Р Е
Ш Е Н
И Е № 409
гр.Пловдив 31.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2246/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №3019/15.07.2019г. по гр.д.№14880/2018г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.422 от ГПК,която е била главната искова претенция и евентуалната такава по чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.240 от ЗЗД,чл.86 от ЗЗД.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковите претенции да се уважат.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл.422 от ГПК,която е установителен иск за дължимост на претендираните суми и при условията на евентуалност осъдителна такава с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По отношение на евентуалния иск.
Така предявеният евентуален осъдителен иск е недопустим и решението на първоинстанционния съд в тази му част следва да се обезсили и производството по него да се прекрати поради следните съображения:
Основанието,на което е издадена заповедта за изпълнение,е настъпила и предсрочната изискуемост на вземането,поради което е недопустимо съединяване наустановителен с осъдителен иск,тъй като вида на търсената защита е един и същ,а при предявяването на положителен установителен иск и осъдителен иск не се променя спорния предмет.Следователно недопустимо е предявяването на евентуалната осъдителна претенция,тъй като същата произтича от настъпилата предсрочна изискуемост,която обаче следва да се счита от предявяване на исковата молба.
Вноските с падеж преди датата на предсрочната изискуемост и вноските,станали изискуеми с настъпването на предсрочната изискуемост са вземания,възникнали на едно и също основание,а именно договора за кредит,поради което е следвало първоинстанционния съд да прекрати производството по предявения евентуален осъдителен иск,тъй като основанията за разглеждане на исковете съвпадат,а това е недопустимо.Ето защо производството по делото в тази му част ще се прекрати поради недопустимост на исковата молба.
По отношение на предявения установителен иск.
По същество решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди в тази му част поради следните съображения:
Между страните не се спори,че е сключен договор за стоков кредит при определени параметри,което е видно от представения договор за кредит.Кредита е станал предсрочно изискуем по твърдения на жалбоподателя,тъй като една част от вноските не са плащани от кредитополучателя.На първо място кредита е сключен между банка „ДСК“ и въззиваемата страна,като след настъпване на предсрочната изискуемост вземането е било прехвърлено/цедирано/ на жалбоподателя.Съгласно нормата на чл.99 от ЗЗД така извършеното цедиране на вземането е следвало да достигне до знанието на длъжника,като задължение на стария кредитор е да уведоми длъжника,но по споразумение между двамата кредитори и ако новия бъде упълномощен от стария да извърши той съобщаването на цесията,то няма пречка да се приеме,че е налице такова уведомяване.По делото обаче няма представени доказателства да е налице извършено уведомление за прехвърлянето на вземането между Банка ДСК и жалбоподателя в настоящото производство.Има представени доказателства,че на два пъти са били изпращани уведомления до длъжника,но това уведомление не е било получено от него,поради което не следва да се приеме,че е налице валидно съобщаване на цесията.
На следващо място следва да се приеме,че обявяването на предсрочната изискуемост на вземането също следва да стигне до знанието на длъжника,като в тази насока няма доказателства по делото,то да е било съобщено на длъжника.Това е така,защото предсрочната изискуемост не настъпва автоматично при неплащане на една или няколко вноски,в зависимост от уговореното между страните,а тя настъпва при неплащане на някоя от уговорените вноски или на няколко такива,но задължително длъжника следва да бъде уведомен,тъй като негово е задължението за плащане и той следва да разчете действията си относно плащането на задължението.Макар и с други мотиви районният съд е стигнал до правилен извод относно неоснователността на исковата претенция в тази част и е отхвърлил иска,поради което следва да се потвърди решението в тази му част.
Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не са направени,поради което не следва да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №3019/15.07.2019г. по гр.д.№14880/2018г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в в частта,с която е предявен евентуален осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление на дейността:гр.София,бул.“П.Дертлиев“ №25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 против Н.Н.А. с ЕГН-********** *** и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3019/15.07.2019г. по гр.д.№14880/2018г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: