№ 171
гр. Оряхово, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:б.М.М.
при участието на секретаря В Ив. И.
като разгледа докладваното от б.М.М. Гражданско дело № 20251460100633
по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 2998/15.08.2025 г.
от П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца,
ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със
съдебен адрес гр. София ул. „21 век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е
предявил против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10“
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца
П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 2400 лева /две хиляди и
четиристотин лева/, представляваща недължимо платена сума по нищожен
Договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS - 16957057 от 25.04.2019г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А. клон
Блъгария”, прехвърлен с Рамков договор за цесия, ведно със законната лихва
върху сумата от 15.08.2025г. – датата на завеждане на делото до
окончателното плащане.
Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски паричен
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS - 16957057 от
25.04.2019г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А. клон Блъгария”, по силата на който
се е задължил да върне главница в размер на 10000 лева на 72 /седемдесет и
две/ месечни вноски по 307,26 лева всяка, в срок до 20.05.2025г..
Сочи се, че с Приложение №1/28.09.2023г. към Рамков договор за цесия
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -
16957057 от 25.04.2019г. е прехвърлен на „Агенция за събиране на вземания”
1
ЕАД, ЕИК: ********* гр. София.
След прехвърляне на вземането се релевира, че ищецът е платил на
ответника сумата в общ размер на 2400 лева, както следва: на 30.11.2023г. –
1200 лева и на 15.01.2024г. – 1200 лева.
Твърди се, че с Решение №22 от 27.01.2025г. по гр. дело №733/2024г. по
описа на РС-Оряхово, влязло в сила на 07.03.2025г. Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS - 16957057 от 25.04.2019г. е прогласен за
нищожен.
Позовавайки се на нормата на чл.23 от ЗПК, а именно, че потребителят
дължи връщане само на реално получената сума, но не и други разходи по
кредита/заема, когато той е обявен за недействителен се предявява и
настоящата искова претенция, с отразяването, че е налице неоснователно
обогатяване на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД от страна на ответника, предвид
получаването от последния на сумата в размер на 2400 лева, над дължимата
главница по кредита.
Моли се, съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1
от ЗЗД да осъди ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* гр. София да заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата
в размер на 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща
недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски паричен
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS - 16957057 от
25.04.2019г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А. клон Блъгария”, прехвърлен с
Рамков договор за цесия, ведно със законната лихва върху сумата от
15.08.2025г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът признава предявения иск, като допустим и основателен.
Признава се факта, че с Решение №22 от 27.01.2025г. по гр. дело
№733/2024г. по описа на РС-Оряхово, влязло в сила на 07.03.2025г. Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 16957057 от
25.04.2019г. е прогласен за нищожен, както и че се е установило наличие на
надплатена сума по него в размер на 2400 лева. В тази връзка представя
преводно нареждане за същата сума по посочена от ищеца банкова сметка.
На следващо място се излагат съображения, че на основание чл.78, ал.2
от ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени на ищеца, поради
факта, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото.
Моли се съдът да постанови решение при признание на иска, отчитайки,
че претендираната сума е доброволно платена от ответника. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
С молба вх. №3563 от 30.09.2025г. ищецът е поискал от съда
постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от
ГПК, като ответникът бъде осъден да му заплати законната лихва върху
претендираната за връщане сума, считано от датата на подаване на исковата
2
молба до погасяване на задължението.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено:
За да бъде постановено решение при признание на иска, съгласно чл.237
от ГПК, трябва да са налице кумулативно следните предпоставки:
На първо място ответникът да е признал иска.
На второ място е необходимо ищецът да е поискал от съда да постанови
решение при признание на иска.
На следващо място признатото право не трябва да противоречи на
закона или на добрите нрави, както и да не е признато право, с което страната
не може да се разпорежда.
По настоящето дело, съдът намира, че са налице кумулативно всички
гореизброени изисквания и следва да бъде постановено решение при
признание на исковете.
Ответникът с отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК е
признал предявения от ищеца осъдителен иск.
Ищецът от своя страна е поискал от съда да постанови решение при
признание на иска.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не
попада в хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, които го изключват, поради което
съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова
претенция.
Към отговора на исковата молба е представено платежно нареждане от
25.09.2025г., видно от което ответникът „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД е платила на ищеца П. Н. С. сумата от 2400 лева, с посочено основание –
„възстановяване сум PLUS-16957057”.
Именно това е и размерът на исковата претенция по предявения иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Този факт на плащане от страна на ответното дружество е извършен
след предявяване на иска срещу него, като съдът приема, че е от значение за
спорното право и следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от
ГПК.
Именно поради това и доколкото извършеното плащане на
задължението от ответника към ищеца е осъществено преди приключване на
съдебното дирене по делото, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД се явява частично основателен, като следва да
бъде уважен единствено по отношение на претендираната законна лихва
върху сумата от 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ от 15.08.2025г. –
датата на завеждане на делото до окончателното плащане.
Исковата претенция за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца С. сумата от 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
По разноските:
3
Предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
Това е така, тъй като ответното дружество е дало повод за предявяване
на настоящия иск, доколкото не е възстановило на ищеца получената на
отпаднало основание сума в размер на 2400 лева, след влизане в сила на
Решение №22 от 27.01.2025г. по гр. дело №733/2025г. по описа на РС-
Оряхово, с което Договор за потребителски паричен кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS - 16957057 от 25.04.2019г., сключен с
„БНП П.П.Ф. С.А. клон Блъгария”, прехвърлен с Рамков договор за цесия е
обявен за недействителен.
На ищеца следва да бъде присъдената сумата в размер на 96.00 лв. за
платена държавна такса. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 650,00 лв. следва да бъде редуцирано. Това е така, тъй като видно от
представеното по делото Решение №22 от 27.01.2025г. по гр. дело №733/2025г.
по описа на РС-Оряхово, на С. е присъдена сумата от 850 лева, за платено
адвокатско възнаграждение по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на недействителността на
Договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS - 16957057 от 25.04.2019г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А. клон
Блъгария”, прехвърлен с Рамков договор за цесия.
Съдът не е обвързан от предвидените ограничения в Наредба №1 от
09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради въвеждането на
други правила за процедиране при определяне на адвокатско възнаграждение
и не следва да се ограничава правото на съда да съобрази спецификите на
конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. В
този смисъл следва да се посочи, че е и практиката на СЕС - Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016 и Решение от
28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС може и следва да бъде тълкувана в
този смисъл. Именно поради това съдът намира, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от Наредбата следва да се прилага с оглед спецификите на всеки отделен казус
и в съответствие с основния принцип за справедливост, което се подкрепя и
при тълкуване на други разпоредби от вътрешното законодателство, касаещи
определянето и присъждането на разноски в съдебното производство, в т.ч. и
такива за адвокатско възнаграждение.
При изложените съображения и като взе предвид посочената практика
на СЕС, която е източник на правото на ЕС съдът намира, че е налице
основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид предмета на спора, неговата
цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.
В случая, както беше посочено по-горе, между страните е бил разгледан
в отделно производство установителен иск, който има за предмет един и същ
правопораждащ факт с настоящия осъдителен иск - недействителност на
клаузи от Договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS - 16957057 от 25.04.2019г., сключен с „БНП П.П.Ф.
С.А. клон Блъгария”, прехвърлен с Рамков договор за цесия. Установителният
иск за прогласяване на тази недействителност има обуславящ характер по
4
отношение на настоящия осъдителен иск за връщане на даденото, въз основа
на недейстивтелния договор, което предполага и еднаква защита по двата
иска, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се
формира отделно по всеки от исковете. Справедливо би било да бъде
определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска.
Следва да се отбележи обаче, че пълномощникът на ищеца все пак е
положил някакъв труд по изготвяне на искова молба, въпреки факта, че не е
присъствал лично в съдебно заседание, не е извършвал процесуални действия
по събиране на доказателства, както и че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност.
При горните съображения, според настоящия съдебен състав,
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено с ½ от 650 лева на 325 лева.
По горните съображения и на основание чл.237, ал.1-3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10“ бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 законната лихва върху сумата от 2400 лева /две хиляди и
четиристотин лева/ от 15.08.2025г. – датата на завеждане на делото до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, от
П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул.
„6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 против „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10“ бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за
потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS - 16957057 от 25.04.2019г., сключен с „БНП П.П.Ф. С.А. клон Блъгария”,
прехвърлен с Рамков договор за цесия, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София р-н Люлин ж.к. „Люлин-10“ бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 направените разноски в настоящото исково производство в общ
размер на 421,00 лева /четиристотин двадесет и един лева/.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС-Враца.
5
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6