РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Враца, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 11.11.2021г. /единадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от
съдия КОЦЕВА адм. дело № 477 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона
за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Г.М.М. от ***, депозирана чрез * М.Д. и ** П.Д., против ЗАПОВЕД № П-17/09.07.2021
г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/
– София, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. е прекратено служебното му
правоотношение за длъжността „*****“, ***,
с месторабота ***, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при издаването
ѝ съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие
с материалния закон, включително поради необоснованост – отменителни основания
по смисъла на чл.146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Изложени са твърдения, че не е
налице реално съкращаване на длъжността, която жалбоподателят е заемал, тъй
като на практика няма ново щатно разписание и не е извършена реорганизация в ****
. Към момента на издаване на заповедта е налице свободна щатна бройка за ********,
която се изпълнява от временно изпълняващ длъжността, а е следвало да бъде
предложена на оспорващия. Сочи се, че ответника не се е съобразил с
обстоятелството, че М. е *********** и е прекратил служебното му правоотношение
в нарушение на чл. 85, ал. 2 ЗДСл. и чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация. Твърди се, че издаването на оспорената заповед е съобщено на
жалбоподателя на 12.07.2021 г. на мястото на работата му в ***, където е
извикан от представители на ответника, независимо, че към тази дата е бил в
отпуск по болест. Иска се отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, като незаконосъобразна, ведно с всички законни последици от това и присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Иска се и обезщетение за времето, през което оспорващият е останал без работа,
съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл.
В с.з. оспорващият се представлява
от * Д., която поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения.
Твърди се, че няма реално съкращение на щата, както и че жалбоподателя е с ***
и е следвало да му бъде предложена друга свободна щатна бройка, а не да бъде
уволнен. По отношение на него е извършена дискриминация като е нарушен ЗЗДискр.
и Европейското законодателство. Претендират се разноски по делото, съгласно
представен списък. Съображения по съществото на спора са изложени и в представена
по делото писмена защита.
Ответникът – Председател на ДАМТН – София, редовно призован не се
представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства, представени с приложената по
опис административна преписка по оспорения акт.
Съдът като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № Н-57/25.01.2017 г. на Председателя на ДАМТН, оспорващият М.,
който е с **************** е назначен за държавен служител в специализирана
администрация, *******, с месторабота *** на длъжност **, считано от 25.01.2017
г., от която дата е възникнало и служебното му правоотношение.
По подадено от него заявление № Z-6987/30.07.2019 г. и със Заповед № Н-179/01.08.2019
г. на Председателя на ДАМТН, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл М. е
преназначен, считано от 01.08.2019 г. от длъжност *******, с месторабота ***,
на длъжност *****.
Със Заповед № Н-185/02.08.2019 г. на Председателя на ДАМТН на основание
чл.82, ал.1 от ЗДСл. и лично подадено заявление № Z-7095/01.08.2019 г., М.
е преназначен от длъжност **** с месторабота ДАМТН – специализирана
администрация, ГД „Контрол на качеството на горивата за битово отопление“,
отдел „Контролно методичен“, на длъжност *****, с месторабота ***, която заема
до издаването на оспорената в настоящото производство заповед за прекратяване
на служебното му правоотношение.
По делото е представена Заповед № А-372/07.07.2021 г., с която Председателя
на ДАМТН на основание чл. 6, ал. 1 от Устройствения правилник на ДАМТН и Доклад
№ 21-41-132/02.07.2021 г. на главния директор на ГД „Контрол на качеството на
горивата за битово отопление“, е изменил структурата на главната дирекция. С
въведеното изменение е закрит регионален
отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление – Северозападна
България“, седалище *** и месторабота *** и ***, с обща численост 5 щ.бр. в
т.ч. и длъжност „**“ и е съкратена длъжността „***, месторабота ***, длъжностно
ниво по КДА „7“, ръководно ниво „7А“ – 1 щ.бр. Със същата заповед е закрит и регионален
отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление – Североизточна
България, седалище ***, с обща численост 4 щ.бр., в т.ч. и длъжност „**“ и е съкратена
длъжността „**“, РО ККГБО СИБ, месторабота, ***, длъжностно ниво по КДА „7“,
ръководно ниво „7А“ – 1 щ.бр.
Регионален отдел „ККГБО – Югозападна България“, седалище ***, месторабота ***
и *** е преименуван и преобразуван в регионален отдел „ККГБО – Западна
България“, седалище ***, месторабота ***, *** и *** с обща численост 8 щ.бр. от
които за длъжността „*“ с месторабота *** – 2 щ.бр. от тях 1 щ.бр. на непълно
работно време от 6 часа.
Последвало е издаване на оспорената в настоящото производство Заповед № П-17/09.07.2021г.
на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор –
София, с която на основание чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя за длъжността *******, с месторабота ***,
считано от датата на връчване на заповедта – 12.07.2021 г. Като причина за прекратяване
на служебното правоотношение в заповедта е посочено – съкращаване на длъжността
и утвърдено щатно разписание на ДАМТН.
Представени са по преписката и утвърдените
длъжностните разписания на ДАМТН в сила от 01.01.2021г., ведно с
поименното такова, както и утвърденото длъжностно разписание на ДАМТН в сила от
12.07.2021г., ведно с поименното такова. Представени са и длъжностни
характеристики.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес в
предвидения в чл.149, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл.108, ал.1 ЗДСл. във връзка с чл.7, ал.2 от Устройствения правилник
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Спазена е установената
писмена форма и съдържа съществените реквизити, изискуеми от специалната
разпоредба на чл.108, ал.1, изр.1 ЗДСл., като са посочени правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Неспазването на предвиденото в чл. 59, ал. 2,
т.7 от АПК изискване
в нея да бъде посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта,
не може
да бъде квалифицирано като съществено нарушение, доколкото последиците от него са изрично уредени в чл.140, ал. 1 от АПК. Липсата на посочените реквизити на акта не правят същия незаконосъобразен, а водят единствено до удължаване срока за неговото обжалване. В мотивите на акта административният орган се е позовал на ново утвърдено длъжностно разписание, съгласно което в сила
от 12.07.2021 г., регионален отдел „ККГБО СЗБ“ със седалище ***, където е
местоработата на оспорващия се закрива и че причина за прекратяване на
служебното правоотношение е съкращаване на заеманата от него длъжност „началник
отдел“ РО ККГБО СЗБ, считано от същата дата – 12.07.2021 г.
В производството по издаване на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена при
неспазване на срока на отправеното предизвестие, но това не представлява
съществено нарушение, тъй като от една страна предизвестието не е съществен
елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение, а
от друга е посочено, че следва да се изплати обезщетение в размер на основната
заплата за неспазения срок на предизвестието, т.е. спазени са изискванията на
чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.
Административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С
оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.106, ал.1, т. 2 от ЗДСл.,
съгласно който органът по назначаването може да прекрати едностранно служебното
правоотношение при съкращаване на длъжността.
В компетентността на административния орган е правото му да извършва
промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед
оптимизиране на дейността ѝ, при съобразяване с приетата структура и
нормативно определената численост на служителите. Съобразно предоставените му
правомощия с разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗДСл. във връзка с чл.6, ал.1 от
Устройствения правилник на ДАМТН, органът по назначаването разполага с
възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена включително
създаването, преобразуването и закриването на отдели и сектори в дирекциите и в
главните дирекции, както и длъжностното разписание на агенцията и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители,
при което да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване
на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията,
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност,
която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в
случая е изразено в издадената заповед №А-372/07.07.2021г. на председателя на ДАМТН и в утвърденото от него
длъжностно разписание, в сила от 12.07.2021г., въз основа на което регионален
отдел „ККГБО СЗБ“ със седалище *** е закрит и 2 щ.бр. за длъжността „*“, една
от които на непълно работно време от 6 часа преминават в преобразувания
регионален отдел „ККГБО – Западна България“, със седалище *** и местоработи ***,
*** и ***.
Понятието „длъжност в администрацията” е дефинитивно определено в
разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на
длъжностите в администрацията. Съгласно тази разпоредба, длъжност в администрацията
е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово
правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с
конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от
функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.
За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл., е необходимо тази длъжност да не
фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното
разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения
и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или да е намален броят
на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.
Видно от представеното по делото Длъжностно разписание на ДАМТН, в сила от
01.01.2021 г., към Главна дирекция „Контрол на качеството на горивата за битово
отопление“ са предвидени 6 бр. регионални отдели, със седалища в градовете ***,
***, ***, ***, *** и ***. Във всичките 6
регионални отдели е предвидена длъжността „**“, с място на работа съвпадащо със
седалищата на отделите.
След въведеното със Заповед № А-372/07.07.2021 г. на Председателя на ДАМТН
изменение на структурата на ГД „ККГБО“, в новото Длъжностно разписание в сила
от 12.07.2021 г. регионалните отдели са редуцирани от 6 бр. на 4 бр., като регионален
отдел „ККГБО Северозападна България“ и регионален отдел „ККГБО Североизточна
България“ не съществуват. Това е видно и от представеното по делото поименно
разписание на длъжностите в сила от 12.07.2021 г., в което в съответствие с
цитираната по-горе заповед, 2 щ.бр. за длъжността „*“ от отдел „ККГБО
Северозападна България“ са преминали в преобразувания РО „ККГБО Западна
България“. В тази насока възражението на оспорващия, че длъжностното разписание
е влязло в сила три дни след издаване на
оспорената заповед е неоснователно, тъй като
изменението на структурата на ГД
„ККГБО“ е въведено със заповед № А-372/07.07.2021 г. на Председателя на ДАМТН, считано
от 12.07.2021г. като в утвърденото
длъжностно разписание в сила от
12.07.2021г. са отразени промените на база издадената заповед. Оспорената
заповед е издадена на 09.07.2021г., а утвърдените изменения в структурата на
ответника са извършени на 07.07.2021г.
Съкращаването на
длъжности се извършва не само когато се преустановява съответния вид дейност,
но и при намаление на числеността на заетите служители, когато се запазват
функциите, присъщи на съкратените длъжности, като те се възлагат за изпълнение
на по-малък брой лица, както е в случая. Намаляването на броя на регионалните отдели в
длъжностното разписание на посочената структура е една от формите на реално
съкращаване на длъжността. Фактът, че длъжността продължава да съществува като
система от функции, задължения и изисквания, не води до извод, че конкретната
длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една
и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното
правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице именно
посочената в оспорената заповед хипотеза на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това
е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на
администрацията и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан
с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в
даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен
брой служители, ще има „съкращаване на длъжността“ и тогава, когато същата задача
започне да се изпълнява от намален брой служители.
Разпоредбата на чл.11,
ал.3 от ЗДСл. посочва, че в акта за назначаване могат да се определят
мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със
спецификата на длъжността. В случая мястото на работа е посочено и това е гр.Враца
- Заповед № Н-185/02.08.2019 г. и длъжностно
разписание, в сила от 01.01.2021 г. Съдебната практика приема, че когато мястото
на изпълнение на длъжността е станал задължителен елемент от длъжността,
закриването на структурното звено, включително длъжността на жалбоподателя,
представлява съкращаване в щата по чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл., в този смисъл са Решение № 14871 от 5.12.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 205/2017 г., V о., Решение №
6215/12.05.2014 г. по адм. д. № 16310/2013 г., 5 членен състав, Решение №
5127/14.04.2014 г. по адм. д. № 16309/2013 г., 5 членен състав, Решение № 13325/15.10.2013
г. по адм. д. № 4557/2013 г., 5
членен състав, Решение
№ 5754/28.04.2014 г. по адм. д. № 16306/2013 г. на 5 членен състав на
Върховния административен съд.
След като Регионален отдел
„ККГБО Северозападен район“ със седалище *** е структурно звено на Главна дирекция „ККГБО“ и е закрито, длъжността, заемана от лицето е премахната
като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностната характеристика. Наличието на други бройки за
длъжността в други регионални отдели е без значение за правилното решаване на
спора. Председателят на ДАМТН, като орган по назначаването няма задължение при
съкращаване на длъжността да предлага
други свободни, незаети длъжности в други структурни звена, дори при
евентуалното наличие на такива.
В тази връзка неоснователно
е твърдението на процесуалните представители оспорващия за незаконосъобразност
на заповедта поради неизвършен подбор между служителите, тъй като към момента
на издаване на заповедта е имало свободна щатна бройка за ****, която се
изпълнява от временно изпълняващ длъжността, а е следвало да бъде предложена на
жалбоподателя.
Законът за държавния
служител не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая
липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват
длъжността, чиито бройки са намалени. Липсват въведени в закона или утвърдени
от органа правила и критерии в тази насока. При липсата на нормативно
установени критерии за подбор между служителите, заемащи длъжността, която се
съкращава, преценката за това кои ще останат на работа и кои ще бъдат съкратени
е изцяло по преценка на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.
Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на
структурата на дирекцията, като правното основание на чл.106, ал.1, т. 2 от
ЗДСл. е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава
длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен
контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и
е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на
законово основание.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че ЗДСл. не съдържа
разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. В този смисъл е и трайната съдебна практика на
Върховния административен съд, съгласно която при прекратяване на служебното
правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за органа по назначаването не
съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното
служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на
съдебен контрол. Единствено и само при условие, че в съответната администрация
са приети вътрешни правила и критерии за извършване на подбор на служителите,
чиито длъжности се съкращават, за органа по назначаването ще е налице
задължение да се съобрази с тези критерии при преценката за това кои служители
да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено. По този начин одобрената
в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган процедура става
част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл. и макар и непредвидена в специалния закон,
нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт.
В разглеждания случай не са представени доказателства, нито са налице
твърдения за приети такива правила и критерии в ДАМТН, с които Председателя да
не се е съобразил при издаване на оспорения акт.
Неоснователни са и изложените в жалбата твърдения, че ответника е прекратил
служебното правоотношение в нарушение на
нормативните актове, регламентиращи защитата на хората с увреждания и
по-специално чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, тъй като оспорващият
е лице ****, съгласно представено по делото ***. Нито в заповедта за
реорганизация в структурата на агенцията,
нито в длъжностното разписание, а също в заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение не е посочено, че се прекратяват служебните
правоотношения на служители с доказани *****. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.
333, ал. 1, т. 2
от Кодекса на труда, предвиждаща т.нар.”предварителна
закрила” при уволнение и изискваща предварително разрешение от инспекцията по
труда при прекратяване на трудовото правоотношение с ** работник или служител. Налице са съществени отлики между трудовите и служебните правоотношения, подчинени
на различен правен режим, независимо от сходния предмет - престиране на работна
сила срещу заплащане, поради което и аналогията в този случай е недопустима.
Отсъствието на идентична норма в ЗДСл. не означава непълнота на правната уредба,
даваща възможност да се правоприлага по аналогия, а сочи на неприложимост на
подобна закрила.
Направените в жалбата
оплаквания за незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение по
време, когато държавният служител е ползвал отпуск поради **, съдът също намира за неоснователни. Процесната заповед е издадена
на 09.07.2021 г.
и в нея е посочено, че служебното правоотношение се прекратява считано от датата на
връчване. С оглед липсата на ангажирани от страна
на жалбоподателя доказателства, оборващи удостовереното в самата заповед
връчване в хипотезата на отказ да бъде получена, съдът приема за установено по
делото, че на 12.07.2021 г.
заповедта е била съобщена и предявена за връчване на държавния служител. От
представения и приет като доказателство по делото *** се установява, че жалбоподателят е ползвал
отпуск ** за периода от 12.07.2021г. до 21.07.2021г.
Това обстоятелство, обаче не представлява пречка органът по
назначаването да упражни правото си по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение, поради
съкращаване на длъжността. Правният
режим, на който се подчиняват служебните правоотношения не предвижда закрила
при уволнение на държавните служители, ползващи отпуск **. При изчерпателна регламентация на правното положение
на държавните служители, отклонения от тази уредба се допускат само с изрична
правна норма. ЗДСл. не съдържа забрана за връчване на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител,
когато същият е в отпуск, какъвто текст се съдържа в ЗМВР /чл.229 ЗМВР/.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че заеманата от
Г.М.М. длъжност е действително и реално съкратена. Макар да е запазена като
система от функции, задължения и изисквания, със закриването на регионален отдел
„ККГБО Северозападна България“ е намален броят на служителите, които я
изпълняват, от което следва, че по отношение на оспорващия е осъществен
фактическият състав на чл.106, ал.1, т. 2
от ЗДСл. и прекратяването на служебното му правоотношение е съобразено
със закона.
По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а
подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед потвърждаване на оспорената заповед и искането на Г.М. за
присъждане на обезщетение, съгласно чл.104, ал.1 ЗДСл. за времето, през което е останал без работа следва да се
отхвърли, като неоснователно.
С оглед изхода на спора претенцията на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна.
От страна на ответника разноски не са претендирани, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М. ***, против Заповед № П-17/09.07.2021г. на Председателя
на ДАМТН – София, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. е
прекратено служебното му правоотношение за длъжността „*******, с месторабота ***, считано от датата на връчване на заповедта.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.М.М. за присъждане
на обезщетение, съгласно чл.104, ал.1 ЗДСл. за времето,
през което е останал без работа.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: