Разпореждане по дело №82/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2020 г.
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20207190700082
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

гр. Разград, 18.05.2020 год.

 

            Разградският административен съд,  в закрито заседание  на осемнадесети май две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

след като разгледа докладваното от съдията административно дело № 82 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР).

Образувано е по жалба на Т.И.х. ***, срещу Заповед № 330з-918 от 22.04.2020 год. на директора на ОДМВР – Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене за срок от един месец”.

Съдът намира, че жалбата е нередовна, тъй като към нея няма приложен документ за платена държавна такса в размер на 10 лв., дължима съгласно чл. 12 ал. 3 от АПК и т.2б б. ”а” от тарифа № 1 към Закона за държавните такси събирани от съдилищата, прокуратурата, и следствените служби и министерството на правосъдието. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2  във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМВР статутът на държавните служители – полицейски органи, се урежда със ЗМВР. Според чл. 211 от ЗМВР заповедите, с които се налагат дисциплинарни наказания  могат да се обжалват по реда на АПК. Безспорно е, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, който се оспорва по съдебен ред от държавен служител-полицейски орган и по силата на чл. 12, ал. 3 от АПК се дължи такса.  Такава такса не би се дължала, ако  специалният закон – ЗМВР, дерогираше разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК. Такава разпоредба няма.

В случая  т. 23 от  ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложима, тъй като това решение се отнася за гражданските дела по искове за обезщетения на държавните служители от МВР. Безспорно е, че това тълкувателно решение е задължително за административните съдилища, но само в случаите на заведени пред тях искови производства от държавни служители от МВР, произтичащи от служебното им правоотношение. В случая производството е по съдебно оспорване на индивидуален административен акт, а не е исково и съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК по него се дължи държавна такса. Не е налице нито хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито  хипотезата на чл. 5, б. „в” от Закона за държавните такси, тъй като както е посочено по-горе настоящото производството не е исково. Следва да се има предвид, че след постановяване на тълкувателното решение последва нормативна промяна в уреждането на държавната служба в МВР. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР , държавната служба на държавните служители –полицейски органи, какъвто е и  жалбоподателят, се урежда от разпоредбите на ЗМВР, а на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, се урежда със Закона за държавния служител. С оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК, приложима в случая по силата на препращащата норма на чл.211 от ЗМВР  не е налице празнота в закона, за да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 126 от Закона за държавния служител, поради което съдът намира, че т. 23 от  ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложима и жалбоподателят дължи заплащането на държавна такса.

Наред с това съдът установява, че жалбата в нарушение на чл. 152, ал. 1 от АПК не е подадена чрез административния орган, а е депозирана непосредствено пред съда, поради което по делото липсва заверено копие от оспорения административен акт и административната преписка по издаването му. Същите следва да бъдат изискани служебно от съда

Предвид изложеното и на основание чл. 158 ал. 1 във вр. с чл.  151, т. 3  и чл. 152, ал. 4 от АПК, съдът

 

 

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ  жалбата без движение.

ДАВА на жалбоподателя Т.И.Х. седем дневен срок от връчване на настоящото разпореждане да отстрани нередовността на жалбата, като  представи в Административен съд – Разград документ за платена държавна такса в размер на 10 лв.

УКАЗВА на същия, че ако  не отстрани нередовността на жалбата в дадения му от съда  срок,  делото ще бъде прекратено и жалбата ще бъде  оставена без разглеждане.

ЗАДЪЛЖАВА Директора на ОДМВР – Разград в тридневен дневен срок от връчване на настоящото разпореждане да представи по делото заверено копие от оспорената заповед и от цялата преписка по издаването ѝ.

Препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя  и на Директора на ОДМВР – Разград, на когото да се връчи и препис от жалбата.

Разпореждането не подлежи на обжалване

 

Съдия: