Решение по дело №42744/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8280
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Ивета Миткова Антонова
Дело: 20211110142744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8280
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА М. АНТОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА М. АНТОНОВА Гражданско дело №
20211110142744 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 29.11.2020г. пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ в с. Дълго поле е изплатил по застраховка “Каско” обезщетение за
причинени имуществени вреди на увредения автомобил „Ауди А3“ с рег. № РВ 2242 ХР в
размер на 2148,07 лв. Посочва, че ПТП е настъпило по вина на водача, управлявал
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска застраховка” автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № РВ 1267 МА. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” и въпреки отправените покани до него, същия не е
заплатил изцяло дължимата сума, поради което се претендира остатъкът от 1081,53 лв.,
включваща 15,00 лв. – ликвидационни разноски и законна лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, оспорва механизма на ПТП описан в исковата
молба да е в причинна връзка с щетите, за което поправяне е било изплатено обезщетение от
ищеца, както и размера на претендираното обезщетение. Прави възражение за
съпричиняване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките уважаване на
предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
1
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
От представената застрахователна полица на л.9 от делото и общите условия към нея,
се установява че към дата 29.11.2020г. между собственика на лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. № РВ 2242 ХР и ищеца е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско” със съдържание описано в застрахователната
полица и общите условия на застрахователя, а по реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК е обявено
обстоятелството, че към датата на ПТП между собственика на автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № РВ 1267 МА и ответника е съществувало валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „гражданска отговорност”/установява се и от приложена справка от
Гаранционния фонд/. Като безспорно е отделено също, че ищецът е извършил плащане на
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка в посочения в исковата молба
размер, както и че ответникът е извършил плащане по процесната регресна претенция в
размер на 1081,54 лв.
На 29.11.2020г. е настъпило застрахователно събитие от покрит риск – ПТП, видно от
протокол за ПТП при което на застрахованото имущество за причинени вреди. По реда на
чл. 403, ал.1 от КЗ и в съответствие с договора ищеца е бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет е опис на щетите,
подписан от застрахования. Застрахователят е приел окончателен доклад по щетата, като е
определил въз основа на описа на щетите обезщетение в размер на 2148,07 лв., което
обезщетение е изплатено по реда на чл.406 от КЗ на 23.12.2020г., видно от приложеното
платежно нареждане и фактура.

Ответникът оспорва механизма на ПТП и вината на водача на автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № РВ 1267 МА, прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № РВ 2242 ХР. Оспорва доказателствената сила на
съставения от участниците в ПТП двустранен протокол.
Водачите на двата леки автомобила, между които е настъпило ПТП са съставили
двустранен констативен протокол за ПТП от 29.11.2020г., в който е посочен механизма на
ПТП. При условие, че същия е частен писмен документ, представен от ищеца и
удостоверяващ изгодни за него факти и неподписан от ответника, за последния няма
обвързваща доказателствена сила. Същият обаче е в установена от закона форма за
установяване на ПТП и неговия механизъм в случаите, когато няма причинени уреждания
на физически лица – чл.123 ал.1 т.3 б.б от ЗДвП и при липса на спор между водачите на
леките автомобили, между които е настъпило ПТП. Тук следва да се допълни
обстоятелството, че механизма на ПТП описан в двустранния протокол, кореспондира със
заключението по САТЕ а именно: на 29.11.2020г., движейки се по ул. Първа в района на №
57 преди кръстовището с път (с. Калояново – с. Ръжево конаре) водача на автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № РВ 1267 МА реализира ПТП със спрелия отдясно лек автомобил „Ауди
А3“ с рег. № РВ 2242 ХР.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № РВ 2242 ХР.

Ответникът не ангажира каквито и да са доказателства, които да установят поведение
на водача на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № РВ 2242 ХР, което да обоснове извод за
съпричиняване на вредите. Не се установи водачът на увреденото МПС да е създал
предпоставки за реализиране на ПТП, респективно да е нарушил разпоредби на ЗДвП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
2
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Налице е и причинно следствена връзка
между противоправното поведение на лицето управлявало автомобил „Форд Транзит“ с рег.
№ РВ 1267 МА и настъпилите за автомобил „автомобил „Ауди А3“ с рег. № РВ 2242 ХР
вреди, което се установява и от приетото като доказателство по делото заключение АТЕ,
където вещото лице проследявайки механизма на ПТП посочва, че същия е в причинно
следствена връзка с констатираните по опис – заключението в преписката при ищеца щети.
Като индиция, че ответника е приел възникнало регресно право в полза на ищеца в случая е
обстоятелството, че е заплатил част от претендираното вземане.

Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент
дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите респ. неговия
застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията
на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредения
автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по е: по средни пазарни
цени за ремонт на автомобила с нови части е 2432,74 лв.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1 и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото
МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са
повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как
да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на
използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна
вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
2432,74 лв., /заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане
по регресната претенция, при условие че е платил такова обезщетение.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 2148,07 лв., т.е.
3
суброгационното му право възниква именно до размера на платеното /в противен случай би
се допуснало неоснователно обогатяване/. Следователно от обезщетението, което ищеца има
право да получи от делинквента сътв. неговия застраховател – ответника е в размер на
1066,53 лв., /неплатената разлика по регресната претенция/ като ищеца претендира и 15,00
лв. ликвидационни разноски, които са в марките на обичайната търговска практика и следва
да бъдат присъдени или общата сума от 1081,53 лв.
Относно разноските по производството
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ищеца
/още с исковата молба/ и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът носи отговорността
за заплащане на направените от ищеца разноски в производството, а именно в размер на
475,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена държавна такса, 225,00 лв. - платено възнаграждение
за вещо лице, 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, Г.М. Димитров №1 да заплати на
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, както следва:

- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 1081,53 лв. /хиляда осемдесет и един лева и
петдесет и три стотинки/, от които 1066,53 лв. - неплатения размер на регресна претенция
за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” относно
автомобил„Ауди А3“ с рег. № РВ 2242 ХР, поради настъпило на в с. Дълго поле
пътнотранспортно произшествие на 29.11.2020г. по вина на водача на„Форд Транзит“ с рег.
№ РВ 1267 МА, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „ДАЛЛ БОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД и 15,00 лв.- ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 1081,53 лв. считано от 21.07.2021г.
до окончателното изплащане;

- на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 475,00 лв. /четиристотин седемдесет и
пет лева/, представляваща направените от дружеството разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4