№ 60
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000880 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1082/30.07.2024 г., постановено по т.д.№ 1809/2023 г. Софийски
градски съд, TO, VI-12 състав е прекратил на основание чл.517, ал.4 от ТЗ „МК 35 Консулт“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, район Витоша, ж. к. Бъкстон, ул. Чинар № 13 А, по иск
предявен от „Финанс инфо асистанс“ ЕООД.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „МК 35 Консулт“ ЕООД,
което моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предавения иск. Поддържа, че
овластяването на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД от ЧСИ Р. М., извършено по изпълнително
дело № 506/2013 г. да предяви иск за прекратяване на „МК 35 Консулт“ ЕООД е негодно и не
поражда правни последици, тъй като в изпълнителното производство не били извършвани
действия за период по-дълъг от две години като съдебният изпълнител следвало по силата
на закона да прекрати производството. Наложеният запор върху дружествени дялове на
06.10.2022 г. бил незаконосъобразен, тъй като била налице перемпция. В
първоинстанционното производство не било налице редовно връчване на призовка на
управителя на „МК 35 Консулт“ ЕООД. Моли производството да бъде спряно, поради
наличие на молба по изпълнителното дело за неговото прекратяване.
Въззиваемият „Финанс инфо асистанс“ ЕООД оспорва въззивната жалба.
Оспорва твърденията на жалбоподателя, че по изпълнително дело № 506/2013 г. на ЧСИ Р.
М. са настъпили основания за прекратяването му. Считано от датата на образуването му през
1
2013 г. до 2024 г. от страна на кредиторите са искани и частният съдебен изпълнител е
предприемал действия по принудително събиране на вземането. С решение №
3595/17.06.2024 г. на СГС, ЧЖ, VI-3 състав, образувано по жалба на С. С. /управител на „МК
35 Консулт“ ЕООД/ длъжник по изпълнителното дело е оставена без уважение жалбата му
срещу Постановлението на ЧСИ Р. М., с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело. От друга страна предмет на настоящото дело не е подлежащото на принудително
изпълнение вземане, а упражняването на потестативното право на кредитора да прекрати
търговското дружество като искът би бил неоснователен единствено в случай, че вземането
на взискателя е погасено. Налице били всички предпоставки за уважаване на иска.
Въззиваемият представя решение № 3595/17.06.2024 г. на СГС, ЧЖ, VI-3 състав.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца
„Финанс инфо асистанс“ ЕООД конститутивен иск за прекратяване на ответното дружество
„МК 35 Консулт“ ЕООД. Ищецът поддържа, че по сключени Договори за финансов лизинг
между „Лотос - Т 95“ ООД, ЕИК ********* /с настояща правноорганизационна форма
„Лотос - Т 95“ ЕООД, ЕИК *********/, в качеството му на Лизингополучател, С. П. С., в
качеството му на поръчител и „Пиреос лизинг България“ ЕАД, в качеството му на
Лизингодател, както и подписани към тях Споразумение от 29.03.2010 г. и Споразумение от
05.04.2011 г. са възникнали задължения /съответно вземания/, подробно индивидуализирани
по основание, размер и длъжник в Приложение № 2 към договора. Вземанията били
прехвърлени с привилегиите, наличните обезпечения и другите им принадлежности,
включително лихвите и разноските по съдебните и изпълнителни производства, натрупани в
резултат на неизпълнение на договорните задължения. По силата на Договор за цесия от
30.12.2016 г. и подписаните към него Анекс и приложения, „Финанс инфо асистанс“ ЕООД
придобило от „Лизинг финанс“ ЕАД /с предходно наименование „Пиреос лизинг България“
АД/ вземания към солидарно задължените лица: „Лотос - Т 95“ ЕООД /понастоящем заличен
търговец във вр. с производство по несъС.телност/ и С. П. С.. За част от вземанията, в полза
на кредитора бил издаден изпълнителен лист от 07.02.201З г., по ч.гр.д. № 4037/2013 г., по
описа на СРС, 33 състав, въз основа на който срещу длъжниците било образувано
изпълнително дело № 20137900400506/2013 г., по описа на ЧСИ Р. М., per. № *** на КЧСИ, с
район на действие СГС. Длъжникът С. С. бил уведомен за извършеното прехвърляне по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД, както с писма от цедента, така и в хода на принудителното изпълнение.
По изпълнителното дело били предприети редица действия за принудително изпълнение. За
обезпечаване вземането на кредитора „Финанс инфо асистанс“ ЕООД бил наложен запор
върху притежаваните от длъжника С. П. С. дружествени дялове, представляващи 100 % от
капитала на „МК 35 Консулт“ ЕООД, представлявано лично от собственика - длъжник.
Запорът на дружествени дялове бил вписан в Търговският регистър към Агенция по
вписванията по партидата на търговеца, вписване на заявление с № 20221006154719.
Длъжникът по изп. дело 20137900400506/2013 г. по описа на ЧСИ Р. М., peг. № *** на КЧСИ,
С. П. С., бил едноличен собственик на капитала на „МК 35 Консулт“ ЕООД. При липса на
изпълнение, въпреки предприетите действия по делото, „Финанс инфо асистанс“ ЕООД
поискал от ЧСИ Р. М. да го овласти да предяви иск за прекратяване на „МК 35 Консулт“
ЕООД. С Постановление от 13.09.2023 г. издадено по изп. дело № 20137900400506/2013г.,
ЧСИ Р. М. овластила взискателя „Финанс инфо асистанс“ ЕООД да предяви пред Софийски
градски съд иск за прекратяване на „МК 35 Консулт“ ЕООД. Към момента на депозиране на
исковата молба задължението на длъжника С. П. С., който бил управител и едноличен
собственик на капитала на „МК 35 Консулт“ ЕООД, не било погасено. Иска от съда да
постанови решение за прекратяване на търговско дружество „МК 35 Консулт“ ЕООД.
Ответникът „МК 35 Консулт“ ЕООД оспорва иска. Оспорва да е налице
валидно овластяване от ЧСИ, тъй като изпълнителното дело е премирано поради
непредприемане на изпълнителни действия за период по-продължителен от две години.
2
По делото е представено постановление от 13.09.2023 г. на ЧСИ Р. М. по изп.
дело № 20137900400506/2013 г., което е образувано въз основа на изпълнителен лист от
07.02.2013 г. по ч. гр. д. № 4037/2013 г. по описа на СРС, 33 състав, издаден въз основа на
Заповед за незабавно изпъление по чл.417 ГПК, с който длъжникът С. П. С. е осъден да
заплати на взискателя „Финанс инфо асистанс“ ЕООД сумата 116 690.17 лв., от които:
главница – 54 939 лв. и законна лихва в размер на 54 004.62 лв. С постановлението от
13.09.2023 г. ЧСИ Р. М. е овластила взискателя „Финанс инфо асистанс“ ЕООД да предяви
пред Софийски градски съд иск за прекратяване на „МК 35 Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, район Витоша, ж. к. Бъкстон, ул/бул. Чинар № 13 А, чиито едноличен
собственик на капитала е длъжникът С. П. С., ЕГН:**********.
След служебно извършена справка по вписванията в търговския регистър, се
установява, че едноличен собственик на капитала на „МК 35 Консулт“ ЕООД, ЕИК
********* е длъжникът по изпълнителното дело С. П. С., ЕГН**********, като на
06.10.2022 г. е бил вписан наложения от ЧСИ в полза на ищеца запор върху 100% от
капитала.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е конститутивният иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК, който е специален и
предвижда прекратяване на търговски дружества по ред, различен от предвидения в чл. 155,
т. 1, 3 от ТЗ. Разпоредбата регламентира реда за принудително изпълнение върху всички
дялове на едноличния собственик на капитала в едно търговско дружество. За да бъде
уважен този иск, следва да са налице всички елементи на сложния фактически състав:
ищецът да е взискател по едно образувано и неприключило чрез плащане изпълнително
дело; да е предприето принудително изпълнение, насочено върху всички дялове на
ответното дружество; да е наложен запор върху дружествените дялове, който е вписан в ТР
към АВ; да е налице изрично овластяване от страна на съдебния изпълнител кредиторът да
предяви иск за прекратяване на дружеството и да не е налице удовлетворяване на
взискателя.
Съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради
бездействие на кредитора настъпва по право, и издаването на нарочен акт от ЧСИ е
ирелевантно за настъпване на посочените последици. По делото е представено
постановление за възлагане по чл. 517, ал.4 от ГПК от ЧСИ Р. М. по изпълнително дело №
506/2013 г., с което се овластява ищецът да предяви иска, предмет на делото и
постановление за налагане на запор върху дяловете на С. П. С. в ответното дружество през
2020 г., като запорното съобщение е от 6.10.2022 г. Следователно са налице доказателства за
това, че изпълнително дело № 506/2013 г. по описа на ЧСИ Р. М. е било и е висящо към 2022
г. като в неговите рамки ЧСИ, упражнявайки законовите си правомощия по осъществяване
на принудително изпълнение, на основата на издадения изпълнителен лист, удостоверяващ
правото на принудително изпълнение на взискателя, е издал посоченото постановление.
Върховният касационен съд в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 по
описа за 2020 година е посочил при какви условия и кога настъпва перемпцията. С
решението е прието, че тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в
продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото
защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен
способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг
способ /може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и
др./. С решението е направено е разграничение между перемпцията и давността като е
посочено, че перемпцията е без правно значение за давността. Изяснено е, че общото между
3
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. За
настоящият казус е от изключително значение становището на Върховният касационен съд,
изразено в посоченото решение, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса
за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото
на изпълнителните дела.
При изложените мотиви съдът намира, че постановлението за овластяване на
кредитора за водене на дело по реда на чл.517, алр.4 е редовно съставено и обосновава
допустимост на настоящото производство.
От събраните по делото писмени доказателства и от извършената справка по
партидата на „МК 35 Консулт“ ЕООД в Търговски регистър към Агенция по вписванията, се
установява, че въз основа на изпълнителен лист от 07.02.2013 г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4037/2013 г.
по описа на Софийски районен съд, 33 състав, е образувано изп.д. № 20137900400506 по
описа на ЧСИ Р. М.. Взискател по това изпълнително дело е ищецът „Финанс инфо
асистанс“ ЕООД, а длъжник е С. П. С., който е едноличен собственик на капитала на
ответното дружество. Принудителното изпълнение по делото е насочено върху дяловете на
длъжника в ответното дружество, като е наложен запор върху тях, вписан в ТР към АВ по
партидата на дружеството на 06.10.2022 г. Предвид липсата на последвало удовлетворяване
на вземанията, с Постановление на съдебния изпълнител взискателят е изрично овластен от
съдебния изпълнител да поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че са налице предпоставките за
прекратяване на ответното дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК. По делото се
установи, че ищецът има качеството на кредитор и взискател по изп.д. № 20137900400506
по описа на ЧСИ Р. М., по което изпълнението е насочено върху дяловете на ответника,
които дялове представляват 100 % от капитала на ответното дружество. Наложен е запор
върху тези дружествени дялове, който е вписан в ТР към АВ. Има нарочно постановление на
съдебния изпълнител за изрично овластяване на ищеца да предяви иск за прекратяване на
дружеството.
Ответникът, съобразно носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал.
1 от ГПК, не ангажира никакви доказателтва, че е изплатил на взискателя вземането, за
принудителното събиране на което е образувано изпълнителното дело. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които
не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са
осъществени.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено.
При този изход на спора отговорността за разноските по делото следва да се
възложи на въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези, направени от
въззиваемия – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1082/30.07.2024 г., постановено по т.д.№
1809/2023 г. Софийски градски съд, TO, VI-12 състав
ОСЪЖДА „МК 35 Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, район Витоша,
ж. к. Бъкстон, ул. Чинар № 13 А ДА ЗАПЛАТИ НА „Финанс инфо асистанс“ ЕООД на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК сумата 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5