Р Е
Ш Е Н
И Е №
260161
гр. Пловдив, 12.05.2022
г.
Пловдивски Окръжен Съд – шести граждански състав в открито заседание
на 19.04.2022 г. в състав
Председател: Величка
Белева
Членове: Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
при секретаря Валентина Василева,
като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 2835/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и след. от ГПК,
образувано по въззивна жалба на ответника по спора Главна Дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението – МВР срещу Решение № 260 569
от 25.09.2020 г., постановено
по гр.д. № 1356/2020 г. на Районен съд – П.,
с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия – ищец К.А.Л. сумата 1 674,17 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение за положен от Л. в периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019
г. нощен труд от 1 946, 53 часа, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска – 29.01.2020 г. до
окончателното изплащане, и съответно на този резултат да заплати и направените
от К. деловодни разноски в размер на 480 лв. – възнаграждение за един адвокат,
а на РС – П. да заплати дължимата се за производството ДТ в размер на 66, 97 лв.
и възнаграждение за ССчЕ в размер на 100 лева.
Жалбоподателят поддържа оплаквания
са неправилност на решението с искане за неговата отмяна и отхвърляне на
исковете.
Ответникът по жалбата К.А.Л. не е
депозирал отговор по чл. 263 от ГПК. Чрез процесуалния си представител адвокат Б.
в съдебното заседание е депозирал писмено становище с подробно изложени в него
доводи за неоснователност на жалбата и с искане за присъждане на направени за въззивното производство разноски от 400 лв. –
възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения по делото договор за правна
защита.
Съдът установи следното:
От фактическа страна по делото е безспорно
установено че ищецът К.А.Л. работи в Регионална дирекция „ Пожарна безопасност
и защита на населението „ - П.. Същата е
структурно звено към ответника по иска Главна Дирекция „ Пожарна безопасност и
защита на населението „ / ГД ПБЗН / – МВР – София. Заеманата от ищеца длъжност
е „ ***„.
За исковия период 01.10.2016 г. –
30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на смени при 24 – часов режим на работа при
сумирано отчитане на отработеното време и за този период / съгласно
представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00
ч. и 6,00 ч./ ищецът е отработил 1 711
часа нощен труд, който му е заплатен. Тези часове нощен труд обаче не са били преизчислени
в дневен с коефициент 1,143 / 8 ч. към 7 ч. /, при което преизчисление
положения извънреден труд се явява в размер на 1 955, 7 часа, и разликата
244, 7 часа не му е заплатена, като същата е на стойност 1 706, 22 лева.
Ето защо и като поддържа че за
положения от него за исковия период нощен труд са субсидиарно приложими
разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / НСОРЗ / и конкретно чл. 9 ал. 2
от същата, ищецът иска осъждането на ответника да му заплати исковата сума от 1 674,
17 лв. за положените 244, 7 часа извънреден труд / получени след преобразуването
на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143/, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът
е оспорил исковете с доводи, че разпоредбите на КТ и НСОРЗ са неприложими по
отношение заетите лица по ЗМВР с оглед дадената с този закон и подзаконовите
нормативни актове по приложението му нормативна уредба, която се явява
специална по отношение на КТ и НСОРЗ и като така единствено приложима. В тази
насока поддържа, че съгласно чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се уреждат с наредба
на министъра на вътрешните работи. Приложимата за процесния
период такава наредба е Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г./ отм. /, в която -
за разлика от действалата до 02.08.2016 г. предишна Наредба № 8121з –
407/11.08.2014 г., не се предвижда преобразуване на нощен труд в дневен при
сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд. Счита че всички изисквания, възведени с приложимата
в случая Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. са спазени по отношение на положения
от ищеца извънреден труд, поради което искът е неоснователен. Поддържат се и
възражения че със ЗМВР е дадена регламентация относно продължителността
на дневния и нощния труд, нормалната седмична продължителност и на двата вида
труд и режима на работа, различна от тази по КТ.
Същите доводи се поддържат и във
въззивната жалба срещу решението за уважаване на иска.
Жалбата е неоснователна, а решението
– правилно, по изложените в него мотиви, които настоящата инстанция напълно
споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Както се каза и по горе, по
установената фактическа обстановка не е налице спор между страните.
Спорът е
за приложимият материалния закон във връзка с това каква е нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР през нощта,
дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така –
подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало
да надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до
възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на извънреден труд за
получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.
Нормативната уредба относно отчитането на
положения труд при процесното правоотношение е следната:
Съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР / ред. ДВ бр.
58/23.07.2019 г. / работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5 – дневна работна седмица. При работа на смени работното
време се изчислява сумирано на тримесечен период, като в този случай е възможно
полагането на нощен труд в часовия интервал 22 ч. – 06 ч., като работните
часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа / ал. 3 на чл. 187 /.
Нормата на чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР /ред. ДВ бр. 58/2019 г./ предвижда при
работа на смени трудът извън работното време и при отработени 70 часа за
тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение. В чл. 187 т. 9 от ЗМВР е указано че с наредба
на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределението на работното време, отчитането му, компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители. През процесния
период е действала Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. / отм. /, в която липсва
изрична разпоредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен – каквото
е било предвидено в действалата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з –
407/11.08.2014 г.. Това обаче не означава че такова преизчисляване не се
следва. Защото последователно, в различни нормативни актове законодателят е
въвеждал закрила на работещите във вр. с полаган от
тях нощен труд. В чл. 188 ал. 2 от ЗМВР изрично е посочено, че държавните
служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ.
Съответно в чл. 140 ал. 1 от КТ изрично е регламентирано, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5 – дневна работна
седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на регулацията
на правоотношенията между работниците/служителите и техните работодатели.
Затова дадената с него регламентация относно максималната продължителност на
нощния труд - при липса на уредена различна такава в специалния закон, следва да се приложи и за наетите по ЗМВР
държавни служители – какъвто е настоящия случай. Предвиждането в чл. 187 ал. 3
изр. последно от ЗМВР че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 – часов период не дерогира
общия принцип за максимална продължителност на нощния труд при 5 – дневна
работна седмица до 7 часа, и не обосновава извод че досежно
тази категория държавни служители – сред
които и ищеца, е налице изравняване на условията за полагане на дневния и нощен
труд и конкретно че продължителността на полагания от тях нощен труд е равна на
тази на дневния / до 8 часа и за двата/ за всеки 24 часа – както неоснователно
се поддържа от въззивника. Да се приеме противното би означавало поставяне на
държавните служители в неравностойно положение и би лишило от смисъл разпоредбата
на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР – препращащ към КТ и конкретно дадената с него изрична
закрила на нощния труд.
Решение от 24.02.2022 г. на СЕС по
дело С – 262/20 не обосновава извод в
противна насока. Действително според това решение се приема да е допустимо
нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от закона цел на
законодателството и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва
от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се
постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран
принципа, че полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат
компенсирани чрез различни мерки / намалена продължителност на работното време,
допълнителни почивки, допълнително заплащане, удължен годишен отпуск, заплащане
на обезщетения и др. /, които мерки са част от закрилата на полагания от тях
нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на работното
време, вкл. и за рагламентацията
на нощния труд, която трябва да предвижда различни по вид компенсации / вж § § 54, 56, 70 от решението на СЕС/. Посочените принципи
са наложени и от националното заканодателство, като
още в основополагащия закон – Конституцията на РБ, чл. 6 е предвидена забрана
за неравно третиране на гражданите. В същото време законодателят не е поставил
и обосновал цел, оправдаваща по неблагоприятни условия на труд на заетите в
публичния сектор полицаи и пожарникари. Напротив - техният труд е по – тежък и рисков, поради
което няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за защита на
труда им и най вече за положения такъв през нощта.
С оглед изложеното съдът намира че
нормативно установената продължителност на работното време на държавните
служители в МВР – полицаи и пожарникари, през нощта е тази, регламентирана от
КТ – чл. 140 ал. 1, а липсата на нормативна уредба за преобразуване на нощните
часове в дневни за исковия период не съставлява забрана за преобразуването, а е
празнота досежно регламентацията на реда за
организацията и разпределянето на работното време, отчитането, компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивки на държавните служители в системата на МВР. При наличието на
непълнота в специалната уредба субсидиарно приложение намират общите правила, в
случая Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и
конкретно нормата на чл. 9 ал. 2 от същата, според която при сумирано
изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 / 8 ч. към 7 ч. /. В настоящия случай ищецът, независимо че е
работил на ненормиран работен ден с оглед заеманата длъжност, е полагал и труд
в сменен режим по назначените му 24 часови дежурства. Единствено полагания в
този времеви период труд е предмет на спора, поради което са неотносими
доводите на жалбоподателя за друг ред на компенсиране на ненормирания работен
ден. Исковата претенция не е за подобна компенсация при изпълнение на основните
трудови функции на служителя.
Назначената по делото ССчЕ е установила действително положените часове извънреден
труд и дължимото за тях заплащане – при приложението на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Безспорно е че плащанията не са престирани от работодателя, поради което правилно първоинстанционния
съд е приел искът за основателен.
В горния смисъл и изводите в обжалваното
решение за уважаване на иска. Същото се потвърждава.
С оглед този инстанционен
резултат на ответника по жалбата се дължат направените от него разноски за въззивното производство, съставляващи договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат. Същото е в размер на 400
лв., но се присъжда в редуциран размер от 348 лв. / минимума по чл. 7 ал. 2 т.
2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. /, тъй като се приема за основателно възражението
на въззивника по чл. 78 ал. 5 от ГПК – с оглед фактическата и правна сложност
на делото пред въззивната инстанция.
И съдът
Р Е Ш И
Потвърждава
Решение № 260 569 от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 1356/2020 г. на
Районен съд – П..
Осъжда
Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението – МВР – гр. София,
улица Пиротска № 171А да заплати на К.А.Л., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 348 /
триста четиридесет и осем / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: