Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 20.10.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 33/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от К.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0353-000700 от 19.01.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Пълномощникът на жалбоподателя излага съображения, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, като навежда доводи и за съществени процесуални нарушения в производството, поради което иска неговата отмяна от съда. Релевира възражение, че както от съставянето на акта за установяване на административно нарушение до издаването на НП, така и от влизане в сила на постановлението за прекратяване на воденото за същото деяние наказателно производство, е изтекъл 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с което се погасява възможността за административнонаказателно преследване. В съдебно заседание подробно аргументира тезите си.

Наказващият орган не изразява становище по основателността и допустимостта на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП и е разпитан един свидетел.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 26.04.2020 г., около 00,00 часа, Н.Р.К. и разпитаният от съда свидетел - очевидец Г.В.Ц.,***, изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт в с. Владо Тричков, където на ул. „61-ва“, срещу дом № , те спрели за проверка мотоциклет марка „Ява”, модел „250“, без регистрационни табели, с номер на рама …, управляван от жалбоподателя, с посока на движение от ул. „59-та“ към ул. „61-ва“. При извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” 7510, фабр. № АRВА 0099, се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество 1,37 ‰ (на хиляда) в издишания въздух. При проверката се установило още, че водачът не притежава СУМПС (неправоспособен водач). На място били съставени три акта за установяване на горепосочените административни нарушения. За установяване на процесното административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 200774/26.04.2020 г. от св. К. на жалбоподателя в присъствието на св. Ц., който бил предявен за запознаване със съдържанието на С. и същият го подписал без възражения. Последният се е запознал със съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. АУАН съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон. На С. бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 074346/26.04.2020 г. с направление за Филиала за спешна медицинска помощ (ФСМП) в гр. Своге, чието предписание той е изпълнил и е дал кръв. От извършеното изследване документирано с протокол за химическо изследване № 249/27.04.2020 г. е доказано, че етиловият алкохол в кръвта на водача възлиза на 1,03 ‰. Изследването е направено в специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София. По случая било образувано досъдебно производство № 65/2020 г. по описа на РУ Своге, с оглед данни за извършени престъпления по чл. 345, ал. 2 и чл. 343б, ал. 1 от НК, прекратено с постановление от 15.06.2020 г. по пр.пр. № 230/2020 г. на РП Своге, в което било посочено, след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, препис от същото да се изпрати на Началника на РУ Своге за преценка относно възможността за налагане на административни наказания по ЗДвП на жалбоподателя. Това постановление е влязло в сила на 24.06.2020 г., но същото е изпратено на РУ Своге едва на 18.01.2021 г. Въз основа на горецитираните АУАН и постановление на РП Своге, на 19.01.2021 г. е издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, обжалваното НП, съдържащо всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, което е редовно връчено на 01.02.2021 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 09.02.2021 г. (подадена по пощата с пощенско клеймо 08.02.2021 г.).

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля полицейски служител. Неговите показания са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

При така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София, РУ – Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

В случая административнонаказателното производство е било образувано по правилата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, като АУАН е бил съставен още при констатирането на нарушението. В последствие материалите са изпратени на прокурор, поради което АНО е трябвало да упражни правомощието си по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и да прекрати производството пред себе си, което той не е сторил. Изпращането на материалите в РП Своге не представлява надлежен акт за прекратяване на административнонаказателното производство, изготвен от страна на АНО. Поради липсата на нарочен акт за прекратяване на административнонаказателното производство, за АНО не е отпаднало задължението за съставяне на наказателно постановление в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ефектът от липсата на прекратяване на административнонаказателното производство съгласно правилото на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече (Решение № 1750 от 11.11.2021 г. по к.адм.н.д. № 2051/2021 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение от 31.10.2019 г. по к.адм.н.д. № 965/2019 г. на Административен съд – Хасково и др., касаещи са случаи, когато е образувано и впоследствие прекратено досъдебното производство от прокурора). Образуването на ДП прекъсва давността по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като до влизане в сила на постановлението за прекратяване давността се спира (ТР № 112 от 16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС). След като от влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство на 24.06.2020 г. до датата на издаването на процесното наказателно постановление на 19.01.2021 г. е изтекъл срок, който надвишава 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдът намира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, представляващи абсолютно основание за отмяната му, без разглеждане на спора по същество.

Надлежното прекратяване на административнонаказателното производство, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, би осигурила възможността на АНО, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство да образува вече въз основа на това постановление административнонаказателното производство и да издаде НП, в който случай срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН би започнал да тече от момента на получаването на постановлението за прекратяване на досъдебното производство в администрацията на наказващия орган, но настоящият случай не е такъв. В случая, както се посочи, административнонаказателното производство е образувано по правилата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и не е прекратено, поради което не може отново да бъде образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

Нещо повече – дори да беше прекратено административнонаказателното производство, в който случай срокът за издаване на НП щеше да е спрял да тече, за пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че процесното НП би подлежало на отмяна поради допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето му. Това е така, доколкото в уводната му част е посочен АУАН като основание за издаването му, а в диспозитивната – че „НП се издава след постановление за прекратяване на ДП № 65/20 г. по описа на РУ-Своге, пр.пр. № 230/20 г. на РП-Своге“. Последният израз, освен че сам по себе си създава неяснота, дали НП се издава въз основа на АУАН или въз основа на постановлението на прокурора, води и до противоречие между отделните части на НП по този въпрос. Ако се приеме, че последното е издадено въз основа на прокурорското постановление – налице е липса на задължителни реквизити на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН в уводната част на НП следва да са посочени датата на АУАН, въз основа на който се издава, име, длъжност и местослужене на актосъставителя. Когато наказващият орган е сезиран по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, това изискване следва да бъде приспособено към особеностите на сезиращия документ - прокурорско постановление и в уводната част следва да се посочат обстоятелствата по чл. 199, ал. 2, пр. 1-3 от НПК – данни за времето и мястото на издаването му, както и за органа, който го издава. Тези законови изисквания обезпечават законосъобразното формиране на изводите на съда относно начина, по който наказващият орган е бил сезиран, наличието или липсата на основания за отвод по чл. 51 от ЗАНН, спазването на давностните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, наличието или липсата на идентичност между административното обвинение, повдигнато срещу определено лице по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН с АУАН, респ. по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН с прокурорското постановление и произнасянето на наказващия орган по същото. Видно е, че образуването на производството по реда на ал. 1 или на ал. 2 на чл. 36 от ЗАНН е от значение с оглед линията на защита на нарушителя и фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат изяснявани в хода на съдебното следствие, поради което и допускането на посоченото нарушение е съществено, тъй като ограничава правата на жалбоподателя.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0353-000700 от 19.01.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на К.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :