РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Пламен Борисов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500431 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ИЛ. М. Д.
въззивна жалба против Решение № 121/08.04.2021г. на ГОРС , с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявения на основание чл. 59, ал. 9 СК иск от ИЛ. М. Д., с
ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., ул.“Г. И.“№2, срещу П. П. Д., с ЕГН
**********, с адрес гр. В. Т., ул.“С. Г.“№13, ет.1 за изменение на
родителските права върху детето П. И. Д., с ЕГН **********, определени с
решение № 825/07.10.2015г. по гр.дело № 1177/2015г. по описа на ВТРС, като
неоснователен. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както следва :
Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства , а е основал
решението си само на двата социални доклада и незначителна част от
заключението на съдебно- психологическата експертиза.
Съдът е обосновал изводите си с опасенията за зараждането на синдрома на
родителско отчуждение.
Липсват мотиви по отношение законния интерес на детето , неговите чувства,
желания и потребности.
1
Съдът не е анализирал и изложил мотиви относно факта, че през февруари
2017г. майката изпратила и двете деца при бащата без обяснения . Това
поведение на майката не е анализирано.
Не е отчетено обстоятелството, че детето живее непрекъснато при баща си от
година и половина. Не е обоснован изводът на съда, че двамата родители са
намесили децата си в своя междуличностен конфликт. За бащата няма
установени такива факти, а само за майката.
Необосновани са изводите на съда за наличието на отчуждителни практики от
страна на бащата.
Необоснован е изводът на съда, че няма изменение в обстоятелствата,
налагащи пререшаване на въпроса за упражняване на родителските права по
отношение на детето Преслав. Съдът не е изложил аргументи относно най-
добрия интерес на детето.
Развиват се подробни съображения, като се отправя искане да бъде отменено
първоинстанционното решение и искът на бащата – сега жалбоподател, да
бъде уважен.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответницата по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва
наведените в жалбата оплаквания като неоснователни. Посочва, че желанието
на детето Преслав да живее при баща си не е обосновано от мотиви,
съответстващи на неговата възраст, а и оттам то не е искрено. Намира за
правилен извода на съда, че детето е използвано при разрешаване на
междуличностния конфликт на родителите. Намира, че са налице множество
практики в поведението на бащата, които създават реален риск от родителско
отчуждение. Посочват се конкретни примери от поведението на бащата.
Отправя се искане към съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
2
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът ИЛ. М. Д. твърди, че е бил в съжителство с П. П.
Д. и от това съжителство имат родени две деца - Сияна Илиева Д., родена на
25.11.2005г. и П.И. Д., роден на .....г. С решение по гр.дело № 1177/2015г.на
ВТРС, родителските права върху двете деца са предоставени на майката, за
бащата е определен режим на лични отношения. Твърди се, че
обстоятелствата, при които са определени мерките относно родителските
права по отношение на детето П., са променени трайно. През 2017г. до април
2018г. двете деца заживяват при баща си по тяхно желание, със съгласието на
майката, през който период същата ги виждала само няколко пъти .През
м.април 2018г. ответницата настояла децата да се върнат при нея.От м. май
2018г. до април 2019г. двете деца живеели при майка си.През лятото на 2019г.
Преслав бил при баща си през по-голямата част от времето.От м. септември
2019г. П. по собствено желание останал да живее при баща си в гр. Г.О.,
което продължава към датата на исковата молба, като грижите и издръжката
за П. са поети от бащата, въпреки, че заплащал издръжка на майката. Твърди
се, че между бащата и детето Преслав е налице силна емоционална
привързаност. Детето учи в гр. В.Търново, играе футбол. Разбира се с
приятелката на баща си –Р.. Според ищеца в интерес на детето П. е
родителските права да бъдат възложени на бащата. Изложени са подробни
съображения за наличието на материални и битови условия при бащата за
отглеждане на малолетното дете. Отправя се искане до съда да постанови
решение, с което да предостави родителските права по отношение на
малолетния П. И. Д. на бащата, майката да бъде осъдена да заплаща издръжка
в размер на 200 лв. месечно, считано една година назад преди датата на иска.
Претендират се разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата
П.Д. заема становище за неоснователност на предявения иск. Не се спори, че
страните са родители на малолетното дете. Заявява се, че е налице промяна в
обстоятелствата относно упражняването на родителските права, но същата е
вредна за П.. Излагат се съображения за издадена заповед за защита от
домашно насилие срещу ищеца спрямо ответницата, както и принудително
предаване, със съдействието на полицията на детето С.. От пролетта на 2017г.
3
до м. март 2018г. децата са живели при баща си, ответницата е била лишена
от възможността да контактува с тях, защото бащата ги е водил на почивка в
страната.След месец март 2018г. децата заживяват отново при майката. На
07.09.2019г. П. се установява да живее при баща си, където живее до
настоящия момент. Твърди се, че е налице промяна в детето. П. е арогантен,
лъже, успехът му в училище е понижен. Съществувал е риск да завърши
учебната 2019г./2020г. със слаба оценка. Излагат се твърдения, че промените
в детето се дължат на отношението на бащата към него. Бащата умишлено е
ограничил контактите на П. с майката. Твърди се, че бащата не полага
адекватни грижи за възпитание на сина си. Твърди се, че поведението на
бащата е безотговорно, отказал е да ваксинира сина си. Излагат се твърдения
за инцидент в началото на м.септември 2020г. Образувано е изпълнително
дело за принудително предаване на Преслав. На 19.11.2020г. е било
насрочено предаване, като Преслав е отказал да се върне при своята майка. С
оглед на изложеното ответницата счита, че в интерес на П. е да живее при
своята майка, доколкото последната притежава необходимият родителски
капацитет и има условия за отглеждане на детето. Майката и сина са
емоционално привързани. Двете деца П. и С. са много близки. Моли да бъде
отхвърлена исковата претенция.
От събраните по делото доказателства се установяват твърденията на ищеца
относно това, че упражняването на родителските права спрямо двете деца С.
и П.е предоставено на тяхната майка- П.Д., че след това е имало период от
около една година ( 2017- 2018 г.), през който децата са живеели при своя
баща, както и че от лятото на 2019г. и до момента детето Преслав живее при
баща си в град Г.О.. В тази връзка ищецът е пожелал за учебната 2020- 2021
г. детето да бъде отписано от училището, в което учи- ОУ „Св. П. Е. Т.“ гр. В.
Т., за да бъде преместен в училище в Г.О.. Майката осуетила това намерение
на бащата и детето понастоящем продължава да учи в посоченото училище.
Изготвеният социален доклад от ДСП – гр. Г.О. преповтаря твърденията на
страните в исковата молба и отговора относно местоживеенето на децата след
раздялата на родителите. Посочва се, че след септември 2019г. бащата не
контактува често с другото си дете – С., като е посочил за причина
нежеланието на детето да се среща с него. Социалните работници са
констатирали, че детето П. има изграден приятелски кръг, като заедно с него
и бащата живее и съжителката на бащата Р. М.. Детето контактува предимно
с роднините си по бащина линия. За учебната 2020/2021г. детето е ученик в
шести клас на ОУ-„П. Е.“-гр. В. Т., като предвид епидемиологичната
обстановка обучението е в онлайн среда. Записан е на футбол в ОФК
Локомотив-гр. Г.О.. Детето е споделило пред социалните работници, че се
чува рядко със сестра си, последната среща е била през м.октомври 2020г.
Според споделеното от П. от м.08.2020г. не се е срещал с майка си, тя не го е
търсила, но желае да се среща с нея и да й гостува.Самият той не е правил
опити да се свърже с майка си.
Изготвен социален доклад от ДСП-гр. В. Т., видно от който майката е
4
споделила, че не контактува с детето П. от м. 09.2020г., защото П. няма
телефон /често му е отнеман от бащата/, а номерът на ответницата е блокиран
от ищеца. Майката изпитва страх, че след като детето се премести да учи в гр.
Г.О., ще загуби всякакви контакти с него. Социалните работници са
констатирали, че при майката са осигурени подходящи условия за отглеждане
на двете деца, като жилището, което обитават майката и детето С. към
момента разполага с всички удобства и за всяко от децата има отделна стая,
обзаведена с необходимото.
Заключението на изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза,
което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано установява, че
детето П. е адаптирано към средата на баща си, чувства се обгрижено,
наблюдава се емоционална привързаност на детето с двамата родители.
Майката към момента не присъства интензивно в живота на П.. Вещото лице
е посочило, че мнението и позицията на майката за образованието на детето
не се зачитат от П. и баща му. П. е силно привързан към сестра си С., усеща я
като най-близък човек. Според заключението липсват данни за синдром на
родителско отчуждение /PAS – синдрома/, но са налице данни за родителски
практики за такова-в периода, в който П. живее при баща си – затрудняват се
и се ограничават контактите с майката, тя е отстранена от активно участие
във възпитанието на детето. Според вещото лице наложилият се модел на
враждебност и отказ от комуникация с другия родител, извежда детето като
активна страна в родителската война. Детето развива конфликт на
лоялност и вина, губи усещане за важност и ценност на майчината роля,
дискредитиран е авторитетът на майката.
Родителските капацитет на двамата родители е преценен от вещото лице като
добър, наблюдава се емоционална топлота и привързаност. От друга страна
обаче родителите отказват да комуникират и да си сътрудничат като родители
на П., като така се накърнява авторитетът им пред детето, вменяват му се
вина и отговорност за решения, неприсъщи за детската му роля.
При изследване на отношенията между С. и П. вещото лице заключава, че
между децата се наблюдава привързаност, сестра му е готова да го защитава и
да му помага. Няма данни за родителско отчуждение на детето С. спрямо
бащата. Наблюдава се негативно поведение към бащата и съжителката му Р..
По делото е установено, че текущите оценки на детето П. като ученик в
ОУ-„Св.П.Е.“-гр. В. Т. за учебната 2020/2021г., са се понижили драстично в
сравнение с оценките му през предходната учебна година в същото училище.
Изслушано по реда на чл. 15 Закон за закрила на детето, детето П. разказва,
че се чувства добре в дома на баща си, иска да живее с него и да учи в гр.
Г.О.. Посочва, че “мама и кака, отказват да идват в Г. О.. Ако искам тати би
ме закарал в Т..Трудно е да се каже, че аз съм изявил желание за това. Когато
свърши делото ще искам да се видя с мама и кака.“ Детето посочва, че рядко
се чува с майка си, а след завеждане на делото не са се срещали. Бащата е
споделял на П., че е блокирал телефонния номер на майката. Детето споделя
5
за инцидент, при който разбрало, че майка му ще води дело и ще обвинява
него и баща му . Тогава то се ядосало и помолило баща си да го заведе при
майката, като попитало майка си „Защо? “ , а тя отказвала да комуникира с
него . След намеса на сестра му, която повикала майка си, защото „тати
предлага компромисен вариант“, детето споделя, че се карали дълго, след
което най- накрая „му писнало“ и то заявило на майка си „Добре , тръгвам си
и аз ще обвиня !“. Детето посочва, че се притеснява да контактува с майка си
заради делото, което се води, защото се страхува, че ще се обвиняват. То
споделя, че майка му понякога му липсва, че тя е отишла до заведението,
където се празнувал рожденият му ден, но не участвала в празника, а сестра
му участвала. Сочи, че често баща му го наказва, като му взема телефона, но
приема, че наказанията са справедливи. Твърди, че не му е забранявал да
контактува с майка си по телефон, но тя не го търсела. Майка му и сестра му
не го посещавали в Г. О., а се срещали само във В. Т., където детето учи. П.
твърди, че при майка му няма стая, предназначена само за него, а при баща му
има обзаведена стая, стол и легло. Твърди, че баща му му е споделял какво
пише в делото, а именно, че той обичал сестра си, че бил привързан към нея,
но това последното не било така. В доклада пишело, че хората щели да си
помислят, че той не можел да живее със сестра си, а това не било така.
По делото е изслушано и другото дете на страните- Сияна, което заявява, че
майката иска много между С. и бащата да има добри отношения. Детето С.
сочи, че с брат си комуникират и са близки, като той и споделя за
заниманията си. Споделя за инцидент, при който Преслав и бащата дошли в
дома им една вечер, като П. връхлетял и започнал да крещи на майката да
даде родителските права на баща му, защото искали до учи в Г. О.. П.
започнал да удря столове, да блъска, да крещи, което не било типично за него.
Бащата не се намесил, не успокоил П., а се намесила С. и казала да престанат.
През повечето време майката мълчала и казвала на П. да се успокои. Казала,
че няма как да даде просто така родителските права и тогава бащата я нарекъл
злобна. С. заявява, че майката я е насърчавала винаги да контактува с баща си
и не й е забранявала да се вижда с него. Когато майката поискала да вземе П.
с ЧСИ, получила нецензурни съобщения от него, като помолила С. да
направят скрийншот на съобщенията, защото не била наясно как сама да го
направи. С. твърди, че напоследък брат й си намира причини да не спази
уговорките да се видят, като според нея причините са нелепи. Твърди, че
бащата отправя обидни думи към П., като е присъствала на разговор помежду
им, в който по повод успеха на П. в училище, бащата му казал, че ще стане
паткар, улиците ще мете , отделно го нарекъл „задник“. Детето С. твърди, че
майката получила обаждане от класната на П., че той ще остане на изпит, ако
не си изпрати класната работа по математика. Майката закарала С. в дома на
бащата и тя помогнала на брат си. После баща й я упрекнал, че е отишла у тях
без да звънне, макар друг път да й бил казвал, че е добре дошла винаги.
Сияна споделя, че последните й разговори с бащата били, за да разбере той
какво е казала на психолога, говорили в колата му доста време, като той и
казал, че трябва да е близка с брат си. Казал й че ще я гледат и слушат, а това
6
я притеснило. Споделя, че баща й не се интересува от нейния успех в
училище, а майка й се информира както за нея, така и за успеха на П..
По делото са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите И.
Д., Р. Н., М. П. Й. ( разпитани пред първоинстанционния съд) и М. Д. ( баща
на ищеца) и М. Ц.- Г. ( разпитани пред въззивния съд)
Свидетелите установяват, че и при двамата родители са налице добри битови
условия за отглеждане на двете деца. Свидетелите, водени от ищеца, а именно
И. Д., Р. Н. и М.Д. , установяват с показанията си, че детето П. се отглежда от
бащата към момента, че имат добри отношения двамата, че то не е споделяло
да контактува с майка си пред тях. Св. Д. твърди, че ищецът казвал на детето
да се обади на майка си ако иска, че той не му забранявал.Майката не се
обаждала на детето и то вече спряло да се притеснява от това. Същата
свидетелка твърди, че майката взела решение сестрата на П. да му помага в
ученето, за да поправи слабите си оценки в училище. Твърди, че детето е
отглеждано добре от бащата и че е в добри отношения със сестра си и с дядо
си. Посочва, че не се е виждало с майка си за Нова година и твърдяло, че тя
не му е купила нищо. Според св. Н. детето поддържа контакти с майка си.
Според св. Д.- баща на ищеца, детето не желае да се чува с майка си, но не
обяснява защо. Свидетелят твърди, че бащата се старае да стимулира детето
да подобри успеха си, чрез наказания, чрез поощрения. Свидетелките М. Й. и
М. Ц.- Г. твърдят, че детето П. обича майка си, радва се , когато я види, гушка
се в нея, нищо, че вече е голям. Св. Й. твърди, че майката е осведомена за
успеха на детето в училище. Твърди, че е трудно за нея да се свързва с детето
по телефона, защото то често е наказано с отнемане на телефона. Правила
опит да се свързва чрез бащата, но той блокирал обажданията й. Единствената
връзка с детето П. била сестра му. Свидетелката споделила с ищеца в
разговор, че е виждала нецензурни съобщения, изпратени до майката от
детето П.. Ищецът й заявил, че знае за това, защото вижда всички съобщения
на П.. Упрекнал я, че не тя е човекът, който ще му каже как да си възпитава
децата. Свидетелката твърди, че е очевидец на случай, в който детето П. пак
било без телефон и майката поискала при разговор с бащата да го види.
Отговорът на бащата бил, че той вечерта ще й се обади. Майката виждала
детето си в училището понякога лично, понякога от далеч. Свидетелката Ц.
твърди, че е възприела случай, в който детето П. е при майка си и се чувства
щастливо с нея и сестра си, се променя, когато по телефона го потърси
съжителката на баща му. Преслав споделил със свидетелката, че е бил
наказан, защото е бил при майка си.
По реда на чл. 59, ал.6 СК са изслушани страните. Двамата родители в
изявленията си акцентират най-вече върху междуличностните си отношения
във връзка с водения между тях спор. От изявленията им става ясно, че и
двамата проявяват интерес към случващото се с детето им в училище, както и
че обичат детето си.
При така установеното от фактическа страна се налага изводът за
неоснователност на иска, предявен от ищеца. Претенцията намира своето
7
основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК вр. С чл. 59, ал. 9 от СК .
Ищецът твърди, че обстоятелствата, при които съдът в предходно свое
решение е предоставил упражняването на родителските права спрямо
малолетното му дете П. на майката са се изменили и това налага да се
възложи на него упражняването на родителските права спрямо това дете. В
конкретния случай е установено, че детето П. повече от година живее при
своя баща, като той полага фактическите грижи за него. За да е налице обаче
основание съдът да преразгледа въпроса за предоставянето на родителските
права по отношение на едно дете, трябва да е налице промяна в
обстоятелствата, която неминуемо да налага извода, че упражняването на
родителските права следва да се „отнеме“ от единия родител и да се
предостави на другия, като водещ в случая е интересът на детето.
Критериите, въз основа на които съдът следва да направи своята преценка, са
изброени в чл. 59 , ал. 4 от СК. От данните по делото се установява, че
битовите условия и при двамата родители са подходящи за отглеждането на
дете. Установява се, че и двамата родители имат желанието да отглеждат
детето П.. Установява се, че след като детето е останало да живее при своя
баща е настъпила промяна в отношенията му с майката и неговата сестра,
като е налице тенденция на отчуждаване на детето от майката и от сестрата (в
по- малка степен), както и тенденция към прояви на агресивно поведение от
страна на детето спрямо майката. Това се установява както от заключението
на съдебно- психологическата експертиза, така и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от изявленията на двете деца на
страните, дадени пред съда. Не е изяснена конкретната причина, поради която
детето е останало да живее при своя баща, като съдът не възприема
изявленията му, че просто е поискал да живее при баща си, защото там се
чувствал по- добре. Очевидно е , че след промяната в местоживеенето на
детето са настъпили промени в успеха му в училище, както и промени в
поведението му спрямо майката и двете в негативна посока. Детето е
въвлечено в конфликта между двамата родители, което се установява не само
от заключението на съдебно-психологическата експертиза, но и от
изявленията на самото дете, както и от тези на неговата сестра. От
свидетелските показания, включително и тези на бащата на самия ищец се
установява, че детето не желае (или по – скоро не смее) да комуникира със
своята майка, дори когато има тази възможност, тъй като се притеснява от
реакцията на баща си. Отделно от това очевидно е и че бащата, чрез
прилаганите наказания ( отнемане на телефон за продължително време,
едновременно с това блокиране на възможността майката да комуникира със
самия него по телефона) също в известна степен препятства възможността на
детето да комуникира свободно с майката. Не е задължително това да е
сторено умишлено, но все пак едно такова поведение е укоримо и
категорично не е в интерес на детето. Действително синдромът на родителско
отчуждение предполага пълно прекъсване на връзките с другия родител и
действително в конкретния случай данни за наличието му не са налице. Но е
очевидно наличието на непримирим конфликт между родителите,който
неминуемо рефлектира върху психиката и на двете им деца.
8
Детето П. според настоящия състав с преместването си при бащата е изведено
от относително стабилната си среда при майката и е поставено в ситуация,
която го провокира да взема решения, неприсъщи за неговата възраст.
Очевидният спад в успеха му в училище след преместването при бащата не е
резултат от неговия мързел, както то само заявява, а е по- скоро резултат от
настъпилото объркване в неговата психика, макар и то самото да се стреми да
приеме създалата се ситуация като нормална. Категорично не може да се
приветстват проявите на агресивно и неуважително поведение спрямо
майката, за които самото то признава. А че бащата не реагира адекватно на
това поведение, се установява както от показанията на св. Й., така и от
представените пред двете инстанции разпечатки от комуникация между
майката и детето, за които бащата е потвърдил пред св. Й., че е информиран и
които сочат очевидната тенденция детето да проявява непочтителност към
майката.
По делото липсват данни докато е пребивавало при майката детето П. да е
проявявало негативно отношение към бащата или към други свои близки.
Интересът на детето налага то да бъде отглеждано и възпитавано в среда, в
която да се чувства в най- голяма степен спокойно, сигурно, обичано и
защитено. В конкретния случай съдът намира, че промяната в
обстоятелствата относно неговото местоживеене, макар и продължила повече
от година, е довела не до по- голямо спокойствие и сигурност, а до негативни
емоции и стрес, както и до влошаване на отношенията между детето и
неговите най- близки - майката и сестрата. То не бива да е поставено в
ситуацията, в която се намира сега - да се притеснява да общува с майка си и
сестра си и да избира между двамата си родители.
Без значение в случая са обстоятелствата, случили се през периода 2017-
2018г., тъй като очевидно е, че тези обстоятелства не са довели до промяна,
обосноваваща предоставяне на родителските права на бащата, макар и двете
деца да са живеели при него през този период.
Накрая, но не и на последно по важност място следва да се има предвид и
обстоятелството, че детето П. има много близки отношения със своята сестра
и раздялата помежду им му се отразява негативно. Тя се отразява негативно и
на отношенията между сестрата и бащата, видно от свидетелските показания
и заключението на съдебно- психологическата експертиза.
В този случай съдът е призван да разреши един спор, който би намерил най -
доброто си разрешение чрез постигане на консенсус и баланс в отношенията
между родителите на детето. Ето защо и настоящият състав намира за
уместно и напълно в съответствие със закона да укаже на родителите, че
следва да положат усилия да разрешат своя конфликт чрез взаимни отстъпки
и да не допускат той да се отрази върху психиката на децата им, което
предвид тяхната възраст би могло да се окаже пагубно за тяхното формиране
като личности.
9
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за
правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда
от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по
жалба разноските по водене на делото пред въззивната инстанция , възлизащи
на 500лв. възнаграждение за един адвокат , съгласно приложения списък по
чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/08.04.2021г. на ГОРС.
ОСЪЖДА ИЛ. М. Д., с ЕГН ********** да заплати на П. П. Д., с ЕГН
********** сумата от 500 лв. ( петстотин лева) разноски по водене на делото
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10