Решение по дело №945/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 123
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Диян Димитров Атанасов
Дело: 20214210100945
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Габрово, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210100945 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
предявен от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, етаж 6 срещу ИВ. ЕЛ. АС., с
ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „**********” № 130,
ет. 2.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 10.11.2015 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и
ИВ. ЕЛ. АС. бил сключен Договор за потребителски кредит с номер *********, въз
основа на който между страните възникнала облигационноправна връзка. По силата на
Договора кредитодателят предоставил сума в размер на 500,00 лева, а
кредитополучателят се задължавал да я върне на 45 броя седмични вноски, ведно с
уговорените лихви и такси. Ответникът изрично удостоверявал с полагане на подписа
си получаването на сумата, предмет на договора за кредит. Кредитодателят изпълнил
изцяло задълженията си. Ответната страна в производството не изпълнявала всички
свои задължения по Договора за кредит и преустановяила плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска настъпил на 24.12.2015 г. Считано от следващия ден
кредитополучателят изпаднал в забава. В този случай, съгласно процесния договор за
кредит, на основание чл. 86 ЗЗД се дължало обезщетение за забава (лихва за забава),
1
чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва. Крайният срок за
изпълнение на договора настъпил на 20.09.2016 г., с което станал изискуем целият
неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която била дължима ведно
със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението. На 28.07.2016 г. между кредитодателя
„Провидент Файненшъл България" ООД и ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който на ищеца се
прехвърлило вземането срещу ответника. С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, цедентът „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощило цесионера
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжника ИВ. ЕЛ. АС. за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник,
изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесията до адреса, посочен в
договора за кредит, чрез „Български пощи" ЕАД. Същият бил посетен от пощенски
служител, но не бил открит длъжника нито лице, което да е съгласно да получи
пратката и поради тази причина било залепено уведомление с указан срок за
получаване в офис на „Български пощи" ЕАД. След като срокът изтекъл пратката се
върнала оформена като „непотърсена". Към исковата молба е представено
уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД за връчване на ответника и отчетено, като най-
късния момент, в който същият ще бъде уведомен за цесията. Поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си
на цесионер по Договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал
заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 483/2021 г. по описа на Районен
съд Габрово била издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл. 414 ГПК
било подадено възражение от страна на длъжника.
Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да признае, че
ответникът му дължи:
- сумата 450,55 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
17.03.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
до окончателното изплащане на задължението;
- сумата 94,99 лева - лихва за забава, от които 91,37 лева начислени за периода
от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 3,62 лева, начислени за периода от 14.07.2020 г. до
12.03.2021 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 252/19.03.2021 г. по ч. гр. д. 483/2021 г. на РС Габрово,
както и да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и в
исковото производство.
2. От страна на ответника:
Ответникът не изразява становище по предявения иск - не е представил в срок
2
отговор на исковата молба и не се явява и представлява в първото открито заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
ІІ. Неприсъствено решение:
От страна на ищеца е постъпило искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът като взе предвид изложеното намери, че са налице предпоставките
предвидени в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, тъй като той не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, разяснени са му последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, и исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Възражението на ответника за погасяване по давност на сумите, предмет на
разглеждане по настоящото дело /заявено с възражението му в заповедното
производство относно всичко присъдени със заповедта суми/ е неоснователно. За
вземането за главницата е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД,
доколкото се касае не за периодично плащане, а за единно вземане, по което
кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части /в този смисъл е решение №
28/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 523/2011 г„ III г.о., ГК по чл.290 ГПК/. Крайният срок
за изпълнение на договора настъпил на 20.09.2016 г. от когато станал изискуем целият
неизплатен остатък от главницата и до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 16.03.2021 г. /по пощата/ петгодишният давностен срок не е
изтекъл. Относно вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност по
силата на чл. 111, б. „в" ЗЗД. Именно за тригодишния период преди подаване на
заявлението се претендира установяването на дължимостта на мораторната лихва
върху гланицата, която по размер съвпада с исковата претенция, видно от извършената
съдебно-счетоводна експертиза, и същата е в размер на 94,99 лева.
В частта на останалите присъдени със заповедта суми, които не са предмет на
настоящото производство, заповедта е обезсилена с протоколно определение от
17.02.2022 г.
ІІІ. Относно претенциите за разноски:
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в
заповедното производство, съгласно произнасянето в заповедта, които са в общ размер
на 75,00 лева. Пропорционално на признатите за дължими суми относно всички
присъдени със заповедта, на ищеца се дължат 61,50 лева.
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца и разноски за исковото
3
производството – извършени за държавна такса в размер на 25 лева и за вещо лице в
размер на 200 лева. Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът намира, че се претендира в необосновано висок
размер от 150 лева. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е
определено възнаграждение в диапазона от 100 до 300 лева, като с оглед фактическата
и правна сложност на настоящото дело, която не може да бъде характеризирана като
висока, и ниският материален интерес, следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 100 лева, които следва да му бъдат присъдени. Поради това общият размер
на разноските за исковото производство, които следва да бъдат присъдени на ищеца са
в размер на 325 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИВ. ЕЛ. АС., с ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „**********” № 130, ет. 2 ДЪЛЖИ на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, етаж 6:
- сумата 450,55 лева - главница, ведно със законната лихва считано от
17.03.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
до окончателното изплащане на задължението;
- сумата 94,99 лева - лихва за забава, от които 91,37 лева начислени за
периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 3,62 лева, начислени за периода от
14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 252/19.03.2021 г. по ч. гр. д. 483/2021 г. на РС Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, чл. 99 ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

2. ОСЪЖДА ИВ. ЕЛ. АС., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес:
гр. Габрово, бул. „**********” № 130, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, етаж 6 сумата 61,50 лева – разноски по делото по
воденето на заповедното производство, на осн чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

3. ОСЪЖДА ИВ. ЕЛ. АС., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес:
гр. Габрово, бул. „**********” № 130, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, етаж 6 сумата 325,00 лева – разноски по делото по
воденето на исковото производство, на осн чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
4

Препис от решението да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5