РЕШЕНИЕ
№
05.04.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав
в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 418, по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от М.М.И. ЕГН: ********** управител на ЕТ „М.И.- М.“, БУЛСТАТ:*********,
със седалище и адрес на управление:***, против наказателно постановление № 372396-F401867/05.11.2018г. издадено от Директор на Офис
/дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на Националната агенция по приходите гр.
Велико Търново, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на „М.И.- М.“ ЕТ представлявано
от М.М.И. на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН са
наложени административни санкции, както следва:
- Имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО;
- Имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО;
- Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО;
-
Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.355, ал.1
от КСО;
За нарушение на чл.3, ал.3, т. 1 от Наредба
Н-8/29.12.2005г., чл.3, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г., за всяко от
нарушенията по т.1, т.2, т.3 и т.4 на същото наказателно постановление.
Недоволен
от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателя, който го обжалва
в срок.
В
съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, се явява лично, като поддържа
жалбата си, моли да бъде отменено НП.
Ответната
страна Териториална дирекция на НАП Велико Търново, офис Плевен – редовно призована,
се представлява от юрисконсулт Н.М..
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно
и в съвкупност намира за установено следното:
М.М.И. бил управител на ЕТ „М.И.- М.”. В това качество
бил и осигурител и имал задължение да подава всеки месец в Персонален регистър
Декларация образец № 1 и
Декларация образец № 6 относно трудовите възнаграждения на наетите по трудови
правоотношения лица, спазвайки разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал.
3, т. 1 от Наредба №8/2005г.
АУАН № F401867/24.08.2018г. е съставен от Ц.Й.Л. в
присъствието на свидетелите Е.Н.Ц. и Е.П.М., срещу „М.И.- М.“ ЕТ,
представлявано от М.М.И., за това че на 23.08.2018г. в гр. Плевен, ул. *** в ТД
на НАП Велико Търново, офис Плевен при извършване на проверка във връзка с
подадено заявление /молба/ с вх.№12668/07.08.2018г. е установено, че като
работодател и осигурител не е подал декларация образец №1 и образец №6 с вид
плащане 5 и с вид плащане 8 за месец ноември 2017г. и за месец декември 2017г.
за едно лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005г.
Декларации образец №1 и образец №6 с вид плащане 5 и с
вид плащане 8 за посочените периоди са подадени в офис Плевен при ТД на НАП
Велико Търново на 24.08.2018г., приети и обработени с Протокол вх.№ както
следва:
-
За месец
11.2017г. №153581806491206/24.08.2018г.
-
За месец
12.2017г. №153581806491416/24.08.2018г.
Като е
следвало да бъдат подадени в срок:
-
За м.11.2017г. до
25.12.2017г.
-
За м.12.2017г. до
25.01.2018г.
Нарушението
е установено с Протокол за извършена проверка с № ПО-04001518072764-073-001/23.08.2018г.
връчен на 24.08.2018г.
Нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-8/29.12.2005г., чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното
понастоящем Наказателно постановление № 372396-F401867/05.11.2018г. издадено от Директор на офис
/дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на Националната агенция по приходите гр.
Велико Търново, с което на ЕТ „М.И.- М.” е наложена на основание чл.355, ал. 1
от КСО имуществена санкция в размер на – четири пъти 500 /петстотин/ лева, за
всяко едно от посочените нарушения.
Същественото при производството от
административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата
по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити
и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.
В преценката си дали да издаде НП,
административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по
АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни
наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така
изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли
е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е
извършено.
Съдът като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 от
Наредба Н-8/2005г. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г., бр. 1 от 2010 г., в сила от
1.01.2010 г., доп., бр. 5 от 2012 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 68 от
2012 г., в сила от 1.08.2012 г., бр. 103 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) -
Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и
техните клонове и поделения – за всеки календарен месец:
а) до 25-о
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при
полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена
подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец
след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението;
б) до 25-о
число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на
допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число
на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне
на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване за
лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от Кодекса за социално осигуряване;
Съгласно ал.3, т.1 на чл. 3 от Наредба Н-8/2005г. - Декларация образец № 6 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от
работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите
осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец
№ 1.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 355, ал.1
от КСО, съгласно която (Нов - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105
от 2006 г., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 94 от 2012 г., в сила
от 1.01.2013 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., доп., бр. 98 от
2016 г., в сила от 1.01.2017 г. ) - Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4
и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните
актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок
декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо
се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица
в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
От изложеното следва,
че подаването на декларация е обвързано с конкретен срок и всяко закъснение
представлява нарушение на посочения законов текст. Конкретното задължение се
изразява именно в подаването на процесните декларации в предвидения срок.
Нарушението е формално, не изисква конкретен резултат и се осъществява с факта
на неподаване на декларацията в този срок. В случая задълженото лице е подало
декларации образец № 6 извън законоустановеният срок. Неизпълнението на това
задължение в срок е обявено за наказуемо по административен ред със
санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО.
Според показанията на свидетеля Ц.Й.Л. на длъжност
Старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Велико Търново, офис гр.Плевен, е
извършил проверка на ЕТ „М.И.- М.” на дата 24.08.2018г. след справка в
информационната система на НАП, където е установено, че в качеството на
осигурител и работодател не е подал
декларация №1 и декларация №6 за осигуровки за лице в законоустановения срок,
за два месеца – ноември и декември на 2017г.
От показанията на свидетелите Е.Н.Ц. и Е.П.М. се
установява, че същите са присъствали при съставяне на АУАН.
Констатациите в АУАН
се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели Ц.Л., Е.Ц. и Е.М..
По делото са представени писмени доказателства, а
именно – АУАН № F401867/24.08.2018г.; пощенски лик
с обратна разписка; писмо до Кметство с. Горни Дъбник; Протокол №1463822/12.02.2019г.;
електронна покана за връчване на НП; копие на Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. –
относно административно наказващите органи.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са
съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на
административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на свидетеля, присъствал при
установяване на нарушението.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства
- писмени и гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду
си.
Съдът намира,
че нарушението и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е
налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са
нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в
наказателното постановление - чл. 355, ал. 1 от КСО.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за
установяване на административно нарушение съответстват на действителното
положение и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че
действително е допуснал нарушение на чл.3, ал.3, т.1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/2005г. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните
писмени доказателства.
От представените като писмени доказателства по делото,
а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят като работодател и осигурител
не е подал декларация образец №1 и декларация образец №6 с вид плащане 5 и с
вид плащане 8 до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните.
Независимо от това безспорно нарушение, обаче съдът
намира, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Тъй като не е възможно правната норма да обхване
абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да
създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на
изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да
наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа обстановка.
Следва да се отбележи, че този решаващ извод на наказващия орган подлежи на
съдебен контрол. В конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания
доказателствен материал, може да се направи единствено възможния правен извод,
че описаното нарушение попада в категорията на така наречените „маловажни случаи“
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН.
Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на
административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт
маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от
съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на
простото извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от
самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в настоящия казус
преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с
оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъде направена след
съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства.
В случаите, когато деянието представлява маловажен случай
на административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП.
Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г.,
ОСНК. Според цитираната съдебна практика
когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение,
административно-наказващия орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като
преценката за “маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на
законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие с материалния
закон.
В контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен
състав счита, че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават
със степен на обществена опасност, налагащи ангажирането на
административно-наказателна отговорност. Нарушителят до момента, видно от
приложените доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от
категорията на процесното, тоест реализираното поведение има инцидентен
характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на социалното
осигуряване. На следващо място, налице е формално административно нарушение,
касаещо неподаване на декларация, което не е довело до загуби на държавата.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав
счита, че посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като
решението, с което се приложи институтът на малозначителността, ще окаже
предупредително въздействие върху дееца.
В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса
на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото
на защита и води до неговата отмяна, поради което съдът счита, че издаденото НП
е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, а подадената жалба
следва да бъде уважена.
С оглед изложеното съдът намира, че на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Наказателното постановление № 372396-F401867/05.11.2018г. издадено от Директор на Офис
/дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на Националната агенция по приходите гр.
Велико Търново, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 372396-F401867/05.11.2018г. издадено от Директор на Офис
/дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на Националната агенция по приходите гр.
Велико Търново, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на ЕТ „М.И.- М.“, БУЛСТАТ:*********,
със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.М.И. на основание
чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН са наложени административни
санкции, както следва:
-
Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.355, ал.1
от КСО;
-
Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.355, ал.1
от КСО;
- Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО;
-
Имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.355, ал.1
от КСО;
За нарушение на чл.3, ал.3, т. 1 от Наредба
Н-8/29.12.2005г., чл.3, ал.1, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г., за всяко от
нарушенията по т.1, т.2, т.3 и т.4 на същото наказателно постановление.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: