Номер 4312.11.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.I. състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги С. Милушев
Прокурор:Окръжна прокуратура - К.
като разгледа докладваното от Георги С. Милушев Въззивно частно
наказателно дело № 20205100600204 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С протоколно определение от 24.08.2020год., постановено по Н.ч.дело
№ 159/2020год., М.ският районен съд е оставил без уважение искането на
молителя С. И. М. с ЕГН-**********, понастоящем в Затвора гр.П. за
определяне на едно общо наказание по посочените осъждания в молбата.
Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателя
С. И. М. , който го атакува с бланкетна жалба в която изразява недоволство
от постановеното и моли съда да отмени атакуваното определение и да уважи
жалбата му, като направи кумулация на двете му присъди. В съдебно
заседание поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че протоколното определение
на първоинстанционния съд е правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваното определение, на основание чл.313 и сл. от НПК, и без да
обсъжда доводите във въззивната жалба и мотивите на съда приема, че
1
атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне за ново
разглеждане на първата инстанция поради допуснато съществено
процесуално нарушение, неотстранимо при инстанционния контрол.
Предмет на разглеждане пред съда е била молба на осъдения С. И. М. за
извършване на групиране на наказанията му, наложени по посочените от него
две влезли в сила присъди, както следва: първата постановена по н. о. х. д. №
4019/19 г. от РС П. и втората постановена от Едночленен апелативен съд за
углавни престъпления Т., Г. на 03.06.2018г.След няколко заседания и
събиране на доказателства съдът е разгледал молбата по същество и е приел,
че е недопустима поради което е оставил същата без уважение.
Настоящата инстанция за да се произнесе взе предвид, следното:
Няма спор по делото, че една от присъдите по които се иска определяне
на общо наказание е постановена от съд в чужда държава-Г.. Съгласно чл. 39
ал. 1 НПК, когато трябва да се определя общо наказание за няколко
престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни
съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която
последна е влязла в сила. В настоящия случай едната присъда, включена в
молбата на осъдения е постановена от чуждестранен съд. Правното значение
на последното обстоятелство обаче не е било обсъдено от решаващия съд.
Съгласно чл. 4 ал. 2 от НПК влязлата в сила чуждестранна присъда, която не е
призната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение
от органите на Република България. Това обаче не изключва зачитането на
нейните вторични правни последици. Основният акт, които регулира
материята за вземане предвид на присъдите, постановени от държавите –
членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства, е Рамково
решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., транспонирано от
българската държава в чл. 8 ал. 2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 2
НК влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за
деяние, което представлява престъпление по българския НК, се взема предвид
във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в
Република България. Това означава, че чуждата присъда поражда същите
правни последици като присъда, постановена от национален съд, независимо
дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като
2
въпрос на факт или на процесуално или материално право. Без да е
предвидена специална процедура, е видно, че националният съд следва да
провери дали присъдата е постановена срещу същото лице, но за друго
деяние, което е престъпление и по българския НК, а след това да прецени
какви нейни последици ще бъдат зачетени с оглед правната квалификация на
деянието за повторност, опасен рецидив, отегчаващи обстоятелства, условно
осъждане, определяне на общо наказание при съвкупност и т. н. /О
№91/16.09.2020г. по к.ч.н.дело №529/2020г. ВКС/.
При това положение компетентният съд по смисъла на чл. 39, ал. 1 НК
да извърши проверка за наличието на предпоставките за групиране на
наказанието е съдът, чиято подсъдност се определя по правилата на
подсъдността за престъпления, извършени в чужбина. В настоящия случай
съгласно чл. 37 ал. 1, т. 2 НПК това е съдът по местоживеене на лицето, тъй
като то е български гражданин. Този съд, видно от справката за съдимост на
осъдения, е Районен съд – К..
Изложеното до тук, с оглед произнасянето по молбата за определяне на
общо наказание от Районен съд М. означава, че атакуваното определение е
постановено от незаконен състав, което е съществено нарушение на
процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК , което не може да бъде
отстранен от въззивната инстанция, но е отстранимо при ново разглеждане на
делото и е основание за отмяна на акта и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както предвижда
императивно чл. 335, ал. 2 от НПК.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2
и чл. 348 ал.3,т.3. от НПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 24.08.2020год., постановено
по Н.ч.дело № 159/2020год., по описа на М.ският районен съд и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4