№ 3968
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110105659 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с предявени от Н. И. М. с ЕГН **********, срещу ЗАД „Алиаиц
България" АД с ЕИК *********, обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата Н. И. М. с ЕГН
**********, сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди
за претърпени болки и страдания- над изплатената сума в размер на 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на претенцията
- 05.01.2022г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 40 лв. /четиридесет лева/ за
претърпени имуществени вреди съставляваща направен разход за изготвянето на
медицинско удостоверение, вследствие на настъпилото на 11.12.2021г. пътно транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 05.01.2022г. до окончателното й изплащане.
По твърдения в исковата молба на 11.12.2021 г. в гр. Варна, около 21.15 часа ищцата
управлявала л.а. „Хонда" с рег. № **** по бул. „****". В близост до автобусна спирка
„Победа", по време на движение, автомобилът на ищцата бил блъснат в задната му част от
л.а. „Тесла" с рег. № ****, управляван от Р.Д.Р. с ЕГН **********, поради неспазване па
дистанция от страна па последния.
Ищцата била отведена в „Спешен център" на МБАЛ „Св.Анна" - Варна, където били
установени следните наранявания: контузия на главата, контузия на шията, контузия на
гръдния кош и пояса. Издадено било медицинско удостоверение № 1352/2021 г. М. твърди,
че е била с поставен обезопасителен колан.
Водачът на МПС Тесла бил тестван за наличие на алкохол с Дрегер, който отчел 0.91
промила алкохол в издишалия от него въздух. Съставен му бил АУАН.
1
Твърди се, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е изпитвала силни болки в
областта на гръдния кош, главата и поясната област. Същата е изпитала и продължава да
изпитва силен емоционален стрес. Страдала от безсъние, като била и емоционално
затормозена. Сочи се, че на 30.12.2021 г. ищцата посетила психиатър, който и е поставил
диагноза - реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията, тревожно депресивно
разстройство. Предписано било медикаментозно лечение с „Атаракс" и „Олуанксол".
Ищцата сочи, че към момента на възникване на произшествието МПС -Тесла,
управлявано от Р.Д.Р., е имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност",
сключен с ЗАД „Алианц България", по застрахователна полица № 01121002901522,
валидна до 10.10.2022г. С вх. № 0173/05.01.2022г. ищцата депозирала уведомление на осн.
чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество, за което била образувана щета №
1000/22/217/500026.
Твърди, че по така образуваната щета на 08.05.2022г. ответникът превел на ищцата
сума в размер на 1503,97 лв., от която 1500 лв. за неимуществените вреди и 3,97 лв. за
имуществени такива. Не била призната претенцията в размер на 40 лв., съставляваща такса
за медицинско удостоверение.
Ищцата намира така заплатената и сума за крайно недостатъчна за покриване на
действително претърпените от нея вреди, поради което предявява настоящата искова
претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани по размер.
Ответникът сочи, че е безспорно между страните, че със застрахователна полица №
BG/01/121000940087 от 05.07.2021г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
МПС от 19.10.2021 г., между ответното дружество, в качеството на застраховател, и ,Алианц
Лизинг България" ЕАД - клан Варна, като застраховащ и собственик/застрахован, на
причинилото уврежданията на ищцата МПС: автомобил марка TESLA, модел TESLA
MODEL S и рег.номер В3276НТ, с обект застраховане гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
същия автомобил, за застрахователен период от 11.10.2021г. до 10.10.2022г., включващ
датата на реализиране на произшествието - 11.12.2021г.
Ответникът не оспорва, че данните за настъпването на пътнотранспортното
произшествие били удостоверени в констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
№2181 от 11.12.2021г. на ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция", както следва: на
11.12.2021г. около 21:15часа, в гр.Варна, бул."****" до спирка „Победа", застрахования от
ответника автомобил, управляван от неговия ползвател Р.Д.Р. с ЕГН **********, не спазил
дистанция и блъснал движещият се пред него автомобил с марка HONDA, модел JAZZ и
рег.номер ****, управляван от ищцата, като от удара последния автомобил преминал в
платното за насрещно движение и се блъснал в бордюр, а водачът получил контузия на
2
главата и гръдния кош.
Ответникът сочи като безспорно и обстоятелството, че ищцата е получила помощ на
място, като било констатирано, че същата има травматично увреждане - контузия на гърди,
причинени от ПТП, без други наранявания, била в съзнание, без отпадни симптоми, с
нормални зеници, спонтанно отваряне на очите, ориентиран вербален отговор, с двигателна
реакция - подчинява се, сърдечна чистота Н0/115, като не било определено лечение.
Ответникът сочи, че по делото безспорно се установява наличието на писмена
застрахователна претенция с вх.№1-101-4101-52 от 07.01.2022г., с която ищцата претендира
заплащане на сумата от 10000 лв. за неимуществени вреди и 40 лв. за заплатена такса за
издаване на медицинско удостоверение и левовата равностойност на вредите по автомобила.
Безспорно според ответника е и, че по така заведената щета на ищцата е заплатена
сумата от 1 503.97 лв.
Ответникът оспорва, че ищцата действително е претърпяла сочените неимуществени
вреди, както и размера за тяхното обезщетяване, като развива подробни съображения в тази
насока и сочи и цитира съдебна практика. В тази връзка сочи, че на първо място от
документите по делото се установява, че се касае за леки увреждания, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди, че доколкото на ищцата не е била
назначена терапия, а е издаден болничен лист за домашно лечение за десет дни, то следва да
се приеме, че периодът на възстановяване е максимум 10 дни. При това положение счита, че
няма никакви доказателства, от които да се установи, че болките и страданията са изпитвани
от ищцата в продължение на два месеца. Сочи, че няма доказателства от които да се
установява и влошаване на здравословното състояние на ищцата.
Ответникът не оспорва, че уврежданията са създали за ищцата както физически
дискомфорт, така и негативни емоционални преживявания като стрес - естествена последица
от претърпяното еднократното стресогенно събитие-ПТП. Въпреки това намира, че
настъпилото психическо състояние на ищцата е преодолимо, с оглед липсата на съществени
физически страдания за нея или нейните близки или травми, довели до осакатяване или
обезобразяване в травмираните зони.
В заключение намира, че стресогенните преживявания на ищцата от процесното
произшествие са били с естествен и несъществен интензитет и със сравнително кратка
продължителност, без последващо психологическо разстройство и към настоящия момент тя
е психично здрава.
По отношение на размера на обезщетение сочи, че при спазване на принципа за
справедливост следва да се вземат предвид социално-икономическите условия в страната
към датата на ПТП, размерите на минималната работна заплата в страна към същата дата,
данните на НСИ за средната издръжка на домакинство и други икономически данни. В тази
връзка намира, че справедливият размер на застрахователното обезщетение, което е
легитимирана да получи ищцата за компенсиране на претърпените неимуществени вредни,
последици от трите контузии обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
3
живота, с общ възстановителен период от около 10 дни, е оценим глобално на сумата от 1
500 лв. или по 150 лева за всеки ден от продължилото възстановяване.
Поради изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен, а в условията на
евентуалност да бъде определен справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл. 52
ЗЗД, съобразен със специфичните обстоятелства по делото, както и социалните критерии за
справедливост на установената съдебна практика по аналогични казуси. Претендира
присъждане на сторените разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на
28.10.2022г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване,
че е налице застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за лек автомобил TESLA, модел TESLA MODEL S и
рег.номер В3276НТ, обективирана в застрахователна полица BG/01/121000940087 от
05.07.2021г., с период на действие от 11.10.2021 г. до 10.10.2022 г.; че на 11.12.2021г. около
21:15часа, в гр.Варна, бул."****" до спирка „Победа", застрахования от ответника
автомобил, управляван от неговия ползвател Р.Д.Р. с ЕГН **********, не спазил дистанция
и блъснал движещият се пред него автомобил с марка HONDA, модел JAZZ и рег.номер
****, управляван от ищцата, като от удара последния автомобил преминал в платното за
насрещно движение и се блъснал в бордюр, а водачът получил контузия на главата и
гръдния кош; че за настъпилото застрахователно събитие ищцата е образувала писмена
застрахователна претенция с вх.№1-101-4101-52 от 07.01.2022г., а ответникът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1 503,97 лв.
От приложения на л. 5 от делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2181/11.12.21г. и схема на ПТП е видно че на 11.12.2021г., около 21.15 ч. е настъпило ПТП в
гр. Варна на бул. „****" до спирка „Победа" между лека автомобил марка „Тесла" с рег. №
В 3276 ИТ, управляван от Р.Д.Р. и лек автомобил марка „Хонда" с рег. № В 7567 ВТ,
управляван от ищцата Н. И. М.. Водачът на л.а. „Тесла" с рег. № В 3276 ИТ не спазва
дистанция и блъска движещия се пред него л.а. „Хонда" с рег. № В 7567 ВТ. От удара л.а .
„Хонда" преминава в платното за насрещно движение и се блъска в бордюр. В протокола е
посочено, че ищцата Н. М. е пострадала при ПТП, с диагноза контузия на глава и гръден
кош.
В приложеното на л.6 копие от справка за проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ е отразено, че към 15.12.2021г. МПС с ДКН В 3276 НТ има
активна застраховка „Гражданска отговорност“, серия G0, номер 85401289, със
застраховател ЗАД Алианц България АД, с период на покритие от 11.10.2021г. до
10.10.2022г.
В приложеното на л.8 от делото копие от медицинско удостоверение от АИПСМП
„Д-р Бояджиева“ от 30.12.2021г. е отразено, че по данни на М. на 11.12.2021 год. като водач
4
на МПС била блъсната от друг автомобил, колата й се завъртяла и преминала в другото
платно. Изпитвала силен страх, че колата ще се преобърне и ще умре. След излизане от
автомобила била много изплашена, треперела. В спешния център установили, че има травма
на глава и гръден кош. От тогава изпитвала болки в гърдите, гърба и се наложило да приема
до сега болкоуспокояващи. От тогава до сега се страхувала да шофира и да се вози в кола.
Била тревожна, трудно заспивала, сънувала катастрофата и се чувствала неотпочинала.
Станала тревожна, разсеяна потисната. Нямала желание за нищо, вкл. и да празнува Коледа
и Нова година. Плачела по незначителен повод. Притеснявала се, че няма да може да се
справи скоро с работата си като логопед. Като психичен статус в същото удпстоверение е
посочено: леко тревожна, контактна, ориентирана цялостно, без съзнание за психична
разстройство. Няма данни за сензопатии. Правилен мисловен процес, без данни за активна
психотична продукция. Свръхценно разработва случилото се на 11.12.2021 год с изводими
страхови и депресивни изживявания. Емоционално дистимна. Памет и интелект-в норма.
Диагноза – Реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията. Тревожно депресивно
разстройство.
От представеното на л.9 копие от болничен лист от 13.12.2021г. се установява, че
след произшествието ищцата е била във временна неработоспособност, за времето от 11-
20.12.2021г., с диагноза „повърхностни травми на няколко области“, като й е предписан
домашен-амбулаторен режим на лечение
Представено е копие от касов бон (л.10), от което се установява, че за закупуване на
медикаменти ищцата е направила разход в размер на 3.97 лева
Със заявление на осн. чл. 380, ал. 1 КЗ с вх. № 0173/05.01.22г. /л.11/ застрахователят е
бил уведомен за настъпилото събитие.
Към доказателствения материал по делото е приобщено копие от застрахователна
полица № BG/01/121002901522 /л.28/ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. марка „Tesla”, рег. № В 3267 НТ, с период на застрахователно
покритие 11.10.2021 г. до 10.10.2022 г.
Представени са копие от фиш за спешна медицинска помощ от 11.12.2021г. /л.28/ и
копие от допълнителен лист към лист за преглед на пациент от 11.12.2021г., от които се
установява че ищцата М. е била прегледана непосредствено след инцидента в Център за
спешна медицинска помощ Варна и диагностицирана с травма на гръдния кош.
Видно от приложеното копие от медицинско удостоверение № 1352/2021г., на
12.12.2021г. ищцата е посетила отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна –
Варна“ АД и е извършен преглед. Същата се оплаква от главоболие, болки в областта на
шията и гръдния кош, пояса, повече при движение. От преглеждащия лекар д-р Димитър
Ганчев са установени следните травматични увреждания: шийната мускулатура двустранно
е напрегната и болезнена. Движенията в шията са ограничени и болезнени. По задната
повърхност на гръдния кош, по срединната линия и в областта двустранно от гръбначния
стълб се установява значителна палпаторна болезненост. Такава личи и в областта на
5
поясната мускулатура двустранно от гръбначния стълб. Движенията в пояса са ограничени и
болезнени. Не се установяват други травматични увреждания. Касае се за контузия на
шията, контузия на гръдния кош и пояса. Описаните травматични увреждания са резултат на
силно, внезапно движение в областта на шията, удари с или върху твърди тъпи предмети в
областта на гръдния кош и пояса. Преценени в своята съвкупност всички те биха могли да
бъдат получени по указаните време и начин. Обусловили са временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
За този преглед е направен разход в размер на 40 лева, съгласно представеното копие
от касов бон от 12.12.2021г. /л.32/.
С уведомление по застрахователна претенция от 07.03.2022г. /л.33 по делото/
ответното дружество е уведомило ищцата, че определеното застрахователно обезщетение от
1503.97 лева е преведено по посочената от нея банкова сметка.
Приобщено към доказателствата по делото е и постъпило от ОД на МВР Варна,
сектор „Пътна полиция“ заверено копие от преписката по издаване на НП 21-0819-
005808/21.01.2022г.
По делото е изготвено заключение по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза,
в което се сочи, че вследствие на преживения стрес и получените телесни травми след ПТП-
то на 11.12.2021г. ищцата е развила първоначално Остра стресова реакция в рамките на
първите няколко дни с продължаващи симптоми на Разстройство в адаптацията с тревожно-
депресивно–фобиен синдром, код F43.2 по МКБ 10. Към настоящия момент в психичното
състояние на ищцата се установяват остатъчни тревожно-страхови изживявания с
характеристика на специфична фобия в ситуации напомнящо ПТП-то. Ищцата успява да
преодолее волево страховете си, като състоянието й постепенно се подобрява. Налице са
остатъчни симптоми на тревожност, депресия и фобия от протрахираното протичане на
Разстройство в адаптацията.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза (л. 89-91). В заключението по
същата вещото лице д-р Борислав М. сочи, че в резултат на ПТП ищцата е получила
контузия на шията, гръдния кош и пояса, обусловили по своята съвкупност временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Тези увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Няма медицинска документация за проведено
лечение, обичайният срок за възстановяване е около 15 дни. Към настоящия момент ищцата
се оплаква от схващане и болки придружени с изтръпване на ръцете и левия крак при
промяна на времето и след физическо натоварване. Няма ограничение на движенията.
Направените разходи за издаване на медицинско удостоверение са във връзка с процесното
ПТП.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Венцислав Николаев Могоров - син на ищцата, чиито показания съдът цени с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелят излага, че след ПТП-то майка му е била
закарана с линейката до спешното, а след това продължила лечението си вкъщи. Била
6
натъртена, с болки и скован гръбначен стълб. Била в болничен около две седмици, тъй като
трябвало да ходи на работа и не могла да вземе повече. Ищцата постоянно била на легло, не
можела да спи, дълго време не искала да шофира и баща му я закарал на психиатър. И към
момента посещава лекари, изпитва болки и скованост на гръбначния стълб и не се е
възтановила напълно. Ищцата и към момента изпитва силен страх като шофира, стои
неспокойно, приема медикаментите, които са и изписали психиатъра и невролозите.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За основателното провеждане на настоящия иск в тежест на ищцата е да установи по
пътя на пълното и главно доказване спорните факти, от които произтичат претендираните от
нея права, а именно: че е претърпяла сочените неимуществени вреди - болки и страдания със
сочените интензитет и продължителност. Ответникът следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите възражения;
В настоящия случай между страните е безспорно, че е налице застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за лек автомобил TESLA, модел S, рег.номер В3276НТ, обективирана в застрахователна
полица BG/01/121000940087 от 05.07.2021г., с период на действие от 11.10.2021 г. до
10.10.2022 г.
Безспорно е, че на 11.12.2021г. около 21:15 часа, в гр.Варна, бул. "****" до спирка
„Победа", застрахованият от ответника автомобил, управляван от неговия ползвател Р.Д.Р. с
ЕГН **********, не спазил дистанция и блъснал движещият се пред него автомобил с марка
HONDA, модел JAZZ и рег.номер ****, управляван от ищцата, като от удара последния
автомобил преминал в платното за насрещно движение и се блъснал в бордюр, а водачът
получил контузия на главата и гръдния кош; че за настъпилото застрахователно събитие
ищцата е образувала писмена застрахователна претенция с вх.№1-101-4101-52 от
07.01.2022г., а ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 503,97 лв.
Спорният по делото въпрос е свързан с размер на следващото се застрахователно
обезщетение.
От коментираните по писмени делото доказателства – протокол за ПТП с пострадало
лице, представената медицинска документацуя изслушаните експертизи, както и от
събраните гласни доказателства се установи, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие ищцата е получила контузия на шията, гръдния кош и пояса, обусловили по
своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тези увреждания
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са възникнали непосредствено
след инцидента, извод за което може да бъде направен от представения фиш за спешна
медицинска помощ. Извън горните увреждания, се установи, че произшествието е изиграло
роля на психотравма, довела първоначално до Остра стресова реакция в първите няколко
дни с продължаващи симптоми на Разстройство в адаптацията с тревожно-депресивно–
фобиен синдром, като и към момента са налице остатъчни симптоми на тревожност,
7
депресия и фобия от Разстройство в адаптацията.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните
обективно съществуващи обстоятелства като характер на уврежданията, начин на
извършването им, продължителността на възстановителния процес, негативните
емоционални изживявания, в който смисъл са дадените задължителни указания с ППВС №
4/1968г. Според съдебната практика – решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г., на
ВКС, ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г., на ВКС, І т.о., решение №
179/29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, І т.о., при определяне на дължимото
обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а
като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Прието
е, че застрахователните лимити са само индиция, а не абсолютен критерий за
икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до
нарушаване на принципа за равнопоставеност на субектите, претърпели неимуществени
вреди от непозволено увреждане.
Съобразявайки тежестта и броя на настъпилите телесни увреждания, които безспорно
са създали физически дискомфорт на ищцата, периода на възстановителния процес,
необходим за отшумяването им, установените негативни изживявания в емоционален план,
които неминуемо се търпят при такова стресогенно събитие и които ищцата търпи и към
момента, неудобствата, които е търпял в ежедневието си в дните след инцидента, с оглед
предписания покой, начина на настъпване на тези увреждания – неочаквано,
икономическите условия в страна и нивото на застрахователното покритие към 2021г.,
както и определяното обезщетение по аналогични казуси, макар и с различни по степен на
тежестта им вреди, съдът намира, че парично обезщетение от 4000 лева, като способ за
преодоляване на вредните последици от пътнотранспортното произшествие, макар и
несъвършено, би удовлетворил общоприетият критерий за справедливост. От тази сума
следва да бъде приспаднато изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 1500 лева, като
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 2500 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие – 11.01.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ. За разликата над този размер до предявения размер от 7 000 лева – искът
следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установени и
настъпилите имуществени вреди в общ размер на 40.00 лева за заплатена такса за изготвяне
на медицинско удостоверение, които са в пряка причинно-следства връзка с
произшествието, поради което претенцията следва да бъде уважена в рамките на предявения
размер, ведно с присъждане на лихва за забава от датата на уведомяването на
застрахователя.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество
8
следва да бъде осъдено да заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за
заплатена държавна такса и възнаграждение за вещи лица, които съразмерно на уважената
част от исковете възлизат в размер на 299.46 лева.
С оглед отправеното от процесуалния представител на ищцата искане по реда на чл.
38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. Н. В. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение. Последното съдът определя в размер на 1004 лева,
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. (в редакцията й
към датата на договора за предоставяне на правна помощ 14.11.2022г.). Съразмерно на
уважената част от исковете в полза на адв. В. следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 362.24 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество също се следват разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, или сумата
от 626.42 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на Н. И. М., ЕГН **********, от гр.
Варна, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. 4, ет. 2, ап. 4, сумата от 2500.00 лева (две хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се преживени болки и страдания и психически затормозявания, в резултат на
получени при пътнотранспортно произшествие на 11.12.2021г. увреждания на здравето и
телесната цялост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на застрахователната претенцията към застрахователя – 05.01.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2500.00 лева до предявения
размер от 7000.00 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на Н. И. М., ЕГН **********, от гр.
Варна, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. 4, ет. 2, ап. 4, сумата от 40.00 лева (четиридесет лева),
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие
на 11.12.2021г. имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за изготвяне на
медицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенцията към застрахователя – 05.01.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на Н. И. М., ЕГН **********, от гр.
Варна, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. 4, ет. 2, ап. 4, сумата от 299.46 лева (двеста деветдесет и
девет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
9
ОСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати на адв. Н. В., вписана в АК-Варна,
със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Панайот Волов“, № 44, сумата от 362.24 лева (триста
шестдесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на Н. И. М., на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. И. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „*****“, бл. ***, вх. 4, ет. 2,
ап. 4 да заплати на „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, сумата от 626.42 лева (шестстотин двадесет и
шест лева и четиридесет и две стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10