РЕШЕНИЕ
№ 53 / 25.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на 25.04.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Д. ВАСИЛЕВ
при секретаря
Петя Симеонова., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 437/2017г. по
описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Производството по
делото е образувано по искова молба от Р.С.Л., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.
П. от ВАК, против И.И.И. *** , и С.И. *** с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 64 ЗС.
Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца, са : В исковата
молба се излага, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: жилище на
2-ри етаж от сграда, находяща се в УПИ ***, кв. **по плана на гр. Суворово, ул. “**” №**. Твърди се, че правото на собственост върху жилището е придобито чрез
прекратяване на СИО поради развод и по силата на Решение по гр.д. №470/1996 г.
по описа на РС – Девня, влязло в сила на 26.**.1997г. Излага се че ответника И.И.И.
е собственик на жилището на първи етаж на жилищната сграда, а двамата
ответници - И.И.И. и С.И.И.
са собственици на УПИ ***, кв. **по плана на гр.
Суворово. Твърди се, че ищцата няма достъп до нейното собствено жилище, т.к.
ответниците, собственици на поземления имот, в който е построена сградата, не й
разрешават да преминава през имота и заключват входната врата откъм улицата към
дворното място. Излага се също, че ищцата като собственик на жилище в сградата
има право на достъп до външните стени на сградата като обща собственост и достъп
до жилището си през дворното място, в което е сградата. Моли се, съдът да осъди
ответниците да преустановят неоснователните си действия, засягащи пълноценното
упражняване правото на собственост на ищцата по отношение на собственото й
жилище, представляващо жилище на втори етаж от двуетажна жилищна сграда,
разположена в гр. Суворово, ул. “**” №**, в УПИ ***, кв. **по плана на гр.
Суворово, като бъдат задължени ответниците да се въздържат занапред от
осъществяването на такива действия, изразяващи се в заключване на входната
врата на двора и да осигурят ключ от входната врата, ограничаваща достъпа до
постройката, както и да бъде определена прилежащата площ към съществуващата
жилищна сграда за ползване от ищцата на осн. чл. 64 ЗС.
Обстоятелствата,
от които произтичат възраженията на ответната страна са : Отрича се, че
входната врата на дворното място да се заключва от ответниците, както и че те
не дават ключ от входната врата на дворното място на ищцата. Твърди се, че на
вратата никога не е било поставено резе/патрон, бравата се заключва със
стандартен ключ №5, какъвто е бил предоставен на ищцата от първия ответник по
време на делото за съдебна делба, приключило през 1997 г. Излага се, че ответниците
никога не са заключвали входната врата на двора. Твърди се, че ищцата не е
ползвала жилището на 2-я етаж през последните 15 г. Твърди се, че същата е
посещавала без възпрепятстване поземления имот, като е влизала в двора в
присъствието на брокери от агенции за недвижими имоти, на които тя е предлагала
за продан жилището на 2-я етаж от имота. Наведени са обстойни твърдения, че
ответниците по никакъв начин не са ограничили достъпа на ищцата през входната
врата на двора. Твърди се, че в полза на ищцата не е било учредено право на
строеж в чужд имот, тъй като строителството на жилищната сграда е било
извършено от първия ответник като
собственик на поземления имот, като в съдебно производство по делба на сградата
между първия ответник и ищцата, приключило през 1997г., не е била извършена
делба на правото на строеж, тъй като то нито е принадлежало общо на двамата
съпрузи, нито е било учредено в полза на който и да е от тях. Излага се, че по
отношение жилището, собственост на ищцата, не е налице суперфициарна собственост
по смисъла на чл. 63 ЗС и същата има право само да преминава през имота, за да
достигне до жилището си, без да й се определя каквато и да е прилежаща
площ за ползване. Счита, че за да може,
да бъде определена за ползване такава прилежаща площ за ползване на отделен
обект от сграда, следва да е налице реална, а не хипотетична възможност за
използване на този имот, каквато за казуса счита, че е налице, тъй като от
момента на влизане на съдебното решение за делба в сила ищцата не е извършила
необходимите СМР – да изгради външно стълбище, което да достига до нова
стълбищна площадка, изградена от ищцата и свързана с терасата й, от която да се
влиза в коридора на жилището. Изтъква, че тъй като невъзможността на ищцата да
ползва жилището на втори етаж от жилищната сграда е вследствие от нейно трайно
бездействие и не е в причинна връзка с поведението на ответниците, то и двата
иска срещу тях се явяват неоснователни. Излага се, че правото на иск по чл.64 и
чл.109 ЗС е погасено по давност, тъй като ищцата повече от 20 години от датата
на влизане в сила съдебното решение за делба през 1997г. не е извършила нито
едно от необходимите строителни мероприятия, за да може да ползва жилището си
на 2 –ри етаж от сградата.
И двете страни
представят писмени доказателства, както и гласни такива. Изслушани са общо 3
експертни заключения.
Няма спор между
страните относно следните факти и обстоятелства, които се установяват и от
представените по делото писмени доказателства: 1. ответниците И.И.И. и С.И.И. са собственици
на УПИ ***, кв. **по плана на гр.
Суворово; 2. съгласно влязло в сила на 26.**.1997г решение по гр. д.
№470/1996г. на РС Девня в дял на И.И.И.
е поставен първи жилищен етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ ***, кв. **по плана на гр. Суворово;, а ищцата Р.С.Л. е придобила в
собственост втори етаж от същата сграда, както и цялото таванско помещение, с
правото да извърши преустройство в стълбищната клетка на първи етаж и с външно
стълбище съгласно изготвения по делото архитектурен проект;
Съдът намира така
предявените искове за допустими. Собственикът на етаж от постройка в чуждо
дворно място може да претендира достъп до нея, ако не му е осигурен такъв, като
съдът приема, че тази защита се дава без оглед на начина по който е възникнало
правото на собственост върху постройката – за казуса чрез съдебна делба.
Единственото ограничаващо изискване е липсата на реално съществуваща постройка.
Това право е противопоставимо на всеки, в това число и на собствениците на
поземления имот, различни от собственика на постройката. Няма пречка защитата
на правото на собственост, в зависимост от начина, по който се смущава
упражняването му да се реализира чрез предявяване на осъдителен петиторен иск–
за казуса чрез негаторен иск.
По отношение
възраженията на ответната страна, че за жилището на втори етаж от постройката в
имота, собствено на ищцата, не е налице суперфициарна собственост, съдът
приема, че правото на строеж възниква и без изрично волеизявление за това. Достатъчно
е да имаме придобиване на вещно право на
собственост, изключващо постройката от притежанието на земята, върху която е
изградена, а това е възможно въз основа на съществуващо право на строеж,
следващо сградата от този момент – в този смисъл решение №153 от
07.04.2010г. по гр. д. №847/2009г. на II гр. отд.
Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС – напр. Решение № 152 от 30.09.2015 г. по гр. д. №
1318 / 2015 г. на I гр. отд., нормата на чл.64 ЗС намира приложение винаги когато на терена
съществуват постройки, т.е правото на строеж е било упражнено независимо от
кого и собствеността върху постройките или част от тях, принадлежи на лице,
различно от собственика на земята. Без правно значение относно вещноправните последици е кой и с чии
средства е осъществил строителството. Собственикът на постройката придобива, ако
не е уговорено друго и правото на ползване на земята съобразно предназначението
на постройката, т.е ползване на такава част от мястото, върху
което е построена сградата, която осигурява нормален достъп до последната и за
поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на
обикновени домакински нужди / простиране на пране, тупане на черги и др. / –
така Решение № 33 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6221/2014 г. на ВКС. Това право по чл.64 ЗС ще съществува, докато съществува и
постройката и в този смисъл направеното възражение за погасяване по давност в
отговора на исковата молба е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗС
вещните права не се погасяват по давност, поради което и правото на иск по чл.
109 ЗС също не може да бъде погасено по давност.
Съгласно трайната съдебната практика на ВКС ЗУТ създава реда, по който да се определят прилежащите площи към
съществуващите сгради - чл.22, ал.7 ЗУТ препраща за определянето на размера на
прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 за правила
и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони,
която наредба се прилага при определяне на площите, за които правото на
ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна
собственост на земята и постройките върху нея така решение № 538/9.07.2010 г. по гр.д. № 519/2009 г., IV гр. отд., допуснато
до касацинно обжалване по въпроса дали Наредба № 7 има универсален характер
и дали е приложима и по отношение на процедурите по чл. 64 ЗС, или е приложима
само за новопостроени сгради. Площта
от дворното място, която собственик на постройката, но несобственик на дворното
място, може да ползва съгласно чл. 64 ЗС следва да се определи от съда след изслушване
на експертно заключение, което да определи каква част от терена е необходим за
достъп до самостоятелния обект в жилищната сграда. Тази част от терена следва
да бъде индивидуализирана по площ и местонахождение чрез скица на вещо лице.
Съдът намира, че следва да се възприеме втори
вариант от повторната експертиза, изготвена от вещите лица Р. П. и Т. О. и депозирана
в съда на 31.01.2018г., доколкото при изготвянето на същата вещите лица са
посочили прилежащата площ в размер на 163 кв. м. за обслужването на 2 –ри
жилищен етаж на сградата съобразно
правилото на приложение №1 към чл. 21 от Наредба №7/2003г. за отстояние на 3 м.
от всички ограждащи стени на сградата и са се съобразили със съществуващото фактическо
положение в имота. Според съдебната практика смисълът на понятието прилежаща площ към сградите по чл. 22, ал. 7
от ЗУТ и изричното посочване на закона, че тези правила се прилагат и за
съществуващи сгради, води до извод за приложимост на нормите на Наредба №
7/2003г., с които вещите лица по третата СТЕ не са се съобразили, както и за
неприложимост на опитни правила от практиката, с които са се съобразили вещите
лица при изготвяне на първата по делото СТЕ. Всякакви бъдещи промени относно
изграждане на външно стълбище в имота не следва да се вземат предвид в
настоящето производство, тъй като правото на собственост върху постройка в чужд
имот е защитимо с иск по чл. 64 ЗС и/или иск по чл. 109 ЗС във всеки един
момент и при съществуващите към датата на устните състезания фактически
обстоятелства, вкл. относно съществуващото към тази дата застрояване в имота.
Евентуално изменение на обстоятелствата относно бъдещо строителство на външно
бетонно или желязно стълбище за достъп до втория етаж на постройката в имота са
без значение за съществуващия настоящ спор, те не могат да бъдат аргумент и да
препятстват приложението на закона според фактическото състояние в момента с
оглед бъдещи събития. При осъществяване на бъдещо строителство винаги стои
възможността за определяне на съответна нова прилежаща площ по реда на чл.64 ЗС
По повод възраженията на ответната страна, че невъзможността на ищцата да ползва жилището на
втори етаж от жилищната сграда, е вследствие от нейно трайно бездействие и не е
в причинна връзка с поведението на ответниците, дори и да се приеме с оглед съдържанието на решение по гр. д. №470/1996г. на
РС Девня, че е била постигната уговорка между страните за осъществяване достъпа
до втори жилищен етаж на постройката именно чрез изграждане на външно стълбище,
то правото на иск по чл. 64 ЗС не може да бъде дерогирано чрез подобно съглашение
между страните. Това съглашение би било нищожно в тази му част поради
противоречието му със закона – чл. 64 ЗС, тъй като ползването на земята извън
сградата за нуждите на нормалното й обслужване до необходимия минимум по
смисъла на чл. 64 ЗС е неотделима част от правото на строеж и има акцесорен
характер спрямо него.
Предвид изложеното иска по чл. 64 ЗС се явява основателен
и съдът следва да го уважи, съобразно предложения вариант втори на допълнителна СТЕ на вещо лице Р. П. и вещо
лице Т. О.,на л. 170 от делото, който приподписан от съда, става неразделна
част от съдебното решение.
Твърдяното в исковата молба нарушение,
изразяващо се в препятстване на собственика на постройка в имота от лице, което
живее в имота, да достигне до своя имот и да влезе в него през предназначено за
целта място за достъп – врата на ограда на дворното място следва да бъде
отстранено чрез негаторния осъдителен иск по чл. 109 от ЗС, чрез който
собственикът може да получи адекватната защита – да се забрани на ответниците
да извършват действията, чрез които пречи на ищцата да осъществява достъпа до
своя имот -втори жилищен етаж, като не я
допускат да влезе в имота през дворната врата, както и да реализира тя
безпрепятствено и необезпокоявано правомощието ползване на собственото й жилище
на втория етаж чрез предоставяне на ключове от вратата, през която се минава от
улицата през двора за достигане на входната врата на сградата. Съдът обаче намира
така предявения иск с основание чл. 109 ЗС за неснователен, доколкото не се
установиха твърдяните действия, с които ответниците по иска пречат на ищцата да
упражнява своето право на собственост по отношение на собственото й жилище, находящо
се на втори етаж от жилищната постройка,
изградена в УПИ ***в квартал **по плана на гр. Суворово, изразяващи се в забрана на ищцата да преминава през дворното
място и заключване на входната врата на дворното място, в което се намира
постройката. В своите показания пред съда свидетелите на ответната страна С.М.Е.
и М.М.С., без родство и дела със страните, изложиха, че същите са съседи, често
посещават ответниците, входната врата на дворното място не се заключва,
инкасаторите имат свободен достъп до сградата, ищцата не е живяла в процесния
имот след раздялата между съпрузите. В тази им част показанията на свидетелите се
кредитират от съда предвид липсата на заинтересованост на същите от изхода на
делото, като се отчита и липсата на други доказателства, събрани по делото,
които да ги опровергаят. Свидетелят на ищцата И.А.Ч. явства за конкретен
случай, при който ищцата не е била допусната от ответника И.И.И. в дворното
място при посещение с брокер на агенция за недвижими имоти и се е наложило да
търси помощ и съдействие от органите на МВР, но същия не е присъствал на инцидента,
няма преки и непосредствени впечатления от него, а само пресъздава твърдения на
ищцата, не са представени и други доказателства за това – напр. протокол или
друг документ, съставен от полицията, поради което показанията му не се
кредитират от съда в тази им част. В останалата му част показанията на същия се
отнасят до споделено му от ищцата относно невъзможност да ползва собствения си
имот и възпрепятстване възможността да полага грижи за поддържането му, както и
за неуредени “ чисто технически “ отношения по подялбата между страните, като
предвид липса на по- голяма конкретика съда не приема, че същите се отнасят за действията,
съставляващи предмет на иска по чл. 109 ЗС.
По делото не бяха представени други
доказателства – напр. документи за иниицирана процедура по чл. 192, ал. 2 ЗУТ,
нито за отправени покани от ищцата да й бъде предоставен ключ от входната врата
на дворното място. Действително с оглед
обичайното в практиката врата се поставя за препятстване достъп на лица до
имота, като с оглед приетото в обществото относно добросъвестност ключ от тази
врата следва да имат както собствениците на дворното място, така и
собствениците на постройката в него. При положение обаче, че вратата на
дворното място не се заключва и външни лица – инкасатори, свидетелите на
ответната страна по делото, са влизали свободно в дворното място, а и липсват
докзателства по делото някога на ищцата по делото да е била отказана
възможността да преминава презз дворното място и през входната му врата, то съдът
намира за недоказани твърденията на ищцата за проявено фактическо
противопоставяне на влизане на ищцата в дворното място и заключване на входната
пътна врата откъм улицата към дворното място, поради което иска с основание чл.
109 ЗС следва да бъде отхвърлен.
В тази
връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетелите на ответната страна
съвпадат с костатациите на вещите лица Т. О. и Р. П. по първата изслушана от
съда СТЕ относно извършени действия по ограничаване достъпа до собствения на
ищцата втори жилищен етаж на постройката в имота чрез преграждане на вътрешното
стълбище в постройката посредством поставяне на метални платна и укрепени пръти
от профилна стомана, забити в зидовете. Същите тези действия обаче не са
включени в петитума на иска по чл. 109 ЗС и не са били навеждани от ищцата с исковата
молба – “ заключване на входната врата на двора, да предостави ключ от входната
врата, ограничаваща достъпа до постройката “ , “ ищцата няма достъп до
собственото си жилище, тъй като ответникът, който е собственик на поземления
имот, в който е построена сградата, не й разрешава да преминава през имота и
заключва входната пътна врата откъм улицата към дворното място “ / цитатите са
от искова молба с вх. №2685 от 17.05.2017г. / и
“ тези неоснователни действия се изразяват в това, че не разрешава на
ищцата да преминава през дворното място и заключва входната пътна врата откъм
улицата към дворното място “ /цитата е
от уточняваща молба с вх. №3006/02.06.2018г /, предвид което същите не са
предмет на спора.
Предвид изхода на спора ответната страна дължи
заплащане сторените от ищцета разноски в размер на 524 лв, съразмерно с
уважената част от исковете.
Възражението за намаляне размера на
адвокатското възнаграждение на ответната страна съда намира за частично основателно.
По делото са предявени общо 2 иска, като по всеки един от тях с оглед
невисоката правна и фактическа сложност на делото, следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер от 360 лв за иска с основание чл. 64 ЗС и
620,88 лв за иска с основание чл.109 ЗС за всяка една от ответните страни.Неоснователно
е искането за присъждане на пътни разходи, тъй като това не е съдебно деловоден
разход, а се прави по преценка на страната, която сама избира, дали да изпрати
проц. представител, вида на транспорта и неговата цена. Пътните разходи за
придвижване на адвокат до сградата на съда и обратно не са разноски по
производството по смисъла на чл. 78 ГПК, а и когато същия е надлежно упълномощен,
разходите му във връзка с поръчката следва да се считат включени в уговореното
възнаграждение. По същата причина е неоснователно искането за заплащане на
такси за пощенски и банкови услуги и такси за копия на документи по делото -
същите не представляват същински съдебни разноски и не подежат на заплащане от
ищеца, доколкото тези услуги не са задължителни за производството и за защитата
на ответната страна.
С оглед изложеното и съобразно изхода на спора
ищцата следва да заплати на ответниците сумата от 1641,76 лв съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОПРЕДЕЛЯ по иска на Р.С.Л., ЕГН **********, с
основание чл. 64 ЗС, прилежаща площ от 163
/ сто шестдесет и три/ кв. м. от УПИ ***/ ***в квартал **/ ***/ по плана на гр.
Суворово, цялото с площ от 690 кв. м., която може се ползва от несобствениците
на земята, но собственици на
самостоятелни обекти, изградени в жилищната сграда в имота, така както
това е означено чрез защтриховане на скица № 2 към съдебно- техническа експертиза на вещо лице Р.П. и вещо лице Т.О. на л. 170 от
делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.Л., ЕГН **********, против И.И.И., ЕГН **********
и С.И.И., ЕГН **********, иск с правно основания чл. 109 ЗС, да бъдат осъдени ответниците
да преустановят неоснователните действия, с които пречат на Р.С.Л. да
осъществява в пълен обем правото си на собственост на жилище на втори етаж от
построената в УПИ ***/ *** в квартал **/ ***/ по плана на гр. Суворово жилищна сграда, състоящо се от дневна, кухня,
санитарен възел, коридор, стълбищна клетка, две спални, два балкона, изразяващи
се в забрана за ищцата да преминава през дворното място и заключване на
входната пътна врата откъм улицата към дворното място
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ НА Р.С.Л., ЕГН **********, сумата в размер на 524 лева / петстотин
двадесет и четири лева /, представляваща сторени разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.С.Л., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА И.И.И.,
ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН **********, сумата в размер на 1641,76 лева /
хиляда шестотин четиридесет и един лева и 76 стотинки/, представляваща сторени разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: