Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 12309 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Н.С.” ЕООД против Г.И.Н.
иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.03.2008г. упълномощил ответницата
да управлява собственото му МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”, с рег.
№ *******. На 01.10.2010г. ищецът узнал, че ответницата закупила процесния
автомобил, като преправила издаденото от него пълномощно с рег. № 5312/07.03.2008 г.,
в което посочила, че е упълномощена да извършва разпоредителни сделки с
автомобила, с каквото право ищецът не я бил упълномощавал. С влязла в сила
присъда по НОХД № 1680/2013г. на СРС, НО, 108 състав, ответницата била призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.206 от НК за присвояване на автомобила и по
чл.316 от НК за съзнателно ползване на подправено пълномощно. Сделката по
прехвърляне на процесния автомобил, при която било използвано подправеното
пълномощно, била обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
51907/2013г. на СРС, ГО, 49 състав. В резултат на противоправното поведение на
ответницата ищецът претърпял вреди, под формата на пропуснати ползи, изразили
се в лишаване от възможността да ползва процесния автомобил през периода
30.09.2010г.-23.03.2015г., през който нямал достъп до автомобила. Стойността на
дължимото обезщетение ищецът определя на 66 000 лв. Моли съда да осъди
ответницата да му заплати сумата от 66 000 лв.
Ответницата оспорва иска, като прави следните възражения:
такъв иск не бил предявен по делото, поради което разглеждането му било
недопустимо; искът бил уточнен с молба от 11.01.2016 г. за заплащане на
разликата между стойността на автомобила при обсебването му и стойността при
връщането му; оспорва ищецът да е претърпял вреда; оспорва размера на
претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По правната квалификация и предмета на доказване по делото:
Исковата молба е оставяна многократно без движение – с разпореждания от
13.10.2015г., от 01.12.2015г., от 31.10.2016г. и от 15.05.2017г., респ. уточнявана е от ищеца с молби от 19.11.2015г., от 12.01.2016г., от 25.11.2016г. и от 25.05.2017г. В уточняващи молби от 12.01.2016г. и от 25.11.2016г.
ищецът смесва различни фактически
основания за предявяване на иска: твърди, че бил лишен от възможността да
ползва вещта през периода 30.09.2010г. - 23.03.2015г.; лишен бил от
възможността да се разпореди с вещта през процесния период, както и че
претърпял вреди, тъй като вещта се обезценила през посочения период, поради
което исковата молба е оставена без движение с определение от 15.05.2017г. за
установяване на фактическото основание и в зависимост от фактическите
твърдения, за уточняване на правния интерес от насочване на иска срещу
ответницата в хипотезата на твърдения за вреда, изразила се в обезценяване на
процесния автомобил. С последната
уточняваща молба от 25.05.2017г. ищецът заявява, че претендира обезщетение
за лишаване от право да ползва процесния автомобил през периода 30.09.2010г. - 23.03.2015г.,
вследствие на противоправните действия на ответницата./л.94/. Съдът приема, че
с последната уточняваща молба е отстранена нередовността на ИМ, като е уточнено
фактическото основание на иска, поради
което по делото е постановен нов доклад с определение от 29.09.2017г./л.98/,
обявен в съдебно заседание от 15.11.2017г.
Неоснователно е възражението на ответницата, че с новия доклад съдът
допуснал изменение на първоначално предявения иск. Изменение на иска по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК може да се извърши по отношение на редовен иск, не и по
отношение на нередовна искова молба.
Съгласно чл.6 от ГПК, съдебните производства започват по молба на
заинтересованото лице, което само определя предмета на делото и обема на
дължима защита.
С оглед на изложените от ищеца фактически твърдения и петитум, съдът
квалифицира предявения иск с доклада от 29.09.2017 г. по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД:
За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният ФС:
1/противоправно поведение от страна на ответницата; 2/вреда, изразила се в
пропусната полза за ищеца да упражнява правомощието си да ползва процесния
автомобил през периода 30.09.2010г.-23.03.2015г.;
3/наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
ответницата и причинената вреда; 4/съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се
предполага, до доказване на противното; 5/ ищецът следва да ангажира
доказателства за размера на иска.
От фактическа страна по делото се
установи следното:
С пълномощно № 5312/07.03.2008г. ищецът
е упълномощил ответницата да управлява и стопанисва лек автомобил марка „БМВ„, модел
Х5 с рег. № *******. На 30.09.2010 г. ответницата е използвала подправено
пълномощно и чрез този подправен документ е продала сама на себе си процесния
автомолбил. Сделката е обявена за нищожна с решение по гр.д. №51907/2013г. на
СРС, ГО, 49 състав, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД./решение № І 49-73/14.10.2014 г. по гр.д. № 51907/2013г. на СРС, ГО, 49 състав/.
Видно от представена по делото присъда от 19.06.2014 г. по НОХД №
1680/2013г. на СРС, НО, 108 състав, ответницата е призната за виновна в това,
че на 30.09.2010 г. в гр.София, кв.”Лозенец”, ул.”********, партер, в кантората
на нотариус Р.Р.противозаконно е присвоила чужда движима вещ: лек автомобил
„БМВ”, модел Х 5, рег. № *******, -
собственост на „НГМ С.” ООД, на стойност 70 000 лв., която вещ владеела –
дадена й е била за ползване от „НГМ С.” ООД, съгласно пълномощно №
5312/07.03.2008г., като обсебването е в
големи размери – престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което
и на основание чл.206,ал.3, вр. ал.1 от НК, вр чл.54 от НК наказателният съд й е
наложил наказание „лишаване от свобода” за три години, както и „лишаване от
право да упражнява търговска дейност” за срок от три години. Със същата
присъда ответницата е призната за виновна в това, че на 30.09.2010 г. в
гр.София, в кантората на нотариус Р.Р., съзнателно се е ползвала пред
помощник-нотариус М.Д.с частен документ с преправено съдържание – пълномощно с
рег. № 5312/07.03.2008г. с упълномищител „НГМ С.” ООД, в което е преправено
съдържанието, досежно правата на упълномещоното лице, като вместо право да
управлява и стопанисва лек автомобил марка „БМВ”, модел Х5, рег. № ******* е
вписано – да продаде на лица, които намери за добре, и при цени и условия,
каквито договори, вкл. и сама на себе си, процесния автомобил – престъпление по
чл.316, пр.1 вр чл.309, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.316, пр.1,
вр чл.309, ал.1,вр.чл.54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година. Присъдата е влязла в сила на 06.02.2015г.
Автомобилът е върнат на ищеца на 23.03.2015
г. от органите на полицията, на основание влязлата в сила
присъда по НОХД № 1680/2013г./разписка от 23.03.2015г. – л.69/.
На 01.06.2015г. ищецът е продал процесния
автомобил на трето за спора лице за сумата от 4 000 лв./договор за
покупко-продажба на МПС от 01.06.2015г./.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че предявеният
иск е частично основателен, поради следните съображения:
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
С оглед на влязлата в сила присъда, съдът приема за установено по делото,
че поведението на ответницата е противоправно и виновно – същата е извършила
престъпление – обсебила е чужда вещ – процесният автомобил, който й е бил
предоставен за ползване, и съзнателно е ползвала подправено пълномощно, за да
придобие вещта.
Спорен въпрос по делото е дали е настъпила вреда за ищеца от извършените от
ответницата престъпления.
Ищецът с последната уточняваща молба от 25.05.2017г. заявява, че е претърпял
вреда, изразила се в невъзможност да ползва автомобила през периода 30.09.2010
г. - 23.03.2015 г. Според ответницата липсват твърдения и доказателства ищецът
да е имал намерение да ползва автомобила, нито има данни да е отдавал или да е
имал намерение да отдава автомобила под наем.
Възраженията на ответницата са неоснователни. Вредата се изразява в
невъзможност да се ползва вещта по предназначение. Ищецът не твърди да е
претърпял по-големи от обичайните вреди, които се търпят от собственик, който
не може да ползва своя автомобил, поради което стойността на вредата следва да
бъде определена, съобразно цената за ползване на автомобил със сходни
характеристики. В конкретния случай стойността на вредата е определена под
формата на среден пазарен наем за процесния период 30.09.2010 г.-23.03.2015 г.
От заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява,
че средният пазарен наем за процесния автомобил през периода 30.09.2010
г.-23.03.2015 г. е 63 955.64 лв., до който размер предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Претърпяната от ищеца вреда се намира в причинно-следствена връзка с
противоправното и виновно поведение на ответницата, тъй като на 30.09.2010г.
същата е обсебила процесния автомобил, който на 19.02.2011 г. е приобщен като
веществено доказателство по наказателното дело и е върнат на ищеца едва на
23.03.2015 г., след като наказателната присъда срещу ответницата е влязла в
сила./предпоследен диспозитив на присъдата от 19.06.2014 г. по НОХД №
1680/2013г. на СРС, НО, 108 състав, и разписка от 23.03.2015г./.
Осъществен е ФС на чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск следва
да бъде уважен до размера, установен от автотехническата експертиза – 63 955.64
лв., а в останалата част, до пълния предявен размер от 66 000 лв., като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за вещо лице в размер на 193.80 лв.,
съобразно уважената част от иска. Съдът не присъжда разноски за адвокатско
възнаграждение на ищеца, тъй като не са представени доказателства да е
заплатено такова възнаграждение. Към ИМ е приложен договор за правна помощ, в
който е отразено, че е договорено възнаграждение от 5000 лв. за упълномощения
адвокат, но в самия договор не е посочено сумата да е заплатена, нито са
ангажирани други доказателства за плащането й.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 77.74лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса по сметка на СГС в
размер 2558.22лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.И.Н., ЕГН **********,*** да заплати на „Н.с.” ЕООД със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 63 955.64лв./обезщетение
за вреди, изразили се в лишаване на „Н.с.” ЕООД от право да ползва лек автомобил „БМВ”, модел Х5, рег.
№ *******, през периода 30.09.2010г.-23.03.2015г., вследствие на противоправно и виновно поведение от
страна на Г.И.Н., която на 30.09.2010г. е присвоила гореописания автомобил –
собственост на „Н.с.” ЕООД, което деяние
е признато за престъпление с влязла в сила присъда по НОХД № 1680/2013г. на
СРС, НО, 108 състав/, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от
66 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.И.Н. да заплати на „Н.с.” ЕООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 193.80 лв., съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „Н.с.” ЕООД да заплати на Г.И.Н., на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 77.74 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Г.И.Н. да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна
такса по сметка на СГС върху уважения иск в размер на 2558.22 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: