Решение по дело №350/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

А. Д. Ц., [ЕГН] от [населено място], [улица]обжалва решение № 119/ 26.04.2024 г. по а.н.д. № 1313/ 2023 г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на реквизити в съдържанието на оспорения електронен фиш и протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г., неприложимост на реда за наказване чрез електронен фиш и недоказаност на деянието. Моли за отмяна на решението и отмяна на фиша.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

В писмен отговор и молба пълномощникът на ответната ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд е постановил правилно решение, като правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8182331, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на А. Д. Ц. за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 28.09.2023 г. в [жк] на [населено място] с АТСС – мобилна система за видеоконтрол № TFR1 – М577 е заснет лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], който се движел със скорост от 87 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. Автомобилът е собственост на нарушителя. Съдът е приобщил ВДС – разпечатка от системата със снимков материал относно автомобила и техническото средство и протокол, приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдът е установил, че мобилната система е от одобрен тип и преминала последваща проверка за техническа годност.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна отсъствие на процесуални нарушения в процедурата по издаване на фиша, наличие на реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП и надлежно попълнено съдържание на протокола за работа на техническото средство. По съществото на спора съдът е установил доказано деяние. По посочените правни доводи съдът е потвърдил електронния фиш.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Неоснователно касаторът възразява за непълно съдържание на оспорения фиш и протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдържанието на фиша включва реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП, а протоколът за работа на техническото средство е във вида на приложението към чл.10, ал.1 от посочената Наредба с попълнени графи, относими към вида на средството /мобилна система за контрол/, мястото на контрол /населено място/, датата на контрол, режима на измерване, данните за премината метрологична проверка, началото и края на работа с първото и последното статични изображения, подпис на издателя на протокола и подпис на извършилия проверката служител с отбелязване на техните имена. Проверката за скорост е извършена в рамките на населеното място, където скоростта е ограничена по силата на закона, поради което не е дължимо посочване в протокола на пътен знак за ограничение на скоростта и разстояние на техническото средство от такъв знак, противно на твърдението на касатора. Всички останали фактически обстоятелства във връзка с деянието са предмет на доказване по съществото на спора.

Правилен е извода на съда, че процесното нарушение подлежи на наказване чрез издаване на електронен фиш, т.к. са налице предпоставките по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка. За превишената стойност на скоростта не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, като електронния фиш е издаден в отсъствие на контролен орган и нарушителя. Фактът, че системата за контрол е мобилна не пречи за издаване на фиша, т.к. същата се включва в дефиницията за „автоматизирано техническо средство или система“ по §6, т.65, б.“б“ от ДР на ЗДвП във вр. с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съгласно дефиницията, мобилното техническо средство е прикрепено към превозно средство или временно разположено на участък от пътя и установява нарушението в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП самият електронен фиш се издава в отсъствие на контролния орган и нарушителя, което обстоятелсто не е предвидено за установяването и заснемането на нарушението за скорост. В този смисъл липсва твърдяното противоречие между ЗДвП и Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г.

В съответствие с доказателствата по делото е извода на районния съд за доказано деяние. Превишаването на скоростта е установено и заснето с техническо средство от одобрен тип и преминало проверка за съответствие с изискванията за точност и достоверност. Изготвената с техническото средство снимка е годно веществено доказателствено средство като носител на съставомерните за отговорността факти от обективна страна. Доказателствата установяват превишаване на скоростта на движение в населеното място, което се санкционира по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗдП.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ касаторът дължи заплащане на ОДМВР – Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 80лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119/ 26.04.2024 г. по а.н.д. № 1313/ 2023 г. на РС – Дупница.

ОСЪЖДА А. Д. Ц. да заплати на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.