Р
Е Ш Е Н И Е
№………………
Гр.Враца 14.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачански окръжен съд наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и
девети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНА НАУМОВА
ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
при участието на секретаря Х.Ц. и с участието на прокурора В. Д., след като
изслуша докладваното от съдия Маринов ВНОХД № 502 по описа за 2012 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд
е образувано по жалба на подсъдимата В.И.Ц.
от гр.Криводол, чрез процесуалния й представител адв. Д.Д. ***. Обжалва се присъда № 99/17.09.2012 год.,
постановена по НОХД № 671/12 год. по
описа на РС Враца. В жалбата се
съдържат оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт, за нарушения
на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното
наказание. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.
Направено е и алтернативно искане за изменение на атакуваната присъда, при
което размерът на наказателната санкция да бъде намален.
В съдебно
заседание защитника на подсъдимата адв. Д.Д. заяви, че Ц. иска да признае
вината си и да сключи споразумение с прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство, като изразява готовност да възстанови напълно
щетата на пострадалия Ц..
Искането е
оставено без уважение от съда с аргументи, че подсъдимата е имала възможност
преди започване на делото пред РС и в хода на производството пред него да се
възползва от тази привилегия, която й дава процесуалната разпоредба на чл.381 и
сл. НПК. Но към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция е невъзможно
постигане на споразумение и одобряване на такова, поради наличието на
постановена присъда.
В последствие,
подс. Ц. заема становище, че поддържа жалбата така, както е предявена.
Участващият във
въззивното производство прокурор при Окръжна прокуратура Враца заема становище
за неоснователност на жалбата. Смята, че присъдата на РС е правилна,
законосъобразна, изцяло стъпила на събраните доказателства и като такава следва
да бъде потвърдена.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на
въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и
съображения, и след като направи цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда по реда на чл.314 НПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 НПК, от
надлежна страна и същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
С атакувания съдебен акт, РС Враца е признал
подсъдимата В.И.Ц. за виновна в
това, че при условията на опасен рецидив, на неустановена по
безспорен начин дата през месец октомври на 2011 год. в гр.Враца, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у Ц.А.Ц. ***,
представяйки се с името “З.”, негова позната, че й трябват пари с цел
финализиране на сделка /продажба/ на недвижими имоти - къща, парцел и
земеделски земи, и до неустановена дата на месец февруари 2012 год. е
поддържала у Ц.Ц. това заблуждение, с което му е причинила имотна вреда в
размер на 3 500,00 лв. /три хиляди и петстотин лева/, поради което и на
основание чл.211 пр.3-то вр.чл.209 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б. “а”, вр.чл.54 НК, й е наложил наказание в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, при първоначален “строг”
режим и при настаняване в затвор,
съгласно чл.57 ал.1 вр.чл.61 т.2 ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 НК съда е приспаднал времето през което подс. Ц. е била задържана по мярка за
неотклонение “Задържане под стража” по настоящето дело – считано от 30.03.2012
год., до влизане в сила и привеждане в изпълнение на настоящата присъда.
С присъдата е уважен гражданския иск, предявен от пострадалия Ц.А.Ц. ***
срещу подсъдимата Ц. за сумата от 3 500,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2012 год. до
окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимата В.Ц. са възложени направените по делото разноски общо 585,00 лв., както и д.т. в размер на 140 лв. върху уважения размер на
гр.иск, в полза на Държавата.
За да постанови този си акт, първоинстанционния
съд е събрал в необходимия обем и пълнота, и по съответният процесуален ред,
изискуемите за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства.
При условията на чл.305 ал.3 НПК, в мотивната част на атакуваната присъда,
съдът подробно е посочил, какви обстоятелства е приел за установени и въз
основа на какви доказателства, аргументирал е изводите си относно доказаното по
несъмнен начин авторство на описаното престъпление, обективната и субективната
му страна и вината на подсъдимата. Съдът се е мотивирал на кои доказателства
дава вяра, кои не кредитира и поради каква причина.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
РС Враца е приел, следната фактическа обстановка:
Св. Ц.Ц. е на 81 год., пенсионер и живее в гр. В.,
ул. “П. Б.” № *, ап.* заедно със своята дъщеря св. М. Ц.
През есента на 2011 год.- месец октомври, на
неустановена дата св. Ц.Ц. *** с подс. В.Ц., която се представила под името “З.”
и му казала, че живее в гр. К.. Същата му се сторила позната, тъй като преди да
се пенсионира работел в сферата на МВР и е имал контакти с много хора. Подс. Ц.
му направила добро впечатление и св. Ц. продължил да се среща с нея.
На една от срещите им, подс. Ц. споделила с Ц., че
притежава къща, парцел, земеделски земи, които недвижими имоти смятала да
продаде. Казала му, че е разведена и сама трябва да извърши цялата дейност по предстоящата
покупко-продажба. За целта, обаче й били необходими пари и затова му поискала заем. Пострадалият, се доверил на подсъдимата и започнал
да й дава исканите нея суми.
Св. Ц. като пенсионер получавал пенсия в
размер около 600 лв., като за месечната си издръжка отделял около 250 лв., а
останалата сума заделял за лични нужди. След като започнал да дава пари “назаем”
на подс. В.Ц. обаче, пенсията започнала да не му стига и свидетелят започнал да
иска пари назаем и от свои близки, съседи и познати.
Още същия месец
- октомври на 2011 год. взел назаем от сина си -св. А. А. сумата от 300 лв.,
като обещал, че ще ги върне до няколко дни. Парите занесла съпругата на сина
му, но в уговорения срок, св. Ц. не ги върнал.
От м.октомври
на 2011 год. св.Ц. започнал периодично да посещава и да взема пари назаем и от
своя съсед св.В. Г. и от неговата дъщеря. В началото не им казвал за какво са
му парите. Сумите, които му давал в заем Г. били различни – 150 лв., 100 лв.,
300 лв. и поради това, че размерът на заема се увеличил, свидетеля поискал да
разбере за какво са му тези толкова пари на св. Ц., който от своя страна му
казал, че са за негова позната, която щяла да продава имоти и сумите са й
необходими за финализиране на сделката. По повод зачестилите искания на заем,
от страна на Ц., св. Г. поискал лично да се запознае с неговата позната и
затова ги поканил в дома си.
На срещата със св. Г., освен св. Ц. и подс. Ц.
присъствала и дъщерята на Г. св. В.Г., която живеела в гр. Пловдив, но поради
грижите които полагала за родителите си, често идвала в гр. Враца при тях. Подс.
Ц. споделила, че ще продаде 18 дка земя и с парите от тях ще си развърне
заемите. Св.Ц. отново поискал пари и св.Г. му дал сумата от 70 лв., а
подсъдимата отново ги уверила, че ще върне скоро парите, даже с лихвите.
Дъщерята на св.
Г.- В. Г. също давала пари на заем на св. Ц. при случайни срещи по стълбите на
блока – първо 20 лв., след това 60 лв. При трета среща Ц. поискал 150 лв.,
които св.В. Г. нямала у себе си и му казала да дойде при баща й В., който му ги
дал. През м. февруари 2012 год. подс.В.Ц. дошла сама при св.В. Г. и му поискала
пари, сумата от 100 лв. за да отиде до гр. София, от където да си получи парите
от сделката със земята. Свидетелят обаче се усъмнил в думите й, и отказал да й даде
тази сума. Тогава Ц. му поискала пари колкото да се прибере до гр.Криводол и Г.
й дал 2 лв. Общата сума дадена от св.В.
Г. и неговата дъщеря св.В. Г. възлиза на сумата от 1 150 лв.
През м.ноември
на 2011 год. св.Ц.Ц. взел от друг негов
съсед – св. П. В., сумата от 30 лв. с обещания, че ще ги върне на пенсия, а
през м.декември 2011 год. взел от съседка си св.И. С. на два пъти по 200 лв. с
обещание, веднага да ги върне при първа възможност. През същия месец,
непосредствено преди Нова година от съседа си Л. Б. взел сумата от 50 лв., като му обещал,
че ще върне бързо взетата в заем сума, но я е върнал значително по-късно от
уговореното.
През м.януари
на 2012 год. Ц. взел от своя сват св.П. .М., два пъти по 100 лв., като обещал,
че ще му ги върне след три дни, но не спазил обещанието си.
Свидетелят Ц. през
м.януари 2012 г. от свой бивш колега св.Т. Е., с когото заедно се хранят в
стола на МВР, взел също пари назаем, сумата от 20 лв., която не върнал.
За целия период
през който св. Ц.Ц. познавал подс. Ц. - от месец октомври 2011 год. до месец
февруари 2012 год. същия е получил от своите приятели и съседи сумата в размер
на 2150 лв., а общата сума, която е дал на подсъдимата В.Ц. възлизала на 3500
лв. За взетите в заем пари не били съставяни писмени документи както между св. Ц.Ц.
и неговите близки познати и съседи, така и между него и подсъдимата. Парите
били предавани на ръка и без наличието на свидетели. Св.Ц. обаче на едно малко
листче си записвал за да не забрави, какви суми е вземал и връщал на хората, от
които е взимал пари в заем.
Междувременно
децата на св.Ц. - св.М. Ц.и св.А. А., разбирайки за случващото се с техния баща
се разтревожили и предприели действия по изясняване на ситуацията с родителя
им. В тази връзка М. Ц. провела сериозен разговор с баща си и осъзнала, че
последния е жертва на измама. Същия й казал, че лицето на което дава парите се
казва З., като й дава парите за такси за продажба на земи, а взетите от него парите
щяла да му ги върне, дори с малка лихва. Разбирайки каква е ситуацията, св. Ц.поискала
да се срещне лично с подсъдимата. Към средата на м.февруари тази среща се провела.
На нея било установено, че всъщност подсъдимата се казва В.Ц., а не както се
била представила пред Ц.Ц. с името “З.”. Установило се също, че живеела в гр.
Криводол и имала два адреса - семейна къща на ул. “В. Л.” № ** и бащина
къща на ул.“Х. Б.” № **. Подсъдимата не
отрекла, че дължи пари, но заявила, че си е загубила личната карта, а без нея
не може да получи парите си. Уверила, свидетелката М. Ц. и баща й-пострадалия Ц.,
че ще върне взетите пари до няколко дена, но не бива да предприемат някакви
действия, тъй като роднините й ще се опълчат срещу нея. Ц. обещала, че на
следващия ден ще се обади за да се разберат за подробностите по връщането на
парите. На другия ден тя наистина се обадила, като обещала че следващия
понеделник ще донесе парите. Това било и последното обаждане, след което
фактически преустановила всякакви контакти с пострадалия и неговата дъщеря.
На 22.02.2012 год.
св. А. А. и св. М. Ц. подали заедно писмен сигнал до началника на РУ “Полиция”
Враца за случилото се с баща им Ц.Ц..
По делото, в
досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно
психолого-психиатрична експертиза по отношение на св. Ц.А.Ц., от чието
заключение е установено, че същия може правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и явления, които имат значение за делото и същия има
запазена свидетелска годност. Свидетелят е разбирал свойството и значението на
деянията си и е можел да ръководи постъпките си за периода от есента на 2011
год. до момента на изготвяне на самата експертиза – 14.03.2012 год. и към
момента на даване заключението пред съда – 17.09.2012 год. и същия може да
участва в досъдебното и съдебно производство.
По отношение
годността на свидетеля В. Г. да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и
обстоятелства е назначена по делото комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза. От заключението на експертизата е установено, че св. В. Г. може
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и явления, които имат
значение за делото и същия има запазена свидетелска годност.
Комплексна
съдебно психолого-психиатрична експертиза е назначена и по отношение на подсъдимата
В.Ц., като от заключението на експертите се установява, че същата страда от
рецидивиращо депресивно разстройство, което е в светъл период и не се налага
лечение. Подсъдимата е разбирала свойството и значението на деянията си и е
могла да ръководи постъпките си за периода от есента на 2011 год. до м.февруари
2012 год. и същата може да участва в досъдебното и съдебно производство, да
отразява правилно фактите и явленията по делото, и може да носи наказателна
отговорност.
При така описаното от фактическа страна, подкрепена
изцяло от доказателствените средства, събрани на досъдебното производство по
реда и при изискванията на НПК, правилно, обосновано и законосъобразно
първостепенният съд е приел, че подсъдимата В.Ц. е извършили престъпление
против собствеността – измама.
По отношение на правната квалификация на извършеното от подсъдимата
деяние, съда е приел, че извършеното от
обективна и субективна страна съставлява престъпление по чл.211 пр.3-то вр. чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а” НК.
Обстойните изводи на първоинстанционния съд относно наличието в конкретния
случай на обективни и субективни признаци от състава на престъплението и
доказаното по несъмнен начин авторство на престъпното деяние, се споделят
изцяло от въззивния съд.
От обективна
страна, деянието Ц. е извършила като
е използвала доверчивостта на св.Ц.Ц., възбудила у него заблуждение, че й трябват пари за
финализиране на сделки с имоти. Именно тази заблуда е мотивирала пострадалия да
й предоставя различни парични суми от своята пенсия, да взема пари назаем от
близки и познати. Тази заблуда е поддържана
за период от около пет месеца. В този период през, който тя е поддържала в
заблуждение пострадалия Ц., подсъдимата не е притежавала недвижими имоти или
земеделски земи, не са събрани и доказателства, да е била упълномощавана от
някой или да е страна по сделки с недвижими имоти. Налице е както измамено
лице, така и ощетено негово имущество – парични средства, което се е намирало
във фактическата власт на пострадалия. У пострадалия Ц. е била създадена
неправилна представа, заблуда за определени факти от действителността, което го
е мотивирало да се разпореди с тези средства. Безспорно е, че с това му е
причинена имотна вреда.
От субективна
страна, правилно в мотивите си РС
Враца е приел, че престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
обществено опасни последици и е желаел настъпването им с користна цел - да набави за себе си имотна облага.
Квалифициращо деянието обстоятелство - извършването на измамата при
условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. “а” НК също правилно е определено от съда имайки предвид
предходните осъждания на Ц.. Безспорно е, че с присъда по
НОХД № 235/2005 год. по описа на РС Монтана, влязла в законна сила на
14.12.2006 год., подсъдимата е призната за виновна по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 НК, като й е наложено наказание три години
лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК РС Монтана е
кумулирал наложеното на подсъдимата наказание с посочената по-горе присъда с
наказанията наложени й по НОХД № 642/2003 год. по описа на РС Враца, по НОХД №
43/2004 год. на РС Мездра и по НОХД № 439/2004 год. на РС Берковица, като е определил
едно общо наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл.24 НК,
така определеното общо наказание е било увеличено от РС Монтана с още шест
месеца лишаване от свобода, или общо наказание от 3 год. и 6 месеца, което е
поставено да бъде изтърпяно при “строг” режим. От изтърпяване на това общо
наказание - на 22.12.2007 год. до
извършване на настоящето престъпление не е изтекъл 5 - годишния срок по чл. 30 НК и за подс. В.Ц. са налице условията на чл.29 ал.1 б. “а” НК.
Пред настоящата
съдебна инстанция защитата на подсъдимата Ц.- адв. Д., изяви становище за постановяване на
нова присъда, с която доверителката й да бъде оправдана. Твърди, че липсва
виновно поведение от страна на подсъдимата, и обжалваната присъда е
незаконосъобразна, тъй като е постановена при неизяснена фактическа обстановка.
Алтернативно, прави искане наложеното на подсъдимата наказание да бъде
намалено.
Настоящия състав, не споделя становището и
доводите на защитата на подсъдимата, тъй като при извършената служебна проверка
на атакуваната присъда, контролната инстанция не откри основания за преоценка
на постановения съдебен акт. Вината на подсъдимата е доказана по безспорен
начин от събраните по делото доказателства, подробно обсъдени от
първоинстанционния съд. Присъдата е справедлива и в частта, относно
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата. Това е така, тъй
като РС Враца правилно е отчел, че е налице висока обществена опасност на
деянието, обуславяща се както от обстоятелството, че с него са засягат пряко
обществените отношения свързани с правото на собственост, така и продължителност на деянието в рамките на пет месеца,
напредналата възраст на пострадалия св.Ц. на 81 год., пред смекчаващите отговорността
й обстоятелства – не добро здравословно състояние, наличието на заболявания у
подс.Ц. – “хипертония” и “глаукома”, както и “рецидивиращо депресивно
разстройство”.
Въз основа на горепосоченото, явно несправедливо
би било именно уважаване на жалбата и намаляване на определеното наказание,
което би било проява на необосновано снизхождение към подсъдимата.
Съдът счете, че предявеният от пострадалия Ц.Ц. граждански иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за претърпени
от него имуществени вреди е доказан по основанието си за сумата в размер на
3500 лв. и правилно първоинстанционния съд го е уважил.
Имайки предвид посоченото до тук, настоящия състав намира, че атакуваната
присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. При постановяване на същата
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е
приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са ограничени и
липсват основания за отмяната й в тази насока.
За прецизност може да се отбележи, че в случая деянието извършено от подсъдимата Ц. съставлява
продължавано престъпление по смисъла на чл.26
ал.1 от НК. Налице са повече от две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на
едно и също престъпление – измама. Същите са извършени през непродължителен
период от време – от м.октомври 2011 год. до м. февруари 2012 год., при една и
съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Но при липсата на
протест от страна на прокурора, настоящия съдебен състав не следва да се
произнася. Това нарушение е формално
и не е от категорията процесуални нарушения имащи за последица отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр.чл.334 т.6 НПК, Врачанският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 99/17.09.2012
год., постановена по НОХД № 671/12 год. по описа на РС Враца.
Решението е окончателно.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........