Решение по дело №151/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 354
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Дарина Кънчева Стоянова Крумова
Дело: 20205530200151
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                  15.07.2020 година                               гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                              ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На осемнадесети юни                                                      Година 2020

В открито заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА СТОЯНОВА

 

Секретар: Николина Козелова

като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД № 151 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Ф.Н.Г. против наказателно постановление № 19-1228-002789 от 04.12.2019г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр.Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се възражения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Т.Т. заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни съображения за незаконосъобразност и претендира заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез гл.юрисконсулт С.Р. взема становище по възраженията на жалбоподателя. Моли претендираните от жалбоподателя разноски да бъдат определени в минимален размер, съобразно сега действащата Наредба за адвокатските възнаграждения.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

 

На 12.12.2018г. е съставен фиш № 45473 от Х.П.К. – ст.полицай при ОД на МВР – Стара Загора, с който е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП /втори ред/ за МПС марка: Рено, модел: Лагуна, с рег. № СТ 4061 АН. Като наказващ орган е посочена Община Стара Загора.

Липсват данни за това към превозното средство да е било залепено уведомление за съставения фиш, поради което и не може да се приеме, че съобразно чл. 189, ал. 3, изр. последно ЗДвП същият е бил връчен в деня на издаването му - 12.12.2018г.

Това е и причината, поради която въз основа на подадена жалба с вх. № 10-09-544/26.07.2019г. по описа на Община Стара Загора е съставен АУАН серия АА № 025092/14.11.2019г. от мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.

В същия ден - 14.11.2019г. Ф.Н.Г. е попълнил декларация за предоставяне на информация по чл. 188 ЗДвП, в която е посочил, че на 12.12.2018г. не е управлявал той МПС с рег. № СТ 4061 АН, но същевременно не е посочил от кого е било управлявано.

 

Въз основа на посочения АУАН серия АА №  025092/14.11.2019г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 19-1228-002789 от 04.12.2019г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр.Стара Загора, с което на нарушителя Ф.Н.Г. на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а именно: за това, че на 12.12.2018г. около 12.05 часа в гр. Стара Загора, на бул. М.М.Кусев - срещу съдебната палата е паркирал собствения си л.а. марка: Рено, с рег. № СТ 4061 АН - втори ред до паркираните МПС.

 

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели Д.Н.Ж. – актосъставител, И.И.Д. и Х.П.К. – свидетели при установяване на нарушението и при съставянето на акта.

От показанията на свидетелите Д. и К. се установява напълно фактическата обстановка, описана в АУАН. На зададените уточняващи въпроси свидетелите заявиха, че автомобилът е бил паркиран в източната лента за движение на бул. М.М.Кусев.

 

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

 

Във връзка с личността на жалбоподателя Ф.Н.Г. е представена справка за нарушител/водач от 22.01.2020г., от която е видно, че до настоящия момент той няма други регистрирани нарушения по Закона за движение по пътищата.

 

Съдът намира, че в случая административнонаказателното производство е образувано в нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

 

В посочената разпоредба законодателят предвижда, че не следва да се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Видно от материалите по делото, на 26.07.2019г. Ф.Г. *** за това, че възразява срещу издадени срещу него 4 бр. фишове за налагане на глоба, сред които и процесният фиш № 45473 от 12.12.2018г.

Съдът намира, че именно от този момент – 26.07.2019г. - следва да се изчислява и предвидения в чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ЗАНН тримесечен преклузивен срок за образуване на административнонаказателно производство, тъй като по смисъла на закона „откриване на нарушителя” означава установяване и индивидуализиране на лицето, което е автор на деянието. Това е и моментът, от който актосъставителят е разполагал с всички необходими му данни за нарушението и нарушителя, обуславящи съставянето на АУАН.

Актът обаче е съставен на 14.11.2019г. - след изтичане на преклузивния срок. В случая не е следвало да се образува административно-наказателно производство срещу Ф.Н.Г. със съставянето на АУАН. Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение и се явява абсолютна пречка за развитието му.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

С оглед пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано следното:

 

На първо място, и АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият е именно такъв. От него се установява, че на 12.12.2018г. около 12.05 часа в гр. Стара Загора, на бул. М.М.Кусев - срещу съдебната палата жалбоподателят Ф.Н.Г. е паркирал собствения си л.а. марка: Рено, с рег. № СТ 4061 АН - втори ред до паркираните МПС.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. И актосъставителят, и наказващият орган са записали, че става въпрос за гр. Стара Загора, бул. М.М.Кусев - срещу Съдебната палата.

Действително от показанията на свидетелите Д. и К. става ясно, че автомобилът е бил паркиран в източната лента за движение по булеварда, като това обстоятелство не е посочено нито от актосъставителя, нито от наказващия орган. Този пропуск обаче според настоящия съдебен състав не представлява съществено процесуално нарушение, което да ограничава правото на защита на нарушителя, в т.ч. възможността му да разбере за какво му е повдигнато административнонаказателното обвинение. Нещо повече, на бул. М.М. Кусев - пред Съдебната палата и от двете страни на пътното платно има обособени места за паркиране, и ако процесният автомобил е бил паркиран в активната лента, то той е бил втори ред паркиран автомобил. Освен това източната лента за движение по бул. М.М.Кусев е срещу съдебната палата, както е посочено в АУАН и НП, а западната лента за движение е пред нея.

 

На второ място, в попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП жалбоподателят Г. като собственик на процесния автомобил не е посочил на кого го е предоставил на 12.12.2018г., за да се приеме, че не той, а посочено от него лице е извършило нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП, във връзка с което е образувано настоящото административнонаказателно производство.

 

 

На трето място, по отношение размера на определеното от наказващия орган административно наказание глоба в размер на 50 лв., съдът намира, че същото е незаконосъобразно определено. В случая наказващият орган не е отчел, че с глоба с фиш № 45473 /12.12.2018г. на Ф.Г. е наложена глоба в размер на 20лв., като оспорването му от страна на жалбоподателя не може да влоши положението му, като му бъде наложена по-висока глоба от първоначално определената.

 

С оглед изхода на делото, съдът намира, че ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Ф.Н.Г. сумата от 350 лв., представляваща направените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В договора за правна защита и съдействие от 12.01.2020г., представен по делото е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 350 лв. е платено в брой. Като предмет на договора е посочено оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в правни консултации, изготвяне и подаване на жалба срещу процесното наказателно постановление и процесуално представителство пред Районен съд – Стара Загора.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от въззиваемата страна, тъй като въпреки, че делото е разгледано в едно съдебно заседание, договореното възнаграждение включва освен процесуално представителство, също и правни консултации и изготвяне и подаване на жалбата.

Неоснователно е и искането на въззиваемата страна адвокатското възнаграждение да бъде определено съобразно действащата към настоящия момент Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като в случая приложима е редакцията, действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 12.01.2020г.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1228-002789 от 04.12.2019г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр.Стара Загора, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 2 ЗДвП на Ф.Н.Г., ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати на Ф.Н.Г., ЕГН: **********, сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото АНД № 151/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: