Р Е Ш Е Н И Е
№
260023/29.04.2024 г. , гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 състав в публично заседание на 28.03.2024 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16472 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за
делба във фазата на извършването й .
С влязлото в сила първоинстанционно съдебно решение № 260217/08.04.2022 г. ,
постановено по настоящото дело, е допуснато да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № *, представляващ жилище –
апартамент, находящ се в сграда, находяща се
в гр.*************, с площ от * кв. м., ведно с прилежащото избено помещение, с площ от *
кв. м. и прилежащите * кв. м. идеални части от дворното място, в което е
построена сградата, **************************************************, при квоти, както следва:
17/24 (седемнадесет
двадесет и четвърти) идеални части - за Н.Г.П. ЕГН: **********, с адрес: ***,
3/24 (три двадесет и
четвърти) идеални части - за ответницата С.С.П. ЕГН: **********, с адрес: ***, придобити въз
основа на наследствено правоприемство от С. Я. Г.,***,
починал на *г., и
4/24 (четири двадесет и
четвърти) идеални части – за С.С.П. ЕГН: **********, с адрес: *** и П.П.П. ЕГН: **********, с адрес: ***, придобити в режим на семейна имуществена
общност, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Ищецът Н.Г.П. ЕГН: **********,
с адрес: ***, във фазата
на извършване на делба на процесния недвижим имот, изразява
становище, че допуснатият до делба недвижим имот следва да бъде изнесен на
публична продан. Оспорва становището на ответниците
за поставяне в дял на ищеца на самостоятелен обект жилище-апартамент с
идентификатор № *, с площ от 90 кв.м. и
поставяне в общ дял на ответниците на самостоятелен
обект склад с идентификатор № **********с площ от 31 кв.м., съгласно
представения по делото инвестиционен проект.
В срока по чл. 346 от ГПК, съдът е сезиран с претенцията на ищеца срещу ответниците с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на последните да заплатят
сумата в размер на 7100,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца
от ползването на съсобствения делбен
имот, съразмерно на притежаваните от ищеца права в общността, вследствие
едноличното му ползване от ответниците, в размер на
355,00 лв. месечно, за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
05.07.2022г. до окончателното плащане на задължението.
Ответниците С.С.П. ЕГН: **********, с адрес: *** и П.П.П. ЕГН: **********, с адрес: ***, във фазата на извършване на делба на процесния недвижим имот, изразяват становище, че делбата
следва да бъде допусната по реда на чл.353 от ГПК, като съобразявайки
значителната разлика в квотите на съделителите,
съгласно влязлото в законна сила съдебно решение по допускане на делбата, на
ищеца следва да се постави в дял самостоятелен обект жилище-апартамент с
идентификатор № *, с площ от 90 кв.м., а
на ответниците да се постави в общ дял, съобразно
изричното им желание, самостоятелен обект склад с идентификатор № *********с площ от 31 кв.м., като разликата в
квотите да се уравни в пари. По отношение на дворното място с идентификатор № *, с площ от * кв.м. ид.ч.
предмет на делбата от общо * кв.м., които като маломерни не подлежат на делба,
се сочи, че следва да се поставят в дял на съделителите,
съобразно притежаваните от тях квоти, според влязлото в законна сила съдебно
решение по допускане на делбата.
Моли се да се отхвърли предявения от ищеца
иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС , като неоснователен и недоказан.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ØДосежно
начина за ликвидиране на съсобствеността върху процесния имот между страните:
С оглед изследване на
въпроса за реалната поделяемост и действителната
пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, по делото са ангажирани
специални знания посредством проведената съдебно-техническа експертиза с вх.№
266545/27.06.2022г., изготвена от вещото лице Ш.М.Х., в която се посочва, че
жилищната част няма техническа възможност за разделяне на два дяла при
определените в решението по допускане на делбата квоти. В заключението се сочи,
че след извършено проучване по действащата нормативна база, съобразена с
изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 към закона, в избената част е възможно да се
формира самостоятелен обект „кабинет“, но не и самостоятелен обект „жилище“.
Видно от заключението на
вещото лице Ш.М.Х. по допуснатата съдебно-оценителна експертиза с вх.№ 270035/28.11.2022г., след
извършено проучване по действащата нормативна база, съобразена с изискванията
на ЗУТ и Наредба № 7 към закона, в избената част е възможно да се формират
кабинети. От изследването и контролните измервания се установява, че е налице
възможност да се обособят помещения за „кабинети“, но не и самостоятелен обект
„жилище“. Според вещото лице Х. общата стойност на преустройството на избеното
помещение за „кабинети“ е 14035,00 лв., което включва сваляне на вътрешната
мазилка, полагане на вътрешна изолация, полагане на нова мазилка- стени и
таван, шпакловка – стени и таван, боядисване с латекс, подова замазка на баня,
лепене на теракотни плочи на пода, лепене на фаянсови
плочи, демонтаж на дървена дограма, монтаж на ПВЦ дограма, прокарване на
ел.инсталация.
Видно от заключението на
вещото лице М.Д.А. по допуснатата съдебно-техническа експертиза с вх.№
260646/06.02.2023г., самостоятелен обект с идентификатор № * е неподеляем, съобразно броя на съдителите
и квотите им в съсобствеността. Вещото лице А. посочва, че за да се обособи
самостоятелен дял от помещенията в избата е необходимо да се направи промяна на
предназначение на помещенията в избения етаж от Главния архитект на съответния
район, посредством изработване на
инвестиционен проект във всички части: архитектура, конструкции, ВиК, електроинсталации, енергиен паспорт и други. Вещото
лице посочва, че не може да определи разходите за необходимите преустройства,
т.к. не е ясно, дали ще бъде допусната промяна предназначение на помещенията в
избения етаж и какви видове СМР ще
трябва да се изпълнят.
Основен принцип при
извършване на делба, установен в чл. 69, ал. 2 от ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. При избора на способ за
извършване на делбата се изхожда преди всичко от броя на допуснатите до делба
имоти и правата на страните, като се отчита характерът, видът и стойността на
допуснатите до делба недвижими имоти.
В конкретния случай,
допуснатия до делба недвижим имот е един, като видно от горепосочените
заключения на вещите лица относно реалната поделяемост
на процесния недвижим имот, е възможно обособяване на
два отделни имота – един за ищеца и един за двамата ответници,
които изрично заявяват желание за поставяне на имот в общ дял.
Приобщен към доказателствения материал е Инвестиционен проект,
представен от ответницата С.П. с молба вх.№ 264413/16.10.2023г. С писмо
изх.№16472/2020г. от дата 23.11.2023г. съдът е изпратил представения от
ответницата с молба вх.№ 264413/16.10.2023г. оригинал на инвестиционен проект
на Главния архитект на Община Варна за съгласуване и одобрение на чл.203 от ЗУТ. По делото е постъпило писмо от Главния архитект на Община Варна, с вх.№
265227/21.12.2023г. , ведно с приложен към него инвестиционен проект в
оригинал, в което се посочва , че е
съгласуван и одобрен на основание чл.203 от ЗУТ инвестиционен проект за обект: Преустройство на „Апартамент 2 и прилежащото
му избено помещение" ***************2), с
обособяване на двата самостоятелни обекта, а именно: „Апартамент 2" и
„Склад", находящ се на етаж 2 и сутерен в двуфамилна жилищна сграда ************* в ПИ **************************Видно от заключението на вещото лице Р.И.П.
по допуснатата съдебно-техническа експертиза с вх.№ 261269/18.03.2024г., което
съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, пазарната стойност на
самостоятелен обект с идентификатор № * жилище-апартамент е 140200,00 лв.,
пазарната стойност на недвижим имот, представляващ склад, с площ от 31 кв.м., с
идентификатор № *.1.4 по проектоскица, е 29200,00 лв.
и пазарната стойност на имот, представляващ * кв.м. ид.ч.
от дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор № *, е 23500,00 лв.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице Р.И.П. изрично
посочва, че за разделяне на процесния недвижим имот
на два обекта – апартамент и склад е необходима подмяна на подовата настилка на склада, с
циментова замазка с теракот, т.к. тя е
прогнила; да се подмени ел.инсталацията, т.к. тя е по стените външно, но не и
за самата къща.
Прието е в съдебната
практика , че съдът пристъпва към
извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, когато броят на имотите е равен
или по- голям от броя на съделителите, и същевременно
жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС № 7/73
г. - когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващите се един от
друг по площ, обем или стойност, а дяловете на съделителите
са различни. Прието, че жребият е невъзможен и тогава, когато делбата се
извършва по колена или имотите се разпределят при
групиране на съделителите, защото тогава не се
получава самостоятелен дял от всеки съделител. За да
е допустимо извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК е необходимо от
допуснатите до делба имоти да се образуват еднородни дялове, а когато делбеното имущество се състои от различни по вид имоти -
само ако между страните няма спор относно обособяването им в самостоятелни
дялове.
В конкретния случай
очевидно са налице критериите, позволяващи на съда да премине към разпределение
на имотите и така да се реализира основната цел на делбеното
производство , всеки от съделителите да получи реален
дял от съсобствените
имоти,като се избегне най-нежелания изход на такова производство –
изнасяне на имотите на публична продан.
Съдът намира, че
представеният инвестиционен проект за разделянето на допуснатата до делба недвижим
имот и обособяването му на два имота, е одобрен в съответствие с чл. 203, ал. 1, изр. второ от ЗУТ
Според изричното
уточнение на вещото лице Р.П. в проведеното по делото открито съдебно заседание,
общата стойност на целия делбен имот е 179 300,00 лв.
– сумата се формира като сбор между етаж с избени помещения плюс * кв.м.
идеални части от дворното място. Ако, обаче, се третира отделно етаж, отделно
склад и земя сумата възлиза на общо 192900,00 лв., т.е. стойността значително
се покачва, в зависимост от вида на помещенията.
Видно от посочените от
вещото лице Р.И.П. в проведеното по делото открито съдебно заседание на строително-монтажните работи, които следва
да се извършат за обособяването на два нови недвижими имоти, съгласно одобрения
инвестиционен проект, е необходима подмяна на подовата настилка на склада, с
циментова замазка с теракот, т.к. тя е прогнила; както
и да се подмени ел.инсталацията, т.к. тя е по стените външно, но не и за самата
къща. Така очертаните от вещото лице Р.П. строително-монтажни работи са
значително по-малко от посочените в заключението на вещото лице Ш.М.Х. по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза с вх.№ 270035/28.11.2022г., съгласно
което общата стойност на преустройството на избеното помещение за „кабинети“ е
14035,00 лв., което включва извършване на значително повече дейности.
При тези данни съдът
намира, че преустройствата за обособяване на процесния
недвижим имот в два дяла са в рамките на допустимите 10 %- 15%, които се
приемат в практиката на ВКС като незначителни. /В този смисъл Решение № 826 от 22.11.2010г. по гр.д.№257/09г. на І ГО, Решение
№ 102 от 19.07.13г. по гр.д.№490/12г. на І ГО; Решение № 187/10.07.2014г. по
гр.д.№1300/2014г. на ВКС, І ГО/.
Видът на самите
преустройства не представлява сложност в техническо отношение и не е в голям
обем. Според вещото лице преустройствата включват подмяна на подовата настилка
на склада, с циментова замазка с теракот, както и
подмяна на ел.инсталацията, но не и за самата къща.
От изложеното следва, че допуснатия
до делба недвижим имот е делим на два дяла, колкото са и групите на съделителите, без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените. Това означава, че публичната продан не е
подходящ метод за извършване на делбата. С оглед изложеното съдът намира, че
ликвидирането на съсобствеността не следва да се извърши по способа, установен
в чл. 348 ГПК – чрез изнасяне на делбените имоти на
публична продан.
Делбата следва да бъде извършена
чрез разпределение по чл.353 ГПК, тъй като тегленето на жребий ще се окаже
много неудобно. Като критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти
следва да се има предвид освен големината на дела и извършените в имота
подобрения, реалното му ползване по аргумент от т. 5 от ПП № 7/1973 г. За да
приложи съдът тези критерии обаче, следва по делото да има доказателства за
установен начин на ползване на някой от имотите и/или за извършени подобрения
от някой от съделителите в делбен
имот. Смисълът на тези критерии е да се предизвиква с начина на извършване на
делбата неудобства в най-малък обем и да не се получава прекомерно разместване
на икономически блага, т. е. да се облекчи уреждането на сметките.
Съдебният състав, като
съобрази определените във влязлото в законна сила съдебно решение по допускане
на делбата квоти, както и изрично заявеното желание на ответниците
за поставяне в общ дял на недвижим имот, намира, че на ищеца следва да бъде
поставен в дял самостоятелен обект жилище-апартамент с идентификатор № *, с площ от 90 кв.м., жилище-апартамент , който е онагледен на схемата от
15.03.2023г. от инвестиционния проект, одобрен от Главния архитект на Община Варна на
14.12.2023г., приложена на л.330 от
делото, с пазарна стойност 140200,00 лв., , а на ответниците
да се постави в общ дял, съобразно изричното им желание, самостоятелен обект
склад с идентификатор № *.1.4, с площ от
31 кв.м., който е
онагледен на схема- проект от 27.06.2023г. от инвестиционния проект, одобрен от
Главния архитект на Община Варна на 14.12.2023г., приложена на л.332 от делото, с пазарна стойност 29200,00 лв., като разликата в квотите да се уравни в пари.
За уравнение на дяловете ищеца
следва да заплати на ответниците сумата в размер на 20208,33
лв., заедно със законната лихва, заедно
със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение.
По отношение на дворното
място с идентификатор № *, с площ от *
кв.м. ид.ч. предмет на делбата от общо * кв.м., с пазарна
стойност 23500,00 лв.,
същото следва да се постави в дял на съделителите,
съобразно притежаваните от тях квоти, според влязлото в законна сила съдебно
решение по допускане на делбата.
На основание чл. 355, пр.
І от ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в
съсобствеността и стойността на имота, съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна такса.
Ø Досежно претенцията по сметки на ищеца с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на обезщетение за еднолично ползване на имота:
В
срока по чл. 346 от ГПК, е приета претенцията на ищеца срещу ответниците с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за
осъждане на ответниците да заплатят сумата в размер
на 7100,00 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на съсобствения
делбен имот, съразмерно на притежаваните от ищеца
права в общността, вследствие едноличното му ползване от ответниците,
в размер на 355,00 лв. месечно, за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 05.07.2022г. до окончателното плащане на задължението.
Съгласно разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
Обезщетението
за ползване на съсобствен имот има компенсаторна
функция спрямо останалите съсобственици и е изискуемо от деня на писменото му
поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно
волеизявление на лишения от ползване съсобственик, отправено до ползващия
съсобственик, с което се иска /претендира/ заплащане на обезщетение за ползата,
от която е лишен. Съгласно разрешението, дадено с Решение № 112 от 2.07.2013г.
на ВКС по гр.д. № 1011/2013г., II ГО, ГК, за да възникне задължението за
заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване
лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ,
законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по
чл. 31, ал. 2 от ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
заплащането на обезщетение. Законът не поставя изискване относно съдържанието
на поканата, поради което е достатъчно същата да е писмена и да е достигнала до
своя адресат - ползващия имота съсобственик. Едва след осъществяване на
посочените релевантни факти – еднолично ползване на имота от съсобственика,
адресат на волеизявлението на съсобственика - ищец, че желае да се ползва от
правомощията си на собственик, едноличното ползване на общата вещ може да се
квалифицира като неправомерно. Поради това и от този момент нататък
ограничението, наложено на другия съсобственик в упражняването на правото му на
собственост, следва да се компенсира.
В
конкретния случай ищецът е изпратил нотариална покана до ответницата за
изплащане на обезщетение , представляваща съответните на притежаваните от него 17/24
ид.ч. от 500,00 лв., в размер на 355,00 лв. месечно
за лишаване на ползването му на процесния недвижим
имот, която е връчена лично на ответницата на 27.10.2020г.
Ответниците
излагат становище, че същите ползват само собствените си идеални части и не се
противопоставят ищецът да ползва притежаваните от него идеални части от делбения недвижим имот.
Ищецът
е ангажирал гласни показания посредством разпит на свидетелката **************
Видно
от показанията на водената от ищеца свидетелка************, без дела и родствени
връзки със страните по делото, същата е била в течение на сделката през 2018г.
Твърди, че е бил извършен оглед на място на делбения
имот, като избата е била в много лошо съС.ие. Свидетелката няма спомени да е бил предоставян ключ от
имота на ищеца при сделката.
Ответниците
са ангажирали гласни доказателства посредством разпит на свидетелката Т.С.К. и С.П.К
Видно
от показанията на допуснатата на ответниците
свидетелка Т.С.К., родена 1953г., сестра на ответницата, същата твърди, че е
продала притежаваните от тях идеални части от делбения
имот на Н.П., праводател на ищеца, през 2018г., на
която е предала ключовете за имота. Излага, че ключовете не са изпробвани.
Видно
от показанията на допуснатата на ответниците
свидетелка************, родена ************., дъщеря на ответниците,
същата твърди, че се е нанесла в делбения имот на
01.10.2020г. В имота имало заключени стаи, в които е живяла леля им преди да
продаде имота през 2018г. Сочи, че никога не са имали ключове за тези стаи.
Видно
от заключението на вещото лице Р.И.П. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза с вх.№ 261269/18.03.2024г., което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано, жилището на втория етаж се състои от четири стаи, две
от които преходни, кухненска ниша, баня, тоалетна, два балкона, два коридора и
килер.
От
показанията на водените от ответниците свидетели се
установява, че ответниците и тяхната дъщеря ползват процесния имот, като съдът не кредитира показанията им в
частта относно предоставяне на възможност за ползване от ищеца на делбения имот, съобразно притежаваните от него 17/24 ид.ч., изхождайки от заключението на вещото лице Р.П. и описанието
на помещенията, от които се състои процесния
имот. При положение, че двамата ответници и тяхната дъщеря ползват делбения
имот, не е възможно да е предоставена възможност на ищеца да ползва имота,
съразмерно на притежаваните от него 17/24 ид.ч.
Предвид
съвкупния анализ на събраните доказателства, съдът приема, че в случая може да
се направи обоснован извод, че в процесния период от
получаване на писмената покана за заплащане на обезщетение за ползването на
имота – 27.10.2020 г. до датата, предхождаща провеждането на първото открито
заседание по делото във втората фаза по извършване на делбата – 05.07.2022 г. ответниците еднолично са ползвали делбения
имот. В тази смисъл не могат да бъдат споделени техните виждания, че са ползвали
само частта, която им се полага по право. Същите не са навели твърдения и не
ангажират доказателства след получаване на поканата да са предприели каквито и
да е действия да осигурят на ищеца достъп до имота, за да ползва и той
полагащата му се част от същия през процесния период.
Ирелевантно в този смисъл е обстоятелството дали съделителят препятства или не достъпа на ищеца до имота към
настоящия момент, доколкото претенцията не е такава по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
Ето
защо и претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС съдът приема за
основателна.
Видно от заключението на вещото лице Ш.М.Х. по допуснатата съдебно-оценителна експертиза с вх.№ 270035/28.11.2022г., пазарната наемна цена на допуснатия до делба недвижим имот за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г. възлиза на 5100,00 лв., като дължимата сума на ищеца, съразмерно на притежаваните от ищеца права в общността – 17/24 ид.ч. възлиза на 3612,00 лв. В проведеното по делото открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице посочва, че е допуснала математически грешки в заключението, поради което съдът не цени постъпилото заключение на вещото лице Ш.М.Х. по допуснатата съдебно-оценителна експертиза с вх.№ 270035/28.11.2022г. в частта относно пазарната наемна цена на допуснатия до делба недвижим имот за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г.
Видно от заключението на
вещото лице Ш.М.Х. по допуснатата съдебно-оценителна експертиза с вх.№
260663/06.02.2023г., средната пазарната наемна цена на допуснатия до делба
недвижим имот за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г. възлиза на 10220,00
лв., като дължимата сума на ищеца, съразмерно на притежаваните от ищеца права в
общността – 17/24 ид.ч. възлиза на 7240,00 лв.
Видно от заключението на
вещото лице Ц.А. по допуснатата повторна съдебно-оценителна експертиза с вх.№
264249/03.10.2023г., средната пазарната наемна цена на допуснатия до делба
недвижим имот за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г. възлиза на 4490,00
лв., при месечен наем от 260,00 лв., като дължимата сума на ищеца, съразмерно
на притежаваните от ищеца права в общността – 17/24 ид.ч.
възлиза на 3180,00 лв.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице Ц.А. по допуснатата повторна съдебно-оценителна
експертиза с вх.№ 264249/03.10.2023г., средната пазарната наемна цена на
допуснатия до делба недвижим имот за периода от 27.10.2020г. до 04.07.2022г.,
защото при изготвянето му вещото лице е съобразило местонахождение на процесния недвижим имот / в кой квартал се намира/ и съС.ието на самия имот, които са
от значение при формиране на средната пазарна наемна цена за процесния период.
Съгласно
заключението на вещото лице Ц.А., средният пазарен наем на имота за периода от
27.10.2020г. до 04.07.2022г. възлиза на сумата 4490,00 лв. Съобразно квотата на
ищеца в съсобствеността – 17/24 ид. ч., дължимото
обезщетение за лишаване от ползването се равнява на сумата 3180,00 лв., поради
което претенцията на ищеца следва да бъде уважена до този размер и отхвърлена
за разликата до пълния предявен размер от 7100,00, като неоснователна.
При
тези фактически и правни констатации съдебният състав приема, че в разглеждания
случай са налице елементите от фактическия състав на претенцията по чл. 31, ал.
2 от ЗС, поради което същата се явява основателна за сумата в размер на 3180,00
лв. и следва бъде отхвърлена за разликата до пълния предявен
размер от 7100,00, като неоснователна.
На
основание чл. 355, пр. ІІ от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВСС държавна такса върху отхвърлената част от претенцията по чл.31,
ал.2 ЗС в размер на 156,80 лв.
На
основание чл. 355, пр. ІІ от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВСС държавна такса върху уважената част
от претенцията по чл.31, ал.2 ЗС в размер на 127,20 лв.
Досежно
разноските:
Ищецът
е направил искане за присъждане на направените от него разноски въз връзка с
приетите и разгледани по делото претенции по сметки, обективирано
в представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК. Релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него съдебно- деловодни
разноски, съпоставено с изхода на спора при настоящото разглеждане на делото,
обуславя частична основателност на исканията за разноски, съобразно уважената,
респ. отхвърлена част на исковете , на
основание чл. 355 вр. чл. 78, ал.1 от ГПК.
На
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в производството по реда на чл.346 от ГПК, което
съдът определя на 1010,00 лева, определено на основание чл.7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, от което съразмерно на
уважената част от претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС следва да се присъди сумата в
размер на 452,37 лв.
Съразмерно
на отхвърлената част от приетите претенции по сметки в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски за заплатен депозит за вещо лице по допуснатите СОЕ в
размер на 223,94 лева, които да се възложат в тежест на ответниците.
Ответниците
са направили искане за присъждане на направените от тях разноски въз връзка с
приетите и разгледани по делото претенции по сметки, обективирано
в представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК. Релевираното
от ответниците искане за присъждане на реализираните
от тях съдебно деловодни разноски, съпоставено с изхода на спора при настоящото
разглеждане на делото, обуславя частична основателност на исканията за
разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлена част на исковете , на основание чл. 355 вр.
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Искането следва да бъде уважено в доказаните им
параметри. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата към
същия , общият размер на направените от ответниците
разноски е 2130,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение /заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на по 500,00 лв. от всеки от ответниците/, заплатен депозит за вещо лице по допуснатите
СОЕ и депозит за свидетел. Съразмерно на отхвърлената част от приетите претенции
по сметки в полза на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 1176,00
лева, които да се възложат в тежест на ищеца.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.353 от ГПК ДЯЛОВЕТЕ от допуснатия до делба недвижим имот между съделителите, както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на Н.Г.П. ЕГН: **********, с адрес: *** следния недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралните
регистри , одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор
на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: жилище –
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, с площ
от 90 кв.м., с адрес на имота:*****************, находящ се на етаж*в сграда с идентификатор № ** с
предназначение на сградата: жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № *, при граници на самостоятелния обект: на същия
етаж: няма, под обекта: *.**, над обекта: няма, ведно с прилежащите 145,21 кв. м.
идеални части от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № * по КККР на гр. Варна, целият с площ от * кв. м., при граници
имоти с ид. ******************с пазарна стойност на имота:
156845,83 лв.
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на С.С.П. ЕГН: **********, с адрес: *** и П.П.П. ЕГН: **********, с адрес: ***, при квоти 4/24 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и 3/24 ид.ч. за С.С.П., следния недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри , одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор
на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, с площ от 31 кв.м., с адрес на имота:****************, онагледен на схема-проект от
27.06.2023г. от инвестиционния проект, одобрен от Главния архитект на Община
Варна на 14.12.2023г., приложена на
л.332 от делото, находящ се на етаж -1 в сграда с идентификатор
№ **, с предназначение на сградата: жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № *, при граници на самостоятелния обект: на същия
етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***ведно с
прилежащите 59,79 кв. м. идеални части от дворното място, в което е построена
сградата, притежаващо идентификатор № * по КККР на гр. Варна, целият с площ от *
кв. м., при граници имоти с ид. №№ ******************,
с
пазарна стойност на имота: 36054,17 лв.
ОСЪЖДА Н.Г.П. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.П. ЕГН: **********,
с адрес: *** и П.П.П. ЕГН: **********,
с адрес: *** за уравнение за дяловете , сумата в
размер на 20208,33 лв. , ведно със законната лихва върху нея,
считано от влизане на решението в сила,
на основание чл. 69, ал. 2, пр. ІІ от ЗН.
ОСЪЖДА С.С.П. ЕГН: **********, с адрес: *** и П.П.П. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Н.Г.П. ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 3180,00 лв., представляваща обезщетение
за ползване на съсобствения недвижим имот,
представляващ жилище – апартамент, находящ
се в сграда, находяща се в ****************ведно с
прилежащото избено помещение, с площ от * кв. м. и прилежащите * кв. м. идеални
части от дворното място, в което е построена сградата, притежаващо
идентификатор № * по КККР на гр. Варна, целият с площ от * кв. м., при граници
имоти с ид. №№ ****************** за периода от
27.10.2020г. до 04.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2022г. до окончателното плащане на
задължението, на основание чл. 31 ал.2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 7100,00, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Г.П. ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Варна държавна
такса по иска за делба в размер на 5465,50 лв. и държавна такса върху отхвърлената
част от претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС
в размер на 156,80 лв.
, на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.С.П. ЕГН: **********, с адрес: *** и П.П.П. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Варна държавна такса по иска
за делба в размер на 2250,50
лв. и държавна такса върху уважената част от претенцията по чл.31
ал.2 от ЗС в размер на 127,20 лв. , на основание чл.
355, пр. І от ГПК вр. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.С.П. ЕГН: **********, с адрес: *** и П.П.П. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Н.Г.П. ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 223,94 лв. , представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски , съразмерно на уважената част от предявените претенции, на основание чл. 355 вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.С.П. ЕГН: **********, с адрес: *** и П.П.П. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Б.Ф.Ф. *** сумата от 452,37 лв., за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца Н.Г.П. ЕГН: **********, с адрес: *** в настоящото производство, на основание чл.38 от ЗА вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г.П. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.П. ЕГН: **********,
с адрес: *** и П.П.П. ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 1176,00 лв. , представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от предявените
претенции, на основание чл. 355 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис
от настоящото решение на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: