№ 3717
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110131632 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /редакция към ДВ, бр.
81 от 14.10.2016 г.; ал. 6, т. 2 в редакция към ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. и ал. 7 в
редакция към ДВ, бр. 85 от 02.10.2020 г./ вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Н. ЗДР. В. твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, по което е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, при сумирано отчитане на
работното време на тримесечен отчетен период. Сочи, че в периода 31.5.2018 г. – 31.5.2021
г. е положил нощен труд /между 22,00 часа и 06,00 часа/, който, преизчислен с коефициент
1.143, възлиза на повече от отчетените от ответника часове, което води до положен
извънреден труд, за който не му е заплащано полагащото се допълнително възнаграждение.
Твърди, че за положения извънреден труд над ограниченията по чл. 187 ал. 7 ЗМВР му се
дължи парично възнаграждение, което следвало да бъде платено най-късно в края на
отчетния тримесечен период. Ето защо претендира 1598,00 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода 31.5.2018 г. – 31.5.2021 г., заедно със
законната лихва от 04.6.2021 г. до погасяване и 200,00 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 03.6.2021 г. Претендира
разноски.
Ответникът Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи - София
оспорва исковете, като поддържа, че за служители по служебни правоотношения по ЗМВР
не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
респективно предвиденият в чл. 9 от Наредбата увеличаващ коефициент при определяне
1
продължителността на нощния труд. Твърди още, че при преизчисления не би се стигнало до
извод за положен извънреден труд. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 187 ЗМВР вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР /в редакция към ДВ, бр. 14 от
20.02.2015 г./ към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал.
6 ЗМВР /в редакция към ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.:, а в следващи редакции ал. 6 и 7 на
същия текст/ работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което е носил служба на
смени при сумирано отчитане на работното време, че е изпълнявал точно служебните си
задължения в процесния период, както и размера на възнаграждението за всеки месец от
процесния период и часовете на носене на служба в процесния период.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
възнаграждението за извънреден труд.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
С определението от 25.8.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че в
процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е носил служба на 12-часови смени, при сумирано отчитане на работното
време, при тримесечен отчетен период; че ищецът е изпълнявал точно служебните си
задължения в процесния период и за ответника е възникнало задължение да заплати основно
възнаграждение за службата, дадена през него. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
намира осъществяването им за доказано.
В заключението на ССчЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, са
дадени два варианта на изчисляване на положения от ищеца извънреден труд в периода
31.5.2018 г. – 31.5.2021 г. Според втория вариант броят на прослужените от ищеца часове
при 12-часов режим на работа /с превръщане на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал.
2 НСОРЗ/ е с 255,11 часа над отчетените и изплатени от ответника, като възнаграждението
за тях възлиза на 2167,55 лева.
Единственият спорен между страните въпрос е следва ли при отчитането на
извънредния труд, положен от ищеца в процесния период, да се прилагат разпоредбите на
2
Кодекса на труда /КТ/ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, по-специално на чл. 9, ал. 2 от последната, по който въпрос съдът намира
следното:
За да се отговори на този въпрос, на първо място следва да се анализира уредбата на
заплащането на извънредния труд, регламентирана в специалния закон /ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му/, която е приложима за процесния
период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР /редакция към ДВ, бр. 81 от
14.10.2016 г./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 на
същия текст /в същата редакция/ при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР / редакция към ДВ, бр.
60 от 07.07.2020 г./ нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период, като нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР /редакция към ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г./ предоставя законова делегация на
министъра на вътрешните работи да определи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители. В изпълнение на посочената разпоредба е издадена
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи /отм. с решение
№ 16766 от 10.01.2020 г. на ВАС на РБ, бр. 4 от 14.01.2020 г./, действала в процесния
период. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/който текст възпроизвежда разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. В тази наредба липсва
предвидено увеличение на положения през нощта труд /сравн. с Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. – отм., в която се е предвиждало, че при сумираното отчитане на отработеното
време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период/. Действалата през по-голямата част от процесния период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., е отменена от ВАС. Този факт обаче не може да
доведе до извод за липсата на правна регламентация на правоотношенията между страните
за процесния период. В ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС се приема, че
спрямо подзаконовия нормативен акт, какъвто е наредбата, законодателят е въвел специална
правна норма – чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От тази разпоредба следва, че за
периода от приемането до отмяната с влязло в сила съдебното решение, този акт се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици. След отмяната на тази наредба е
приета Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
3
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн. - ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г.; изм., бр. 41 от 08.05.2020 г.; отм., бр. 93 от 30.10.2020 г./, в която се
съдържат разпоредби, идентични с тези на отменената /в частта за, релевантна към
процесния спор/, като също липсва увеличение на положения през нощта труд. Същото се
отнася и до приетата впоследствие Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /обн. - ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от
01.01.2021 г./. Съгласно чл. 21, ал. 3 от нея при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР – т,е,
на практика няма коефициент, с който да се увеличават. От анализа на цитираните
разпоредби следва, че в специалния закон и подзаконовите актове по приложението му не се
предвижда увеличение на часовете положен нощен труд при сумирано изчисляване на
работното време, като в по-новата уредба това е конкретно посочено.
В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е предвидено че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. В
рамките на тази специалната закрила, предвидена в КТ, към която препраща чл. 188, ал. 3
ЗМВР, несъмнено се включват и разпоредбите, предвиждащи възнагражденията за
полагането на нощен труд /нормативната уредба на определянето на трудовото
възнаграждение, в което се включва и това за нощен труд, е израз на основния принцип на
закрилата на труда/. Кодексът на труда и ЗМВР са от един и същи нормативен ранг /чл. 4,
ал. 2 ЗНА/, като вторият се явява специален по отношение на първия – според разпоредбата
на чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито статут се урежда в
този закон. Ето защо и по силата на препращащата норма на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
разпоредбите на КТ, предвиждащи специална закрила на лицата, полагащи нощен труд,
следва да се прилага само в случай че в специалния ЗМВР и подзаконовите актове по
прилагането му няма конкретна уредба, отнасяща се до полагането на нощния труд от
служителите на МВР.
На второ място, за да се направи преценка има или няма конкретна уредба на
отчитането и заплащането на извънредния труд в ЗМВР и актовете по прилагането му, то
горецитираните разпоредби на ЗМВР следва да се сравнят с разпоредбите на КТ и НСОРЗ.
Съгласно чл. 136, ал. 1 КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на
седмичното работно време до 40 часа, съгласно ал. 3 на същия текст нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа, а според чл. 140, ал. 1 КТ
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, като нормалната продължителност на работното време през
4
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. В ал. 2 на същия текст е посочено, че
нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
От горното следва, че и ЗМВР, и КТ определят за нощен трудът, положен между 22,00
ч. и 06,00 ч. Не се спори, а и на съда му е служебно известно, че съгласно Заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи
за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева. Със заповед № 8121з-156/05.2.2020 г. това допълнително възнаграждение е
определено на 1,00 лев на час. Съгласно чл. 8 НСОРЗ /редакция към ДВ, бр. 9 от 26.01.2007
г./ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците
и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,25 лева. Впоследствие, с изменение на тази разпоредба /ДВ, бр. 66 от 2020 г.,
в сила от 01.01.2021 г./ това възнаграждение е увеличено на 0,15 на сто от минималната
работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Следователно
заплащане на положения нощен труд е предвидено както в нормативните актове, уреждащи
трудовите правоотношения, така и в тези, уреждащи служебните правоотношения на
държавните служители в МВР, като допълнителното възнаграждение за положения нощен
труд за процесния период е еднакво и за двете групи – по 0,25 лева на час, а впоследствие 1
лев на час.
С НСОРЗ е въведен коефициент за отчитане на отработените часове при
сумирано изчисляване на работното време, който коефициент е равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време /по чл. 136, ал. 3 КТ/ и на
нощното работно време /по 140, ал. 1 КТ/, установени за подневно отчитане за съответното
работно място или длъжност. Според КТ нормалната продължителност на дневното работно
време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите
условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.1428. Разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ се прилага наред с чл. 8 от същата наредба, като първата регламентира
заплащане на едно допълнително възнаграждение за работниците/служителите, полагащи
труд и през нощта при сумирано начисляване на работното време. Така за фактически
отработени седем часа нощен труд работникът/служителят получава възнаграждение за осем
часа труд – получава възнаграждение за време, което реално не е отработил. Това
допълнително възнаграждение /по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/ се дължи наред с възнаграждението за
положен нощен труд по чл. 8 от наредбата и е израз на различната уредба, която дава КТ на
нормалната продължителност на труда, който се полага през деня, и на труда, който се
полага през нощта /8 и 7 часа/.
За да се отговори на въпроса дали КТ и НСОРЗ са приложими към процесното
5
правоотношение следва да се даде отговор на въпроса установява ли ЗМВР различна
нормална продължителност на работното време, в зависимост от времето, в което е положен
трудът /денем или нощем/. От прочита на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, редакция към ДВ, бр. 81 от
14.10.2016 г., действала до 06.7.2020 г. /според който нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица/ следва, че ЗМВР не установява различна нормална
продължителност на работното време за труда, положен през деня, и за труда, положен през
нощта. Т.е., според специалния закон /в посочената редакция/ нормалната продължителност
на работното време е винаги 8 часа, независимо в кое време на денонощието е полаган
трудът. Действително законодателят си служи с думата „дневно“, но тя в случая не следва да
се схваща в смисъл на труд, положен „по време на деня“, а следва да се схваща в смисъл на
труд, положен за „едно денонощие“. Този извод на съда се подкрепя от разпоредбата на ал. 3
на чл. 187 ЗМВР, в която е посочено, че при работа на смени работните часове през нощта
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази разпоредба още
веднъж /вече конкретно/ законодателят установява 8-часова нормална продължителност на
работното време и за труда, положен през нощта. Освен това, следва да се държи сметка и за
различния подход на уредбата в КТ и в ЗМВР. В първата конкретно, ясно и недвусмислено е
уредена различна нормална продължителност на работното време за дневния и за нощния
труд. В чл. 136, ал. 3 и чл. 140, ал. 1 КТ законодателят е пояснил съответно, че става въпрос
за труд, положен „през деня“, или за труд, положен „през нощта“, докато такива пояснения в
ЗМВР липсват. Още един аргумент в подкрепа на горния извод е и фактът, че
характерът/спецификата на работата на повечето от държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 1 ЗМВР /полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението/ е
такъв/такава че по презумпция се налага полагане на труд и през нощта /несъмнено нуждата
от служителите на МВР е по всяко време на денонощието/. Ето защо и законодателят,
съобразявайки че нощният труд е неизменна част от службата на повечето от служителите
на МВР, е счел за излишно да определя различна нормална продължителност на работното
време, в зависимост от времето, в което е положен трудът. На следващо място, съдът счита,
че не се дължи на пропуск липсата на разпоредба в наредбите по чл. 187, ал. 9 /сега ал. 10/
ЗМВР, аналогична с тази на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Такава липсва именно
защото ЗМВР не прави разлика между нормалната продължителност на дневния и на
нощния труд, от която разлика да се получи коефициентът, с който се увеличават
фактически положените часове нощен труд. Дори когато с Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. /отм./ се е предвиждало такова увеличение, то коефициентът е бил определен
не по „формулата“, посочена в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ /8:7/, а е бил определен чрез посочването
му като число, с което се умножават часовете нощен труд /съгласно чл. 31, ал. 2 от
посочената наредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143; полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/. Липсата на такава
„формула“ в отменената наредба от 2014 г. не е случайна, а е израз на липсата на разлика
между нормативно определената в ЗМВР нормална продължителност на дневното и
6
нощното работно време. Ако това увеличение в отменената наредба се определяше по
формулата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, то тя би била 8:8 часа, а коефициентът - 1 /т.е. без
увеличение/, каквато и е последващата подзаконова нормативна уредба. На последно
място, горният извод се подкрепя и от последвалото изменение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР /с ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020 г./, която разпоредба действа за част от процесния периода 07.7.2020 г. –
31.5.2021 г., с което по-подробно и ясно е регламентирана еднаквата продължителност на
работното време на дневния и нощния труд. С това изменение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР
единствено се дава яснота на вече съществуващата норма - нормата не се допълва,
доколкото в по-новата редакция не се уреждат някакви нови, различни обществени
отношения, а напротив - конкретизират се възникналите. Ето защо съдът намира, че
приложимата към процесния период разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР /в редакцията
действала до 07.7.2020 г./ не е непълна, а е неясна. Поради това и съгласно разпоредбата на
чл. 46, ал. 1 ЗНА същата следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република
България. Съдът извърши тълкуване на нормата, от което стигна до извода, че ЗМВР урежда
еднаква нормална продължителност на работното време на дневния и нощния труд.
Доколкото в тази част специалният закон /ЗМВР/ се различава от КТ, то последният не
следва да се прилага /няма и как, доколкото уредбата е различна/, като неприложима е и
НСОРЗ. Да се умножат положените от ищеца часове нощен труд с увеличаващия
коефициент по НСОРЗ означава да се приложи по-кратката нормална продължителност на
работното време през нощта, каквато специалният закон не предвижда.
Различната регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от държавните
служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, сама по
себе си не води до извод за наличие на дискриминация на субектите на служебните
правоотношение, регламентирани в специалния ЗМВР. Дискриминация би била налице, ако
при равни други условия дадено лице би било лишено от определени права. Условията на
труд, в частност възнаграждението, обаче имат комплексен характер, а също и обусловеност
от вида на този труд, поради което не може да се приеме, че останалите условия за
служителите във и извън МВР са равни. ЗМВР действително лишава служителите в МВР от
увеличено възнаграждение за положен нощен труд при сумирано начисляване на работното
време, каквото се дължи на работниците/служителите по силата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но им
дава право на други видове допълнителни възнаграждения, неприложими спрямо всички
категории държавни служители и работници/служители. Отделно, липсата на определени
допълнителни възнаграждения може да намери компенсация в самия размер на основното
възнаграждение, в предвидени гратификационни плащания, битови облекчения, сигурност и
др. Освен това, логично, видът на работата и работодателят не са сред признаците, по
отношение на които е забранена дискриминация в областта на полагане на труд – нито в чл.
8, ал. 3 КТ, нито в чл. 6, ал. 2 КРБ. Следва да се посочи и че в случая се касае не за
поведение на работодателя, което да е лишило служителя от следващо му се
възнаграждение, а за приложение на законова уредба на определени обществени отношения
/в горния смисъл - решение № 3412 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 13640 / 2015 г. на II-в състав
7
на Софийски градски съд, чиито мотиви в цитираната част настоящият съдебен състав
напълно споделя/.
В заключение следва да се посочи, че дори и ЗМВР да дискриминира служителите на
МВР и да ги лишава от това допълнително възнаграждение, то тогава законът би
противоречал на чл. 6 и чл. 48, ал. 5 КРБ. ЗМВР в тази част обаче не е обявен за
противоречащ на конституцията по съответния ред, поради което по аргумент от чл. 151, ал.
2 КРБ следва да се прилага за процесния период. Законодателното решение на чл. 187 ЗМВР
е и в съответствие и с чл. 8, б „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работно време,
според който нормалната продължителност на работното време на работниците, които
полагат нощен труд, не надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период.
В горния смисъл са и мотивите на решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019
г., IV г.о. на ВКС, в което е прието, че при работа на смени /дежурства/ работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства,
включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Макар
това решение да е постановено по правен спор, за който е приложим отмененият ЗМВР от
2006 г., то разпоредбата, касаеща нормалната продължителност на работното време /чл. 211,
ал. 1 от отм. ЗМВР/, е идентична с тази на чл. 187, ал. 1 от действащия ЗМВР. В горния
смисъл са също и решение № 3412 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 13640 / 2015 г., II-в състав на
Софийски градски съд; решение № 260075 от 17.09.2020 г. по в. гр. д. № 5711 / 2020 г. на II-
б. състав на Софийски градски съд, решение № 55/ 07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/ 2014 г., ІІІ
г.о. и др.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове пълно регламентират отчитането и заплащането на
извънредния труд, поради което субсидиарното прилагане на КТ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му не следва да се прилагат в процесния случай. Следва
да се посочи, че не се твърди и установява на ищеца да не е заплащан положен в
процесния период извънреден труд, който да не се формира от това преизчисляване на
нощните часове в дневни. Предвид горните изводи не е налице и положен и незаплатен
от ответника извънреден труд, поради което ищецът няма вземане за допълнително
възнаграждение. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
възникването на главния дълг. Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Ето защо и претенцията за мораторна лихва е неоснователна и следва да бъде изцяло
отхвърлена.
8
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК останалите сторени по делото
разноски следва да останат за сметка на съда /съобразно т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. ЗДР. В., ЕГН ********** срещу Областна Дирекция
на Министерство на вътрешните работи – София, код по БУЛСТАТ ********* осъдителни
искове с правна квалификация чл. 187 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за следните суми: 1598,00 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в периода 31.5.2018 г. – 31.5.2021 г. и 200,00 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 03.6.2021 г.
ОСЪЖДА Н. ЗДР. В. , ЕГН ********** да заплати на Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи – София, код по БУЛСТАТ ********* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 100,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9