РЕШЕНИЕ

 

№643

27.07.2023г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Мария Койнова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор …………..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №410 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата  (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от „Чембо -2003“ ЕООД  със седалище  в гр. Д.и с посочен съдебен адрес ***, представлявано от С.К.К., подадена чрез адв. Р.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)  №23-0266-000035 от 24.02.2023г. , издадена от Началник РУ - Гоце Делчев към ОДМВР-Благоевград.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, поради издаването й при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка като твърди, че управлявалия автомобила А.А.Д. не е извършил нарушението, вменено му с АУАН серия GA бл.№659241 от 24.02.2023г. Твърди, че последният е правоспособен водач с валидно английско СУМПС, поради което липсва  правно основание за издаването на оспорената заповед. Оспорва и компетентността на административния орган да издава заповеди по чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП. Моли за отмяна на оспорената ЗППАМ. Претендира разноски.

 В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител като се доразвиват оплакванията за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендират се направените разноски за държавна такса.

Ответникът – Началник РУ - Гоце Делчев към ОДМВР-Благоевград  не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В придружаващото административната преписка писмо излага становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №659241 от 24.02.2023г.  е констатирано, че на 24.02.2023г., около 14.35 часа в с.Блатска на главната улица в района на джамията, А.А.Д. управлява товарен автомобил марка Рено Трафик  с рег. № *******, собственост на „Чембо -2003“ ЕООД - гр. Д.като при проверката е установено, че водачът е български гражданин и управлява с чуждестранно СУМПС с №DZHIN812217А99BG04 на отчет в Обединено Кралство Великобритания, без да е подменено след пребиваване в Република България повече от три месеца, с което виновно е нарушил чл.162, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 24.02.2023г. при изрично вписване от негова страна, че има възражения. Въз основа на АУАН от Началника РУ - Гоце Делчев е издадено НП №23-0266-000110/29.03.2023г. , с което на А.А.Д. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. 

Като част от преписката по издаване на оспорената заповед е представена Справка от 24.02.2023г. за пътуване на лице – български гражданин, видно от която относно А.А.Д. за периода 01.01.2015г. – 24.02.2023г.  са регистрирани общо 11 влизания в  и излизания от РБългария, като последното влизане е на 18.12.2018г.

Приложено е и копие от СРМПС № ********* – част II , на товарен автомобил марка Рено Трафик  с рег. № *******, издадено на 09.08.2013г., видно от което същият е собственост на „Чембо -2003“ ЕООД - гр. Д..

От Началника на РУ - Гоце Делчев е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №23-0266-000035 от 24.02.2023г., с която на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ******* на собственик за срок от 6 месеца, считано от 24.02.2023г. Съгласно заповедта, отнети са Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели с № *******. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA, №659241 от 24.02.2023г. Посочено е също, че като законен представител на „Чембо -2003“ ЕООД - гр. Д., С.К.К. допуска /предоставя/ управлението на МПС с рег. № ******* – фирмена собственост, от А.А.Д., който не е подменил чуждестранното си СУМПС в срок повече от три месеца след пребиваване на територията на РБългария, за което му е съставен АУАН серия GA, №659241 от 24.02.2023г., като е прието, че виновно е нарушил чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.  От правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.

По преписката е приложена Заповед №244з-735/14.03.2022г. на Директора на ОДМВР – Благоевград относно  оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР-Благоевград да издават заповеди за принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. по  т.2а от същата разпоредба.

По делото е представено заверено копие от СУМПС на А.А.Д. с №DZHIN812217А99BG04, издадено във Великобритания на 16.10.2018г. и валидно до 22.03.2028г.

Събраха се и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.А.Д..

Свидетелят описва обстоятелствата по извършената му на 24.02.2023г. проверка. Заявява, че управляваният на процесната дата автомобил е собственост на „Чембо -2003“ .  Фирмите „Чембо -2003“ и „Чембо Юнион Груп“ били с един и същ управител – С.К.. Свидетелят сочи, че е извадил СУМПС във Великобритания през 2018г., където работел до преди три години. Издаването на СУМПС там се наложило, тъй като му била изтекла българската книжка. Когато се завърнал от Англия, започнал работа в „Чембо“ – вече 2 години и 7 месеца работел за фирмата. „Чембо Юнион Груп“ било направено преди около година. Свидетеля първо бил на граждански договор, после бил на трудов, а сега – пак на граждански договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При липса на доказателства за съобщаване на оспорената заповед на адресата й, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.  

При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:

Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №244з-735/14.03.2022г. – т.1.6, Директорът на ОДМВР – Благоевград е оправомощил началниците на РУ в структурата на ОДМВР – Благоевград, какъвто е ответният орган, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2а б.”а” от посочената разпоредба.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП.  Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Оспорената заповед е несъответна на материалния закон.

Със същата е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая ПАМ е обоснована с допускане /предоставяне/ от жалбоподателя управлението на собствения му товарен автомобил от А.А.Д., притежаващ СУМПС, издадено във Великобритания, неподменено повече от три месеца след  пребиваване на територията на РБългария. От описаните в заповедта фактически обстоятелства и цитираната част от нормата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, която се сочи, че е нарушена от оспорващия, става ясно, че административният орган е възприел да е налице хипотезата по чл.171, т.2а, б. ”а” от ЗДвП на управление на чуждо МПС от неправоспособен водач, при която ПАМ се прилага спрямо собственика на МПС.  

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че на процесната дата А.А.Д. е управлявал описаното в ЗППАМ МПС -  собственост на оспорващото дружество. Не се доказва обаче, последният да е неправоспособен водач. Действително, Джинов не притежава българско СУМПС, но притежава такова, издадено във Великобритания като не се твърди то да е невалидно или или с изтекъл срок. Притежаваното от А.А.Д. СУМПС, издадено във Великобритания на 16.10.2018г. , е валидно до 22.03.2028г.

Нормата на  чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

В българското законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените от Обединеното кралство преди 31.12.2020 г. СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл, както е в конкретния случай.

Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (www. mvr. bg), в рамките на преходния период (до 31.12.2020 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.

Към процесната дата е изтекъл горевизирания преходен период, респ.  Великобритания не е държава-членка, но същата е страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г.

Предвид горното и при анализ на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, се налага извод, че Джинов, след 30.12.2020г. не може да управлява МПС на територията на РБългария с издаденото му във Великобритания СУМПС, но не и че е неправоспособен водач. Следва да се прави разграничение между невъзможността за управление на МПС и правоспособността да се управлява МПС. В случая жалбоподателят не е допуснал собствения му автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, а единствено от водач, който не притежава българско СУМПС. Ето защо съдът счита, че не е налице възприетата от административния орган хипотеза на управление на чуждо МПС от неправоспособен водач, имащо за последица по отношение на собственика на МПС да се приложи ПАМ от вида на процесната.

По изложените съображения, не се установява наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в несъответствие с материалния закон и следва да се отмени.

При този изход на производството, на жалбоподателя се следват направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер от 50.00 лв., платими от бюджета на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0266-000035 от 24.02.2023г., издадена от Началник РУ - Гоце Делчев към ОДМВР-Благоевград.

ОСЪЖДА ОДМВР-Благоевград да заплати на „Чембо -2003“ ЕООД  със седалище  и адрес на управление гр. Д., представлявано от С.К.К., направените по делото разноски в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

                                                                    Съдия: