№ 16
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900123 по описа за 2024 година
Исковата молба първоначално е предявена пред Софийски градски съд с вх. №8312 от
30.01.2023г., въз основа на която е образувано т.д. №205/2023г. по описа на СГС, последното
с определение №1132 от 04.04.2023г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски
окръжен съд.
Ищецът „Б.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. 1000, р-н
Възраждане, ул.„Братя Миладинови“ №12, ет.1, чрез пълномощника адв. В. М.- САК, със
съдебен адрес: гр.С., ул.„Княз Борис I” №96, ет.1, ап.3, е предявил положителен
установителен иск срещу „Т.“ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
„Мано Филипов“ №8 представлявано от управителя А.Ф. за признаване за установено, че
„Б.“ ЕООД е носител на правото на вземане по Изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г.
издаден от Апелативен съд-П., 1-ви търговски състав, на основание чл.404 вр. с чл.401, т.1
предл. 6, вр. с чл.51, ал.1 и чл.41, ал.1 и ал. 2 ЗМТА по в.ч.т.д.№20225001000742/2022г. по
описа на същия съд, произтичащо от сключен между „Б.“ ЕООД и „Т.“ ООД договор за цесия
от 19.06.2023г.
В исковата си молба ищецът „Б.“ ЕООД излага следното:
„Б.“ ЕООД твърди, че на 19.06.2023г. между страните бил сключен договор за цесия,
по силата на който „Т.“ ООД в качеството си на цедент прехвърлило изцяло на „Б.“ ЕООД
цялото си вземане по Изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г. издаден от Апелативен съд-
П., 1-ви търговски състав, на основание чл.404 вр. с чл.401, т.1 предл. 6, вр. с чл.51, ал.1 и
чл.41, ал.1 и ал. 2 ЗМТА по в.ч.т.д.№20225001000742/2022г. по описа на АС – П., за сумата в
размер на 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева), дължима въз основа на
1
договор за предоставяне на консултантски услуги, сключен на 08.07.2022г. в гр.С., ведно със
законната лихва, считано от датата на образуване на арбитражното дело - 12.08.2022г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 30 500 лв. (тридесет хиляди и петстотин
лева), представляваща сторените деловодни разноски по арбитражно дело № ВАД22007 от
2022г.
Изпълнителният лист бил издаден срещу длъжника ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО
АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ- П., БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на
управление: гр.П., бул.“Дунав“ №78 и солидарно отговорния съдлъжник „И.“ ООД, гр. П., с
ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.“Дунав“ №78 и въз основа на него
било образувано изп.д.№20229070400398 по описа на ЧСИ Иво Кралев, с рег.№907, район
на действие ОС-П., с взискател ответника „Т.“ ООД.
Ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че с молба с вх. №4036/30.06.2023г., на основание чл.429,
ал.1 от ГПК, „Б.“ ЕООД предявило искане за конституирането му като взискател по изп.д.
№20229070400398 по описа на ЧСИ Иво Кралев, с рег.№907 на мястото на досегашния
такъв „Т.“ ООД въз основа на Договор за цесия от 19.06.2023г., с който цедента „Т.“ ООД е
прехвърлил на цесионера „Б.“ ЕООД цялото си вземане по изпълнителен лист №310 от
16.12.2022г. издаден от Апелативен съд-П., 1-ви търговски състав, както и всички свои права
и вземания по изпълнителното дело, ведно с всички лихви, такси и разноски.
Ищецът „Б.“ ЕООД излага още, че длъжниците ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО
АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ-П., БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „Дунав“ №78 и солидарно отговорния съдлъжник „И.“ ООД, гр.П., с
ЕИК., на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, били уведомени за извършеното прехвърляне на
вземането по изпълнителното дело от цесионера „Б.“ ЕООД с цесионни уведомления,
получени от тях на 03.07.2023г.
„Б.“ ЕООД твърди, че към момента на сключване на процесния договор за цесия
ответникът „Т. ООД е имало друг управител, а настоящият управител с декларация вх.
№4141 от 05.07.2023г. се противопоставил на молбата на „Б.“ ЕООД за конституирането му
като взискател по делото. Твърдял, че не е потвърждавал цесията, с каквото и да е
волеизявление от негова страна.
С Постановление от 12.07.2023г. на ЧСИ Иво Кралев било отказано конституиране на
цесионера - „Б.“ ЕООД, като взискател по изп. дело №398/2022г. на мястото на взискателя
посочен в изп. лист — „Т.“ ООД, ЕИК ., което било обжалвано от ищеца пред Окръжен съд-
П., който с решение от 12.12.2023г. по в.гр.д.№2163/23г. на ПОС, IX състав, оставил жалбата
на „Б.“ ЕООД без уважение, а в мотивите си приел, че спорът относно истинността и
автентичността на писмения документ, с който по силата на изричната разпоредба на чл.429
ГПК, може да бъде установено настъпило правоприемство в изпълнителното производство,
не може да бъде разрешаван от съдебния изпълнител, нито от съда в производството по
обжалване на постановлението от 12.07.2023г. на ЧСИ Иво Кралев, тъй като законът не
предвиждал компетентност на съдебния изпълнител да проверява материално-правните
предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, както и да се произнася по
2
отношение истинността на представените пред него писмени доказателства, респективно
действителността на договора за цесия, който спор можел да бъде разрешен единствено от
съда.
Ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че с разпореждане от 14.07.2023г. по изп.д.№398/2022г.
на ЧСИ Иво Кралев, на основание чл.433, ал.2 от ГПК било приключено изпълнителното
производство и разпоредени за плащане събраните по изпълнителното дело суми на „Т.“
ООД или на неговия правоприемник. Със същото ЧСИ разпоредил да не се издава платежно
нареждане на посочения взискател /или негов правоприемник/ до второ нареждане, като в
мотивите си приел, че претенциите на кредиторите за фактическо получаване на събраната
сума взаимно се обезсилват, до решаването на въпроса - кое лице е надлежния взискател по
делото, било то по реда на жалбата против отказа на съдебния изпълнител, било то по реда
на иска за установяване принадлежността на вземането.
„Б.“ ЕООД твърди, че с посочения договор за цесия от 16.06.2023г. било прехвърлено
друго вземане от „И.“ ООД, възникнало въз основа на изпълнителен лист №4 от 09.01.2023г.
издаден по ч.т.д.№20225300900712/2022г. по описа на Окръжен съд-П., въз основа на който
било образувано изп.д.№20239240400293 по описа на ЧСИ Галин Костов, с рег.№924, район
на действие СГС. С разпореждане от 01.08.2023г. на ЧСИ бил постановен отказ „Б.“ ЕООД
да бъде конституирана на мястото на досегашния взискател по изп.дело по силата на
настъпилото частно правоприемство. Същото било обжалвано от ищеца и с решение №5901
от 17.11.2023г. на СГС по в.гр.д.№11677/2023г., съдът приел, че прехвърлянето на вземането
по изпълнителното делото е породило правен ефект и е настъпило частното правоприемство
в изпълнителното производство, по силата на което взискател следва да се счита „Б.“ ЕООД.
На следващо място ищецът „Б.“ ЕООД поддържа, че съгласно чл.429, ал.1 от ГПК
субективните предели на изпълнителния лист обхващат и частните правоприемници на
взискателя, които могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на
праводателя им изпълнителен титул, удостоверявайки приемството пред съдебния
изпълнител с писмени доказателства. Както и, че когато истинността по авторство на
документа, удостоверяващ прехвърлянето на вземането, предмет на принудителното
изпълнение е оспорена от взискателя, посочен в него като прехвърлител, не може да се
приложи обикновената презумпция за истинност (автентичност) на подписаните частни
документи, поради което в този случай, съдът следва да се произнесе относно наличието на
предпоставките по чл.429, ал.1 от ГПК за прекратяване на производството по отношение на
първоначалния взискател и продължаването му в полза на конституирания като взискател
частен правоприемник, в частност на валидно сключен договор като автентичен частен
диспозитивен документ.
Ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че за него правеният интерес за предявяване на
положителен установителен иск произтича от твърдението, че е лишен от възможността да
встъпи като взискател в изпълнителното производство, независимо, че е приобретател на
вземането в хода на изпълнителния процес, тъй като след като е придобил вземането,
праводателят му е възразил срещу конституирането му като взискател на негово място.
3
„Б.“ ЕООД поддържа, че съобразно представения договор за цесия от 19.06.2023г. от
външна страна формално легитимирано като титуляр на вземането е именно „Б.“ ЕООД,
което безспорно обуславя интереса му да установи със сила на присъдено нещо правата си
спрямо ответника „Т.“ ООД, претендиращ да е все още носител на същото вземане, както и,
че колизията на права е от компетентността на съда и не може да бъде разрешена от ЧСИ,
нито от съда в производството по обжалване отказа на съдебния изпълнител да конституира
цесионера на мястото на досегашния взискател поради настъпилото частно правоприемство.
Ето защо ищецът „Б.“ ЕООД, моли, съда да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че „Б.“ ЕООД е носител на правото на вземане по Изпълнителен
лист №310 от 16.12.2022г. издаден от Апелативен съд-П., 1-ви търговски състав, на
основание чл.404 вр. с чл.401, т.1 предл. 6, вр. с чл.51, ал.1 и чл.41, ал.1 и ал. 2 ЗМТА по
в.ч.т.д.№20225001000742/2022г. по описа на същия съд, произтичащо от сключен между „Б.“
ЕООД и „Т.“ ООД договор за цесия от 19.06.2023г.
Претендира се присъждане и на сторените в производството разноски.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Т.“
ООД, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор чрез пълномощника
адв. М. Л., с който прави възражение за разглеждане на спора по глава 32 от ГПК -
Производство по търговски спорове и по същество оспорва иска по основание.
Счита същия за неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да се
отхвърли изцяло. При условията на евентуалност, прави възражение за нищожност на
процесния договор за цесия, като твърди, че от една страна липсва еквивалентност на
престациите (нарушение на добрите нрави), а от друга, че липсва съгласие за сключването
му.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
С отговора се оспорва съществуването на процесния договор за цесия от 19.06.2023г.,
като се твърди, че договор с такова съдържание не е подписван от П.К.–Ф., в качеството й на
управител до 20.06.2023г. на „Т.“ ООД. Твърди се, че същият е неистински и неавтентичен.
Твърди се, че ответникът „Т.“ ООД за първи път научил за съществуването на
процесния договор за цесия в рамките на изпълнително дело №398/2022г. по описа на ЧСИ
Иво Кралев, където бил представен в копие с адвокатска заверка изписан на хартиен носител
текст, озаглавен „Договор за цесия“, датиран от 19.06.2023г., състоящ се от 5 страници и
съдържащ на стр. 5-та подписи, както следва:
1. (и до него) ЗА:
и под него /частично върху плътна непрекъсната черта и продължаващо върху празна
част от листа - без черта - изписан „на ръка“ текст П.К.-Ф. и под него на следващ ред /върху
по-дълги многоточия положен подпис/
2.
(и под него) ЗА: /върху многоточия изписан „на ръка“ текст Н.С.С./
4
и под него на следващ ред /отново върху многоточия положен подпис/.
Твърди се още, че пред ЧСИ по изпълнителното дело били представени три варианта
на договора за цесия, като първият от тях бил посоченото по-горе копие заверено от адвокат
М. и съдържал два пъти стр. 3.
Вторият документ бил представен, след оставяне без движение на молбата на ищеца
за конституирането му като взискател по изпълнителното производство, с указания за
представянето на договора в оригинал за проверка от външна страна, като отново било
представено копие със заверка от нотариус и бил обикновен препис, като датата на
заверката била по-късна от датата на договора, а нотариусът с район на действие гр.С..
Третият представен по изпълнителното дело пред ЧСИ „документ“ за цесията също
бил копие със заверка от нотариус като обикновен препис, но вече с дата 19.06.2023г. -
датата на договора, като нотариусът бил с район на действие – гр. Кюстендил.
Ответникът „Т.“ ООД твърди, че нито по изпълнителното дело, нито пред ОС П. в
производството по обжалване отказа на ЧСИ да конституира ищеца като взискател е бил
представен първообразният документ на процесния договор за цесия.
Ответникът „Т.“ ООД поддържа, че с оглед материален интерес от 1,5 милиона лева,
въпреки, че закона не изисква като форма за доказване на договора за цесия нотариална
заверка, процесният такъв е следвало да бъде заверен нотариално. Сочи, че процесният
договор за цесия от 19.06.2023г. не е бил заверен нотариално и като документ нямал
нотариална заверка нито на дата, нито на съдържание, нито на подпис.
Ответникът „Т.“ ООД твърди, че трайно установена практика в облигационните
отношения е договорите да се подписват на всяка страница от страните, с което се създава
по-голяма сигурност за страните, третите лица и евентуално - за съда, - относно
автентичността на документа. Сочи, че настоящия случай - при цесия на вземане в размер на
1 500 000 лв., напълно събрано ведно със законната лихва и разноските по изпълнителното
дело и предстоящо плащане, „договорът за цесия“ не е заверен/подписан на всяка страница
от страните, което не само създавало съмнение при направеното оспорване на цесията, но и
възбуждало съмнения за престъпна манипулация чрез документа.
Отделно от това, ответникът „Т.“ ООД сочи, че на представения „договор“ стр. 4 не е
довършена по смисъл. В края на 4-та страница липсвала финална дума - неизпълнение на
какво, което било индикация за неговото механично напасване с оглед използване на чужд
подпис, че договорът продължавал със стр. 5 - нов раздел без смислено обвързване с
предходната страница.
Посочените пропуски и неяснотата в номерацията на документа на представения като
копие договор, както и фактът, че последната страница, която единствено носи подписи на
лицата представляващи двете страни, която страница съдържа заключителните фрази,
типични за всеки договор от типа „За неуредените случаи се прилага българското
законодателство“, за която ответникът твърди, че не е свързана смислово и текстово с текста
от предходната страница, ответникът счита, че не са случайни, а преднамерени.
5
Ответникът „Т.“ ООД твърди, че стр.5 от договора, съдържаща само приложимото
право и подписите на две физически лица, които са участници - съдружници и управители и
в други фирми, при липса на посочване дали подписват в качеството им на законни
представители на посочените в процесния договор юридически лица, може да бъде
прикачена към всеки вид договор.
В отговора се твърди още, че след като било уведомено за представянето по
изпълнителното дело на процесния договор за цесия от името на юридическо лице с
наименование „Б.“ ЕООД, сочещо себе си за „Цесионер“ въз основа на него, ответното
дружество „Т.“ ООД, с възражение, вх. № 4088/03.07.2023 г. депозирано пред ЧСИ заявило,
че дружеството никога по каквато и да е причина не е сключвало договор за прехвърляне на
вземането си, предмет на изп. дело № 398/2022 г. на ЧСИ Кралев с „Б.“ ЕООД, ЕИК ..
Въз основа на възражението и изисканите от ЧСИ Кралев и представени
впоследствие по изпълнителното дело допълнителни „документи“ от страна на третото лице
- „Б.“ ЕООД, както и на Декларации от П.К.-Ф. и А.Ф. - предишен /до 20.06.2023 г./
управител и действащ управител на „Т.“ ООД, ЧСИ постановил отказ от конституиране като
взискател по делото на „Б.“ ООД. Отказът е бил обжалван пред Окръжен съд П. и по
образуваното възз. гр. дело № 2163/2023 г. по описа на същия съд, жалбата била оставена без
уважение, поради което и инициарано от ищеца настоящото производство.
С отговора ответникът „Т.“ ООД категорично оспорва съществуването на договор за
цесия. Заявява, че такъв договор никога не е бил сключван от представител на „Т.“ ООД,
нито е потвърждаван от дружеството. За това твърди, че представеният Договор за цесия е
недействителен и не поражда предвижданите с него последици, още повече - не се явява
обвързващ между посоченото като цедент юридическо лице „Т.“ ООД.
Оспорва истинността на текста относно заявеното авторството с посочените дата и
съдържание, като твърди, че този текст въобще няма характер на документ и по тази
причина - не удостоверява прехвърлянето на вземането, предмет на принудителното
изпълнение.
Оспорва изцяло съществуването на възникнало облигационно материално
правоотношение между страни, вписани в представения текст, който оспорва изцяло като
неистински/неавтентичен документ (Договор за цесия - приложение № 1 към Исковата
молба).
Оспорва „Т.“ ООД, ЕИК . някога да е осъществявало какъвто и да е контакт, да е
договаряло и подписвало какъвто и да е договор с третото лице - „Б.“ ЕООД, ЕИК ..
Заявява, че депозираният от третото лице текст на хартиен носител, озаглавен
„договор за цесия“ е със съдържание, непознато за взискателя изп. дело № 398/2022 г. на
ЧСИ Кралев „Т.“ ООД.
Оспорва Дружеството да е прехвърлило вземането си и твърди, че негов титуляр е
единствено и само „Т.“ ООД.
Заявява, че се касае за „кражба на подпис“ с цел облагодетелстване на трето
6
непознато за взискателя лице, като П.К.-Ф. не е автор на изявленията над подписа й. Твърди,
че приложение № 1 към исковата молба е „документ“, специално изготвен с цел „кражба на
подпис“ или т.нар. в доктрината интелектуална подправка на документ. С оглед на което
твърди, че документът е неистински, който факт изключвал материалната легитимация на
ищеца като носител на правото на вземане по договор за цесия, тъй като не се установява
съществуването на облигационно правоотношение между страните в предвидената в чл. 99
ЗЗД форма и съдържание.
Оспорва да съществува такъв договор в оригинал.
Оспорва представения текст да има достоверна дата. Заявява, че на дата 19.06.2023г.,
когато е датиран договорът, П.К.-Ф. не се е намирала в град С.. Същата е пребивавала
единствено и само на адреса си в град С..
Оспорва съдържанието на договора.
Ответникът твърди, че „Т.“ ООД не е извършвало уведомяване на длъжника по
изпълнително дело 398/2022 г., именно поради това, че процесния договор за цесия от
16.06.2023г. не съществува между страните, нито е прехвърляло, нито е имало намерение да
прехвърли вземането си на трето лице. Поддържа, че за да е валидно уведомяването за
извършената с твърдения от ищеца договор за цесия е следвало уведомлението до длъжника
да изхожда от Взискателя – цедент, чието е и задължението за уведомяване на длъжника
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД.
Сочи, че доказателство в тази насока не се твърди от ищеца да е налице, че липсва и
упълномощаване на цесионера да съобщи цесията на длъжника. Счита, че е без значение
дали длъжникът е узнал за цесията или не и по какъв начин. Поддържа, че без цесията да му
е съобщена от цедента за длъжника съществува риск, ако плати на цесионера, че
съобщаването на цесията от цедента, а не от цесионера има ефект на потвърждение за
станалото прехвърляне на вземането и е гаранция за длъжника, че ако той изпълни на
цесионера, то плащането ще е валидно.
Ответникът „Т.“ ООД твърди, че още на 04.01.2023г. цялата дължима сума по изп.
дело № 398/2022г. е била събрана от ЧСИ и предстои плащане. Делото е било спряно по
искане на самия взискател „Т.“ ООД. Длъжникът е изпълнил макар и принудително на
овластено от закона лице /чл.75 от ЗЗД/, с което се е освободил от задължението. Поддържа,
че в случая съдебният изпълнител се явява платец на задължението вместо длъжника и
същото следва да се изпълни на носителя на вземането, който има качеството на взискател.
Ето защо ответникът „Т.“ ООД твърди, че надлежното съобщаване на цесията, съгласно
закона от цедента, е потвърждение спрямо длъжника и платеца на извършеното прехвърляне
на вземането и гаранция, че нито длъжникът ще носи риск да плати два пъти едно и също
задължение, нито съдебният изпълнител ще отговаря пред него за вреди, ако не е преценил
правилно на кого от двете страни по договора за цесия да плати.
Поддържа още, че потвърждение за цесията трябва да бъде направено от предишния
кредитор на цедента писмено, че документът за това потвърждение е още едно
7
доказателство за извършената цесия, наред със съобщението на цесията от цедента до
длъжника и че с него цесионерът ще докаже не пред длъжника, а пред всяко трето лице
извършената цесия, вкл. и пред съдебния изпълнител, при нужда.
Ответникът „Т.“ ООД твърди, че в случая твърдяната цесия е съобщена на длъжника
от самия цесионер, като не е налице упълномощаване за това от цедента, с оглед на което и
че представените към исковата молба доказателства под № 5 - Уведомление на длъжниците
по чл. 99 ал. 4 от ГПК не доказват съобщаване на цесията от цедента на длъжника.
Твърди, че не може да се зачете като валидно извършена с оспорения „документ“
цесия.
При условията на евентуалност ответникът, прави възражение за нищожност на
процесния договора за цесия и излага следното:
На първо място твърди, че договорът е нищожен, поради нееквивалентост на
престациите. Сочи, че договор е с предмет прехвърляне на вземане на стойност 1 500 000
лв., лихви и разноските, която сума на 13.01.2023г. много преди датата, сочена за сключване
на договора (19.06.2023г.), е била събрана от ЧСИ Кралев, но е спряно плащането на сумата
по сметка на взискателя или че това е едно събрано вземане, а в раздел I, т. 2 от процесния
договор било посочено, че вземането се прехвърля срещу сумата от 150 000 лева (сто и
петдесет хиляди лева), което е цена - 10 (десет) пъти по-ниска от размера на вземането, което
счита за икономически неоправдано и противоречащо добрите нрави. Счита за лишено от
житейска логика и противоречащо на добрите нрави да се продаде събрано вземане за
повече от 1,5 млн. лева за 150 000 лева.
На следващо място твърди, че договора за цесия от 19.06.2023г. не съществува,
защото не е налице съгласие за сключването му.
Твърди, че „Т.“ ООД не е било в никакви отношения с „Б.“ ЕООД, че сочените като
подписали договор лица никога и при никакъв повод не са се срещали, не се познават, не са
чували един за друг, че П.К.-Ф. не е подписвала едновременно с лице на име Н.С.С. никакъв
документ, още по-малко договор за цесия.
Ответникът „Т.“ ООД твърди още, че по повод представянето по изпълнителното
производство на договор за цесия от 19.06.2023 г. и описан като доказателство 1 -
приложение №1 към и.м., има образувано досъдебно производство, прокурорска преписка
№8065/2023 г. по описа на Районна прокуратура П., поради което счита, че е налице
основание за спиране на настоящото производство, до приключването на наказателното
такова.
На основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, прави искане производството по делото да
бъде спряно, до приключването на наказателното производство по пр. пр. №8065/2023 г. по
описа на Районна прокуратура П..
Препис от отговора на исковата молба на ответника „Т.“ ООД е връчен на ищеца „Б.“
ЕООД, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК и същият е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа, уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените
8
с отговора на ответника твърдения, възражения, оспорвания.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника „Т.“ ООД, като в
срока от същия е постъпил допълнителен отговор, с който се поддържа първоначалния и се
оспорват изцяло като неоснователни възраженията и твърденията на ищеца изложени в
д.и.м.
С отговора на д.и.м., с оглед искането в допълнителната искова молба за задължаване
на „Т.“ ООД да представи първообраза, оригинала на документа, договора или др. и да
посочи кое е правоотношението с друго лице, от което се твърди да е извършена „кражбата
на подпис“ ответникът заявява, че при евентуалното представяне на първообраза
(оригинален екземпляр) на процесния договор за цесия от 19.06.2023г., за който твърди, че
последната страница прилича на последната страница на един-единствен друг договор,
подписан от управителя на „Т.“ ООД / към датата 19.06.2023г./, измежду всички договори,
подписани след учредяването на дружеството (2020г.), с това съдържание и за целите на
поисканата експертиза, ще представи договор от 26.06.2023г., касаещ друго лице. Твърди, че
лицето, с което е сключен договора от 26.062023г. е било представлявано от Вихра
Димитрова Димитрова, придружена при подписването му от адвокат Галя Милчова
Гълъбова от Софийската адвокатска колегия, чийто служебен адрес бил адреса на кантората
на пълномощника на ищеца адв. В. М.. Както и за да може този договор от 26.06.2023г. да
бъде използван като сравнителен материал при изследването на двата документа, вкл.
изследване на хартията, мастилото, принтерът, от който са отпечатани; начинът на
оформление на текста (абзаци, полета на страницата, брой знаци на реда), като вещото лице
даде отговор на въпроса: към кой от двата договора принадлежи страница последна,
съдържаща подписа на П.К.-Ф..
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г. издаден от Апелативен съд-П., 1-
ви търговски състав срещу ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА
РЕГИОНИТЕ- П. и „И.“ ООД в размер на 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди
лева), дължима въз основа на договор за предоставяне на консултантски услуги, сключен на
08.07.2022г. в гр.С., ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на
арбитражното дело - 12.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 30
500 лв. (тридесет хиляди и петстотин лева), представляваща сторените деловодни разноски
по арбитражно дело № ВАД22007 от 2022г.
Видно от преводно нареждане от 13.01.2023г. длъжникът ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО
АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ- П. е превел по сметка на ЧСИ по изп.д.
№20229070400398 по описа на ЧСИ Иво Кралев, с рег.№907, район на действие ОС-П.
сумата 1 648 122,23лв.
По делото се представи от ищеца „Б.“ ЕООД оригинал на договор за цесия от
19.06.2023г. в изпълнение на задължението по чл.183 ГПК и чл.191 ГПК, като е открито
производство по оспорване на това писмено доказателство.
По делото се назначи съдебно-графологична и почеркова експертиза, видно от която
при извършеното визуално обследване на договор за цесия от 19.06.2023г. се установява, че
9
същият е отпечатан посредством лазерен принтер с черен цвят на тонерното вещество.
Шрифта, използван в документа е с размер 12, съгласно текстообработващата програма „MS
WORD“, като същият е еднакъв на всяка от страниците, както са еднакви и междуредовите
полета.
В отговор на въпроса относно евентуалното наличие на разлики във форматирането и
топографското ориентиране на реквизитите на петте страници, е извършено прецизно
измерване, в следствие, на което се достигна до извода, че всяка от петте страници е
форматирана идентично спрямо останалите, редовите линии са напълно успоредни една на
друга, както и белите полета от ляво и дясно по вертикала, както и в горната и долна част на
листата.
При изследването в детайли на отделни буквени знаци от всяка страница по
отношение на микрорелефа на шрифта, неговата наситеност и характерни особености
/снимки №№ 1,2, 3, 4 и 5/ се установи пълно шрифтово съвпадение по вид, наситеност на
печата, както и релеф на елементите от буквените знаци.
При извършеното замерване с помощта на микрометър, и последващо изчисляване на
плътността и относителното тегло на хартията се установи, че същата отговаря на
стандартна принтерна хартия с 90гр. на квадратен сантиметър.
При извършеното визуално обследване по технически път на последната страница от
документа и по-точно на положеният подпис и изписан текст - обекти, не се установи
наличието на неомастилени щрихи, дописвания, заличавания на видимо съдържание както и
други манипулации в областта на видимото графично построени на обектите.
За да се докаже дали ръкописното съдържание е изписано преди да бъде отпечатан
документа, или обратно - документа с видимото си съдържание е бил отпечатан и след това
е подписан, се извърши техническо изследване с помощта на видео - спектрален анализатор
на от подписа и тонерното вещество.
Видно от извършеното техническо изследване може да се направи извода, че
изследваният документ, е отпечатан в цялост и по едно и също време, топографското
оформление на всяка от страниците е идентично спрямо останалите, шрифта, използван за
отпечатване на съдържанието е един и същи на всяка страница, размерът му е 12, съгласно
размерите на текстообработващата програма „MS WORD“, като междуредовите разстояния
са еднакви а линейността на редовете напълно съвпада.
Не се наблюдават каквито и да е признаци за техническо манипулиране на ръкописно
изписаните имена и положеният подпис - обекти, намиращи се в края на документа, като
същите са положени върху вече разпечатаното съдържание на документа, тоест не е налице
хипотеза за т.нар. „кражба на подпис“.
Почеркът, отразен в изписаните ръкописни имена „П.Б.К. - Ф.“ в края на документа,
се характеризира с прост строеж, над средна степен на обработеност, опростена степен на
сложност, ниска степен на свързаност, лек десен наклон на елементите, над средна степен на
разтегливост по хоризонтала. Буквените знаци са изписани с преобладаващи овални,
10
дъговидни и примковидни форми на движенията, като темпа на движение на пишещия
прибор е нормален, елементите са изписани в цялост, без участъци на необичайни спирания,
прекъсвания или снаждания на щрихите.
При извършеното сравнително изследване по метода на съпоставянето между
гореописаният ръкописен текст - обект и онагледените по-горе сравнителни образци от П.К.
- Ф., се установиха съществени съвпадения в общи признаци като строеж, степен на
обработеност, степен на сложност, свързаност, разтегливост, като спрямо образеца,
онагледен на снимка №8 се наблюдава различие в наклона на буквите, както и във формата
на движенията на буквите, които са предимно ръкопечатно изписани. Въпреки това различие
обаче, останалите общи признаци са проявени и тяхното съвпадение спрямо другият - приет
за условно свободен образец, както и спрямо обекта, са съществени.
Налице са и съвпадения в частни почеркови признаци, проявени във формата на
движенията при изписване на елементите от букви „в“, „о“, „и“, „н“, „ф“, „р“, „а“,
относителното месторазположение на движенията при изписване на началото и края на
букви „о“, „а“, „в“, „н“, „Ф“, „р“, „и“, относителна продължителност на движенията при
изписване елементите от букви „в“, „о“, „я“, „р“, сложност на движенията при изписване на
букви „Ф“ , „П“, „К“, посока на движенията при изписване на трети елемент от буква „Б“,
буква „о“, втори и трети елементи от буква „в“ в ръкопечатния й вариант, продължителност
и относително месторазположение на движенията в рамките на буквените знаци и спрямо
реда.
Така установените съвпадения в общи и частни почеркови признаци са съществени,
индивидуални и по количество достатъчни за категоричното заключение, че изписаните
имена „П.Б.К. - Ф.“ в края на оспореният документ, са изписани от лицето П.Б.К. - Ф..
Наличието на различия в експерименталните образци, снети по делото се дължи на
съзнателен опит на лицето да видоизмени почерка си с цел заблуда, като при това обаче
същото не е съумяло да замаскира в цялост всички частни признаци на писмено -
двигателният си навик.
Подписът обект, положен непосредствено под изписаните имена в края на оспореният
документ, се характеризира с прост строеж, над средна до висока степен на обработеност,
опростена степен на сложност, едър размер, над средна степен на свързаност, десен наклон
на всички елементи, над средна степен на разтегливост по хоризонтала, както и смесена
транскрипция, състояща се от първоначален елемент стилизирано и ръкописно изписана
буква „П“, отделно изписана буква „К“, вертикален двоен примковиден щрихов елемент,
поредица от шест последователно изписани вертикални примковидни елемента, вертикален
щриховиден парафен елемент, ъгловато свързан с хоризонтален щриховиден край и отделно
изписан точковиден синкретичен знак. Цялостният темп на движение на пишещия прибор е
нормален, елементите са изписани с цели движения, с остри начала и краища на щрихите.
Налице са множество съвпадения в частни почеркови признаци, проявени във формата,
продължителността, размера и посоката на движението при изписване на елементите от
букви „П“ и „К“ форма на движенията при изписване и свързване на елементите от средната
11
част, форма и посока на движенията при изписване на парафа, размер и относително
топографско месторазположение на движенията спрямо реда.
Установеният съществен комплекс от съвпадения в общи и частни почеркови
признаци е индивидуален и по количество достатъчен за категоричното заключение, че
оспореният подпис, положен в графа „1 ЗА:“ непосредствено под изписаните ръкописни
имена „П.Б.К. - Ф.“, в края на Договор за цесия, датиран от 19.06.2023г., сключен между
„Т.“ООД и „Б.“ ЕООД, е положен от лицето П.Б.К. - Ф.. Наличието на различия в
експериментално снетият по делото сравнителен материал се отдава на вложеното както и
при имената, старание за замаскиране на характерните прояви на писмено - двигателния
навик на лицето.
В следствие на горното обследване вещото лице заключава, че:
Подписа, положен в графа „1 ЗА:“ непосредствено под изписаните ръкописни имена
„П.Б.К. - Ф.“, в края на Договор за цесия, датиран от 19.06.2023г., сключен между „Т.“ООД и
„Б.“ ЕООД, е положен от лицето П.Б.К. - Ф..
Изписаните в графа „1 ЗА:“ над положения подпис ръкописни имена „П.Б.К. - Ф.“, в
края на Договор за цесия, датиран от 19.06.2023г., сключен между „Т.“ООД и „Б.“ ЕООД, са
изписани от лицето П.Б.К. - Ф..
Шрифта и форматирането на всички страници от оспореният договор са еднакви и в
тях не се наблюдават различия.
В рамките на така структурирания документ не се наблюдават следи от техническо,
манипулиране, пренасяне на съдържание, допечатване, както и т.нар. кражба на подпис.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, задълбочено,
научно обосновано и изчерпателно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е по чл.124 ГПК във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД е допустим.
Искът на „Б.“ ЕООД срещу „Т.“ ООД е за установяване, че „Б.“ ЕООД е носител на
правото на вземане по Изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г. издаден от Апелативен съд-
П., 1-ви търговски състав, на основание чл.404 вр. с чл.401, т.1 предл. 6, вр. с чл.51, ал.1 и
чл.41, ал.1 и ал. 2 ЗМТА по в.ч.т.д.№20225001000742/2022г. по описа на същия съд,
произтичащо от сключен между „Б.“ ЕООД и „Т.“ ООД договор за цесия от 19.06.2023г., по
който изпълнителен лист е образувано изп.д.№20229070400398 по описа на ЧСИ Иво
Кралев, с рег.№907, район на действие ОС-П..
За ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск за
установяване, кой е носителят на вземането по изпълнителния лист предвид оспорването от
ответника „Т.“ ООД на прехвърлянето на взиманията по посочения изпълнителен лист с
договор за цесия от 19.06.2023г. по образувано изп.д.№20229070400398 по описа на ЧСИ
Иво Кралев, с рег.№907, район на действие ОС-П..
По отношение на основателността на иска по чл.124 ГПК във връзка с чл.99, ал.1 от
ЗЗД. Искът е неоснователен.
По делото не се доказа извършеното от ответната страна „Т.“ ООД оспорване на
авторството на подписа на П.Б.К.-Ф. по договор за цесия от 19.06.2023г.
Видно от заключението на изслушаната съдебно-графическа и почеркова експертиза
подписът, положен в графа „1 ЗА:“ непосредствено под изписаните ръкописни имена „П.Б.К.
12
- Ф.“, в края на Договор за цесия, датиран от 19.06.2023г., сключен между „Т.“ООД и „Б.“
ЕООД е положен от лицето П.Б.К. - Ф..
Изписаните в графа „1 ЗА:“ над положения подпис ръкописни имена „П.Б.К. - Ф.“, в
края на Договор за цесия, датиран от 19.06.2023г., сключен между „Т.“ООД и „Б.“ ЕООД, са
изписани от лицето П.Б.К. - Ф..
Шрифта и форматирането на всички страници от оспореният договор са еднакви и в
тях не се наблюдават различия.
В рамките на така структурирания документ не се наблюдават следи от техническо,
манипулиране, пренасяне на съдържание, допечатване, както и т.нар. кражба на подпис.
Съдът кредитира заключението на съдебно-графическа и почерковата експертиза и
намира за неоснователни възраженията на ответната страна „Т.“ ООД, че договор за цесия от
19.06.2023г. не е подписан от П.К.-Ф., че липсва съгласие за сключването на договор за
цесия от 19.06.2023г., което да го прави нищожен, чл.26 ал.2 ЗЗД.
Не са основателни аргументите на ответника „Т.“ ООД, че договор за цесия от
19.06.2023г. не е заверен с нотариална заверка на подписите, тъй като липсва такова
законово изискване за форма, което да има за последица за недействителността на
извършената сделка във формата на нищожност, чл.26 ал.2 ЗЗД.
Не са основателни възраженията на ответника „Т.“ ООД, че страниците на договор за
цесия от 19.06.2023г. не са подписани на всяка страница и е налице напасване на текста на
стр.4. Вещото лице е изследвало и отговорило, че шрифта и форматирането на всички
страници от оспореният договор са еднакви и в тях не се наблюдават различия, като е
изследвало и тонерното отпечатване на всички страници, между които не се наблюдават
различия.
Не са основателни аргументите на ответника „Т.“ ООД, че последната страница е
подписана от П.К.-Ф., като физическо лице, тъй като се установи, че представеният договор
за цесия от 19.06.2023г. е единно цяло и П.Б.К.-Ф. е положила подписа си като управител на
„Т.“ ООД, видно от първа страница на договора за цесия.
Не се доказа възражението на ответника „Т.“ ООД като оспорващ частен документ, че
договор за цесия от 19.06.2023г. е подписан на дата, различна от посочената, поради което и
това възражение е неоснователно.
Видно от служебно извършена справка по партидата на ответника „Т.“ ООД с ЕИК .
П.Б.К.-Ф. е управител на „Т.“ ООД в периода 08.07.2020г.-30.06.2023г., като сочената дата
19.06.2023г. на сключване на договора за цесия е в периода, когато е представлявала
ответното дружество.
По отношение на възражението на ответника „Т.“ ООД за липса на еквивалентност и
нарушение на добрите нрави.
Между юридически лица, търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ при сключването на
търговски сделки няма основание за нищожност липсата на икономическа еквивалентност в
насрещните престации, тъй като всеки търговец, който се почувства ощетен би търсил
обявяване на нищожността на сключена сделка, което би застрашило правната сигурност в
гражданския и търговския оборот, в този смисъл чл.309 ТЗ.
Договорът за цесия е двустранен, възмезден, (може да бъде и безвъзмезден),
неформален, консенсуален и каузален договор.
С договора за цесия от 19.06.2023г. „Т.“ ООД като цедент прехвърля на „Б.“ ЕООД,
като цесионер вземането си по изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г. издаден от
Апелативен съд-П., 1-ви търговски състав срещу ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И
РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ- П. и „И.“ ООД в размер на 1 500 000 лв. (един милион и
петстотин хиляди лева), дължима въз основа на договор за предоставяне на консултантски
услуги, сключен на 08.07.2022г. в гр.С., ведно със законната лихва, считано от датата на
образуване на арбитражното дело - 12.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и за
сумата от 30 500 лв. (тридесет хиляди и петстотин лева), представляваща сторените
деловодни разноски по арбитражно дело № ВАД22007 от 2022г.
13
Съгласно чл.2 от договор за цесия от 19.06.2023г. цедентът „Т.“ ООД прехвърля
вземането си срещу сумата в размер на 150 000,-лв., която цесионерът „Б.“ ЕООД се
задължава да изплати на цедента след събиране на цялата сума от длъжниците и погасяване
на напълно на задължението предмет на цесията и изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г.
издаден от Апелативен съд-П..
Видно от преводно нареждане от 13.01.2023г. длъжникът ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО
АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ- П. е превел по сметка на ЧСИ по изп.д.
№20229070400398 по описа на ЧСИ Иво Кралев, с рег.№907, район на действие ОС-П.
сумата 1 648 122,23лв.
Принципно вземане може да се прехвърли с отстъпка от номиналния размер на
вземането, тъй като приобретателят цесионер може да носи разходи по събирането, носи
риск за размера на вземането, който ще събере, като носи негативите за времето от
придобИ.е на вземането до момента на евентуалното му събиране. Тълкувано в конкретния
случай вземането е съществуващо- обект на изпълнително дело и е събрано на 13.01.2023г.
Липсва икономическа логика за прехвърлянето му на 19.06.2023г. за сумата 150 000лв. една
десета от размера на събраното вземане, което е по сметка на ЧСИ, които 150 000лв.
„цесионерът се задължава да изплати на цедента след събиране на цялата сума от
длъжниците“. В конкретния случай цесионерът не носи разходи по събирането, тъй като
изпълнителното дело е образувано, таксите са събрани, не носи риск за размера на
вземането, който ще събере, нито негативите за времето от придобИ.е на вземането до
момента на евентуалното му събиране. С това съдът намира, че сключената цесия е извън
функциите на прехвърляне на вземане, последиците от което ще се изложат по-долу.
Същевременно съдът намира, че по отношение на договор за цесия от 19.06.2023г. се
обори оборимата презумпция по чл.26 ал.1 ЗЗД за наличие на основание, като същият е без
правно основание. Срещу прехвърлянето на вземания от цедента „Т.“ ООД в размер на 1 500
000 лв. и 30 500 лв. не получава нищо към момента на подписване на цесията, предвидената
насрещна престация не е изплатена от цесионера, което прави сделката без правно
основание и като такава е нищожна, чл.26 ал.1 ЗЗД.
Основание за нищожност е нарушението на добрите нрави, чл.26 ал.1 ЗЗД, чл.303а
ТЗ, чл.341 ТЗ и др. Съгласно ТР №1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСТК на
ВКС макар и касаещо института на неустойката принципите и мотивите на тълкувателното
решение са приложими при преценката за действителност на договори, поради нарушаване
на добрите нрави. Според ТР №1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСТК на
ВКС:
„Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави….
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес…
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент…“
Така тълкувани разпоредбите на чл.1 и чл.2 от договор за цесия от 19.06.2023г. са в
нарушение на добрите нрави, тъй като излизат извън функциите на прехвърляне на вземане.
Тъй като нищожността на тези части от договора не може да бъде заместена от повелителни
разпоредби на закона или да се предположи че би се сключила без тях това влече нищожност
на целия договор за цесия от 19.06.2023г., чл.26 ал.4 ЗЗД.
Предвид установената нищожност на договор за цесия от 19.06.2023г. между „Б.“
ЕООД и „Т.“ ООД искът подлежи на отхвърляне.
14
За да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за цесия следва да му
бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор.
Уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който
обаче следва да е упълномощен от стария кредитор. По делото липсва упълномощаване от
страна на цедента, поради което цесията не може да породи действието си по отношение на
длъжника/длъжниците и третите лица. В контекста на нищожна цесия тя не поражда
действие и по отношение на сключилите я страни.
Ето защо съдът намира, че искът с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.99, ал.1
от ЗЗД е неоснователен.
Ищецът „Б.“ ЕООД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе разноските на
ответника „Т.“ ООД, в размер на 800,-лв. за съдебно-графологична и почеркова експертиза.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.99,
ал.1 от ЗЗД на „Б.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. 1000, р-н
Възраждане, ул.„Братя Миладинови“ №12, ет.1 срещу „Т.“ООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.„Мано Филипов“ №8 да се установи между страните, че „Б.“
ЕООД е носител на правото на вземане по Изпълнителен лист №310 от 16.12.2022г. издаден
от Апелативен съд-П., 1-ви търговски състав, на основание чл.404 вр. с чл.401, т.1 предл. 6,
вр. с чл.51, ал.1 и чл.41, ал.1 и ал. 2 ЗМТА по в.ч.т.д.№20225001000742/2022г. по описа на
същия съд, за сумата в размер на 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева),
дължима въз основа на договор за предоставяне на консултантски услуги, сключен на
08.07.2022г. в гр.С., ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на
арбитражното дело - 12.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 30
500 лв. (тридесет хиляди и петстотин лева), представляваща сторените деловодни разноски
по арбитражно дело № ВАД22007 от 2022г., произтичащо от сключен между „Б.“ ЕООД и
„Т.“ ООД договор за цесия от 19.06.2023г., по който изпълнителен лист е образувано изп.д.
№20229070400398 по описа на ЧСИ Иво Кралев, с рег.№907, район на действие ОС-П..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „Б.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление: гр.С., п.к. 1000, р-н Възраждане, ул.„Братя Миладинови“ №12, ет.1 да заплати
на „Т.“ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Мано Филипов“ №8
сумата в размер на 800,-лв. (осемстотин лева), представляващи разноски пред настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.С. в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15