилищна сграда
(масивна), гараж, две жилищни постройки (полумасивни), както и обслужващи
второстепенни постройки и Поземлен имот с площ 1440 кв.м., съставляващ УПИ V-217 в
кв.40 , при граници: IX-217, IV-216, VII-218, VI-218 и улица, както и да се отмени на
основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение №89, том ІІ, рег. №2744, дело №253/17.08.2022 г. по описа на
нотариус Т.С., с район на действие РС – Нови пазар, за размера от 1/3 идеална част от
описаните в него два недвижими имота, като и двата поземлени имота са с административен
адрес с...... ул......... №5.
Съгласно удостоверение за наследници №изх.194/АР-2016-77 издадено от кметство с......
наследодателят на страните С. И.О. е починал на 19.04.2001г. и е оставил за свои законни
наследници Ф.Ю.О. негова съпруга и три деца О. С. И. ,А. С. И. и О.С.И.. Съгласно
удостоверение за идентичност на имената изх.№ 214/АР-2092-29 от 15.08.2022г. издадено от
кметство с...... имената С. И.О. и С.И.Б. и С. И.Ф. са на едно и също лице. Приживе
наследодателите на страните С. И.О. и Ф.Ю.О. са притежавали два поземлени имота
Поземлен имот с площ 1150 кв.м., съставляващ УПИ IX -217 в квартал 40 по плана на село
....., при граници и съседи: X-216, IV-216, V-217, VII-218, VIII-219 и улица, ведно с
построените в него жилищна сграда (масивна), гараж, две жилищни постройки
(полумасивни), както и обслужващи второстепенни постройки и Поземлен имот с площ
2
1440 кв.м., съставляващ УПИ V-217 в кв.40 , при граници: IX-217, IV-216, VII-218, VI-218 и
улица, като за тях те не са притежавали документ за собственост , но видно от съдържанието
на разписен лист на името на С. И.Ф. са записани два имота - IX -217 в квартал 40 по плана
на село ..... и V-217 в кв.40 по плана на село ...... Съгласно представените две удостоверения
за данъчна оценка издадени от общ.Каолиново на 19.07.2022г. и на 16.08.2022г. ищецът О.
С. И. има 1/3 ид.част от процесните два поземлени имота . Видно от представените
квитанции той е заплащал и консумативните разходи за ползването на застроеният поземлен
имот IX -217 в квартал 40 по плана на село ..... намиращ се на ул......... №5 в с...... , като те са
за годините 2016г. ,2018г., 2019г. и 2022г. С нотариален акт №89, том II, peг. №2744 г.,
нот. дело №253 от 2022г. по регистъра на нотариус Т.С. , peг. №690, с район на действие
НПРС, ответницата е била призната за собственик на Поземлен имот находящ се в с......
ул......... №5 за който е отреден УПИ IX -217 в квартал 40 по плана на село ..... от 1150кв.м.
ведно с построените в него сгради жилище със застроена площ от 65кв.м., на един етаж
,гараж със застроена площ от 24 кв.м., второстепенна постойка със застроена площ от 12
кв.м., и второстепенна постойка със застроена площ от 20кв.м. при граници и съседи: X-
216, IV-216, V-217, VII-218, VIII-219 и улица и Поземлен имот находящ се в с...... ул.........
№5 за който е отреден УПИ V-217 в кв.40 с площ от 1440 кв.м. при граници: IX-217, IV-
216, VII-218, VI-218 и улица . Наследодателят на страните С. И.О. е декларилал двата
процесни поземлени имота УПИ IX -217 в квартал 40 и УПИ V-217 в кв.40 като негова
собственост с декларация по чл.14 ЗМДТ в Община Каолиново на 20.03.1998г. и като
основание за придобиване на имота е посочил наследство, а за собственици са вписани С.
И.О. и Ф.Ю.О.. Ищецът е декларирал двата процесни поземлени имота УПИ IX -217 в
квартал 40 и УПИ V-217 в кв.40 като негова собственост с декларация по чл.14 ЗМДТ в
Община Каолиново на 19.07.2022г. и на 16.08.2022г. и като основание за придобиване на
имота е посочил наследство. Ответницата С. О. С. е декларирала двата процесни поземлени
имота УПИ IX -217 в квартал 40 и УПИ V-217 в кв.40 като нейна собственост с декларация
по чл.14 ЗМДТ в Община Каолиново на 3.08.2022г. и като основание за придобиване на
имота е посочила наследство. Ответницата е изпратила на ищеца нотариална покана ,
връчена на ищеца на 13.12.2022г. с която го уведомява ,че е собственик на двата процесни
недвижими имота и го кани да й предаде владението върху тези имоти. Ответницата е
представила стокови разписки за закупени строителни материали и квитанции за заплатени
за процесният имот консумативи и данъци издадени на името на наследодателя на страните
С. И. О. и на Ф.Ю.О.. Съгласно справка издадена от ОД на МВР Шумен за пътуванията на
ищеца О. С. И. той през 2015г. е пристигнал в Р.България на 20.09.2015г., през 2016 г.
пристигнал в Р.България на 31.05. и отпътувал 29.09.2016 г.; през 2017 г. пристигнал на
22.10. и отпътувал на 24.01.2018 г.; през 2019 г. пристигнал на 18.02 и отпътувал на
28.08.2019 г. ,като има пътувания и през 2022 г. с престой от шест месеца и последно
влизане на територията на Р.България на 17.12.2022 г.
От заключението на вещото лице по назначената от НПРС съдебно-техническа
експертиза се установява , че в имот УПИ ІХ 217 кв.40 има 9 бр. постройки , като 3 бр. от
тях са жилищни №1 –масивна , №2 и №3 –полумасивни с приобщени пространства между
3
тях. След изпълнена реконструкция на част от сграда №1 същата е със самостоятелен покрив
, сгради №2 и №3 с приобщените междинни пространства са с общ покрив. 5 бр. от
постройките в имота са постройки на допълващи застрояване от №4, №5,№6,№7,№8 и №9.
В УПИ ІХ 217 в кв.40 няма застрояване.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна пред НПРС се
установява следното: Свидетелят Е.З., съсед на ищеца сочи, че в процесният имот живеели
О. със семейството си и О. също със семейството си. Бил виждал дъщерята на О. - С. или С.
два ,три пъти на улицата. Имота в който живеел О. му бил по наследство от неговия баща С.
, който построил къщата . О. живеел в имота от както се бил родил свидетеля. О. се изселил
в Р.Турция ,но си идвал често и се били вече върнали в България. Семейството на О. също
се било изселило в Р.Турция ,но се върнали и сега също живеели в имота. В имота имало
две къщи в къщата отзад, където до смъртта си живеели родителите на О. живеел той , а
отпред в двуетажната къща живеел О.. В имота при изселването останали да живеят
родителите на О. – С. и Ф.. Свидетелят сочи ,че като бил малък къщите в имота били
построени и О. едната сграда я надстроил и тя станала двуетажна. След смъртта на
родителите в имота се върнал О. , после се върнал О.. С. не живеела постоянно в имота ,
живеела в гр.Варна и си идвала понякога. Дворът го работел О.. От показанията на
свидетеля Х.И., съсед на ищеца се установява ,че ищецът имал малка и голяма къща в
имота си в селото. В имота живеели О. и О. в отделни къщи с отделни входове , намиращи
се в един двор. О. имал сградата от дядо му. Свидетелят не бил виждал в имота С.- С..
Сградите били построени от дядото на ищеца. О. надстроил едната къща и отглеждал в
имота пуйки. В имота живеели от 45г. О. и О.. От показанията на свидетеля И. А.ов живеещ
в с...... се установява ,че в имота живеели О. и О. , като О. построил до улицата нова сграда
на 2 етажа , по средата имало две стаи ползвани от С. и останалите три стаи се ползвали от
О.. Дворът бил разделен на две части и пред къщата на О. имало двор и пред къщата на О.
имало градина. Двамата братя имали два имота ,като в единият имало къщи , а другият бил
празно место. В имота живял С. със семейството си и имал три деца А. ,О. и О.. С. направил
къщата , после О. построил три стаи през 80 година. О. и О. заминали през 1989г. за
Р.Турция и се върнали през 2005-2008г. , но си идвали често. О. живеел в трите стаи , О.
ползвал дворното место , гледал животни и в празното место имал засята люцерна.
Свидетелят познавал децата на О. ,но дъщеря му не я бил виждал в имота да го обработва ,
тя живеела в гр.Варна.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна пред НПРС се
установява следното : Свидетелката С.Д. ,приятелка на ответницата сочи ,че познава
ответницата от 2010г. Ответницата живеела в гр.Варна и в с...... ,където свидетелката била
ходила многократно и редовно. В имота живеела основно майката на ответницата и С. при
всяко свободно време. Ответницата и родителите й правили ремонти на имота и от старата
къща направили нова , майка й поддържала имота ,двора и градината . В имота ответницата
била правила ремонти като майка й помагала. Роднините на ответницата от страна на
нейния баща идвали в имота по празниците и свидетелката ги била виждала. Според
4
свидетелката те идвали на гости , а не ползвали имота като собственици. Установили се в
имота през последната година. С. владеела къщата и двора. В имота преди били живели
бабата и дядото на ответницата. Свидетелката посещавала имота на ответницата 3-4 пъти в
годината. Ремонтите започнали преди 6г. С. владеела къщата ,дворче ,стопански постройки.
Имотите останали в наследство от дядото на ответницата. От показанията на свидетеля Ш.
А. , съсед на ответницата се установява ,че от 1996г. С. я отглеждали нейните баба и дядо .
След смъртта на бабата и дядото в имота живеели бащата и майката на С.. С. живеела в
гр.Варна и много често си идвала в ...... В имота били направени ремонти с пари дадени от
С. и с помоща на нейните родители. О. се върнал в имота през 2022г., а преди това идвал на
гости. Преди пандемията посещавал имота и оставал за по няколко месеца. О. оставал в
имота в отделни стаи за които имал ключ. Родителите на С. се върнали от Р.Турция през
1990г., а О. се върнал за първи път през 2009г. В момента в имота живеели родителите на
ответницата, а О. си идвал за по няколко месеца. От показанията на свидетеля И. С. , който
е от с...... , се установява ,че през 2017г. С. го извикала да правят ремонт на двуетажната
къща на втория етаж , в момента пак работел там ,оградата я правил цялата той .За
ремонтите плащала С. като давала парите на майка си ,която плащала на свидетеля. Ищецът
бил идвал в имота през 2017г., когато работели покрива и сега бил тука от 6-7 месеца. С.
идвала в имота и го влаеела. С. си дошла в България през 2014г., и сега живеела тука, в
гр.Варна ,където работела. Преди да почине в имота живеел дядото на С. - С. и съпругата
му. След тяхната смърт в имота останал бащата на С. - О. и жена му ,които били постоянно
там. С. си идвала някой път , но не живеела в имота постоянно, за имота се грижели
ответницата и родителите й.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е предявил срещу ответницата иск правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ,
като претендира да се признае за установено ,че той е собственик по давност и наследство
на 1/3 (една трета) идеална част от процесните два имота.
За основателността на установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК е в тежест на ищеца , да
докаже , че е собственик на процесните недвижим имот на твърдяното от него правно
основание в исковата молба – наследство от неговите родители.
Ответницата твърди ,че владее процесните два недвижими имота след смъртта на
нейните баба и дядо през 2001г. и през 2004г. и през последните 10г. имотите се владеели и
използвали само от нея. Имотите, находящи се в с. ....., относно които страните спорят по
делото, са били владяни от родителите на ищеца и баба и дядо на ответницата през целия им
живот. Те не са се снабдили с документ за собственост на имотите, но през целия период са
упражнявали фактическа власт над тях непрекъснато и необезпоковано, с намерение за
своене. След смъртта на С. И.О. през 2001 г. владението на имотите е упражнявано от
съпругата му, до смъртта й през 2004 г., както и децата им. В следващия период владение на
съответните полагащи се идеални части от родителите им са осъществявали както ищецът
О. С. И., така и неговият брат О.С.И., като всеки е осъществявал държане на идеалната част
на другия. Ищецът в качеството си на законен наследник на двамата си починали родители е
5
наследил 1/3 ид.част от процесният недвижим имот , като той е наследил и
осъществяваното приживе от законните му наследодатели владение върху имота. След
смъртта на родителите на ищеца в имота останали да живеят ищеца О. и неговият брат О.
,със семействата си . С. се завърнала в страната през 2014г., учила е в гр.Варна и се е
установила там , където работела и по настоящем .Посещавала е процесните имоти
периодично ,като ги е ползвала частично заедно със своите родители и е осигурявала
парични средства за ремонт на двуетажната къща ,която била надстроена от нейния баща и
е извършила заедно с родителите си ремонт на вторият етаж от двуетажната къща и на
оградата. Установи се по делото от СТЕ и от свидетелските показания, че в имот УПИ ІХ
217 кв.40 има 9 бр. постройки , като 3 бр. от тях са жилищни №1 –масивна , №2 и №3 –
полумасивни с приобщени пространства между тях. След изпълнена реконструкция на част
от сграда №1 същата е със самостоятелен покрив , сгради №2 и №3 с приобщените
междинни пространства са с общ покрив. 5 бр. от постройките в имота са постройки на
допълващи застрояване от №4, №5,№6,№7,№8 и №9. В УПИ ІХ 217 в кв.40 няма
застрояване. Намиращите се по средата две стаи били ползвани от наследодателите С. и
неговата съпруга , а останалите три стаи се ползвали от О.. Дворът бил разделен на две
части и пред къщата на О. имало двор и пред къщата на О. имало градина. Всеки от братята
имал самостоятелен достъп до ползваните от него части от застроеният имот. Двуетажната
къща се ползвала от О. и съпругата му. О. в качеството му на наследник на неговите
родители също е наследил 1/3 ид.част от процесните имоти и ги е ползвал в качеството си на
законен наследник като той е наследил и осъществяваното приживе от законните му
наследодатели владение върху имота. Не се установи по делото ответницата да е започнала
да владее двата наследствени имота в тяхната цялост срещу техните законни наследници и
конкретно срещу ищеца .Тя само периодично е посещавала застроеният недвижим имот и е
отсядала в двуетажната къща, където са живели нейните родители и ремонтните дейности са
били извършвани само в тази двуетажна къща и то заедно от ответницата и нейните
родители, за които не се установи да са се отказа от осъществяваното от тях владение и да са
го отстъпили на ответницата. Незастроеното дворно место се е ползвало от бащата на
ответницата ,като в него той бил засадил люцерна. В подадената от ответницата декларация
по чл.14 от ЗМДТ тя е посочила за придобивно основание –наследство , а не давност , като
тя няма качеството на законен наследник на починалите си баба и дядо, а нейните родители
не са починали.
По делото не се доказа ,че ответницата е владяла двата процесни имота след смъртта
на нейните баба и дядо. Законните наследници на С. и Ф. – О. С. И. ,О.С.И. и А. С. И. са
наследили по 1/3 ид.част от процесните два недвижим имот и осъществяваното приживе
от законните им наследодатели владение върху имота, а ответницата в случая има
качеството само на ползвател на част от застроения имот УПИ IX -217 в квартал 40 – на
двуетажната къща построена в поземления имот, а по отношение на незастроения имот УПИ
V-217 в кв.40 изобщо не се доказа ,че тя даже го ползва . За да се превърне във владелец на
имота и да придобие собствеността върху целият имот по силата на давност, тя е следвало
да отблъсне владението на съсобствениците на имота - ищеца и другите двама наследници
6
и да доведе до знанието им намерението си да свои имота и да ги уведоми ,че отказва да
признае правата им на собственици, като не остави у тях и конкретно в случая ищеца
съмнение за новото си субективно отношение към веща , като в този смисъл е и съдебната
практика. Ако държател се позовава на придобивна давност за чужда вещ той трябва да
докаже при спор за собственост , че е извършил действия ,с които е обективирал спрямо
собственика намерението да владее неговият имот за себе си. Следователно е в тежест на
ответницата и тя трябваше да докаже по делото , че е упражнявала фактическа власт върху
процесните два имота и то в тяхната цялост в продължение на 10г. , но също така и фактът
,че анимусът й да ги държи за себе си е бил изразен изрично и демонстриран пред ищеца.
Знанието у ищеца , че ответницата е започнала да свои процесните имоти не може да се
предполага , а то трябва да се докаже от нея при условията на пълно и главно доказване ,
което тя не успя да установи по делото. Владението върху имот не може да е установено
по скрит начин. Ответницата не доказа по делото , че е владяла процесните два поземлени
имота и всички построени в УПИ IX -217 в квартал 40 сгради и владението й е било
постоянно ,непрекъснато , спокойно ,явно ,несъмнено и с намерение да се държи веща ,като
своя собствена, което намерение тя е демострирала . Установи се , че ответницата е
уведомила изрично за собственическите си намерения ищеца едва при получаване на
нотариалната покана от него на 13.12.2022г. Това , че ищецът не е живял непрекъснато в
застроения наследствени имот не води до погасяване и загубване на правото му на
собственост и не обосновава извода , че той по този начин се е отказал от правото си на
собственост по отношение на процесните недвижими имоти . Той е идвал в страната и
винаги е отсядал в ползваната от него част от застроения имот, където по настоящем трайно
се намира.
Предвид гореизложеното , съдът приема за установено по делото , че ищецът е
собственик по давност и наследство от С. И.О. с ЕГН ********** и Ф.Ю.О. с ЕГН
**********, на 1/3 (една трета) идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в
с. ....., обл. Шумен, а именно: Поземлен имот с площ 1150 кв.м., съставляващ УПИ IX -217 в
квартал 40 по плана на село ....., при граници и съседи: X-216, IV-216, V-217, VII-218, VIII-
219 и улица, ведно с построените в него жилищна сграда (масивна), гараж, две жилищни
постройки (полумасивни), както и обслужващи второстепенни постройки, с
административен адрес на този имот - ул. “........“ №5 и Поземлен имот с площ 1440 кв.м.,
съставляващ УПИ V-217 в кв.40 , при граници: IX-217, IV-216, VII-218, VI-218 и улица с
административен адрес на този имот - ул. “........“ №5.
Поради това и издаденият в полза на ответницата нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение №89, том ІІ, рег. №2744, дело
№253/17.08.2022 г. по описа на нотариус Т.С., с район на действие РС – Нови пазар
следва на осн.чл.537 ал.2 от ГПК да се отмени в частта му с която се засяга правото на
собственост на ищеца за притежаваната от него 1/3 ид.част от описаните имоти.
Предвид изхода от спора следва жалбоподателката да се осъди да заплати на
въззиваемата страна направените разноски за въззивната инстанция в размер на 1200лв. за
7
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №170/10.07.2023г. по гр.д.№1059/2022г. по описа на
НПРС.
ОСЪЖДА С. О. С., с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. “......“ №11Б, вх.1, ет.9, ап.46 да
заплати на О. С. И., с ЕГН **********, от с. ....., обл. Шумен, ул. “........“ №5 направените по
делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1 200лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС .

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8