№ 632
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500195 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по:
1. въззивна жалба вх. № 60170/24.07.2024г. от Д. К. Т., ЕГН
********** срещу Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. №
20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТТА на
постановения режим на личен контакт, и
2. въззивна жалба вх. № 65472/19.08.2024г. от Т. Б. Г., ЕГН **********
срещу Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359
по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТИТЕ на постановения режим на
личен контакт, на издръжката и по иска с правно основание чл. 127а от СК.
А/ Във въззивна жалба вх. № 60170/24.07.2024г. е изложено
становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение
поради необоснованост. Сочи се, че детето е на много ниска възраст и
режимът на вземане от дома на майката следва да бъде съобразен с неговите
лични потребности. То е още бебе, има изграден режим на хранене и спане,
вкл. в следобедните часове, поради което е най-добре майката да го предаде на
бащата след събуждане, тоалет и закуска, като детето става рано и няма
1
пречка в 08:30 ч. то да е готово за предаване, така до 13:30 ч. бащата има
възможност да изведе детето на разходка, да участва в негово хранене,
повиване и т.н., но е най-добре за детето то да бъде върнато преди
следобедния сън на майка си. Следва да се има предвид, че бащата не е
свикнал с гледането на малко дете и не познава нито нуждите на детето, нито
все още е изградил връзка с него. Предстои му адаптивен период, в който
трябва да изгради нови навици и да натрупа нови умения свързани с грижите
по отглеждането на малко дете. В следствие на тежки минали събития
доверието между родителите следва постепенно да се възстанови.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочената част и да постанови ново, с което да определи режим на лични
контакти на бащата Т. Б. Г., ЕГН **********, с детето С. Т. Г., ЕГН
**********, както следва:
До навършване на четири годишна възраст да взема детето от дома
на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08:30 ч. до 13:30
ч. без преспиване, като взема и връща детето от дома по местоживеене, на
Коледа - 25 декември, Нова година - 1 януари, Великден - неделя, на рождения
ден на детето - 19 декември и на рождения ден на бащата - 4 юли - в часовете
от 17:00 ч. до 19:30 ч. като взема и връща детето от дома по местоживеене;
След навършване на четири годишна възраст както следва: бащата
да взема детето от дома на майката по местоживеене всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в съботния ден, с преспиване до 18:00 ч.
в неделния ден, всяка четна година от 10:00 ч. на 24 декември с преспиване,
както на 25-ти, така и на 26-ти декември, на 6 януари и неделята на Великден,
а всяка нечетна година от 10:00 ч. на 31 декември с преспиване, както на 1
януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със
задължението след осъществяване режима на лични отношения бащата да
връща детето в 18:00 ч. в дома на майката по местоживеене, както и двадесет
дни (вместо един месец) през лятото, когато майката не ползва редовен платен
годишен отпуск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата.
Б/ Във въззивна жалба вх. № 65472/19.08.2024г. е изложено становище
за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради
2
необоснованост. Сочи се, че с оглед малката възраст на детето, бащата е
съгласен да го взема с преспиване при себе си, едва когато вече детето не е на
кърма и има изградени навици, като счита, че след навършване на 2-годишна
възраст, може да се осъществи този режим, без да има каквито и да било
затруднения за изпълняването му. Така ще може и детето по бързо да се
адаптира към своят баща и няма да настъпи родителско отчуждение. Моли
седмиците, в които бащата може да осъществява режима на лични контакти с
детето да бъдат определени като четни/нечетни седмици от календарната
година. По отношение на издръжката не се събраха доказателства, че
доверителят ми не заплаща издръжка от момента на фактическата раздяла на
родителите. Напротив в съдебно заседание, както и ищцата, така и ответникът
потвърдиха, че издръжка в размер на 350 лева се изплаща ежемесечно. По
иска по чл. 127, ал. 2 от СК ищцовата страна не представи никакви
доказателства за необходимост детето да пътува извън пределите на страната.
Не беше и доказано, че е искано съгласие от бащата, детето да пътува извън
пределите на страната и, че същия е отказал.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочените части и да постанови ново, с което:
1. да бъде определен режим на лични контакти на бащата Т. Г. с детето С.
Г., както следва:
- до навършване на 2/две/ годишната му възраст, както следва:
да взема детето от дома на майката като всяка четна събота и неделя от
годината от 10:00 ч. до 17:00 ч., без преспиване, като взема и връща детето от
дома по местоживеене, на Коледа-25 декември, Нова година -1 януари
Великден- неделя, на рождения ден на детето 19 -декември и на рождения ден
на бащата - 4 юли - в часовете от 16:00 ч. до 19:00 ч. като взема и връща
детето от дама по местоживеене.
- след навършване на 2/две/ годишната му възраст, както следва:
бащата да взема детето от дома на майката по местоживеене, всяка четна
събота и неделя от годината от 10:00 ч. в съботния ден, с преспиване до 18:00
ч. в неделния ден, всяка четна година от 10:00 ч. на 24 декември с преспиване
както на 25, така и на 26 декември, на 6 януари и неделята на Великден, а
всяка нечетна година от 10:00 ч. на 31 декември с преспиване като на 1
януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със
3
задължението след осъществяване режима на лични отношения, бащата да
връща детето в 18:00 ч. в дома на майката по местоживеене, като и един месец
през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.
2. Да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 350
лева, считано от датата на влизане в сила на Решението, на основание чл.
143 от СК.
3. Да бъде отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време, на
основание чл. 149 вр. с чл. 143 от СК.
4. Да бъдат отхвърлени исковете за даване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата Т. Г., за издаване на задграничен паспорт на детето С. Г.
и за пътуване на детето извън пределите на страната, придружавано от
майката Д. Т..
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който се оспорва ВЖ като неоснователна. По отношение
на режима на личен контакт излага доводи, аналогични на тези в собствената
си въззивна жалба. По отношение на издръжката сочи, че липсва спор, че
размера на издръжката следва да бъде 350 лв. От друга страна няма основание
ответникът да иска да бъде осъден, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, тъй като дори и да бъде осъден от датата на исковата
молба, принудителното събиране на задължението би могло да се осъществи
само ако то не е било погасено. Детето не следва да бъде лишено от правна
зашита по отношение на издръжката си за минал период от време.
Неоснователно е и искането съдът да не допуска детето да не напуска
пределите на страната и да няма международен паспорт, тъй като това не е в
интерес на собственото му дете. В интерес на детето е да пътува свободно с
цел почивки, екскурзии и с двамата си родители, да опознава нови държави,
култури, да учи чужди думи и езици. Цитира съдебна практика.
В о.с.з. страните поддържат въззивните си жалби и оспорват тези на
другата страна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. №
4
20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, съдът ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти на бащата Т. Г., ЕГН ********** с детето С. Т. Г. ЕГН
**********: както следва:
-до навършване на 3-годишната му възраст: да взема детето от дома на
майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 17,00ч.
без преспиване, като взема и връща детето от дома по местоживеене, на
Коледа – 25 декември, Нова година – 1 януари, Великден – неделя, на
рождения ден на детето – 19 декември и на рождения ден бащата – 4 юли – в
часовете от 16.00ч. до 19.00ч., като взема и връща детето от дома по
местоживеене;
-след навършване на 3-годишната му възраст, както следва: бащата да
взема детето от дома на майката по местоживеене, всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00ч. в съботния ден, с преспиване до 18.00ч. в
неделния ден, всяка четна година от 10.00ч. на 24 декември с преспиване
както на 25, така и на 26 декември, на 6 януари и неделята на Великден, а
всяка нечетна година от 10.00ч. на 31 декември с преспиване както на 1
януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със
задължението след осъществяване режима на лични отношения, бащата да
връща детето в 18.00ч. в дома на майката по местоживеене, както и един
месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата Т. Б. Г., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето
С. Т. Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. К.
Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет
лева), платима по сочената в исковата молба Банкова сметка: IBAN *** в
Юробанк България АД, считано от 19.12.2023г. до настъпване на законно
основание за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, с падеж до 15-то число на месеца, за който се
дължи, като отхвърля за горницата над 350 до 800лв., на осн.чл.143 от СК и
чл.149 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Т. Б. Г., ЕГН
********** за издаване паспорт на детето С. Т. Г., ЕГН **********, по
заявление подадено от майката Д. К. Т., ЕГН **********, на основание чл.
127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Т. Б. Г., ЕГН
5
********** детето С. Т. Г., ЕГН ********** да пътува извън пределите на
Република България и да пътува с цел почивка и екскурзии и да престоява по
две седмици в годината, през всеки сезон на годината, без да се нарушава
определения режим за лични отношения на бащата до определени държави: до
всички държави, членки на Европейския съюз, Обединено Кралство
Великобритания и северна Ирландия, Швейцария, Мароко, Египет, Турция, и
другите държави на Балканския полуостров за определен период от време до
навършване на 10 /десет/ годишна възраст на детето, придружавано от
майката Д. К. Т. или друго упълномощено от нея лице, на основание чл. 127а,
ал. 2 от СК, вр. чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД.
С Решение № 4734/30.12.2024 г., постановено по гр.д. №
20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, съдът ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение
№2551/05.07.2024г., където вместо: ОСЪЖДА бащата Т. Б. Г., ЕГН
********** да заплаща в полза на детето С. Т. Г., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д. К. Т., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), платима по сочената в
исковата молба Банкова сметка: IBAN *** в Юробанк България АД, считано
от 19.12.2023г. до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с
падеж до 15- то число на месеца, за който се дължи, като отхвърля за
горницата над 350 до 800лв., на осн.чл.143 от СК и чл.149 от СК, да се чете:
ОСЪЖДА бащата Т. Б. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на детето
С. Т. Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. К.
Т., ЕГН **********, издръжка в размер на 1117,73 лв. (хиляда сто и
седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки), платима по сочената в
исковата молба Банкова сметка: IBAN *** в Юробанк България АД, за
периода от 19.12.2023г. до 19.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда - 20.03.24г., на осн.чл.149 от СК, като
отхвърля иска за горницата над 1117,73 лв. до претендираните 2425,80 лв.
ОСЪЖДА бащата Т. Б. Г., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето
С. Т. Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. К.
Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет
лева), платима по сочената в исковата молба Банкова сметка: IBAN *** в
6
Юробанк България АД, считано от 20.03.24г. - датата на подаване на исковата
молба в съда до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с
падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи, на осн.чл.143 от СК като
отхвърля иска за горницата над 350 до 800лв., на основание чл. 247 ГПК.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира, че решението е валидно и допустимо.
Предмет на въззивните жалби е решението на първата инстанция в
частите на постановения режим на личен контакт, по исковете за издръжка по
чл. 143 и чл. 149 от СК и по иска с правно основание чл. 127а от СК.
Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по
делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата.
Относно режима на личен контакт:
Между страните няма спор, че бащата не е живял с детето, а само е
помагал на майката през първите дни след раждането му. След окончателната
им фактическа раздяла само майката полага грижи за детето, като бащата
осъществява режим на личен контакт.
Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., на
Пленума на ВС относно мерките за личните отношения между децата и
родителя, на когото не се предоставя упражнението на родителските права,
съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва
да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се
създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е
определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за
недоразумения и спорове между родителите. Цялостната съдебна практика
изхожда от разбирането, че режимът на лични контакти между детето и
родителя, който не упражнява родителските права, трябва да бъде максимално
съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост между детето и
неотглеждащия родител, като им се осигури възможност да прекарват
достатъчно време заедно, през което да изградят, възстановят или запазят и
развият отношенията на доверие, разбиране и обич.
Поради това правилно първоинстанционният съд е заключил, че при
7
така установените в хода на настоящото дело обстоятелства, а именно че
между бащата и детето липсва изградена емоционална връзка, интересите на
детето налагат постановяване на преходен период от време, през което детето
да се адаптира постепенно към новия за него човек, като не се допуска
преспиване на детето в непозната за него среда. Едва след изтичане на
адаптационния период и в случай, че режимът бъде надлежно изпълняван от
бащата, детето ще може без емоционален стрес да премине към стандартния
режим на личен контакт с преспиване, който предполага вече изградена
връзка на доверие със съответния родител.
В настоящото въззивно производство е налице спор относно възрастта
на детето, до която да се приложи първоначалния режим без преспиване.
Съдът намира, че правилно ВРС е определил тригодишната възраст на детето
като разделителна граница между двата периода. До достигане на тази възраст
детето вече е преминало през периода на ранното детство /от 1 до 3 години/. В
този период растежа се забавя, но интензивността на нервно-психологическото
развитие все още е голямо. В тази възраст се утвърждават придвижването в
изправено положение и говора, което благоприятства по-лесното отглеждане
на детето и комуникацията с него. Характерно е бързото развитие на
емоциите, свързани с контактуването с околната среда, поради което би
следвало до тази възраст емоционалната връзка родител - дете да е вече
изградена.
При определяне на режимът на личен контакт обаче съдът следва да се
води от най-висшия интерес на детето. Това включва и уважение и спазване на
вече изградения му режим на сън и хранене. Поради това съдът намира, че
следва да бъде уважено искането на майката за изменение на часовете на
взимане и връщане на детето, които да са в по-пълен синхрон с режима на
детето.
Що се отнася до втория период - след навършване на тригодишна
възраст на детето, спор между родителите съществува по въпроса за
продължителността на летния режим - дали същият да бъде 20 дни или един
месец през лятото. Съдът намира, че не са налице основания за ограничаване
на неотглеждащия родител и за постановяване на по-кратък от обичайния
режим на личен контакт /който е един месец през лятото/. От друга страна за
дете на три години, периодът от един месец на отделяне от майката е
8
безкрайно дълъг, поради което съдът намира, че следва да раздели летния
режим на два периода от по 15 дни.
Следва да бъде уважено искането на ответника за уточняване на
седмиците в месеца като четни и нечетни. Тази практика внася яснота в
броенето на седмиците, доколкото напълно ясно е от официалния календар за
годината кои са четните и кои нечетните такива /посочени са по номера в
началото на всяка седмица/, осигурява по-редовни контакти между родител и
дете /предвид наличието на пета седмица от месеца в някои от месеците в
годината, която иначе се пропуска за личен контакт/ и ограничава конфликтите
между страните по отношение на броенето на седмиците в месеца.
Предвид разминаването в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и да бъде
постановено друго, с което да се постанови режим на личен контакт както
следва:
- до навършване на 3-годишната му възраст: всяка четна събота и неделя
/събота и неделя от четните седмици/ от 08:30 ч. до 13:30 ч. без преспиване,
като взема и връща детето от дома по местоживеене, на Коледа - 25 декември,
Нова година - 1 януари, Великден - неделя, на рождения ден на детето - 19
декември и на рождения ден на бащата - 4 юли - в часовете от 17:00 ч. до
19:30 ч. като взема и връща детето от дома по местоживеене;
- след навършване на 3-годишната му възраст, както следва: бащата да
взема детето от дома на майката по местоживеене, всяка четна събота и неделя
/събота и неделя от четните седмици/ от 10.00ч. в съботния ден, с преспиване
до 18.00ч. в неделния ден; всяка четна година от 10.00ч. на 24 декември с
преспиване до 26 декември в 10.00ч., на 6 януари и в неделята на Великден от
10.00ч. до 18.00ч., а всяка нечетна година от 10.00ч. на 31 декември с
преспиване до 2 януари в 10.00ч., на 16 април и Велики понеделник от 10.00ч.
до 18.00ч., със задължението след осъществяване режима на лични
отношения, бащата да връща детето в дома на майката по местоживеене, както
и два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен
годишен отпуск.
По исковете с правно основание чл. 143 от СК чл. 149 във вр. с чл.
143 от СК:
Въззивната жалба по иска с правно основание чл. 143 от СК касае
9
единствено датата, от която следва да бъде постановено бащата да заплаща
издръжка в размер на 350 лв., като се иска издръжката да бъде заплащана
занапред, считано от датата на влизане в сила на Решението.
В същата се иска да бъде отхвърлен иска за заплащане на издръжка за
минало време, на основание чл. 149 вр. с чл. 143 от СК.
Фактическото основание за заплащане на издръжка от неотглеждащия
родител е отглеждането на детето самостоятелно от другия родител. В
конкретния случай липсва спор по въпроса, че само майката оглежда детето,
както за периода от 19.12.2023г. до 19.03.2024г., така и считано от подаване на
исковата молба в съда - 20.03.24г. до настоящия момент.
В отговора на исковата молба ответникът не е навел възражения нито
относно наведените твърдения от ищцата /относно отглеждането на детето за
релевантните периоди/, нито относно периода на дължимост на издръжката
/както за минало, така и за в бъдеще време/, нито по размера на издръжката.
Тези възражения са преклудирани на основание чл. 133 от ГПК и не подлежат
на разглеждане в настоящото производство.
Въпреки това съдът намира за необходимо да изложи и доводи по
същество на спора:
В исковата молба на ищцата, предявена на 20.03.2024г., се претендира
както издръжка за минало време, така и издръжка за в бъдеще. Дори и в
исковата си молба ищцата да не е посочила начална дата, от която претендира
издръжката за в бъдеще, то исковата молба служи за покана за плащане на
издръжка, поради което решението на съда следва да се постанови, считано от
датата на завеждане на иска в съда.
Изискуемостта на вземането за издръжка не се променя от
осъществените в периода след завеждане на исковата молба факти.
Независимо дали ответникът ще предприеме поведение на доброволно
плащане на издръжка или ще бъде осъден за това по реда на чл. 323 от ГПК в
производство за постановяване на привременни мерки, то тези факти не
променят диспозитива на съдебното решение.
Съгласно т. 3 от Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 77/1977
г., на Пленума на ВС, привременните мерки се ползват с изпълнителна сила. С
приключване на брачния процес изпълнението им отпада.
10
Така и в Определение № 2 от 18.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 4/2002 г.,
II г. о., докладчик председателят Капка Юстиниянова, е посочено, че
привременните мерки, постановени по реда на чл. 261 от ГПК, имат временен
характер. Те важат, докато трае брачният процес, и могат да бъдат изменявани
или отменявани от съда, който ги е постановил. След приключване на брачния
процес те или отпадат, или се заменят от трайната уредба на отношенията
относно мерките по упражняването на родителските права и ползването на
семейното жилище.
Определението по привременните мерки има временен характер и
временна изпълнителна сила. Привременните мерки не се ползват със сила на
пресъдено нещо. С постановяване на решението по делото, както действието
на привременните мерки, така и правната им /изпълнителна/ сила отпадат.
Това означава, че в случай, че в решението по делото бъде постановено
издръжката да е дължима, считано от влизане в сила на решението, то за
времето от постановяване на привременните мерки до влизане в сила на
решението /в който период привременните мерки са имали само временна
изпълнителна сила, която вече е преустановила действието си/, няма да е
налице основание за плащане на суми за издръжка. За да се обезпечи
плащането на издръжка за посочения период със сила на пресъдено нещо,
следва решението по делото да обхваща и периода на действие на
привременните мерки. В противен случай вече платените суми по мерките ще
се окажат платени без правно основание /след отпадане на ефекта на мерките
по чл. 323 от ГПК/ и ще подлежат на връщане.
На още по-силно основание платените по време на процеса доброволно
суми за издръжка също ще се окажат платени без основание в случай, че в
решението се посочи, че издръжката ще бъде дължима, считано от датата на
влизане в сила на решението.
Заплатените в хода на процеса суми за издръжка от страна на ответника
/доброволно или по реда на чл. 323 от ГПК/ подлежат на приспадане от
съдебния изпълнител в случай на завеждане на изпълнително производство
срещу него, тъй като е налице погасяване на задължението му за издръжка,
установено със сила на пресъдено нещо. С това правата и интересите на
дължащия издръжка са напълно защитени.
С оглед гореизложеното издръжката по чл. 143 от ГПК е дължима,
11
считано от датата на завеждане на иска в съда.
От своя страна искът за заплащане на издръжка за минало време с
правно основание чл. 149 от СК е основателен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът не доказва отрицателни факти /неплащане на издръжка/. В тежест на
ответника е било да установи положителния факт, че е заплащал издръжка за
релевантния минал период. Като не е представил доказателства за този факт,
съдът следва да приеме, че не е налице изпълнение на задължението му да
заплаща издръжка за посочения период и да го осъди за издръжка за минало
време.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на ВРС в
посочените части подлежи на потвърждаване.
По исковете с правно основание чл. 127а от СК:
Съгласно чл. 127а ал. 1 и ал. 2 от СК, въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат
съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето.
Детето, като всеки друг субект на правото, има право на свободно
придвижване, гарантирано от Конституцията на Р България – чл. 35 ал. 1 от
КРБ. Като гражданин на Европейския съюз, то има гарантирано и право на
свободно придвижване в рамките на общността. До навършване на
пълнолетие на детето обаче, то не може да упражнява това право нито само,
нито със съдействието само на единия от родителите.
Производството по чл. 127а от СК по характер представлява спорна
съдебна администрация. То има за цел да разреши спор между субектите на
гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до насрещни
права и задължения помежду им. Родителите, като страни в настоящото
производство, имат задължения само и единствено по отношение на детето.
Спорната съдебна администрация обхваща въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите документи за това.
Издаването на документите е свързано и е последица от решаването на
основния въпрос за пътуване на детето извън страната, а не е предмет на
12
самостоятелно искане. При разрешаване на въпросите относно пътуването на
детето в чужбина и издаване на необходимите за пътуването документи, съдът
се ръководи основно от интересите на детето, а никога не е в интерес на детето
да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против
съгласието на другия постоянно и неограничено. /Решение № 33 от 25.02.2014
г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Г.а/
Съгласно трайната практика на ВКС, инкорпорирана и в Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, докладчик
съдията Мими Фурнаджиева, съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
Искането на ищцата, направено в исковата молба, отговаря напълно на
ограниченията, посочени в ТР, като са посочени изрично и изчерпателно
държавите, в които се иска да й бъде разрешено до извежда детето, както и
периода, за който се иска разрешението: „до всички държави, членки на
Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания и северна Ирландия,
Швейцария, Мароко, Египет, Турция, и другите държави на Балканския
полуостров за определен период от време до навършване на 10 /десет/
годишна възраст на детето, придружавано от майката Д. К. Т. или друго
упълномощено от нея лице“. Посочва се и целта на посещенията - почивки и
екскурзии, да опознава нови държави, култури, да учи чужди думи и езици.
Като се вземе предвид посочения в исковата молба кръг от държави, до
които се иска разрешение детето да пътува, съдът може да извърши и
служебна преценка по отношение на тяхната безопасност и сигурност, макар в
отговора на исковата молба да не са наведени такива възражения. Съдът към
настоящия момент, след преценка на политическата обстановка и природните
фактори, не намира основание да смята, че детето ще бъде отведено в място на
размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни
природни бедствия или в място, където макар и временно, не е
препоръчително пътуване. Съдът изключва и възможността детето да бъде
поставено в риск с оглед лишаване на българската държава от възможност за
контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските
права. С оглед изключване на риска за детето при посещение на посочените от
13
майката държави, съдът намира, че е в интерес на детето то да пътува с цел
почивка и културно обогатяване.
Единствените възражения на ответника в неговата въззивна жалба се
отнасят до това, че по делото не е доказано, че е искано съгласие от бащата
детето да пътува извън пределите на страната и че същият е отказал. Предвид
характера на отношенията между страните, съдът намира, че отказът на
бащата да даде исканото съгласие се презюмира от становището му в отговора
на исковата молба и не е необходимо ищцата да провежда пълно и главно
доказване на тези факти в производството. В случай, че ответникът е бил
съгласен да даде исканото от ищцата разрешение, той е могъл да стори това и
в хода на производството /с което да отпадне правният интерес на ищцата от
иска/ или да признае иска.
Поради това съдът намира, че искът с правно основание чл. 127а от СК
следва да бъде уважен, а пъвроинстанционното решение в посочената част -
потвърдено.
По искането за разноски:
Във въззивното производство Д. К. Т. претендира разноски в размер на
12.50лв. - заплатена държавна такса за подадената от нея въззивна жалба и
сумата от 1500лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвоката
й процесуално представителство през ВОС.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023г. от 27.06.2024г. на ВКС,
ОСГК, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне
на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от
подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските
остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
В настоящото производство въззивната жалба вх. № 60170/24.07.2024г.
на Д. К. Т., има за предмет решението на ВРС само в частта на постановения
режим на личен контакт. В това производство по спорна съдебна
администрация въззивната жалба не е изцяло уважена /уважена е в частта за
14
часовете на личен контакт до тригодишна възраст на детето и не е уважена в
частта за възрастта на детето при режим със и без преспиване и в частта на
летния режим/. Поради това държаната такса не се дължи като разноски в
производството. От друга страна процесуалното представителство пред ВОС е
осъществено от адвоката на ищцата както във връзка с нейната въззивна
жалба /която касае един иск/, така и във връзка с въззивната жалба на
ответната страна /която касае 4 иска/. По въззивната жалба на Т. Б. Г. са
разгледани две производства по спорна съдебна администрация /относно
постановения режим на личен контакт - чл. 127 ал. 2 от СК и по чл. 127а от
СК/ и две искови производства /по чл. 143 от СК и по чл. 149 вр. с чл. 143 от
СК/. По три от исковете /с правно основание чл. 143 от СК, по чл. 149 от СК и
по чл. 127а от СК/ решението е потвърдено, т.е. въззивната жалба на
ответника е изцяло отхвърлена, и само по спорната съдебна администрация на
личните отношения с детето не е уважена изцяло нито една от жалбите,
поради което съгласно ТР 3/2023г. от на ВКС разноски за това производство не
се дължат. Оттук в полза на Д. К. Т. следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 3/5 от 1500лв. или сумата от 900лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. №
20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТТА, с която
съдът:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Т. Г., ЕГН **********
с детето С. Т. Г. ЕГН **********: както следва:
-до навършване на 3-годишната му възраст: да взема детето от дома на
майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 17,00ч.
без преспиване, като взема и връща детето от дома по местоживеене, на
Коледа – 25 декември, Нова година – 1 януари, Великден – неделя, на
рождения ден на детето – 19 декември и на рождения ден бащата – 4 юли – в
часовете от 16.00ч. до 19.00ч., като взема и връща детето от дома по
местоживеене;
-след навършване на 3-годишната му възраст, както следва: бащата да
15
взема детето от дома на майката по местоживеене, всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00ч. в съботния ден, с преспиване до 18.00ч. в
неделния ден, всяка четна година от 10.00ч. на 24 декември с преспиване
както на 25, така и на 26 декември, на 6 януари и неделята на Великден, а
всяка нечетна година от 10.00ч. на 31 декември с преспиване както на 1
януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със
задължението след осъществяване режима на лични отношения, бащата да
връща детето в 18.00ч. в дома на майката по местоживеене, както и един
месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
- до навършване на 3-годишната му възраст: всяка четна събота и неделя
/събота и неделя от четните седмици/ от 08:30 ч. до 13:30 ч. без преспиване,
като взема и връща детето от дома по местоживеене, на Коледа - 25 декември,
Нова година - 1 януари, Великден - неделя, на рождения ден на детето - 19
декември и на рождения ден на бащата - 4 юли - в часовете от 17:00 ч. до
19:30 ч. като взема и връща детето от дома по местоживеене;
- след навършване на 3-годишната му възраст, както следва: бащата да
взема детето от дома на майката по местоживеене, всяка четна събота и неделя
/събота и неделя от четните седмици/ от 10.00ч. в съботния ден, с преспиване
до 18.00ч. в неделния ден; всяка четна година от 10.00ч. на 24 декември с
преспиване до 26 декември в 10.00ч., на 6 януари и в неделята на Великден от
10.00ч. до 18.00ч., а всяка нечетна година от 10.00ч. на 31 декември с
преспиване до 2 януари в 10.00ч., на 16 април и Велики понеделник от 10.00ч.
до 18.00ч., със задължението след осъществяване режима на лични
отношения, бащата да връща детето в дома на майката по местоживеене, както
и два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен
годишен отпуск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, поправено с Решение
№ 4734/30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359 по описа за
2024г. на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТТА, с която съдът:
ОСЪЖДА бащата Т. Б. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на детето
С. Т. Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. К.
16
Т., ЕГН **********, издръжка в размер на 1117,73 лв. (хиляда сто и
седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки), платима по сочената в
исковата молба Банкова сметка: IBAN *** в Юробанк България АД, за
периода от 19.12.2023г. до 19.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда - 20.03.24г., на осн.чл.149 от СК.
ОСЪЖДА бащата Т. Б. Г., ЕГН ********** да заплаща в полза на
детето С. Т. Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Д. К. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и
петдесет лева), платима по сочената в исковата молба Банкова сметка: IBAN
*** в Юробанк България АД, считано от 20.03.24г. - датата на подаване на
исковата молба в съда до настъпване на законно основание за изменението
или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
с падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи, на осн.чл.143 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Т. Б. Г., ЕГН
********** за издаване паспорт на детето С. Т. Г., ЕГН **********, по
заявление подадено от майката Д. К. Т., ЕГН **********, на основание чл.
127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Т. Б. Г., ЕГН
********** детето С. Т. Г., ЕГН ********** да пътува извън пределите на
Република България и да пътува с цел почивка и екскурзии и да престоява по
две седмици в годината, през всеки сезон на годината, без да се нарушава
определения режим за лични отношения на бащата до определени държави: до
всички държави, членки на Европейския съюз, Обединено Кралство
Великобритания и северна Ирландия, Швейцария, Мароко, Египет, Турция, и
другите държави на Балканския полуостров за определен период от време до
навършване на 10 /десет/ годишна възраст на детето, придружавано от
майката Д. К. Т. или друго упълномощено от нея лице, на основание чл. 127а,
ал. 2 от СК, вр. чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД.
ОСЪЖДА Т. Б. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Т., ЕГН
**********, сумата от 900лв. /деветстотин лева/, представляваща разноски
по делото за въззивна инстанция съгласно уважената/отхвърлената част от
жалбите, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
17
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена
чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18