Р Е Ш Е Н И Е
№ 260625 22.12.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На втори декември
година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4130 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Н.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Д.И., ЕГН: **********
против НП № 22-0000239/21.08.2020г., издадено от и.д. директор на РД „АА“, гр. Бургас,
с което на основание чл. 93г, ал. 2, пр.
2 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000 /три хиляди
лева/ лв., за нарушение на чл. 38, ал. 1, т, 2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г.
на МТ.
С жалбата се изразява недоволство от
горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, за
жалбоподателя, се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Моли НП
да бъде отменено. Прави искане за разноски.
За ответната страна – РД „АА“, гр. Бургас,
редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия
съд. Представят преписката по случая. Не изразяват становище. Не ангажират
доказателства. Не правят искане за
разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на РД „АА”
– Бургас, в периода от 01.09.2019 г. до 20.06.2020 г., приключила на дата
12.08.2020 г., около 10:10 ч. на фирма „Н” ООД, притежаваща лиценз № 6213 за
извършване на международен превоз на товари, проверяващите установили, че
транспортното предприятие не е осигурило записването на данните от
картите за дигитален тахограф на водачите С. Н. с
ЕГН: ********** и П. П. с ЕГН:**********, видно от файловите записи, представени от
превозвача, на определения в чл. 38, ал.1, т.1, от Наредба №Н-3 от 07.04.2009
г. на МТ период, а именно най-малко един път на 28 дни.
Актосъставителят квалифицирал гореописаното
като нарушение на чл. 38, ал. 1, т, 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал, без да
направи възражения.
АНО извършил проверка по преписката, но
преценил, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и
въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което на
основание чл. 93г, ал. 2, пр. 2 от Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в
размер на 3000 /три хиляди лева/ лв., за нарушение на чл. 38, ал. 1, т, 2 от Наредба
№ Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, както и издадения акт за установяване на административно
нарушение, са издадени в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба,
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, следва да бъдат наложени
отделни наказания за всяко едно от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от
Наредбата, „Превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка,
извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с
изключение на подробните данни за скоростта:
1. най-малко един път на 90 дни - за данните
от паметта на дигиталния тахограф;
2. най-малко един път на 28 дни - за данните
от картата на водача.”
Анализът на нормата сочи, че вмененото
нарушение се свързва с индивидуализиране на нарушение при всеки отделен случай,
т.е. недопустимо е при констатиране на две отделни нарушения, при два отделни
водачи, на дружеството да бъде наложено едно общо наказание. Както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление
са визирани две самостоятелни деяния и двете осъществени с виновно бездействие
- неизвличане на информация записана в картите, но при двама отделни водачи.
Същевременно, било наложено едно общо административно наказание, което е
недопустимо и е в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН. По този начин, административно наказващият
орган е нарушил основен принцип на административно наказателния процес – за
законоустановеност на административните наказания и недопустимостта на тяхното
кумулиране, следващо от императива на посочената норма. Затова съдът намира, че
в случая е налице отделно нарушение за всеки един от водачите, посочени в
наказателното постановление, извършени повече от веднъж през определи периоди
от време. Действително, в административнонаказателното производство се прилагат
и правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени случаи,
изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН, а не във всички такива, още
повече, когато има предвиден специален текст, в случая чл. 18 от ЗАНН и тъй като ЗАНН не познава
института на продължаваното нарушение/престъпление, доколкото последното
предвижда извършването на няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно
един или различни състави на едно и също престъпление, да са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината. Всяко нарушение в случая, макар и идентично като начин на
осъществяване, е следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна, при
спазване изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и съответно за всяко от
нарушенията, да бъде наложено отделно наказание. В случая съдът намира, че не
се касае и за едно „продължено” административно нарушение, за което се следва
едно наказание, каквото явно е становището на наказващия орган. В действащата
нормативна уредба, няма легална дефиниция на понятието „продължено нарушение”.
Съдебната практика и доктрина по наказателните дела, която може да бъде
възприета и при административно наказателните е на становището, че продължено
престъпление е това престъпление, при което е налице трайно, продължаващо и
непрекъснато за определен период от време осъществяване на неговия състав.
Нарушението в случая на Наредбата, се състои в бездействие, изразяващо се в
неизпълнение на задължението от страна на превозвача да извлича данните от
картата на водача и то най-малко веднъж на 28 дни. При наличието на определен
срок, в който следва да бъде изпълнено задължението, началният момент, от който
бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено
нарушение е денят, следващ изтичането на регламентирания срок за изпълнение на
задължението т.е. предходния 28 дневен период.
Съдът намира, че в случая жалбоподателят е
осъществил повече от едно нарушение, тъй като е бил длъжен за всеки един от
водачите, да извлича данните от картите им най-малко веднъж на 28 дни, т.е. налице
са няколко отделни деяния, които осъществяват признаците на вмененото на
жалбоподателя нарушение, за които е наложено само едно административно
наказание. Горното представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото за всеки един от водачите за периода в наказателното постановление,
жалбоподателят е осъществил нарушението, което му е вменено и е следвало да
бъде санкциониран отделно за всяко едно от нарушенията, с отделно наказание.
Като не е сторил това, наказващият орган е допуснал процесуално нарушение,
обуславящо незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Само за пълнота, настоящият състав намира за
нужно да отбележи следното: Съдът счита, че чрез посочения период не е
индивидуализирана в достатъчна степен датата на извършване на нарушенията. В
настоящия случай липсва информация, която би помогнала за конкретизацията на
датата на нарушението. Изискана е такава само за определен период от време 01.09.2019
г. до 20.06.2020 г. и в нарушение на
чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, актосъставителят като дата на извършване на
нарушението посочва периода на проверката, а в последствие
административнонаказващият орган, преди да издаде атакуваното наказателно
постановление, не се възползва от дадената му в ЗАНН възможност - чл. 52, ал. 4
за извършване на допълнително разследване, за да бъдат установени точните дати
на деянията и в нарушение на чл. 57, ал. 1 пр.2 издава процесното
постановление. Това е съществено процесулано нарушение и е самостоятелсно
основание за отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане
на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, поради което, в полза на
жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение,
което Съдът определи в размер на 300 /триста/ лева, според приложената по
делото справка – декларация за правна помощ, които следва да бъдат заплатени на
жалбоподателя от РД „АА“, гр. Бургас.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 22-0000239/21.08.2020г.,
издадено от и.д. директор на РД „АА“, гр. Бургас против „Н.“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. “Цар Иван Асен” II №13,
представлявано от И.Д.И., с което на основание чл. 93г, ал. 2, пр. 2 от Закона
за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция”, в размер на 3000 /три хиляди лева/ лв., за нарушение на чл.
38, ал. 1, т, 2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
ОСЪЖДА РД „АА“, гр. Бургас да заплати на „Н.“ ООД,
ЕИК: ***, сумата от 300 /триста/ лева, за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.