РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. Разград, 18.05.2020 год.
Разградският
административен съд, в закрито
заседание на осемнадесети май две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
след като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 82 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211
от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Т.И.х. ***, срещу Заповед № 330з-918 от 22.04.2020 год. на директора
на ОДМВР – Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене за
срок от един месец”.
Съдът намира, че
жалбата е нередовна, тъй като към нея няма приложен документ за платена
държавна такса в размер на 10 лв., дължима съгласно чл. 12 ал. 3 от АПК и т.2б
б. ”а” от тарифа № 1 към Закона за държавните такси събирани от съдилищата,
прокуратурата, и следствените служби и министерството на правосъдието. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 1 от ЗМВР статутът на държавните служители – полицейски органи, се урежда
със ЗМВР. Според чл. 211 от ЗМВР заповедите, с които се налагат дисциплинарни
наказания могат да се обжалват по реда
на АПК. Безспорно е, че оспорената заповед е индивидуален административен акт,
който се оспорва по съдебен ред от държавен служител-полицейски орган и по
силата на чл. 12, ал. 3 от АПК се дължи такса.
Такава такса не би се дължала, ако
специалният закон – ЗМВР, дерогираше разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК. Такава разпоредба няма.
В случая т. 23 от
ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложима,
тъй като това решение се отнася за гражданските дела по искове за обезщетения
на държавните служители от МВР. Безспорно е, че това тълкувателно решение е
задължително за административните съдилища, но само в случаите на заведени пред
тях искови производства от държавни служители от МВР, произтичащи от служебното
им правоотношение. В случая производството е по съдебно оспорване на
индивидуален административен акт, а не е исково и съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК
по него се дължи държавна такса. Не е налице нито хипотезата на чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК, нито хипотезата на чл. 5,
б. „в” от Закона за държавните такси, тъй като както е посочено по-горе
настоящото производството не е исково. Следва да се има предвид, че след
постановяване на тълкувателното решение последва нормативна промяна в
уреждането на държавната служба в МВР. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР ,
държавната служба на държавните служители –полицейски органи, какъвто е и жалбоподателят, се урежда от разпоредбите на
ЗМВР, а на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, се урежда със
Закона за държавния служител. С оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК,
приложима в случая по силата на препращащата норма на чл.211 от ЗМВР не е налице празнота в закона, за да се
прилага по аналогия разпоредбата на чл. 126 от Закона за държавния служител,
поради което съдът намира, че т. 23 от
ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е
неприложима и жалбоподателят дължи заплащането на държавна такса.
Наред с това
съдът установява, че жалбата в нарушение на чл. 152, ал. 1 от АПК не е подадена
чрез административния орган, а е депозирана непосредствено пред съда, поради
което по делото липсва заверено копие от оспорения административен акт и
административната преписка по издаването му. Същите следва да бъдат изискани
служебно от съда
Предвид
изложеното и на основание чл. 158 ал. 1 във вр. с чл. 151, т. 3 и чл. 152, ал. 4 от АПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ жалбата без движение.
ДАВА на жалбоподателя
Т.И.Х. седем дневен срок от връчване на настоящото разпореждане да отстрани
нередовността на жалбата, като представи
в Административен съд – Разград документ за платена държавна такса в размер на
10 лв.
УКАЗВА на същия,
че ако не отстрани нередовността на
жалбата в дадения му от съда срок, делото ще бъде прекратено и жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
ЗАДЪЛЖАВА Директора
на ОДМВР – Разград в тридневен дневен срок от връчване на настоящото
разпореждане да представи по делото заверено копие от оспорената заповед и от
цялата преписка по издаването ѝ.
Препис от
разпореждането да се връчи на жалбоподателя и на Директора на ОДМВР – Разград, на когото
да се връчи и препис от жалбата.
Разпореждането
не подлежи на обжалване
Съдия: