№ 1438
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРИС К. ДИНЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от БОРИС К. ДИНЕВ Гражданско дело №
20211110135525 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от "Престиж 98" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. Петко Д. Петков №6, представлявано от И. И. В. - управител,
чрез пълномощника адв. П. Г. П. - САК, съдебен адрес - гр. София, ул. Околовръстен път №
3, ет.2 офис Ф307 срещу „Форест Лъмбър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ж.к. Бузлуджа, ул. Йордан Вишовргадски № 2,
представлявано от ******* Н. Т. Л., за признаване за установено че ответникът „Форест
Лъмбър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ж.к. Бузлуджа, ул. Йордан Вишовргадски № 2, представлявано от ******* Н. Т. Л., дължи на
"Престиж 98" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
Петко Д. Петков №6, представлявано от И. И. В. - управител, чрез пълномощника адв. П. Г.
П. - САК, съдебен адрес - гр. София, ул. Околовръстен път № 3, ет.2 офис Ф307 неплатена
продажна цена по фактури, описани в заповедта за изпълнение: 17905,30 лв. (седемнадесет
хиляди деветстотин и пет лева и 30 стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 24.11.2020 до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение от 17.12.2020 г. по гражданско дело № 58369 по описа на
СРС I Гражданско отделение, състав - 28 за 2020 година.
Ответникът, редовно призован не взема становище по предявения иск в
предоставения му, съгласно чл. 131 ГПК, едномесечен срок, както и не се е явил в съдебно
заседание.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна:
По иска с правна квалификация чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже, че сключването на договора,
предаването на стоката, цената на стоката. В тежест на ответника е да докаже, че не дължи
подробно описаните в исковата молба суми или е изпълнил/погасил своевременно
задълженията си по договора.
По делото са представени 8 броя фактури с получател „Форест Лъмбър“ ООД и
изпълнител „Престиж 98“ ООД (л.7-14), които са с предмет доставка на гориво.
Представени са счетоводни справки за дължимите задължения от „Форест Лъмбър“
ЕООД на „Престиж 98“ООД за 2019,2020, 2021 г. със съответните счетоводни записи.
Приложена е нотариална покана от „Престиж 98“ ООД до „Форест Лъмбър“ ООД ,
изпратена чрез ******* С. М., с която ответното дружество е поканено да заплати сумата в
размер на 17905,30 лв., която е връчена на ответника чрез залепяне по реда на чл. 47 ГПК.
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, съгласно която за извършените доставки на гориво, с получател
ответника, ищецът е издал 8 броя претендирали с исковата молба фактури на обща стойност
17 905,30лв., както следва: фактура № **********/15.02.2019г. за 1883,30лв., фактура №
**********/31.03.2019г. за 3357,50лв., фактура № **********/30.04.2019г. за 2262,55лв.,
фактура № **********/15.05.2019г. за 2596,04лв., фактура № **********/31.05.2019г. за
1534,67лв., фактура № **********/30.06.2019г. за 3716,63лв., фактура №
**********/30.06.2019г. за 1053,63лв. и фактура № **********/09.07.2019г. за 1501,18лв.
Вещото лице посочва, че горепосочените фактури са редовно и своевременно осчетоводени
от ищеца по счетоводна сметка 41 ГЧВземания от клиенти“ по партидата на ответника,
включени са в Дневниците за продажби по ДДС, отразени са в съответните Справки -
декларации по ДДС и данните са подадени в ТД на НАП. Ищецът е внесъл, начисления по
фактурите ДДС в Републиканския бюджет. В счетоводството на ищеца не е отразено
плащане по процесиите 8 броя фактури и общата им стойност 17 905,30лв. фигурира в
счетоводните регистри като крайно салдо, представляващо непогасено вземане на ищеца от
ответника.
Вещото лице посочва, че при извършената проверка в ответното дружество се
установило, че са осчетоводени 7 броя от процесиите фактури на обща стойност
16404,12лв., както следва: фактура № **********/15.02.2019г. за 1883,30лв., фактура №
**********/31.03.2019г. за 3357,50лв., фактура № **********/30.04.2019г. за 2262,55лв.,
фактура № **********/15.05.2019г. за 2596,04лв., фактура № **********/31.05.2019г. за
1534,67лв., фактура № **********/30.06.2019г. за 3716,63лв. и фактура №
**********/30.06.2019г. за 1053,63лв. Фактура № **********/09.07.2019г. на стойност
1501,18лв. не е осчетоводена от ответното дружество и не е включена в Дневник за покупки
за 07.2019г. От счетоводните регистри на се установява, че са налични многократни
предходни доставки, задълженията по които са били заплащани от ответника.
Съществуването на предходни доставки се потвърждава и от данните в Дневниците за
покупки на ответното дружество.
2
От така събраните доказателства безспорно се установява, че ищецът и ответникът са
имали трайни отношения, за което свидетелстват данните за предходни доставки в
дневниците на ответното дружество, както и фактът, че част от фактурите, които ищецът е
представил е са осчетоводени от ответното дружество.
Въпреки това, наличието на трайни отношения между страните не е основание за
възникване на отговорност за задължение за една от тях. Ищецът следва да докаже, че е
предал съответните стоки на ответника, както и че те са приети от него. Самият факт на
издаването на фактура не поражда задължение за ответника, а освен това представените по
делото фактури не са подписани от ответното дружество. Фактурата в този смисъл е
свидетелстващ документ, който удостоверява материализираното волеизявление в нея, но тя
не е основание за плащане на цената на една стока. Цената се дължи не защото е издадена
фактура, а защото е извършена доставка.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че и осемте
представени от ищеца фактури са осчетоводени от него, а седем от тях са осчетоводени и от
ответника. Безспорно установено в практиката е, че когато фактурите са осчетоводени и в
двете счетоводства, ползван е данъчен кредит за тях, следва да се приеме, че ищецът е
доставил стоката, а ответникът я е получил. С оглед на това съдът счита, че ответникът е
приел доставката на гориво относно първите седем фактури на стойност 16404,12 лв.
Спорен по делото е въпросът дали е дължимо вземането по последната неосчетоводена
фактура **********/09.07.2019г. на стойност 1501,18 лв. Съдът приема, че с оглед липсата
на осчетоводяването й не се доказва от ищеца главно и пълно, че последната доставка е
приета. По делото не са ангажирани никакви други доказателства във връзка с извършването
на въпросната доставка. Осчетоводяването на фактурата от страна на ищеца, както и
информирането на НАП не доказва, че доставката е приета от ответното дружество. С оглед
на това така предявеният иск следва да бъде уважен единствено за сумата в размер на
16404,12 лв., тъй като от събраните доказателства се установява, че ответникът е приел
доставката на гориво по тези фактури. От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза не се установи ответникът да е извършил плащания към ищеца.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на
присъждане на деловодните разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 12 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС разноските за заповедното и за последващото исково производства следва да
се присъдят с изричен осъдителен диспозитив на настоящото решение.
При този изход на спора и частичната основателност на предявения иск разноски
следва да се дължат на двете страни, но такива са сторени единствено от ищеца. Ищецът е
представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 1800 лв., държавна такса в заповедното производство от 359 лв. в заповедното
производство, държавна такса в размер на 359 лв. в исковото производство, 110 лв.
възнаграждение за нотариус за връчване на нотариална покана, както и 250 лв. депозит за
съдебно-счетоводна експертиза, като е представил доказателства за извършването им.
Въпреки това съдът счита, че това не е редът за искане на сторените разноски за нотариална
покана, защото те не представляват съдебни разноски. Ищецът би могъл да претендира
3
същите като вреди в резултат от неизпълнението на длъжника, но само по себе си това би
означавало отделен предявен иск, какъвто не е предявен в настоящето производство. С оглед
уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1977.99
лв. в заповедното производство и 557.94 лв. в исковото производство на осн. чл 78, ал. 1 от
ГПК.
Ответникът не е направил разноски по делото, нито е искал да му бъдат присъдени,
поради което и не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Форест Лъмбър“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ж.к. Бузлуджа, ул. Йордан
Вишовргадски № 2, представлявано от ******* Н. Т. Л. дължи на "Престиж 98" ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. Петко Д. Петков №6,
представлявано от И. И. В. - управител, чрез пълномощника адв. П. Г. П. - САК, съдебен
адрес - гр. София, ул. Околовръстен път № 3, ет.2 офис Ф307 на осн. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 16404,12 лв., представляваща цена за доставено гориво
на ответното дружество, за която е издадена заповед за изпълнение от 17.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 58369/2020 г. на СРС, 28 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за
разликата над 16404,12 лв. до пълния предявен размер от 17905,30 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Форест Лъмбър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ж.к. Бузлуджа, ул. Йордан Вишовргадски № 2 да заплати
на "Престиж 98" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
Петко Д. Петков №6, представлявано от И. И. В. - управител, чрез пълномощника адв. П. Г.
П. - САК, съдебен адрес - гр. София, ул. Околовръстен път № 3, ет.2 офис Ф307 1 на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1977.99 лв. разноски по ч.гр.д. № 58369/2020 г. на СРС,
28 състав и 557.94 лв. разноски по настоящето производство на осн. чл 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4