№ 5394
гр. София , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Жаклин Д. Петрова Комитова
Членове:Мария Г. Бойчева
Румяна А. Спасова Кежова
като разгледа докладваното от Мария Г. Бойчева Въззивно гражданско дело
№ 20201100509754 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 20422/27.07.2020 г. по описа
на ЧСИ С.Х., подадена от К.Ц.Р. и П. Б. Р. – длъжници по изпълнително дело №
20188630400258 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие – СГС,
срещу отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по молби на длъжниците от 24.06.2020 г.; и по жалба с вх. №
23691/17.08.2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., с пощенско клеймо от 14.08.2020 г., наречена
“молба”, подадена от длъжниците К.Ц.Р. и П. Б. Р. срещу действията на съдебния
изпълнител, представляващи насочване на изпълнение по отношение на несеквестируемо
имущество на длъжниците, а именно: налагане на възбрана върху собствената на всеки от
длъжниците - по 1/2 идеална част от апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. “****, с
площ от 60,32 кв.м.
В първата жалба е направено искане за присъждане на разноски в размер на 15 лева –
държавна такса и 250 лева – адвокатско възнаграждение.
В дадения срок взискателят “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, е подал писмено възражение срещу
жалба с вх. № 20422/27.07.2020 г., в което оспорва същата като неоснователна.
В дадения срок взискателят “Т.С.” ЕАД не е депозирал становище по жалба с вх. №
23691/17.08.2020 г.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото,
инвокираните в жалбите пороци на обжалваните действия и становищата на страните,
намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 02.03.2018 г. на “Т.С.” ЕАД срещу
длъжниците К.Ц.Р. и П. Б. Р., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.07.2014 г. от
Софийски районен съд, 84 състав, по гр.д. № 6111/2012 г., за сумата от 3 837,96 лева за
1
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 01.2007 г. до м. 04.2011 г.,
ведно със законна лихва за периода от 22.03.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 967,06 лева за периода от 03.03.2007 г. до 19.01.2012 г.
С молба за образуване са възложени на съдебния изпълнител проучване на
имущественото състояние на длъжниците, извършването на справки, снабдяването с
документи, книжа и други и определяне начина на изпълнението, на основание чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ.
Съобщението за образувано изпълнително дело е връчено на длъжника К.Ц.Р. на
05.06.2018 г., а на длъжника П. Б. Р. – на 06.06.2018 г.
По изпълнителното дело по отношение на длъжника К.Ц.Р. е наложен запор върху
вземанията й от микросметка в “ИЗИПЕЙ” АД със запорно съобщение с изх. №
16245/27.03.2018 г. На същото е получен отговор от дружеството, че не признава
вземанията.
По отношение на длъжника П. Б. Р. е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение в “КЪРТИ.БГ” ЕООД със запорно съобщение с изх. № 16255/27.03.2018 г.
На същото е получен отговор от дружеството, че не признава вземанията.
По отношение на длъжника П. Б. Р. е наложена възбрана върху 1/20 идеална част от
недвижим имот – нива от 5,520 дка в землището на кв. Кумарица, СО, район “Нови Искър”,
област София, с постановление за налагане на възбрана от 12.07.2018 г., вписано под акт №
238, том XIII, вх.рег. № 46223/16.07.2018г.
С молба с вх. № 06342/12.02.2020 г. взискателят “Т.С.” ЕАД е поискал да бъде
извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжниците, както и да бъде
наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите
трудови договори на длъжниците и да бъде наложен запор върху трудовите възнаграждения.
Направено е искане, ако не бъдат открити банкови сметки и трудови договори, да бъде
насочено изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжниците движими вещи с
цел изнасянето им на публична продан.
С молби от 24.06.2020 г. всеки от двамата длъжници е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съдебният изпълнител е постановил, че липсват основания за прекратяване (лист 96 от
приложения препис на изпълнителното дело).
По отношение на длъжника К.Ц.Р. е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от
недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. “****, с площ от 60,32
кв.м., с постановление за налагане на възбрана от 02.07.2020 г., вписано под акт № 122, том
VIII, вх.рег. № 36667/10.07.2020 г. Длъжникът е уведомен на 23.07.2020 г.
По отношение на длъжника П. Б. Р. е наложена възбрана върху 1/2 идеална част от
недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 22, НАХОДЯЩ СЕ В ГР. София, ж.к. “****, с площ от
60,32 кв.м., с постановление за налагане на възбрана от 02.07.2020 г., вписано под акт № 117,
том VIII, вх.рег. № 36666/10.07.2020 г. Длъжникът е уведомен на 23.07.2020 г.
По изпълнителното дело е подадено от длъжниците възражение по чл. 442а, ал.1 от
ГПК, с което оспорват наложените възбрани върху имота поради несъразмерност на размера
2
на задължението.
Със съобщения, връчени на длъжниците на 07.08.2020 г., е отказано от съдебния
изпълнител вдигането на наложената обезпечителна мярка – възбрана.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от
ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; разноските по изпълнението.
По жалба с вх. № 20422/27.07.2020 г. по описа на ЧСИ С.Х.:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от длъжниците по изпълнителното дело
и срещу подлежащ на обжалване акт. По делото няма данни отказа на съдебния изпълнител
за прекратяване на изпълнителното дело да е връчен на длъжниците, поради което следва да
се приеме, че жалбата е подадена в двуседмичния срок от узнаването съгласно чл. 436, ал. 1
от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство може да бъде прекратено на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на
вземането си в продължение на две години. В този случай законодателят приема, че
взискателят се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване
(перемиране) по изричната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТЗ. За яснота следва да се посочи,
че дори при перемирането на изпълнителното дело, какъвто не е настоящият случай,
изпълнителният лист може да бъде върнат на взискателя и/или да се подновят
изпълнителните действия пред същия или друг съдебен изпълнител, като се губят сторените
по изпълнението разноски, които не са били събрани до този момент. В разглеждания
случай след предприетите действия за налагане на запори със запорни съобщения от
27.03.2018 г., и възбрана по отношение на длъжника П. Б. Р. с постановление от 12.07.2018
г., на 12.02.2019 г. е депозирана молба от взискателя с искане за налагане на запори върху
банкови сметки и трудови възнаграждения, както и опис, оценка и изнасяне на публична
продан на движими вещи на длъжниците. Поради горното съдът намира, че по
изпълнителното дело не се установява да е изтекъл период от повече от две години, през
който да не са предприемани действия от страна на взискателя по изпълнителното дело и
съответно не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че към датата на подаване на
молбите от 24.06.2020 г. от всеки от двамата длъжници, дори не е бил изтекъл двугодишен
3
срок от образуване на изпълнителното дело на 02.03.2018 г. Това е така, тъй като с чл. 5, ал.
2 (в сила от 24.03.2020 г.; изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, по време на
извънредното положение и два месеца след неговата отмяна срещу физически лица, каквито
са и настоящия жалбоподатели, не се налагат запори на банкови сметки на физически лица,
каквито са и настоящите жалбоподатели, запори върху трудови възнаграждения и пенсии,
както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на
физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за
вземания за трудови възнаграждения. Следователно при отчитането на срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК следва да бъде съобразен и този период от четири месеца, през които е
действала забраната за изпълнителни действия по чл. 5, ал. 2 от цитирания по-горе закон,
като с него се увеличи срока по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради това съдът намира, че към
датата на подаване на искането от длъжниците за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не е бил изтекъл двугодишния срок от датата на
образуване на изпълнителното дело.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба с вх. №
20422/27.07.2020 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По жалба с вх. № 23691/17.08.2020 г. по описа на ЧСИ С.Х.:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжниците по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В случая жалбоподателите твърдят, че възбраненият недвижим имот – апартамент № 22
в гр. София с площ от 60,32 кв. м., е единственото жилище на длъжниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено
върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,
определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако
са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен
имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект.
Налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът
на такава вещ са допустими изпълнителни действия.
Наложената възбрана има единствено обезпечителен характер и налагането на възбрана
върху несеквестируем имот по принцип е допустимо. Налагането на възбрана върху
непотребимата вещ – недвижими имот в случая, не означава, че върху имота непременно ще
бъде проведено принудително изпълнение, още повече, че към този момент съдебният
изпълнител няма как да разполага с информация дали конкретният имот е несеквестируем.
4
Този въпрос подлежи на изясняване в хода на изпълнителното производство и може да се
обжалват последващите действия, които именно биха нарушили твърдяната
несеквестируемост, доколкото несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за
тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху имота обаче е допустимо, тъй като
възбраната го задържа в патримониума на длъжника. Поради това възбраната върху имота
не е несъвместима с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.
По отношение заявеното искане по чл. 442а от ГПК. Посочената разпоредба е приета
със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) и с нея е въведено изрично изискване за
съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с
размера на задължението. Съгласно чл. 442а от ГПК тази несъразмерност се релевира чрез
възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните
обезпечителни мерки. Доколкото не е предвидена обжалваемост на акта на съдебния
изпълнител, съдът не дължи разглеждането на тези доводи на длъжниците.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба с вх. № 23691/
17.08.2020 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Ответникът по жалбите не претендира разноски в настоящото производство, поради
което такива не му се присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20422/27.07.2020 г. по описа на ЧСИ С.Х.,
подадена от К.Ц.Р. и П. Б. Р. – длъжници по изпълнително дело № 20188630400258 по описа
на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу отказа на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК,
по молби на длъжниците от 24.06.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 23691/17.08.2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., с
пощенско клеймо от 14.08.2020 г., наречена “молба”, подадена от длъжниците К.Ц.Р. и П. Б.
Р. срещу действията на съдебния изпълнител, представляващи насочване на изпълнение по
отношение на несеквестируемо имущество на длъжниците, а именно: налагане на възбрана
върху собствената на всеки от длъжниците - по 1/2 идеална част от апартамент № 22,
находящ се в гр. София, ж.к. “****, с площ от 60,32 кв.м.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6