№ 221
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Андрей Ангелов
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251000600172 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивен протест, подаден на 22.07.2024 г., от
прокурор от СГП против присъда № 131/15.07.2024 г. по н.о.х.д. № 1828 по
описа на Софийски градски съд за 2024 год., с която подсъдимият П. И. Д. е
оправдан по обвинението за престъпление по чл. 253, ал.5 във вр. с ал.4 вр. с
ал.3, т.2, вр. с ал.1 вр. с чл. 26 от НК.
С протеста е поискано алтернативно връщането на делото за
повторно разглеждане от първоинстанционния съд или осъждането на
подсъдимия с нова присъда. Не е посочено в какво се изразява процесуалното
нарушение, обосноваващо упражняване на правомощието от въззивния съд по
чл. 335, ал.2 от НПК. Искането за осъждане не е съобразено с основанието за
оправдаване, доколкото протестът е подаден преди изготвянето на мотивите
към присъда, и не е допълнен след предоставянето на препис от тях на
10.12.2024 год., но е обосновано със следите аргументи:
С доказаното извършване от подсъдимия на фИ.нсовите операции и с
доказаност на това, че средствата, с които са извършени те, са придобити от
подсъдимия чрез престъпление по чл. 211, вр. с чл.209, ал.1 от НК с влязъл в
сила съдебен акт – присъда на СРС от 14.07.2016 год., по н.о.х.д № 14787/2014
год., с която И. Т.-Я. е осъдена като помагач на подсъдимия, по отношение на
когото това наказателно производство е било прекратено. Установените факти
в тази присъда според прокурора налагат извод, че осъществявайки
1
инкриминираните фИ.нсови операции подсъдимият е знаел, че средствата, с
които оперира са с престъпен произход, тъй като са придобити от него чрез
измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.
Основано пък на показанията на св. Д. и на писмените доказателства, се
аргументира знанието на подсъдимия за обективите признаци от състава на
измамата, за това че е използвал неистински документи за собственост на
процесния недвижим имот, които да са послужили като средство за
въвеждането на свидетеля Д. в заблуждението, че сключва сделка с реален
собственик.
В производството пред САС представителят на Софийска апелативна
прокуратура настоява за уважаване на протеста по съображенията, изложени в
него.
В хода на пледоариите защитникът - адв. Л. определя присъдата като
правилна, като сочи в писменото си възражение и допълнителни съображения,
които не са обсъдени в мотивите към присъдата:
П. Д. не може да носи наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 253 НК, тъй като за предикатното престъпление са
преклудирани всички факти, въз основа на които може да се направи извод и
за субективната страна - знание, че парите са придобити от престъпление.
Съдът не може да се занимава с тези факти, защото те се извеждат от фактите,
относими към измамата, и по отношение на тях важи правилото не бис ин
идем, поради влизането в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство спрямо П. Д. за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209
НК.
Негова вИ. за това престъпление не може да се обосновава с
присъдата по дело, по което той не е участвал и не е признат за виновен в
съответствие със закона. Съобразно чл. 6, т.2, Хартата на основните права в
Европейския съюз, както и Директива 2016/343 относно някои аспекти на
презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния
процес, никой не може да бъде считан и представян като виновен без вИ.та му
да е установена с влязла в сила присъда и никой не може да представя
гражданИ. като виновен, без вИ.та да е доказана в съответствие със закона.
Хартата предвижда изключение само относно „актовете на обвинението,
които имат за цел да докажат вИ.та на заподозрения или обвиняемия или
предварителните решения от процесуално естество“ (чл. 4, § 1, предл. 2),
което е неприложимо в случая, тъй като въпросът за вИ.та на П. Д. по
обвинението за измама не може да бъде пререшаван. Както е посочил в
редица свои решения Съдът в Страсбург, след прекратяването на
наказателното производство „презумпцията за невинност налага липсата на
осъдителна присъда да бъде запазена и във всички други видове
производства“ (Решение по делото Allen срещу Обединеното кралство, делата
Vanjak, Sikic и др.), като прекратяването, което изключва ангажирането на
наказателната отговорност, трябва да се зачита от всички органи при
обсъждане на наказателната отговорност на лицето. В тази насока се сочи и
Решение 377/18 на Съда на Европейския съюз за това, че споразумението, като
2
„решение относно вИ.та“, не може да се приеме като съдебен акт по
отношение на лицата, които не са го сключили, дори да са посочени в него, и
не могат да бъдат обявявани за виновни, докато вИ.та им не бъде доказана в
съответствие със закона.
Подсъдимият П. Д., в лична защита, изразява само съгласие със
становището на защитника си.
В поисканото неаргументирано от обвинението връщане на делото за
повторно разглеждане, Софийският апелативен съд, намери основателност,
защото от първостепенния съд е допуснато съществено процесуално
нарушение, изрязващо в липсата на мотиви.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2 НПК, защото в мотивите напълно липсват правни
съображения за взетото решение за несъставомерност, изискващи се изрично
съгласно чл. 305, ал.3 от НПК, както и такива по основни фактически
положения, които са в основата на правилното му установяване, не е направен
и анализ на доказателствения материал.
Оправдаването на подсъдимия е в хипотезата на чл. 304 от НПК, че
деянието не съставлява престъпление, поради изричното обобщаване в
мотивите, че „подсъдимият не е извършил от обективна и субективна страна
престъплението, за което е предаден на съд“, защото не е доказан елемент от
обективната страна, а именно неговото участие в извършването на
предикатното престъпление, а от тук и този за субективната страна на
престъплението „пране на пари“, доколкото законът изисква деецът да е знаел
или да е предполагал, че инкриминираното имущество е с незаконен произход.
Аргументацията е правно издържана, защото предикатното
престъпление е признак от обективната страна на съставите на изпирането на
пари, не е елемент от изпълнителното деяние и от резултата на изпирането.
Представите за него са елемент от осъзнаването на обществената опасност на
деянието като част от съдържанието на интелектуалния момент на вИ.та по
чл. 253 от НК и влияят на вида за умисъла за самото изпиране на пари, поради
което и знанието за това, че предметът е икономическа изгода от извършено
престъпление / в случая / или предположението, са определящи за преценката
за това, дали деянието е извършено при пряк, съответно при евентуален
умисъл.
Изводът обаче за това, който трябва да е в основата на този за
оправдаването, че не е доказано извършването на предварителна дейност за
създаване на имущество – измамата, не е аргументиран, като по този начин
напълно декларативен остава и този за основанието за оправдаване, което
обосновава недопустим пропуск в мотивирането.
Аналитичните изводи съдържат този, че не е доказано, че подс. Д. „е
знаел и умишлено е използвал неистински документи за собственост, които да
са послужили като средство за въвеждане на свидетеля Д. в заблуждение, че
договаря и сключва сделка с реалния собственик на недвижимия имот и в
резултат на това той да се е разпоредил с парични средства, причинили на
„Симеон-2“ ООД имуществена вреда“, което предполага недоказаност на
3
измамата поради умишленото й извършване. Вмененото във вИ. на подс. П. Д.
престъпление е вторично и то не може да съществува, ако не е извършена
предварителната дейност, но независимо от тази връзка престъплението по чл.
253 от НК има напълно самостоятелно значение. В случая обвинението не е, а
и не може да бъде, за съвкупност от двете престъпления – квалифицирана
измама и пране на пари, поради което и се изисква да бъде установено по
несъмнен и категоричен начин връзка между соченото от обвинението
престъпление с предмета на престъплението по чл. 253, ал.1 от НК, но това не
означава, че законът изисква същата степен на доказаност и на самата измама,
а само да може да се направи обосновано предположение за неправомерния
произход на имуществото.
А първият съд е разсъждавал в съвсем друга правна насока - за
доказаност на предварителната дейност, като осъществяваща всички елементи
на конкретния престъпен състав, поради което и на практика въобще не е
анализирал доказаността на правнозначими за знанието или дори и само за
предположението, че от предикатната дейност са извлечени облаги, които са
станали предмет на изпирането на пари, обективни фактически данни, които в
своята връзка да доказват, че предикатната дейност е източникът на
имуществото.
Освен това, анализът на доказателствения материал, се изчерпва с
аргументите за недоказаност на извършването на предикатното престъпление
от събраните гласни доказателства чрез разпит на единствения свидетел и от
обясненията на подсъдимия, и отново като декларация, извод за
незадължителността на влязлата в сила осъдителна присъда в друго
наказателно производство /без аргументи за съгласие дори с доводите на
защитника, но и без тези за задължителната сила на присъдата за всеки съд по
въпросите на чл. 413, ал.2 от НПК/ за отговорността на помагача на
извършителя на предикатната измама, поради което и напълно липсват изводи
за установеността на фактите, които са част от обвинителните, доколкото са
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, описващи
действията, които подсъдимият е извършил до осъществяването на факта, с
който започват приетите за установени от проверявания съд – "притежанието
от подс. Д. на документи, въз основа на които представляваното от него
търговско дружество се легитимирало като собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „***“.
В тази връзка е нужно обаче да се конкретизира, че избраният начин
от прокурора да структурира обвинителните факти, като раздели тези, които
счита за доказани с влязлата в сила присъда и то описвайки ги като цитира
фактическите изводи от мотивите към осъдителната присъда за И. М. Т.-Я.
като помагач на извършителя на предикатната измама, предполага неяснота,
дали и на тези факти се основава обвинението, показателно за което е и
пропускът на първия съд да обсъди доказаността им съобразно целия събран
доказателствен материал /в голямата си част писмени доказателства/ и в хода
на досъдебното производство, а и като изпълни задължението си за всестранно
изследване на обстоятелствата по делото, посочвайки за събиране и
доказателства, послужили за доказването и решаването на въпросите с
4
влязлата в сила присъда за отговорността на помагача на извършителя на
предикатната измама.
Анализът на доказателствата не само е съществено непълен, но и е в
нарушение на изискването за мотивирането на оправдателна присъда, тъй
като мотивите съдържат израз, който поставя под съмнение невинността на
подсъдимия, поради съществената му значимост към приетото основание за
оправдаване. При преценката за достоверност на твърденията на подсъдимия,
че не е имал съмнения относно законността на сделката, чрез която е
придобил процесния недвижим имот от Столична общИ., единственият
изтъкнат мотив, и то облечен в бланкетна формулировка, е във вариантност,
че „нито се подкрепят, нито се опровергават от събраните в настоящето
съдебно производство доказателства“. Освен това, не може да се приеме за
законосъобразно изпълнение на обсъжданите процесуални задължения,
защото и оценка е направена без съпоставка с правното състояние, че
недвижимият имот е бил актуван като публична общинска собственост;
отрицателният факт, че представляваното от подсъдимия дружество не е
участвало в публичната процедура по продажбата на този общински имот,
както и че представляващият собственика му не е изразявал съгласие за
продажбата / които факти са посочени изрично в обвинителния акт/ .
Има съществена непълнота в мотивирането на присъдата и поради
пропуска на първоинстанционния съд да даде в отговор на въпроса по чл. 301,
ал.1,т.2 от НПК, преценката си за неоснователност, която дори и според
защитника липсва в мотивите, на възраженията му, които са въведени още при
обсаждане на въпросите по чл. 248 от НПК, а след това и изрично са били част
от мотивиращите правни съображения при пледирането му, че съдът не може
да се занимава с фактите, които се извеждат от тези, относими към измамата,
защото по отношение на тях важи правилото не бис ин идем, поради
влизането в сила на акта за прекратяване на наказателното производство
спрямо П. Д. за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209 НК.
Липсата на мотиви към присъда е съществено, неотстранимо от
въззивната инстанция, процесуално нарушение, и изисква отмяната на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. То е
от категорията на абсолютните, различно от това на нарушено право на
подсъдимия, поради което, макар и да е оправдателна присъдата, т.е такава,
която дава в най-пълна степен защита на правата му, въззивният съд може да я
отмени. Няма процесуално ограничение за отмяната на оправдателната
присъда и защото е налице съответен протест от страна на прокурора, в който
е направено конкретното искане делото да бъде върнато за първия съд.
Констатираното съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3,
т.2 от НПК е пречка за осъществяване на въззивната проверка върху
присъдата в контекста на довода за осъждане.То е отстранимо само от
първоинстанционния съд чрез провеждането на ново съдебно производство, в
което след изпълнение на задължението за всестранно изследване на
обстоятелствата по делото, да се да се изготви съответен акт по правилата на
чл. 305, ал.3 от НПК, който с категоричност и яснота да даде отговор и на
поставените във въззивното производство въпроси .
5
Мотивиран по този начин и на основание чл. 335, ал.2, в случая на
чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 131/15.07.2024 г. по н.о.х.д. № 1828/2024 год.
по описа на Софийски градски съд, НО, 24-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от
друг състав от стадия предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6