№ 1243
гр. Русе, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101307 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал.1 т.1 и т.2
ЗУТОССР.
Постъпила е искова молба от Ц. Н. Д. срещу ТП на НОИ - Русе, в която
твърди, че е работила в „Евротрейт Булкомерс“ ЕООД с управител Й. В. В.,
като счетоводител на 8 часов работен ден през периода от 22.12.2017г. до
04.12.2019г. Дружеството притежавало два бара в к.к. „Златни пясъци“,
ресторант в с. Равда, къщи за гости, складови помещения в гр. София и
складови помещения в гр. Две могили. Задълженията на ищцата били
свързани с изготвяне на трудови договори и други документи, свързани с
наемането на персонал, подаване на уведомления по чл. 62 към НАП,
подаване на декларации 1 и 6, справки по чл. 73, заповеди за прекратяване,
оформяне на трудови книжки, издаване на удостоверения и други. Твърди се,
че през 2019г. била извършена проверка от НОИ - Русе на мястото, на което
извършвала своята дейност, за което имало издаден констативен протокол.
Трудовото възнаграждение, което и се дължало било изплащано в брой, като
̀
за всяко получено плащане полагала подпис в конкретна платежна ведомост за
съответния календарен месец. Предвид обстоятелството, че осигурителят е
признал времето, което полагала за труд чрез надлежно оформени документи,
1
а НОИ отказал да зачете посочения период за трудов и осигурителен стаж, се
моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с
което да се установи трудов и осигурителен стаж за посочения в молбата
период.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
недопустимост на предявеният иск, тъй като счита, че не е налице хипотеза от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, която
да е приложима към настоящия случай след като ищцата разполага с
необходимите документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж.
Оспорва се да е налице особената процесуална предпоставка по чл. 5 от закона
за допустимост на предявения иск за установяване на трудов и осигурителен
стаж.
В условията на евентуалност се излагат подробни съображения за
неоснователност на предявеният иск, включително и поради обстоятелството,
че след извършени административни проверки е установено, че дружеството
осигурител не е осъществявало търговска дейност, поради което нямало как и
осигуреното лице да извършва трудова дейност, която е една от
предпоставките да се приеме за основателна претенцията. Оспорват се
представените писмени доказателства, на които се основава искането на
ищцата. С оглед на това се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен, ако съдът приеме същия за допустим.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
За доказване на исковата си претенция, ищцата е представила по
делото трудов договор ***/22.12.2017г., съгласно който е назначена на
длъжността счетоводител в „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД, с работно време от
8 часа и трудово възнаграждение в размер на 2000лв. Договорът е подписан за
работодател от управителя на дружеството Й. В.. Положеният трудов и
осигурителен стаж в дружеството за периода 22.12.2017г. до 04.12.2019г.е
удостоверен и в представени по делото трудова книжка, Удостоверения
образец УП-2 и УП-3.
На 06.03.2024г. ТП на НОИ – Русе е издало удостоверение по чл. 5, ал.2
ЗУТОССР, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за
положен от Ц. Н. Д. трудов и осигурителен стаж при работодател/осигурител
2
„Евротрейд Булкомерс“ ЕООД за периода 22.12.2017г. до 04.12.2019г.
Със заповед от 23.03.2020г. на ръководител на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – София-град е възложена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД
(обявено в несъстоятелност) от контролен орган на ТП на НОИ.
Проверяващите органи на НОИ са констатирали, че дружеството не е
извършвало стопанска и търговска дейност за периода след 11.04.2017г., тъй
като документи за постъпили приходи не са представени, за да бъдат
изплащани от тях трудови възнаграждения на лицата, за които са подадени
данни по чл. 5, ал.4 КСО. Също така липсвали и доказателства дали на
посочените лица въобще са изплащани трудови възнаграждения. Контролните
органи са стигнали до заключение, че „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД е
„фиктивен осигурител“, подаващ информация в НАП за осигуряване на лица с
висок размер на осигурителен доход, без да се внасят дължимите
осигурителни вноски с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на
ДОО. Предвид това на работилите в дружеството (а и още няколко други
дружества също с управител Й. В.) лица за периода след 01.2016г. не следва да
бъде признат са осигурителен стаж с произтичащите от това права.
Със задължителни предписания от 18.11.2020г. на Главен инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – София, до „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД е
изискано заличаването на данни по чл. 5, ал.4 т.1 КСО по отношение на 42
лица, в това число и ищцата Ц. Н. Д. за периода 22.12.2017г. до 04.12.2019г.
Срещу предписанията е подадена жалба от дружеството-работодател, която е
оставена без уважение с определение от 17.05.2021г. на Административен съд
– София-град по дело №3956/2021г.
В проведените съдебни заседания по делото ищцата се явява лично и
потвърждава изложените в молбата и обстоятелства - че реално е полагала
̀
труд като счетоводител в ответното дружество за посочения период.
Изложеното от ищцата се потвърждава и от свидетелските показания
на П.В.Т., който в процесния период също работел в дружеството-осигурител,
като барман и шофьор. По молба на управителя на дружеството носел
документи на ищцата, които да осчетоводява. Тя също му предавала
документи, които да върне на управителя. Свидетелят също водел съдебно
дело, за да докаже трудовия си и осигурител стаж в дружеството, тъй като бил
„неправомерно“ заличен от НОИ както на ищцата. По неговото дело имало
3
изготвена графологична експертиза, заключението на която се произнесло, че
трудовата книжка и останалите негови документи удостоверяващи трудовия и
осигурителния му стаж не са подписани от управителя В.. По тази причина
районният съд отхвърлил иска на свидетеля. След като Й. В. се запознал с
решението на съда „заверил нови трудови книжки“ включително и на ищцата,
за което свидетелят ходил до Палма де Майорка, където живеел и работел Й.
В..
Във връзка с оспорването на истинността на представените от ищцата
по делото писмени доказателства – трудов договор, трудова книжка, УП-2 и
УП- 3, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК и е назначил
графологична експертиза за установяване обстоятелството дали документите
са подписани от управителя на дружеството. Ищцата е отказала да заплати
определения депозит за експертизата, поради което такава не е изготвена.
Мотивирала е отказа си с обстоятелството, че по делото на свидетеля Т. е
установено, че документите на са подписани от управителя и тя не била
сигурна в това, тъй като не са подписвани пред нея.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ответникът е навел възражения относно допустимостта на предявения
от Ц. Н. Д. иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на
ЗУТОССР, които възражения поначало настоящия съдебен състав споделя.
Изводите си в тази насока съдът е изложил по идентичен спор на разпитания в
настоящото производство свидетел П.Т. с ТП на НОИ – Русе (Определение №
***/27.10.2022г. по гр.д.№***/2022г. на РС – Русе). Съобразявайки обаче
дадените указания с определение №***/13.12.2022г. по ч.гр.д.№***/2022г. по
описа на ОС – Русе, следва да се приеме, че и настоящата искова претенция е
допустима и съдът следва да се произнесе по нейната основателност.
Според легалното определение за трудовата книжка, дадено в чл.347
КТ, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като
официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от
съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които
се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва и съответните
държавни органи (съд, НОИ и пр.) за удостоверяваните в нея факти. Съгласно
сега действащата разпоредба на чл.349, ал.1, т.9 КТ, в трудовата книжка
4
задължително се вписва продължителността на времето, което се признава за
трудов стаж. В конкретния случай ищецът разполага с трудова книжка, която
съдържа вписване на всички реквизити посочени в чл. 349, ал.1 КТ. Същата
установява, че времето посочено в молбата следва да бъде зачетено за трудов
стаж. Такъв представлява времето, през което работникът или служителят е
работил по трудово правоотношение, доколкото не е изрично предвидено
изключение в Кодекса на труда. Представените две удостоверения (УП-2 и
УП-3) също установяват трудовия и осигурителен стаж на ищцата през
процесния период.
В настоящото производство обаче доказателствената сила на тези
документи е оспорена (изрично) и съдът е открил производство по оспорване
истинността им. В случая ответникът е оспорил както автентичността
(авторството), така и верността на представените документи. В случай, че
документите не са подписани от управителя на дружеството Й. В., безспорно
те не биха могли да бъдат доказателство за трудовия и осигурителен стаж на
ищцата. Обратното обаче не е вярно. По-същественото в случая с оглед
неговите особености е дали отразеното в представените документи е истина.
Представените от ответника писмени доказателства относно констатациите на
проверяващите органи на НОИ във връзка с изразходването на средства по
фондовете на ДОО, които по никакъв начин не са опровергани в настоящото
производство сочат именно, че отразеното в оспорените документи не е вярно.
След като дружеството работодател (осигурител) не е имало приходи, с които
да заплаща трудови възнаграждение и да покрива задължения към ДОО (което
не е и правило), не е развивало стопанска и търговска дейност през процесния
период, няма как да се приеме, че ищцата е полагала труд, още повече и за
времето за което се твърди – на пълно работно време – 5 дни в седмицата по 8
часа. Направените изявления от нея в проведените съдебни заседания, че
„води счетоводството“ и на много други фирми потвърждава горния извод,
тъй като неясно остава кога е правила това, след като е била ангажирана
изцяло с дейността си в „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД (при пълен работен
ден, трудът след който е извънреден и поначало забранен от закона). По
делото не са ангажирани доказателства за реално извършени дейности от
ищцата като счетоводител, спецификата на която дейност предполага такива
да са налице. При това положение представените документи дори и подписани
или не (доколкото не е установено категорично) от управителя на дружеството
5
В. не доказват твърдението на ищцата, че реално е полагала труд по трудово
правоотношение през процесния период, което е задължителна предпоставка
да се приеме, че има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на пар. 1, ал.1
т.3 от ДР на КСО.
По отношение показанията на свидетеля П.В.Т. съдът намира, че не
следва да ги кредитира по следните съображения: на първо място съгласно чл.
6 ЗУТОССР, свидетелски показания не са допустими, ако свидетелят не
разполага с писмени доказателства, установяващи трудов/осигурителен стаж
при същия работодател за същия период. Безспорно е по делото, че наличието
именно на такива писмени доказателства е предмет на проверка по гр.д.
№***/2023г. по описа на РС – Русе. В случай, че постановеното решение на
първоинстанционния съд по това дело влезе в сила, то показанията на Т. в
настоящото производство биха били недопустими. Независимо от това, дори
и при тяхната допустимост те не биха могли да бъдат кредитирани, тъй като
свидетелят е пряко заинтересован от даването на точно определени показания
в настоящото производство относно дейността на дружеството осигурител,
тъй като има идентичен спор за установяване на трудов и осигурителен стаж.
На следващо място изложеното от свидетеля относно местонахождението и
дейностите с които се занимава управителя В. напълно противоречи на
установеното от проверяващите органи на НОИ и полицията за него. Също
така в приложени по делото саморъчни обяснения на Й. В. сочи, че лице с
името Пл. го е накарало срещу дребни суми да се подписва на различни
документи, включително и като „началник на „Евротрейд Булкомерс“. В. е
посочил, че от години живее в приют за бездомни хора, че е бил бездомен
(клошар), което се потвърждава и от полицейската проверка за
местонахождението му. Доколкото в показанията си П.Т. признава, че
поддържа контакти с В., съпоставянето на информацията за последния от
свидетеля и тази дадена от самия В. и полицейските органи се намира в пълно
противоречие, което е достатъчно основание да не се кредитират
свидетелските показания, както и да се приеме за твърде вероятно, че именно
свидетелят Т. е сочения в обясненията на „управителя“ В. като човекът карал
го да подписва документи - Пл..
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
При този изход на спора, в тежест на ищцата следва да се възложат
6
направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
******* срещу Териториално поделение на НОИ гр. Русе, ул. „Асен
Златаров” №26, иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на
ЗУТОССР за периода 22.12.2017г. до 04.12.2019г. в „ЕВРОТРЕЙД
БУЛКОМЕРС“ ЕООД с ЕИК204544492, на длъжност “счетоводител”, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ц. Н. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******* да
заплати на Териториално поделение на НОИ гр. Русе, ул. „Асен Златаров”
№26, представлявано от изпълнителния директор Ивайло Христов
Дървеняшки, сумата от 200лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7