Р Е Ш Е Н И Е
Номер 909 21.06.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и седми май две хиляди
двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 878 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П.Т.Д., чрез
пълномощника -адвокат П.Ш.,***, против Решение № 260195 от 02.03.2021г.,
постановено по НАХД № 192 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, с което
е потвърдено наказателно постановление № 251а- 721 от 29.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР-
гр. Бургас. С посоченото НП е наложена „глоба”
в размер на 300 лева на касатора.
Според касатора решението е неправилно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Излага становище че заповедта на министъра на здравеопазването е нормативен
административен акт, а не общ административен акт, като се позовава на съдебна
практика в тази насока, респективно оспорва направения извод за правното
естество на заповедите за въвеждане на противоепидемични мерки. Счита, че в
производството по съставяне на акта и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, с оглед липсата на задължителни
реквизити на акта и НП, съответно указани в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
поради което оспореното НП следвало да бъде отменено, поради своята формална
незаконосъобразност. Поддържа тезата и за наличие на основание за приемане на процесното
нарушение за маловажно, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респективно за издаване на
НП в противоречие с материалния закон. Направено е искане, касационната
инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и да отмени
процесното НП. Не сочи нови доказателства.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение
на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща
представител. В писмена молба поддържа касационната жалба и направените
искания.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно
заседание. В писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна и
пледира за оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Не се ангажират нови
доказателства. Прави възражение за евентуално редуциране размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, като счита че
при направено искане за присъждане на разноски, същите следва да бъдат в
минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага потвърждаване решението
на съда.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен
съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което
съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – гр.Бургас било
образувано по жалба на П.Д., против наказателно постановление № 251а- 721 от 29.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР- гр.
Бургас. С посоченото НП, издадено на основание чл.209а, ал.4, предл.2-ро, вр. с
ал.1, вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето на физическото лице е наложена „глоба” в размер на 300 лева, за това,
че на 30.04.2020г. около 11.40 часа същата е управлявала велосипед на открито
обществено място в Приморския парк на гр.Бургас, до заведение „Уест“, като е
без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата,с което нарушила въведената
забрана, съгласно в т.1, подточка 9 от Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г.,
допълнена със Заповеди № РД-01-197 от 11.04.2020г. и с № РД-01-236 от 24.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването.
С оспореното решение РС–Бургас потвърдил наказателното
постановление, а за да постанови този акт съдът приел за установена изложената
в НП фактическа обстановка и преценил, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като акта и НП са издадени от компетентни органи и
съдържат изискуемите реквизити, включително и досежно цитираната правна
квалификация, с което приел доводите на жалбоподателя в обратна насока за
неоснователни. Изложени са подробни съображения за правната природа на
министерските заповеди, с които се въведени противоепидемични мерки и тяхното
действие във времето. Изтъкнати са и изрични съображения защо решаващият състав
не приема тезата за маловажност на случая, като обсъдил и релевантните
обстоятелства относими към индивидуализацията на наказанието.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната
инстанция следи служебно.
Настоящият състав
намира, че в производството пред районния съд не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са основания за касиране на
оспореното решение, респективно не е налице нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Събрани са необходимите доказателства за изясняването на
спора от фактическа страна.
Правилна е
преценката на решаващия съдебен състав за естеството на административния акт,
въвеждащ противоепидемичните мерки, както и за липсата на основания за отмяна
на НП, поради формална незаконосъобразност. Процесният правораздавателен акт,
както и АУАН действително са изготвени от компетентни лица и съдържат всички
факти и обстоятелства, относими към конкретното деяние, с което е обезпечено
правото на защита на подведеното под отговорност лице да разбере какво му се
вменява и да организира защитата си, като са изпълнени и изискванията на закона
за задължителни реквизити, които следва да се съдържат в акта и в НП. Обаче,
изводът на предходната инстанция за материална законосъобразност на оспореното
НП, респективно за съставомерност на деянието е неправилен.
Настоящият
касационен състав счита, че оспореното наказателно постановление е издадено в
противоречие с материалния закон. Това е така, поради следното:
С НП
лицето е санкционирано за това, че при извършена проверка на 30.04.2020 година
около 11.40 часа, в гр.Бургас, Приморски парк, в близост до заведение „Уест“,
на открито обществено място, е управлявала
велосипед, като водачът на пътното превозно средство е без поставена
защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата – в нарушение
на противоепидемична мярка, въведената в т.I, подточка 9 от заповед №
РД-01-124/13.03.2020 година, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020
година, изменена със заповед № РД–01–236/24.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, а именно: „Всички лица,
които се намират на закрити или открити обществени места… са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице… или друго средство, покриващо носа и устата“.
Безспорно
е по делото, че в момента на установяване на нарушението наказаното лице
УПРАВЛЯВА велосипед на посоченото място. Според решаващият състав на БРС така
установеното поведение на санкционираното лице я прави годен субект на
констатираното нарушение, изразяващо се в липса на поставена маска или друго
средство за защита на носа и устата, при положение, че се е намирала на
обществено място. Ясно е, че лицето е било без такава маска или друго средство
за защита, нито се твърди противното, но съдът макар да е отчел установеното
обстоятелство, а именно управлението на ППС, неправилно е интерпретирал качеството на подведеното под отговорност
лице и не е взел предвид факта, че при така установените действия, лицето в качеството
на водач на пътно превозно средство не е
извършило вмененото му нарушение. В тази връзка, не е съобразено, че самият
факт на осъществено управление на ППС не попада в обхвата на новосъздадената
т.9 от заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на министъра на здравеопазването, респективно,
съдържанието на създадените ограничения не могат да се тълкуват разширително.
Актосъставителят и издателят на оспореното НП са посочили коректно тези
обстоятелства в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, но
тълкуването на посочената норма от заповедта на министъра е неправилно. Макар, че
мястото, където е управляван велосипеда представлява открита площ, общодостъпна
за всички граждани, лицето е било проверено именно в качеството на водач на пътно
превозно средство /ППС/, тъй като не се и твърди да е „бутало“ велосипеда си, поради което да се счита за пешеходец /по арг. от чл.107, изр.2-ро, т.2 от ЗДвП/.
Целта на противоепидемичните мерки, въведени от министъра на
здравеопазването с цитираните заповеди, е предотвратяване на разпространението
на коронавируса „COVID–19“ сред населението. Именно в този дух са и
ограниченията, свързани с минимизиране на възможността за близък контакт със
заразени лица на открити и закрити обществени места. Такъв контакт се осъществява
между пешеходци, движещи се на открити или закрити обществени места на
минимално разстояние, както и между лица, използващи за придвижване общи
транспортни средства за превоз на пътници и товари.
Съгласно § 1а от ДР на ЗЗ, "обществени места" по смисъла на
чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп,
включително и: а) обектите по § 1, т. 9, букви "б", "г",
"д", "е", "ж", "к", "л",
"о", "п" и "у" (т.е. плувни басейни, плажове и
места за къпане, спортни обекти - стадиони, спортни зали, игрални площадки,
фитнес центрове и зали, театри, киносалони, концертни зали, читалища,
компютърни и Интернет зали, игрални зали; бръснарски, фризьорски и козметични
салони, солариуми, ателиета за татуировки и поставяне на обици и други подобни
изделия на различни части на тялото, балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА
центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове, обществени бани,
перални, сауни, обществени тоалетни; гробищни паркове; железопътни гари,
летища, пристанища, автогари, метростанции; обекти за социални и интегрирани
здравно-социални услуги за резидентна грижа за повече от 20 потребители и в
социалните услуги за осигуряване на подслон; детски ясли и градини, училища и
висши училища, ученически и студентски общежития, школи - музикални, езикови,
спортни, бази за детски и ученически отдих и туризъм, и центрове за работа с
деца; лечебни и здравни заведения, здравни кабинети и обектите, в които се
прилагат неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху
индивидуалното здраве и селскостопански аптеки); б) аптеки, дрогерии и оптики;
в) търговските обекти по смисъла на §1, т.41 от ДР на Закона за данък върху
добавената стойност; г) места за настаняване, заведения за хранене и
развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла
на чл.3, ал.2, т.1-3 от Закона за туризма; д) предприятия за производство,
съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения, както и
заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи - туристически столови,
туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване; е)
сградите, до които всяко лице има достъп, включително и административните
учреждения и други сгради, в които се обслужват или имат достъп гражданите; ж)
асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и др.; з) транспортни
средства за обществен превоз - влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи,
тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови линии, пътнически
таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално предназначение -
санитарни автомобили за болни; площадките за игра.
Мащабното, но все пак примерно, изброяване на обекти „обществени места“ в закона онагледява идеята
на законодателя, че в това понятие се включват местата, в които е възможно да
се получи струпване на граждани на минимално отстояние, което обстоятелство е
благоприятно за разпространението на острозаразни заболявания. Конкретният
случай не е такъв, тъй като наказаното лице се е придвижвало самостоятелно с
ВЕЛОСИПЕД, т.е. е била водач на ППС за индивидуален (не за обществен) превоз,
респективно не е пешеходец, за да попада под обхвата на издадените заповеди.
Обобщено, липсва противоправно поведение /деяние/, което следва да бъде
санкционирано по реда на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. С потвърждаване
на незаконосъобразното НП предходният съд на свой ред допуснал нарушение на
материалния закон.
Предвид изложеното,
касационният състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но неправилно, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
макар и по различни от изложените в нея съображения. След отмяната на съдебния
акт не се налага необходимостта от извършване на други съдопроизводствени действия
за събиране на допълнителни доказателства, тъй като спорът е изяснен изцяло от
фактическа страна. Обосновава се извода, че след отмяна на решението, следва да
бъде постановен друг съдебен акт по същество, с който НП да бъде отменено
изцяло, като материално незаконосъобразно.
Разноски не се претендират от касатора и
съдът не се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260195 от 02.03.2021г., постановено по НАХД № 192 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251а-721 от 29.10.2020г., издадено от
Директора на ОД на МВР- гр. Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.