№ 3
гр. Луковит , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осемнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ С. ВЪЛЧЕВ
Секретар:Веселка К. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ С. ВЪЛЧЕВ Административно
наказателно дело № 20204320200254 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод внесено постановлението на Районна прокуратура гр.
Луковит, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия П. Л. М. за извършено от него престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК, а именно: за това, че на 13.06.2020 г. около 00.40 часа в гр.Луковит,
Ловешка област, по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, управлявал МПС - лек автомобил марка
„Фиат Пунто” с немски рег. № **********, собственост на Ц. К. М., без да притежава
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за друго такова деяние, с НП № **** г. на Началника на РУ гр.
Луковит, влязло в сила на 23.04.2020 г.
В с. з. Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Луковит, редовно
призовани, не изпращат представител.
Обвиняемият П. Л. М., редовно призован, не се явява.
Защитникът на обвиняемия – адв. Р. М. от АК гр. Ловеч, редовно призован се явява в
с.з., излагайки становище, че като защитник на обвиняемия по никакъв начин не оспорва
изложената фактическа обстановка от представителя на прокуратурата. Твърди, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК и моли съда обвиняемият М. да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба“ в
минимален размер, доколкото няма данни той да е трудово ангажиран, да притежава
имущество, като по този начин ще бъдат постигнати целите на закона, определени в чл. 36
НК.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено следното от фактическа
страна:
1
Обвиняемият П. Л. М. с ЕГН ********** е роден на 18.09.1986 г. в гр.Червен бряг,
област Плевен, български гражданин, със завършено основно образование и в момента не
работи.
С Решение № 77 от 26.03.2014 г. по АНД № 64/ 2014 г. на Pайонен съд гр. Луковит, в
сила от 10.04.2014 г., М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК и е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
От приложената справка за нарушител/водач /л. 18, ДП/ е видно, че М. не притежава
СУ МПС. Същият е наказван по административен ред с НП № **** г. на Началника на РУ
гр. Луковит, влязло в законна сила на 23.04.2020 г., за извършено нарушение по чл. 150 от
ЗДвП.
На 13.06.2020 г. в гр.Луковит, област Ловеч, около 00.30 часа, обвиняемият М.
управлявайки лек автомобил „Фиат Пунто” с немски рег. № **********, потеглил от кв.
„Изток“ в посока центъра на града. Като пътник в автомобила се возел свидетелят Н. М.
Н.ов. На кръстовище оформено от ул. „Възраждане“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“
забелязал служебния полицейски автомобил на РУ гр. Луковит, при което бързо променил
посоката си на движение и увеличил силно скоростта. Това накарало дежурния полицейски
екип съставен от свидетелите Г. В. Й. и П. Д. Г. веднага да тръгнат след него с полицейския
автомобил, пускайки звуков и светлинен сигнал. Въпреки това обвиняемият М. увеличил
скоростта на движение на управлявания от него автомобил, опитвайки се да осуети
проверката. В края на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ автомобилът на обвиняемия спукал
гума и спрял движението си. Полицейските служители приближили автомобила управляван
от М. и започнали проверка, в хода на която поискали документи обвиняемия, но той
представил само лична карта. Полицейските служители извършили справка в
информационната система на КАТ и установили, че водачът П. Л. М. не притежава СУМПС
и е наказван по административен ред. По представени документи за автомобила
полицейските служители проверили и регистрацията му, сверявайки номера на рамата, за да
проверят дали този автомобила се издирва.
За констатираното нарушение свидетелят Г. В. Й. съставил на П. Л. М. АУАН №
****** г. /л.3, ДП/, като му вменил нарушение по чл. 150 ЗДвП, който акт М. подписал без
възражения.
По случая от 13.06.2020 г., на основание чл. 212, ал. 2 и чл. 356, ал. 3 от НПК
започнало бързо производство № 134/ 2020 г. по описа на РУ МВР гр. Луковит за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. В хода на разследването П. Л. М. бил
привлечен като обвиняем, а в последвалия разпит, в присъствието на защитник, се
възползвал от правото си да не дава обяснения.
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от съда на основание на чл.
378, ал. 2 НПК, а именно: от гласните доказателствени средства: показанията на
свидетелите Г. В. Й., П. Д. Г. и Н. М. Н.ов; от писмените доказателства: справка за
съдимост, наказателно постановление № **** г., АУАН № ****** г., справка за водач/
нарушител, както и от останалите писмени доказателства по делото.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
2
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемия, поради което и
съдът намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира за установено следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия, респ.
обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че
обвиняемият П. Л. М. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление“ на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Луковит, в района на
кръстовище оформено от ул. „Възраждане“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и движейки се
след това по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, представлява „управление” на МПС по
смисъла на закона. На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил
„Фиат Пунто” с немски рег. № **********, който обвиняемият е управлявал е „моторно
превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по
пътищата, доколкото е снабден с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
И на последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице. Няма спор, че
считано от 23.04.2020 г., с Наказателно постановление № **** г. на Началника на РУ МВР
гр. Луковит /влязло в законна сила на 23.04.2020 г./, по малко от два месеца преди
процесното деяние, П. Л. М. е бил санкциониран за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, вр. с чл. 150 ЗДвП. Към инкриминираната дата – 13.06.2020 г. все още не е бил
изтекъл едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без
съответното свидетелство, но същият е управлявал автомобил, поради което и деятелността
му изпълва всички признаци на състава по чл. 343в, ал. 2 НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият П. Л. М. е съзнавал обществен
опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
обвиняемия, че не бива да управлява МПС, тъй като е неправоспособен, както и че
с Наказателно постановление № **** г. на Началника на РУ МВР гр. Луковит, влязло в
законна сила на 23.04.2020 г., е наказан за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление /НП му е връчено лично на 15.04.2020 г./ и не е
изминал едногодишен срок от наказването му, както и че с действията си привежда в
движение автомобила и го предвижва в пространството - като от волева страна обвиняемият
е искал да управлява МПС-то и то именно в едногодишния срок от наказването
му за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.
За престъплението, в което обвиняемият следва да бъде признат за виновен, законът
3
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до три години и „глоба“ от
петстотин до хиляда и двеста лева. В същото време по отношение на обвиняемия М. са
налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, а именно: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години; с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди; към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; престъплението не е
извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт;
обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не
са налице множество престъпления.
Действително с Решение № 77 от 26.03.2014 г. по АНД № 64/ 2014 г. на Pайонен съд
гр. Луковит, в сила от 10.04.2014 г., обвиняемият П. Л. М. е бил освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, като му било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложената по досъдебното производство справки от ТД НАП, офис Плевен, се
установява, че задължението по издаденият изпълнителен лист № 64 от 10.04.2014 г. в полза
на Районен съд гр. Луковит, срещу П. Л. М., е присъединено на 05.02.2015 г. към
изпълнително дело № 15070004034/ 2007 г. образувано срещу М.. На 23.07.2019 г. с цел
събиране на задълженията по ИД е наложена обезпечителна мярка – запор на банкови
сметки в ТБ „Юробанк България“, като в резултата на предприетите действия няма
постъпили суми.
Образуването на изпълнително производство /в случая присъединяване на вземането
на Районен съд гр. Луковит по издаденият изпълнителен лист № 64 от 10.04.2014 г. към
вече образувано изп. производство срещу М./ по своята същност е действие, което прекъсва
давността, т. е. от осъществяването му започва да тече нов 2-годишен срок. Ако в този срок
не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо
по принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. В процесуален аспект, за да
преценят дали възможността за изпълнение на наказанието глоба е погасена поради изтекла
давност, следва да съберат доказателства за развитието на изпълнителното производство –
дали не е приключило и кога е осъществено действие по изпълнението. По делото са
събрани доказателства, че вземането по издадения в полза на РС гр.Луковит изпълнителен
лист е присъединен на 05.02.2015 г. към изпълнителното дело, след което не са били
предприети никакви изпълнителни действия в 2-годишен срок, след което чак на 23.07.2019
г. с цел събиране на задълженията по изпълнителното дело е наложена обезпечителна мярка
– запор на банкови сметки в ТБ „Юробанк България“.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 28 февруари 2018 г. на ОСНК на ВКС,
правото на повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК
е признато в т. 4 от ППВС № 7/ 85 г., като се приема, че възниква след изтичане на една
година от изпълнение на наложеното административно наказание. Съображенията са в
смисъл, че лицата, по отношение на които вече е приложен чл. 78а от НК, са неосъждани и
не следва да бъдат поставяни в по-тежко положение от осъдените на глоба по НК, за които
след изтичане на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК настъпва реабилитация и възможност за
повторно освобождаване от наказателна отговорност по този ред. В постановлението не е
разгледана хипотезата на неизпълнено административно наказание глоба, наложено на
основание чл. 78а от НК поради изтекла давност, но няма пречка при допълнителното
тълкуване да се приложи същият подход. Поначало освобождаването от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е институт, в чийто обхват попадат
случаите с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с тези,
4
при които глобата е наложена като наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК.
Изхождайки от тази принципна позиция, съдът е длъжен да съблюдава лицата, неизплатили
глоба, наложена им като административно наказание, да не бъдат поставяни в по-
неблагоприятно положение от лицата, неизплатили глоба, наложена им като углавно
наказание, включително и при преценка на предпоставките за повторно освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. След като осъдените, чието наказание
глоба не е изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да
бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В случая се установи погасяване на вземането поради изтекла обикновена 2-годишна
давност и реабилитацията по отношение на М. е допустима и при неизпълнено от негова
страна наказание глоба наложено по реда на чл. 78 а от НК с Решение № 77 от 26.03.2014 г.
по АНД № 64/ 2014 г. по описа на PC гр. Луковит, в сила от 10.04.2014 г. За събирането на
глобата е образувано изпълнително производство, но е изтекъл давностния срок по чл. 82,
ал. 1, т. 5 от НК и срока по чл. 88а, ал. 1 от НК, при което реабилитацията е настъпила на
05.02.2018 г. /една година след изтичане на 2-годишната давност за изпълнение на
административното наказание „глоба“/, поради което и към инкриминираната дата
13.06.2020 г. обвиняемият М. е бил реабилитиран и спрямо него е допустимо повторното
приложение на института на чл. 78а НК.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева. При определяне на конкретния размер на наказанието съдът
отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на
обвиняемия следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни
за извършени противообществени прояви, но съдът счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на П. Л. М., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а от НК. На следващо място
обв. М. е с нисък социален статус, предвид събраните по делото характеристични данни, а
отделно от това е оказал и съдействие на разследващите органи. Тези съждения мотивират
съда да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена
опасност, а и същият е осъзнал стореното и искрено се разкайва за него. Всичко това води до
извода, че в случая са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства се явяват многобройните нарушения по ЗДвП.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото и социално положение на
обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – „глоба” в размер на 1500 лева – като
така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в
закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на
законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По делото не са направени разноски, както и няма приложени веществени
доказателства, които да налагат произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия П. Л. М., роден на 18.09.1986 г. в гр. Червен бряг, област
5
Плевен, живущ в гр. Луковит, област Ловеч, ул. „С. д.“ № **, българско гражданство, с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в
това, че на 13.06.2020 г. около 00.40 часа в гр.Луковит, Ловешка област, по ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“, управлявал МПС - лек автомобил марка „Фиат Пунто” с немски рег. №
**********, собственост на Ц. К. М., без да притежава свидетелство за управление на МПС,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние, с НП
№ **** г. на Началника на РУ гр. Луковит, влязло в законна сила на 23.04.2020 г., което е
престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, ГО
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
„ГЛОБА“ от 1500 /хиляда и петстотин/ лева в полза на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
Ловешкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
6