Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Ловеч, 31.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 702 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 31-0000090/01.07.2019
година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от
Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189,
ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, са наложени на Г.Д.Ц., ЕГН **********,***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000,00 лева и на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за това, че на 22.06.2019
г., около 16.10 часа на третокласен път 35
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Г.Д.Ц., който го обжалва в законоустановения седем дневен срок, чрез адв. В. К. от ЛАК, и излага, че НП е незаконосъобразно. Сочи, че АУАН е съставен при реализирано ПТП, поради което жалбоподателят като възражение бил записал „не съм в състояние да реагирам.” Сочи, че жалбоподателят е бил със средна телесна повреда – счупена ключица и други наранявания, установени в ЦСМП Ловеч. Сочи, че не било спорно обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС, а че е извършвал таксиметров превоз. Твърди, че жалбоподателят не е извършвал такъв, и пътниците в МПС не са ползвали таксиметрова услуга, като не е имало подобна уговорка, нито били заплатили такса за превоз. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. от ЛАК, която моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, в която посока излага подробни аргументи.
Ответникът – ОО „АА” гр. Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И., Й.В.Й. и Й.П.Й., от становището на процесуалния представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
22.06.2019 г. бил съставен акт серия А-2018 с бл. №259909 за установяване на
нарушение от св. Д.П.И. в присъствието на
св. Й.В.Й. и св. Й.П.Й. против Г.Д.Ц., ЕГН **********,***, за това, че
на 22.06.2019 г., около 16.10 часа на третокласен път 35
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д.П.И. за когото не се спори, че е служител на ОО„АА” гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-249/15.05.2015 год. на Министъра на МТИТС и заповед №227/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”, се установява, че Директорите на РД „АА” са определени от Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвП, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
По т.1 от обжалваното НП.
В случая административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на посочената в АУАН и НП дата, същия „извършва таксиметров превоз на пътници, без да притежава удостоверение за регистрация или от името на регистриран превозвач”. Според посочената за виновно нарушена разпоредба на чл.12, ал.1 от ЗАвПр, „Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка”. За така констатираното нарушение на жалбоподателят на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАВПр е наложено наказание глоба в размер на 2000,00 лева. Видно от разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение;”. В случая при квалификацията на осъществения от жалбоподателят превоз, като вид обществен - таксиметров такъв, административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят извършва таксиметров превоз на пътници, видно от писмено обяснение дадено от И.К.Ц., ЕГН ********** и част от групата превозвана в автомобила, но не е счел за нужно да конкретизира обстоятелствата при които се извършва последния, а именно не е посочена цената на която се извършва превоза, както и по какъв маршрут, нито в достатъчна степен е индивидуализирано използваното в случая МПС. Според дадената в пар. 1, т.26 от ДР на ЗАвПр, легална дефиниция «таксиметрови превози» са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. В случая видно от словесното изписване на нарушението, в акта и НП не е отбелязано, а и в хода на съдебното следствие не се установи, че управлявания от жалбоподателя автомобил е с до пет места, че не е бил обозначен като таксиметров такъв, съгласно изискванията на ЗАвПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. За да бъде прието, че осъществявания превоз отговаря на дефиницията за таксиметров, следва да бъде установено още, че същия се извършва срещу заплащане и че автомобила се държи в готовност, за да се изпълни с него пътуване до определена от клиента цел. Доказването на посочените обстоятелства, които представляват и обективни признаци на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, е в тежест на административно наказващият орган. В случая обаче, съдът намира, че не бе установено по безспорен и несъмнен начин нито едно от тях. На първо място, в хода на съдебното следствие бяха разпитани двама от пътниците пътували в процесния л.а. - св. Ц. /ръководител на група за народни танци и песни към Читалище гр. Червен бряг/ и св. П. /хореограф на групата/, които заявиха, че в деня на проверката, предмет на обжалваното НП, група за народни танци и песни към Читалище гр. Червен бряг с ръководител св. Ц. са пътували в буса на жалбоподателят по повод участието им във фестивал в гр. Априлци. Установява се, че в този ден имали няколко участия, в различни населени места. Установява се, че в процесния ден сутринта „тръгнали със буса” на жалбоподателят, управляван от същия от гр. Червен бряг и пристигнали в гр. Априлци, където взели участие във фестивала. Установява се, че тръгвайки си от там, за да вземат участие в друго мероприятие, в друго населено място, в процесния участък от пътя МПС, в което пътували, претърпяло ПТП. Установява се, че при ПТП пострадали всички возещи се в него пътници, поради което били откарани в МБАЛ Ловеч, за да им се укаже медицинска помощ. Установява се, че в МБАЛ Ловеч св. П. бил посетен от „някакъв човек”, който го накарал „да подпише някакъв лист”, в който единственото, което вписал било, че процесното МПС било наето от НЧ „Н.Й. Вапцаров” гр. Червен бряг, за да закара танцовия състав на който бил ръководител до гр. Априлци за фестивал и обратно да ги върне, както и че преди тръгване чул, че на шофьора е платено. Установява се, че всяко едно участие на групата се организира от Читалището, и че последните поемали разходите. От показанията и на двамата свидетели – Ц. и Петрова се установи, че не са видели някой да плаща за превоза на водача, както и че не са виждали документи удостоверяващи това плащане. Установява се, че предполагали, че превоза е платен, тъй като според думите на св. П., никой нямал да ги закара без пари някъде. И двамата свидетели в с.з. заявиха, че лично те не са заплащали на жалбоподателят, за да бъдат возени, както и че са взети от предварително договорено с жалбоподателя место, и следователно не може да се приеме, че автомобилът, с който е извършен превоза е бил държан в готовност, по смисъла на посочената по – горе разпоредба. На второ място, в хода на съдебното следствие по никой начин не се установи заплащането на превозна цена. Обстоятелството, че свидетелите предполагат, че на жалбоподателят е било платено, тъй като никой нямал да извърши превоз без да му се плати за това, не е достатъчно, за да се приеме, че конкретно санкционираното поведение, представлява осъществяване на таксиметров превоз. Нещо повече, според свидетелските показания в деня на проверката, пътниците на само не са били платили, но и не са били договаряли предварително цена с водача. Субективните съждания на последните за това дали е платено за превоза, не са достатъчни да се приеме, че конкретно описания в постановлението и санкциониран превоз е представлявал таксиметров такъв. Доколкото обаче всяко санкционирано нарушение е винаги конкретно действия или бездействие, то неустановяването на посочените обстоятелства, досежно индивидуализираното в наказателното постановление по време и място поведение на жалбоподателя, води до извод за недоказаност на съставомерността му по посочения за виновно нарушен текст от чл.12, ал.1 от ЗАвПр, което налага и отмяна на атакуваното НП в тази част.
По т.2 от обжалваното НП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
22.06.2019 г., около 16.10 ч. на третокласен път
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че на жалбоподателят правилно АНО е наложил предвиденото административно наказание "глоба" на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е определил вида и размера на административното наказание в предвидения от закона вид и размер, а именно - минимален.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство по издаването на Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2018 с бл. №259909 от 22.06.2019 г. и последвалото го наказателно постановление №31-0000090 от 01.07.2019 г. на началника на ОО „АА” гр. Ловеч, в частта по пункт 2 не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита жалбоподателя.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени, в частта по
пункт 1, като незаконосъобразно, и се потвърди в частта по пункт 2, като
законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000090/01.07.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, В ЧАСТТА, в която е наложена на Г.Д.Ц., ЕГН **********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.12, ал.1 от ЗАвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000090/01.07.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, В ЧАСТТА, в която е наложена на Г.Д.Ц., ЕГН **********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: