Решение по КНАХД №1809/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. А. А., [ЕГН], чрез адв. Л. от ВАК, против Решение № 751/16.06.2025 г., по АНД № 20253110201335/2025 г. по описа на Районен съд /РС/ – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-8703-000059/6.02.2025 г., с което, на осн.чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на А. е наложена глоба в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липса на виновно поведение на водача. Въззивния съд е постановил решение без да изследва събраните по делото доказателства, направил е необоснован извод, че свидетелските показания не могат да бъдат кредитирани като обективни. Поддържа, че в хода на производството е доказано, че А. няма качеството на водач и не е управлявал автомобила, а неговата приятелка. Извършена е целенасочена проверка на паркиран автомобил . ВРС не е преценил, че акта и НП са издадени при неяснота относно авторство и съдържание, не са описани обстоятелствата относими към нарушението, не е налице идентичност между фактическото описание и обективната истина. Автомобилът на А. не е бил спрян за проверка, а е бил в спряно състояние, паркиран пред дома му, като касатора е нямал намерение да го управлява. А. е нямал качеството водач, а само е проверявал техническото състояние на автомобила, пред дома си. Н. А. е принуден да се подложи на тест за алкохол и наркотици. В хода на производството не е установено, че А. се е намирал в автомобила и го е управлявал. МПС е било управлявано от приятелката му, поради което отказа на водача да бъде тестван за употреба на алкохол е правомерен. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС.

В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата, моли да се отмени решението на въззивния съд и потвърденото с него НП. В случай на евентуалност моли да се намали размера на наложените наказания.

Ответната страна – Началник сектор "Специализирани полицейски сили" към ОД на МВР – Варна, редовно призован не се явява, не се представлява. С депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М. А. против Наказателно постановление № 25-8703-000059/06.02.2025 г., издадено от началник СПС в ОДМВР – Варна, с което на жалбоподателя на осн. чл.174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 19.01.2025 г. свидетелите И. и В., служители в СПС при ОДМВР – Варна, били изпратени да работят на територията на [населено място]. Около 23,20 ч., патрулирайки в тъмната част на денонощието, забелязали срещу тях да се движи в далечината лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], управляван от А.. Пуснали светлинен сигнал и го спрели за проверка. Представили се, поискали документи от водача. А. бил притеснен, като в хода на разговора полицейския служител И. усетил миризма на алкохол. А. отказал да му бъде извършена проверка, като в МПС имало още едно лице, като двамата започнали преговори да не бъде провеждана проверка или проба да бъде извършена на другото лице в автомобила. Св. И. попитал неколкократно А. дали ще дава проба за алкохол. На място пристигнал и бащата на А., който заявил, че живее на 100м., предложил да върнат колата пред дома им и да не се предприемат действия. Бащата на А. го посъветвал да не дава проба. Св. И. издал талон за медицинско изследване като междувременно И. чул разговорите между присъстващите лица, включително, че „после ще оправим пробата“. Свидетелите като приключили проверката решили да изчакат пред Кръвен център. Т. А. пристигнал с приятелката си. Отишъл при лекарят на смяна, на който заявили, че кръвна проба ще дава приятелката му. Лекарят не взел кръвна проба от П. С., тъй като в талона за медицинско изследване имало данни на мъж. В последствие няма данни А. да е дал кръвна проба. Полицейските служители съставили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Така описаните факти били квалифицирани от служителите като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На 6.02.2025 Началникът на СПС в ОДМВР – Варна, след като се запознал с цялата административнонаказателна преписка, издал оспореното НП. В него изцяло били възприети констатациите на актосъставителя относно извършване и установяване на нарушението, както и правната квалификация на деянието.

За да потвърди наказателното постановление, първостепенният съд приел, че са спазени разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства ВРС приел, че извършеното нарушение е безспорно установено. Въззивният съд счел, че са описани всички съставомерни елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото му обвинение, а именно, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и не е изпълнил предписание за медицинско изследване. В решението е извършен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, като въззивния съд е изложил мотиви показанията на кои свидетели кредитира и кои не. Изложени са мотиви, че наложените административни наказания са справедливи, за съда не е налице възможност да ги ревизира предвид абсолютния размер на административната санкция.

Касационната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати в производството съществени нарушения на процесуалните правила, за съставомерност на деянието и за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на А.. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил последователни мотиви относно тяхната оценка.

От фактите по делото с категоричност се установява, че А. е отказал да му бъде тестван с техническо средство за установяване на наличие на алкохол. Това е достатъчно по отношение на него да бъде наложена съответната на деянието административнонаказателна санкция. В случая е несъмнено, и че А. не е дал кръвна проба за извършване на медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, който факт не се оспорва от касатора. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление съответства на дадената правна квалификация на деянието – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване наличие на алкохол и неизпълнение на предписание за лабораторно изследване, с което деяние е осъществен съставът на нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

С оглед достатъчно подробното и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които то е извършено, не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво бива санкциониран, съответно не е нарушено правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение, поради което направените с жалбата възражения в тази насока са неоснователни.

Недоказани са твърденията на А., че не е имал качеството водач на МПС, а в нощта на проверката автомобилът е бил паркиран пред дома му, след което са пристигнали полицейските служители. Тези твърдения, съдът приема за защитна теза. От показанията на свид. И. и В. се установява, че са забелязали срещу тях да се движи лек автомобил. Полицейските служители пуснали светлинен сигнал и тръгнали след автомобила, след което А. бил спрян за проверка. Показанията на двамата полицейски служители са логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства. Правилно ВРС е преценил, че показанията на свид. С. и И. са нелогични и вътрешно противоречиви.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че в резултат на извършен подробен анализ на събраните доказателства, Районен съд - Варна е достигнал до правилен и обоснован извод за съставомерност на извършеното от А. нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първостепенния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 751/16.06.2025 г., по АНД № 20253110201335/2025 г. по описа на Районен съд /РС/ – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-8703-000059/6.02.2025 г., с което, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на А. е наложена глоба в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА М. А. А., [ЕГН], от [населено място], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.