Р Е Ш Е Н И Е
№
01.07.2014г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Р.К. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№1523/2014г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание
чл.242, вр.чл.128 и ч.224, ал.1 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от И.М.П., чрез адв. И. Н.,***, с която се
твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на
сключен трудов договор № 9/15.12.2010, на длъжност ”технически секретар”.
Твърди се, че същият е прекратен на основание чл.325, ал.1 от КТ, считано от
дата 01.11.2013г. Твърди се, размерът на трудовото възнаграждение е бил 400лв,
като същото не е изплатено за м. 09. и м.10.2013г. Твърди се също, че ищцата не
е ползвала платен годишен отпуск за 2011, 2012 и 2013г.- общо 57 работни дни.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата
от 800лв, съставляваща дължимото му трудово възнаграждение за м.09 и м.10.2013г., и сумата от 991,30лв., съставляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарните 2011, 2012 и
2013г.- общо 57 работни дни. Претендира се и законна лихва върху главниците,
считано от датата на ИМ, както и направените по делото разноски.
В с.з.,
ищецът уточнява претенцията си за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, както следва: за календарната 2011г- 20 работни дни, за
2012г- 20 работни дни и за 2013г.- 17 работни дни.
В срока за
отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът, чрез адв. М. К., изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че съобразно
сключено между страните споразумение, е
уговорен размер на ТВ- 200лв. Твърди се също, че за посочените
календарни години ищцата е използвала изцяло полагащият й се платен годишен
отпуск, с оглед обучението й в Технически университет- гр. Габрово. В с.з.
процесуалният представител на ответника твърди, че трудовото възнаграждение на
ищцата е изцяло изплатено, въпреки че във ведомостите няма неин подпис.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, с оглед на постановеното за безспорно между страните, и от
извършената в с.з. констатация от представената в оригинал трудова книжка на
ищцата, че страните по делото, са се намирали в трудовоправни отношения, въз
основа на сключен трудов договор, за периода 15.12.2010-01.112013г., като същият е прекратен, на основание чл.325,
ал.1 от КТ, с месечно трудово възнаграждение 400лв. По делото е представена и
студентска книжка на ищцата, от която се установява, че същата е студент
задочна форма на обучение, с начало 2010г., четири годишен курс на обучение;
съдът е констатирал и конкретните дати, на които ищцата И.П. се е явявала на
изпити. По делото се установява също, видно от приложеното лично трудово досие
на ищцата, че въз основа на допълнително
споразумение №10/30.09.2012г., считано от дата 01.10.2012г., ищцата е преминала
към двучасов работен ден, 200лв- месечно трудово възнаграждение. Видно от
представеното допълнително споразумение №1/02.01.2013г., считано от
01.01.2013г., ищцата П., отново е преминала на осемчасов работен ден, при
400лв- месечно ТВ.
Съдът констатира, че в представеното по делото лично трудово досие
на ищцата И.П., се съдържат и документи, касаещи други лица, неучастващи по
делото.
По иска с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128, ал.1
от КТ.
Видно от представените по делото
доказателства, и съобразно направената от съда констатация, по делото се
установява, че ищцата И.П., е получавала основно месечно ТВ в размер на 400лв.
От заключението по изслушаната по
делото ССЕ, се установява, че в платежната ведомост е начислено ТВ за м. 09.2013
и за м. 10.2013г., - всяко в размер на 400лв., като във ведомостите липсва
подпис от ищцата, удостоверяващ получаването на сумите. При разпита на вещото
лице, същото посочва, че ведомостите са
писани на ръка от счетоводител /фирма, осъществяваща външно счетоводство/,
оформена за всички служители. Вещото лице посочва, че при направената проверка,
за ищцата И.П. не е имало изобщо поставени подписи на нея. По делото, като
свидетел е разпитана Д.Т.-счетоводителя на ответното дружество, която посочва, че тя е изготвяла
ведомостите за служителите; посочва
също, че не я носи за подпис от
служителите всеки месец, а при напускане
на служител, същият се подписва на всички ведомости. Свидетелката твърди, че ищцата
е отказала да се подпише всички ведомости, които й е отнесла за подпис. При
поставен въпрос на ищцата по чл.176 от ГПК, същата заявява, че не е получила
трудовото си възнаграждение за посоченият в ИМ период- за м. септември и м.
октомври 2013г.
По делото, от страна на
ответника, се твърди, че ищцата П., е направила изявление, в качеството й на
свидетел по АХД№ 29/2014г. по описа на ПлРС, във връзка с полученото от нея
за процесният период ТВ, като според ответника, същата е признала факта, че е
получила същото. По делото като доказателство е представен протокола от с.з. по
посоченото адм. дело. В случая, изявленията на ищцата, дадени по друго дело и пред друг съдебен състав, в
качеството й на свидетел по него, по своята същност, за нуждите на настоящето производство, не съставляват нито
свидетелски показания, нито обяснения на самата страна, доколкото не са
възприети лично от настоящият съдебен състав. Не биха могли изявленията на
страната, дадени й в друго качество по друго дело, да се приемат и като
извънсъдебно признание на факт. За яснота обаче, следва да се отбележи,че в
представеният протокол, от страна на И. П. не се съдържат такива изявления.
Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на
труда, положен от страна на работника или
служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения. С
оглед на това, в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил това свое
задължение, както е указано в определението на съда, с което е изготвен проекто- доклад по делото.
Доказателства в тази насока не са представени, като твърдението, че ищцата
е получила работната си заплата за
процесният период на ръка, без подписи във ведомостта, не се установява по делото. Действително, от
обясненията на вещото лице се
установява, че в никоя от платежните
ведомости за времето, през което страните са се намирали в трудовоправни
отношения, няма положен подпис от страна на ищцата, но този факт не може да се
тълкува в полза на работодателя. Съобразно разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ,
трудовото възнаграждение се изплаща на работника/ служителя, лично, “в
брой”, срещу подпис по ведомост или
срещу разписка. Съобразно ал.1 и ал.2 на същият член, ТВ се изплаща в
предприятието, където се извършва работата, като същото се изплаща авансово или
окончателно всеки месец, на два пъти, освен ако не е уговорено друго.
Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която
работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за
заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от
тях труд. Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива
ведомости, като начисляването означава
вписване на размерът на дължимото
индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това,
работодателят признава своето задължение към работника, и то става ликвидно. От тук следва извода, че ТВ, което се дължи
ежемесечно, лично и в пари на работника, следва да бъде изплатено срещу подпис
на самият работник, респ. срещу разписка, която да удостоверява плащането на
сумите, като удостоверяване на плащането по друг начин, освен писмено, е
недопустимо.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че искът
правно основание чл.242, вр.чл.128 от КТ е основателен и следва да бъде
уважен, в претендираният размер – сумата от
800лв, за м. септември и м. октомври
2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
Съобразно твърденията в ИМ, ищцата И.П., през посоченият период
15.12.2010-01.11.2013г., не е ползвана отпуск- нито платен, нито неплатен, нито
отпуск по реда на чл. 169, ал.1 от КТ- т. нар. платен отпуск за
обучение. В хода на делото се събраха множество гласни доказателства, чрез
разпита на свидетели, от които се установява следното: по делото се установява,
че ищцата И.П., въпреки че по трудов договор е заемала длъжността “технически
секретар”, е изпълнявала и трудови функции на брокер на недвижими имоти, като е
водила клиенти на оглед на имоти, и е участвала в подготовката на необходимите
документи по прехвърляне на имотите; установява се също, че с оглед на това,
ищцата е работила и в извънработно време. По делото, както бе посочено по- горе,
съобразно направената от съда
констатация в трудовата книжка на ищцата, се установява, че същата е студент- в
задочна форма на обучение, в ТУ- гр. Габрово, считано от 2010г., 4-годишен курс
на обучение.
По делото, от страна на
ответника, са представени следните
писмени доказателства, всички, изготвени от самата страна : отчетна
форма за присъствие на служителите на работа, за периода м.
12.2010-м.10.2013г.- по месеци, справка за полагаемият и използван отпуск на ищцата
И.П., и четири броя заповеди на ответника- работодател, за излизане на
служителите в неплатен отпуск, както следва: заповед №8/31.03.2011г-за излизане
в неплатен отпуск, считано от 01.04.2011г, заповед№ 1/02.01.2012г- за излизане
в неплатен отпуск от 02.01.2012г., заповед № 4/30.03.2012г- за излизане в
отпуск от 01.04.2012г., и заповед№ 7/31.07.2012- за излизане в отпуск от
01.08.2012г. Тези заповеди са представени от ответника в с.з.; същите не се
съдържат в представеното по делото лично трудово досие на ищцата. В
представената отчетна форма за присъствие, е посочено, е че за м. 12.2010г.,
м.01.2011г., м. 04.2011г., м. 05.2011г., м.06.2011г., м.07.2011г, м.08.2011г,
м.09.2011г, м. 10.2011г., м.11.2011г., м.12.2011г., м.01.2012г., м.02.2012г., м.04.2012г, м.05.2012г.,
м.06.2012г., м.08.2012г., ищцата П. изцяло се е водила в неплатен отпуск. В
представената с отговора на ИМ, справка за полагаемият платен и неплатен отпуск
на ищцата за периода 15.12.2010-31.10.2013г., се констатират различия с
отразеното в справката, съобразно описаното по- горе, основно за времето, през
което е посочено, че П. е била в платен отпуск. Във връзка с направеното
оспорване от страна на ищеца на тяхното съдържание, съдът е приел, че тъй като същите съставляват
частни свидетелстващи документи, изхождащи от страната, която ги е представила,
не се ползват с материална доказателствена сила, по отношение на фактите,
изложени в тях. Същите с преценяват от съда, съобразно всички приети по делото
доказателства. Отчетната справка е предявена в с.з. на св. П.А. и Р.П.- бивши
служители на ответника, които сочат, че за посоченото време, през което,
съобразно тази справка, са водени в неплатен отпуск, са били на работа. В
показанията си, св. Д. Т./ счетоводителя на ответното дружество/, посочва, че
счетоводно почти не е отразявала отпуските на служителите, като за нея е важно да бъдат внесени
осигуровките. Свидетелката посочва, че
за времето, през което ищцата е била на изпити и очни, я е водела на работа, и
като неотсъстваща. Свидетелката посочва също, че посочените по-горе заповеди, с които е
постановено служителите на фирмата да излязат в неплатени отпуски, както и
посочената справка, са написани от самата нея. Съдът намира, че показанията на
св. Д. Т., са непоследователни, като същата твърди, че служителите на
дружеството са били едновременно в отпуск и на работа; за календарната 2013г., свидетелката е категорична, че И.П. е била на работа, ползвала е отпуск, но
по ведомост, тя я е водила на работа. Въпреки
че, би могло счетоводно същата да е имала възможността да отразява, че
служителите са на работа, то съдът намира, че с оглед показанията на св. Т.,
изготвените от нея справки и заповеди, не отразяват действителното фактическо
положение. Следва да се отбележи също, че
по делото, от страна на ответника не са представени нарочни заповеди, с
които се разрешава на служителя- ищца П., ползването както на платен, така и на
неплатен годишен отпуск, респ. молби на същата до работодателя в тази насока.
Твърдението на ответника, че ищцата преди напускане на работа е взела тези
документи, е неподкрепено от събраните по делото доказателства, и по съществото
си съставлява твърдение на изгоден за страната факт, поради което не се ползва
с доказателствена сила. Следва да се отбележи също, че представените по делото
заповеди, описани по-горе, не се установява, че същите са доведени до знанието/
връчени/ на служителите в дружеството; върху тях има подпис единствено на
работодателя. Както бе посочено по- горе, при предявяване на отчетните справки
на св. Р. П. и П. А., също твърдят, че не са били в неплатен отпуск, и са
работили, за посочените периоди. В същата насока са показанията на св. С.П.,
която посочва, че не е ползвала неплатен
отпуск, считано от края на 2012г., и към настоящият момент; към датата на
последното по делото с.з. свидетелката е в трудовоправни отношения с ответника.
свидетелката посочва също, че не знае във фирмата служител да е ползвал
неплатен отпуск. Свидетелката посочва също, че служителите редовно са
получавали работните си заплати, и не е имало проблем с това. Свидетелката
посочва, че ищцата И.П. през работно време е ходила на очни занятия и на
изпити, но знае, че тя винаги си е
получавала трудовото възнаграждение и за тези дни. Същата не знае дали
отсъствието на ищцата е оформено като отпуск, като твърди, че при нужда, са
уведомявали работодателя в устна форма.
Нормата на чл.224, ал.1 от КТ,
предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, на работника се дължи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. Без значение е начина на прекратява на трудовият договор-по взаимно
съгласие или с предизвестие, като в случая, основната предпоставка е отрицателна-
факта на неизползването на платеният годишен отпуск. Законът предвижда, че
размерът на основният платен годишен отпуск е не по- малко от 20 работни дни,
като основно субективно право на работника. По делото не се установява
уговарянето на удължен годишен платен отпуск. Съобразно нормите на чл.172 и сл.
от КТ, установяващи реда за ползването на платеният годишен отпуск, е
необходимо отпускът да бъде поискан от работника, чрез писмена молба до своя
работодател. Чл.173, ал.1 от КТ,
постановява, че отпускът трябва да бъде разрешен от страна на работодателя,
като елемент от неговата работодателска власт, като заедно с това, същият има
правото на откаже разрешаването на ползване на отпуска. Същото важи и за
неплатеният отпуск- чл.160 от КТ, ползването на който също се предпоставя от
преценката и разрешението на работодателя. Съобразно цитираната норма, неплатен
отпуск в размер до 30 работни дни за една календарна година, се признава за
трудов стаж, а над 30 работни дни- само ако това е предвидено в този или друг
закон, или акт на МС. Както бе посочено
по делото не се установява служителите на ответника, в т.ч. и ищцата П., да е
ползвала неплатен отпуск, съобразно на представените с отговора писмени
доказателства- отчетна форма и справка.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели са еднопосочни и взаимно
кореспондиращи си, в това отношение, поради което съдът приема, че
представените писмени доказателства, не
отразяват действителното фактическо положение.
От заключението по назначената по
делото ССЕ, и от разпита на вещото лице в с.з.,
се установява, че при проверка в счетоводството на ответното дружество,
вещото лице се е запознало с представените по делото, и обсъдени по- горе
заповеди за неплатен отпуск, както и със заповед №9/31.08.2012г., която вещото лице уточнява, че касае ползване
на платен годишен отпуск. Тази заповед обаче не е приложена по делото; по
делото са приложни заповеди № 2/21.01.2011г., №9/31.08.2012г, №3/31.01.2013 и
№15/30.08.2013г., с които, на ищцата П.
се разрешава ползването на платен годишен отпуск, за посоченият в същите
период. Тези заповеди обаче не са приложени в личното трудово досие на ищцата,
представено по делото от ответника. Същите обаче са представени на вещото лице при проверката в счетоводството,
и са съобразени при изготвяне на заключението. В заключението си, вещото лице е посочило, че
не са й представени молби от ищцата за ползване на отпуск. Вещото лице е
посочило също, че са й представени графици за ползване на отпуските от
служителите / графиците са приложени по делото/, но няма отразяване в
платежната ведомост, че са ползвани тези отпуски, съобразно графиците и
посочените заповеди. Вещото лице е съобразило факта, че за периода
м.10.2012-м.12.2012г., ищцата е била на двучасов работен ден, като за този
период се полага 1 ден платен годишен отпуск. Вещото лице е направило своите
изчисления и на база ползването от ищеца
на неплатен отпуск. В заключението си вещото лице е посочило също, че
среднодневното БТВ / на база 400лв/, въз основа на което се изчислява
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, е в размер на 19,04лв. При изцяло
неползване на отпуска, съобразно исковата претенция, в с.з., вещото лице
посочва, че обезщетението е в размер на 380,80лв. за 2011 и 2012г., и в размер
на 323,68лв.- за 2013г.
Съобразно посоченото по- горе
обаче, съдът приема, че за периода м.04.2011-м.12.2011г., м. 01 и 02.2012г., м.
04-м.06.2012г, и м.08.2012г., за които месеци, е посочено, че ищцата е била в
неплатен отпуск, че същата е полагала реално труд. От друга страна, съдът
намира, съобразно разпределената тежест на доказване, че не се установи по
категоричен начин, че ищцата е реално ползвала полагащият й се платен годишен
отпуск, за посочените календарни години. В тежест на работодателя ответник, е
да докаже реалното ползване на отпуска, с което да обори твърденият от ищеца-
служител, отрицателен факт на неползването. С оглед на изложеното, съдът
намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, е основателен и следва да бъде уважен, със
следното уточнение: по делото безспорно се установи, че въз основа на допълнително споразумение,
ищцата е работила на двучасов работен ден, за периода м. октомври- м. декември
2012г. вкл. С оглед на това, за този
период, на ищцата се полага 1 работен ден платен годишен отпуск, изчислено
пропорционално на полагащият се трудов стаж/ посочено от вещото лице в
заключението/, а за останалият период- м. януари –м. септември 2012г вкл.,
полагащият се платен годишен отпуск е в размер на 15 работни дни / изчислено от
съдебният състав/, поради което за календарната 2012г., та ищцата се полага
общо 16 работни дни платен годишен отпуск. Обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ, за 16 дни, изчислени на база 19,04лв., е в размер на
304,64лв. общо обезщетението за календарните
2011, 2012 и 2013г., в размер на 53 работни дни/ 20 дни за 2011г- сумата
от 380,80лв, 16 дни за 2012г.-сумата от 304,64лв. и 17 дни за 2013г.- сумата от
323,68лв/, е в размер 1009,12лв. По делото обаче няма надлежно изменение на
иска по чл.224, ал.1 от КТ, чрез неговото увеличение, по реда на чл.214, ал.1
от ГПК, от страна на ищеца. Искане за присъждане на по- висок размер на
обезщетението се съдържа едва в представената по делото писмена защита, което
не следва да бъде обсъждано. Поради изложеното, съдът следва да се произнесе в
рамките на заявеното в ИМ- или за сумата от 991,30лв.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в размер на 500лв..
Следва да бъде осъден ответникът
да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважените искове в размер на 100лв.,
както и сумата от 60лв-.деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.242, ал.1, вр.чл.128, ал.1 от КТ, “КОРЕКТ 75 ПЛЕВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.К. И.ова и П.Л. И.ов, ДА ЗАПЛАТИ НА И.М.П., ЕГН **********,***, сумата от 800лв.
съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. септември и м.
октомври 2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на ИМ-28.03.2014г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ, “КОРЕКТ 75 ПЛЕВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.К. И.ова и П.Л. И.ов, ДА ЗАПЛАТИ НА И.М.П., ЕГН **********,***, сумата от 991,30лв.., съставляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 53 работни дни-общо, за
календарните 2011г./20 работни дни/, за 2012г/ 16 работни дни/ и
2013г/ 17 работни дни/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ-28.03.2014г., до
окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “КОРЕКТ 75 ПЛЕВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.К. И.ова и П.Л. И.ов, ДА ЗАПЛАТИ НА И.М.П., ЕГН **********,***, сумата от 500лв., съставляваща направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, «КОРЕКТ 75 ПЛЕВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С.К. И.ова и П.Л. И.ов, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 100лв.-държавна
такса върху уважените искове и сумата от 60лв.-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: