№ 17649
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20231110101892 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Подадено е заявление от „Юробанк България“ АД за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. М. Л., ЕГН
********** за следните суми: 1/ сумата от 2828,86 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № FL960129 от 04.01.2019 г.,
сключен между „Юробанк България“ АД, в качеството на крекдитор и М. М.
Л., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, ведно със законна
лихва от 12.01.2023г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер
на 532,08 лева за периода от 04.10.2020 г. до 30.08.2022 г.; 3/ мораторна
лихва в размер на 425,17 лева за периода от 04.10.2020 г. до 12.12.2022 г.; 4/
месечни такси за обслужван на разплащателна сметка, начислени по силата
на чл. 5, т. 2 от договор за потребителски кредит № FL960129 от 04.01.2019 г.
в размер на 79,58 лева; 5/ такси за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие, начислени по силата чл. 2, ал. 2 от договор за
потребителски кредит № FL960129 от 04.01.2019 г. вр. с раздел XV, б. „В“, т.
10 от Тарифа за таксите и комионните на Юробанк България АД в размер на
163,00 лева.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната
редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за
1
това.
Заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит –
сключен с физическо лице и с изрично определена цел на отпускането
„текущо потребление“, следователно са приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно договора кредитополучателят заплаща такси по тарифата на
банката, като се претендират такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, начислени по силата на раздел XV, б.
„В“, т. 10 от договор за потребителски кредит № FL960129 от 04.01.2019 г. в
размер на 163,00 лева.
Съдът намира, че вземанията на заявителя от 163,00 лева – такси за
действия по ограничаване на негативните последици при просрочие,
начислени по силата чл. 2, ал. 2 от договор за потребителски кредит №
FL960129 от 04.01.2019 г. вр. с раздел XV, б. „В“, т. 10 от Тарифа за таксите и
комионните на Юробанк България АД, са възникнали на основание
недействителни договорни клаузи. Заявителят е посочил, че горните такси се
начисляват в случай на забава в плащане по договора за потребителски
кредит от страна на кредитополучателя по договора и във връзка с
предоставени услуги (в това число, но не само, за телефонни обаждания,
изпращане на кратки съобщения, напомнителни писма и др.). Видно от
уточнението, направено с молба вх. № 32494/06.02.2023 г., подадена от името
на заявителя такси за действия по ограничаване на негативните последици
при просрочие се начисляват ежемесечно, като размерът на самата такса се
определя на база броя дни забава на кредитополучателя в изпълнението на
задължението му по кредита за погасяване на уговорените погасителни
вноски. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл.
33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с
твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на такси, дължими
2
за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, т.е.
при определени условия след настъпване на падеж на главните задължения,
по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът
приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като
преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава. Поради това, те не пораждат права и задължения за страните.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 417 от ГПК, следва да се
отхвърли.
Като допълнение, следва да се посочи, че видно от молбата молба вх. №
32494/06.02.2023 г., подадена от името на заявителя такси за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие се начисляват
ежемесечно след настъпилата забава в изпълнение на задължението на
кредитополучателя за заплащане на уговорените погасителни вноски, като
тяхното начисляване и дължимост по никакъв начин не е обвързано от
извършване на действията, за които се твърди, че са уговорени. Горното е
допълнителен аргумент относно правилността на извода, че така начислените
такси почиват на клаузи, които са уговорени в противоречие на разпоредбата
на чл. 33 от ЗПК. Още повече, че нито се излагат твърдения, нито се
представят доказателства, че такива действия действително са извършени.
Предвид горното, заявлението следва да се отхвърли и пропорционално
в частта за разноските.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд, II ГО, 160 състав
3
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
102209/06.12.2021 г., подадено от „Юробанк България“ АД срещу М. М. Л.,
ЕГН **********, В ЧАСТТА, с която се иска да бъдат издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 163,00 лева – такси
за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие,
начислени по силата чл. 2, ал. 2 от договор за потребителски кредит №
FL960129 от 04.01.2019 г. вр. с раздел XV, б. „В“, т. 10 от Тарифа за таксите и
комионните на Юробанк България АД, както и в частта за разноските, а
именно за държавна такса за разликата над 77,31 лева до 80,57 лева и за
адвокатско възнаграждение за разликата над 577,37 лева до 601,72 лева.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждането, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4