Производството е по реда на глава XX от НПК.

Обвинението е повдигнато с внесен от РП-Дупница обвинителен акт, против подсъдимия А.М.А. – 48 години, роден на *** ***, настоящ адрес:***, българин, българско гражданство, неженен, с основно образование, работи в строителна фирма като общ работник, осъждан, ЕГН **********, за това, че за времето от месец 08.2019г. до месец 06.2020г. /вкл./, в гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, след като е осъден с влязло в сила на 13.02.2013 г. Решение №590/2012 г., по гражданско дело № 2222/2012 г.,по описа на Районен съд - Дупница, да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си С.А.А., родена на *** г., като и заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за месеците 08, 09, 10, 11, 12 на 2019 г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06 на 2020 г. /вкл./, общо 11 /единадесет/ месечни вноски, в общ размер на 1650.00 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/ и деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, тъй като е извършил престъплението след като е осъден с влязла в сила на 26.03.2020 г. Присъда №29/10.03.2020 г., по НОХД №1034/2019г., по описа на РС-Дупница и му е наложено наказание „Пробация“ за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, със следните пробационни мерки: При усл. на чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес"***, за срок от 2 /две/ години с явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти седмично, при усл. на чл. 42а, ал.2, т. 2 от НК -  "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 2 /две/ години и преди да е изтекъл срока по чл. 30, ал.1 от НК - престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата иска от съда да признае подсъдимия за виновен и поддържам обвинението, като сочи, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Предлага на съда наказанието на подсъдимия да бъде „пробация” със задължителните две мерки, за срок около средния предвиден в закона.

Подсъдимият се защитава сам, като принципно не оспорва обвинението, но пледира съдът, ако постанови осъдителна присъда, да му наложи наказание „лишаване от свобода“, тъй като изпълнението на пробационните мерки му пречи да работи на пълен работен ден и няма кога да го изпълнява. Твърди, че признава вината си и иска да работи.

В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен и че не може да си търси работа и да изпълнява наказание пробация.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, писмените доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.М.А. е на 48 години, роден е на *** ***, с ЕГН **********. Същият е българин, с българско гражданство, неженен, с основно образование и има регистриран настоящ адрес:***. А. е осъждан и работи в строителна фирма като общ работник.

Подсъдимият и свидетелката Х.А.Х. работили заедно в гр. Братислава, р. Словакия през 2008-2009 г., където били във фактическо съжителство. В хода на съвместното им съжителство на *** г. се родила дъщеря им С.А.А. – малолетна, на 11 години към момента. Детето е родено с детска церебрална парализа и е със 100 % инвалидност, като към момента негов личен асистент е майка му св. Х.. След раждането на детето, от 04.04.2011 г. подсъдимият и свидетелката се разделили, след което през 2011 г. свидетелката Х., в качеството и на законен представител на дъщеря си завела гражданско дело за издръжка срещу подсъдимия. С Решение №590/13.11.2012 г., по гр. дело 2222/2012 г. по описа на РС-Дупница, в законна сила от 13.02.2013 г., А. е осъден да издържа своята малолетна дъщеря С.А., като заплаща месечна издръжка в размер от 150 /сто и петдесет/ лева на месец за низходящата си,  чрез нейната майка и законен представител.

За периода от влизане на решението в сила - 13.02.2013 г. до края на месец Юли 2019 г., вкл. т.е. за общо 77 месечни вноски в размер на 11550,00 лева, подсъдимият А. съзнателно не е изпълнил задължението си да изплаща дължимата според решението на гражданския съд месечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законен представител, поради което бил осъден с Присъда № 29/10.03.2020 г., по НОХД №1034/2019г., по описа на РС-Дупница и му е наложено наказание „Пробация“ за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, със следните пробационни мерки: При усл. на чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес"***, за срок от 2 /две/ години с явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти седмично, при усл. на чл. 42а, ал.2, т. 2 от НК -  "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 2 /две/ години, като не е изтекъл срокът по чл. 30, ал.1 от НК.

Въпреки това, макар същият да е работил като общ работник и да е разполагал с доходи, подсъдимият А.А. съзнателно не е изпълнил и последващите си задължения за заплащане на издръжка на малолетното си дете, в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за месеците 08, 09, 10, 11, 12 на 2019 г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06 на 2020 г. /вкл./, общо 11 /единадесет/ месечни вноски, в общ размер на 1650.00 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/, като с оглед горепосоченото му предходно осъждане с влязла в сила присъда деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК.

След подаване на сигнал от св. Х. до органите на МВР и прокуратурата и след като дал писмени обяснения по образуваната преписка подсъдимият внесъл, чрез паричен превод през „Изи пей“, на 03.10.2020 г., сумата от 100 лева, както и по-късно на 15.12.2020 г., сумата от 300 лева за дължими издръжки, без да посочи изрично периода за който се отнасят преводите. Същият е привлечен и разпитан като обвиняем на 29.10.2020 г.

От заключението по назначената и приета по делото съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.К. се установява, че подписите положени върху постановлението за привличане на обвиняем и протокола за разпит на същия – л. 18, л. 19 и л. 21 от ДП №72/2020 г. са именно на подсъдимия А.М.А..

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, относно обстоятелството, че не е заплащал дължимата издръжка направено в дадените от него обяснения, с които потвърждава казаното от свидетелката Х.. Казаното от нея непосредствено пред съда е логично, последователно, непротиворечиво и според съда напълно достоверно. В нито един момент показанията на свидетелката не влизат в колизия с информацията съдържаща се в събраните писмени доказателства. Наред с това съдът основава изводите си и върху събраните в хода на ДП и настоящото съдебно производство множество писмените доказателства, сред които , съдебно решение №590/13.11.2012 г., по гр. дело 2222/2012 г. по описа на РС-Дупница, свидетелство за съдимост, платежни нареждания от „Изи пей“, акт за раждане на детето С.А., удостоверение от лекуващ лекар, епикризи и други медицински документи, както и останалите писмени доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК. Всички събрани гласни и писмени доказателства, вкл. заключението по компетентно изготвената от вещото лице Р.К., след приложение на необходимите специални знания в областта на графологията и приета съдебно-графическа експертиза се подкрепят и допълват, не си противоречат в никаква степен.

Съдът намира, че доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна – подсъдимият потвърждава обстоятелството, че не е заплатил дължимата издръжка в по-нисък от минималния законов размер, макар да е бил наясно, че я дължи по силата на влязло в сила съдебно решение. Установява се от доказателствата, че е налице посочената в обвинението повторност на деянието по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като същият е бил вече осъден за деяние по чл. 183, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“, което търпи и към момента. Съдът намира за установено и доказано, че подсъдимият не е бил в обективна невъзможност да плаща определената от съда издръжка, която не е изплатил дори частично до момента с оглед непогасените му задължения за минали периоди. Налице са данни за преболедуване на пневмония през м. Март 2020 г., но няма данни и твърдения от него това да е довело до прекъсване на работа от подсъдимия, излизане в продължителен болничен, както и изобщо за продължителността на здравословното му неразположение.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна подсъдимият А. е осъществил състава на престъпленията по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като:

за времето от месец 08.2019г. до месец 06.2020г. /вкл./, в гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, след като е осъден с влязло в сила на 13.02.2013 г. Решение №590/2012 г., по гражданско дело № 2222/2012 г., по описа на Районен съд - Дупница, да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си С.А.А., родена на *** г., като и заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за месеците 08, 09, 10, 11, 12 на 2019 г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06 на 2020 г. /вкл./, общо 11 /единадесет/ месечни вноски, в общ размер на 1650.00 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/ и деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, тъй като е извършил престъплението след като е осъден с Присъда №29/10.03.2020 г., по НОХД №1034/2019г., по описа на РС-Дупница и му е наложено наказание „Пробация“ за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и преди да е изтекъл срока по чл. 30, ал.1 от НК

Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, а именно – на първо място е безспорно и доказано, че подсъдимият е баща на малолетната С.А., по-нататък е установено безспорно, че същият е осъден с влязло в сила на 13.02.2013 г. решение на РС-Дупница, да заплаща издръжка на низходящата си в размер на 150,00 лева месечно, че същият е физически здрав мъж, работи като общ работник в строителството. Имал е финансовата възможност през посочения период да плати част или дори цялата издръжка, бил е наясно, че я дължи, но въпреки това не я е заплатил. Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, и то е трайно и непрекъснато в определен период от време, в случая с повторното неплащане на дължимата издръжка за общо 11 месеца (за месеците 08, 09, 10, 11, 12 на 2019 г. и за месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06 на 2020 г. /вкл./). В този смисъл виж. Решение № 300 от 29.05.1992 г. по н. д. № 240 / 92 г. на Върховен съд на РБ, I н. о., докладчик съдия Пламен Тодоров, Решение № 135 от 17.06.2016 г. по н. д. № 455 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение и др. Престъплението по чл. 183 НК се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг). виж Решение № 300 от 29.05.1992 г. по н. д. № 240 / 92 г. на Върховен съд на РБ, I н. о., докладчик съдия Пламен Тодоров и Решение № 361 от 21.10.2008 г. по н. д. № 362 / 2008 г., III н. о. на ВКС.

Поради липсата в хода на настоящото наказателно производство на заплащане на сумата, която подсъдимият дължи на дъщеря си за издръжка, за него не са налице предпоставките за приложение на  привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК, по смисъла и на ТР № 19 / 27.03.1974 г. по н.д. № 12 / 1974 г. ОСНК на ВС , при каквото последващо изпълнение на задължението за издръжка, законът предвижда да не му се наложи наказание.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл от страна на А.М.А., тъй като същият е съзнавал обществено опасните последици на деянието си, вкл. че вече е бил осъден за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и е целял тяхното настъпване, имал е психическата възможност да се въздържи от извършване на деянието си, но умишлено не го е сторил.

По наказанието:

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прие, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не може да отчете направеното от подсъдимия самопризнание за дължимите суми като изключително такова, тъй като то е направено едва в съдебната фаза на процеса и в потвърждение на събраните достатъчно доказателства в тази насока. Все пак по отношение на подсъдимия като смекчаващи отговорността му обстоятелства следва да се посочи обстоятелството, че същият работи в строителството, влошеното му здравословно състояние през част от инкриминирания период, изразеното намерение да започне да плаща редовно бъдещите дължими месечни издръжки на детето си, както и извършените две плащания в размер на общо 400 лева през м. Октомври и м. Декември 2020 г.

Като сериозно отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита обстоятелството, че подсъдимият, макар да работи и да знае за инвалидността и влошеното здравословно състояние на детето си не е заплатил към момента дори някаква минимална част от дължимата според обвинението издръжка за конкретния описан в обвинителния акт времеви период, с което да обезпечи по-нормално съществуване на детето си.

Доколкото обаче по делото са налице косвени данни, че към настоящия момент подсъдимият работи в строителството, което евентуално би създало за него възможност да изпълнява задълженията си месечно, то съдът намира, че налагането на наказание „лишаване от свобода“ не е целесъобразно, тъй като от това би било най-ощетено самото дете, при положение, че родителят му няма да има обективна възможност да работи, за да осигурява средства за издръжката й. Ето защо, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на А., по реда на чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр с чл. 54 от НК, при минимален превес на смекчаващите обстоятелства и за пълноценно постигане на целите заложени в чл. 36 от НК е алтернативно предвиденото от законодателя друго наказание - „Пробация” по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 и т. 6 НК със следните мерки:  

1. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от 1 /една/ година, с периодичност два пъти седмично;

2. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 1 /една/ година;

3. На основание чл. 42а, ал.2, т. 6, вр. с ал. 3, т. 3 от НК – „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, в размер на 100 часа годишно, за срок от 1 /една/ година.

Наред с това следва да му бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание "Обществено порицание", което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в община Бобов дол, за срок от 1 (един) месец.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият А.М.А., с настоящ адрес:***, с ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Дупница, сумата от 270,00 лв. /двеста и седемдесет лева/ - разноски за изготвената и приета по делото съдебно-графическа експертиза.

При тези мотиви, съдът постанови своята присъда.

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: