№ 375
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241100601288 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 08.06.23г. по НОХД.№ 20211110209521/21г.,СРС,НО ,133 с-в, с която е
признал за виновен подсъдимият Р. Д. Р. за това, че на 14.12.2020г., около 18.15 часа в гр.
София, по ул.“Габрово“, с посока от ул. ”Скопие” към бул. „Сливница”, в района на
кръстовището, образувано от ул. „Габрово“ и ул. ”Пловдив”, при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил марка “Дачия”, модел „Сандеро” с рег. № СА ****
РР, на пешеходна пътека, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на не
релсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като по
непредпазливост причинил на пешеходеца К. И. Г., пресичащ пътното платно в посока
отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, по пешеходната пътека,
обозначена с пътна маркировка М 8.1 от ППЗДвП, пътен знак Д17 от ППЗДвП, средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изразяваща се в следните
травматични увреждания: „Счупване на дясната раменна кост”, довело до трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни , с което
осъществил състава на престъпление по чл.343,ал. 3 ,пр. последно, б.“а“, пр. 2 ,вр. ал. 1 б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е
наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 месеца , чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години , считано от влизане на
присъдата в сила. СРС на основание чл. 55, ал.3 от НК не наложил по-лекото кумулативно
предвидено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. На основание чл.189 ал.3 от
НПК подсъдимият Р. Д. Р. е осъден да заплати направените в ДП разноски в размер на
1
682,50 лева по сметка на СДВР и 710,00 лева разноски в съдебната фаза по сметка на СРС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Р. Д. Р. е осъден да заплати на адвокат Е. Б.
С.-К. от САК сумата от 1500,00 лева за оказана правна помощ на частния обвинител К. Г.
по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.13, ал.1, т.3 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 318 и сл. НПК по жалба от адв. Н. Д.-
защитник на подсъдимия Р. Д. Р. срещу присъда на СРС от 08.06.23г. по НОХД. №
20211110209521/21г. , СРС, НО ,133 с - в , с която е признат за виновен подсъдимият Р. Д. Р..
Защитата претендира, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и
при непълнота на доказателствата. Моли присъдата да бъде отменена като бъде постановена
оправдателна присъда, алтернативно делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав
на СРС. Постъпило е и допълнение към жалбата с аргумент за неизяснена фактическа
обстановка и при непълнота на доказателствата, което е съществено процесуално
нарушение. Заявява, че анализът на доказателствата, направен от съда не е последователен,
логичен, като са извадени фрагменти, обслужващи обвинителната теза; няма отговор на
въпроса кой е първоначалният момент на възникване на опасността и къде е мястото на
удара по дължина и ширина на платното. Прави искане за назначаване на КМАТЕ с
конкретно посочени въпроси. По делото е постъпила жалба от адв. Е. Б. -защитник на ЧО К.
И. Г., с която заявява, че от събрания доказателствен материал фактическата обстановка е
напълно изяснена, а вината на подсъдимия доказана по безспорен начин. Заявява, че
наложеното наказание е явно несправедливо, като определения размер на лишаване от
свобода е недостатъчен за поправяне на дееца и за постигане целите на генералната
превенция. Адв. Б. заявява, че не са налице и предпоставките на чл. 5 НК, като не е
достатъчно, че подсъдимият е неосъждан. Моли да се измени присъдата като не се прилага
чл. 5 НК, както и ал. 3 на тази правна норма, да се увеличи размера на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“, като същият да бъде лишен и от право да управлява
МПС. Защитничката обжалва и размера на присъденото и възнаграждение като претендира
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- възнаграждение на осн. чл. 14, ал.2 за явяване в повече от две съдебни
заседания в размер на по 250лв. за всяко вкл. начисляване на ДДС съгласно §2а, като
допълнително претендираната сума е в размер на 1750лв., към която следва да се прибави
ДДС.
В проведеното закрито заседание на 04.03.2024 година въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови
доказателства. По отношение на искането на адв. Д. за назначаване на КМАТЕ съдът е
заявил, че ще вземе становище в съдебно заседание след изслушване на страните.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. Д. е заявил, че поддържа
изцяло жалбата и доказателственото си искане за назначаване на КМАТЕ. Заявява, че
първоинстанционната присъда се крепи единствено на единична АТЕ. Заявява, че липсата
на съдебен лекар води до неизясняване на механизма на нанесените травми; заявява, че
пострадалият няма травма на главата, от което прави извод, че ударът не е челен, няма щети
по колата, т.е ударът е кос, тангенциален като няма отхвърляне на тялото напред.
Използваният от вещото лице метод е неизползваем, местопроизшествието не е запазено,
няма обективни данни, по които вещото лице да определи мястото на удара. Заявява, че при
разпита пострадалият заявил, че пресичал срещу магазини, но магазините се намират след
кръстовището, а пешеходната пътека е преди кръстовището. Заявява, че пешеходната пътека
е под диагонал, което не е взето предвид от вещото лице. Адв. Б. заявява,че поддържа
жалбата, няма доказателствени искания, като моли да не се уважават исканията на адв. Д.,
който изопачава фактите по делото и прави опит да манипулира вещото лице, подзащитния;
2
Заявява, че няма спор за възникналия удар между пешеходеца и пострадалия, поради което
няма нужда от съдебен лекар. Заявява, че никога защитата не е съобщавала, че пешеходната
пътека е под диагонал, както и че самата тя е посещавала местопроизшествието. Заявява, че
спорът между страните е само къде е настъпил ударът- на пешеходната пътека или извън
нея. Заявява за безмислено назначаване на експертиза при липса на запазено
местопроизшествие и следи на него. Прокурорът взима становище, че при изготвяне на
назначената АТЕ вещото лице е ползвало разпита на подсъдимия, проведен в качеството му
на свидетел. Прави искане за прееразпит на вещото лице пред въззивния състав с оглед
установяване дали при изключване разпита на Р. в качеството му на свидетел би се стигнало
до същите заключения, след което следва да се прецени дали е необходимо изготвянето на
повторна експертиза.
С оглед на изложените становища, въззивният съд е отложил делото с оглед провеждане
разпит на вещото лице, изготвило АТЕ- вещо лице инж. П. П.. В съдебно заседание от
29.05.2024г. адв. Б. заявява, че не възразява на разпита на вещото лице, но обръща внимание
,че в съдебно заседание на 11.05.2023 при проведен допълнителен разпит на вещото лице
пред СРС, експертът П. изрично е заявил становището си какво е взел предвид при
изготвяне на експертизата, както и че изводите му не биха се променили при изключване
показанията на обвиняемия Р., дадени в качеството на свидетел. Въззивният съд е дал ход на
въззивно съдебно следствие и е провел разпит на вещото лице П. П., който заявява че
поддържа изготвената на ДП експертиза. Заявява, че ползваните от него доказателства са
изброени в рамките на задача 1 при определяне на мястото на удара. Заявява, че е извършен
оглед на местопроизшествието, части, от който е цитирал по отношение на параметри на
мястото, метеорологични условия, налични пътни знаци и светофар. По отношение на
механизма на извършване на деянието сочи , че от основно значение е констатираната щета
по автомобила при извършения оглед. Заявява, че при изготвяне на заключението са взети
предвид гласните доказателства от ДП. Вещото лице заявява, че при извършения оглед не са
установени следи и находки по платното за движение, на чиято база да могат да бъдат
извършени някакви изчисления за мястото на удара по дължина и широчина на пътното
платно. По отношение на мястото на удара, пострадалият заявява, че се е движил по
пешеходната пътека. Заявява за разстояние на отхвърляне на тялото от порядъка на около 10
метра, което съответства, както на скорост, определена на база деформацията, така и на
мястото на удара в зоната на пешеходната пътека. Използвана методика за определяне на
скоростта на автомобила е цитирана в задача 2. Това е мястото на достигане главата на
пешеходеца до предното стъкло. При ползване на методиката по отхвърляне на тялото
напред заявява, че е от значение ръстът на пешеходеца и центърът на тежестта му,
доколкото пешеходецът е на тринадесет години, с едро телосложение се приема с параметри
на възрастен. Вещото лице сочи на съдържащи се в протокола за оглед и скицата обективни
данни за широчината на пешеходната пътека, къде се намира тя на пътното платно по
дължина и широчина. Вещото лице заявява , че е взел предвид метеорологичните условия -в
протокола за оглед е отбелязано тъмна част, дъждовно, ясно, ел. осветление. Касае се за прав
участък от платното за движение и макар и в тъмната част, наблюдаващото се на снимките
от огледа налично улично осветление, предполага възможност водачът да възприеме
пешеходеца от момента на навлизането му на платното за движение, с видимост не по-малка
от 100 метра. Моментът за по-трудно възприемане на пешеходеца на платното за движение е
отчетен при изчисление на опасната зона за спиране на автомобила, а именно - времето за
реакция на водача, завишено с 0,2 секунди. Времето за реакция на водача е компонент на
формулата за изчисляване на опасната зона и влияе на определянето й. Възразява на
заявеното от адв. Д. от ръководството на професор К.,че времето за реакция следва да бъде
завишено с 0,6 секунди върху основното време за реакция, като сочи, че въпросното време
до 0,6 секунди е относимо до различни пътни условия- извън града, в неочаквана ситуация.
Заявява, че в конкретния казус е налице интензивно градско движение, приближаване на
3
пешеходна пътека, което предполага повишено внимание на водача и за тези условия
завишаването времето за реакция на водача е с 0,2 секунди. Така се аргументира
изчисленото време за реакция на водача в изготвената АТЕ на стр. 7 - 0,8 секунди. Първата
част от тях 0,6 секунди е при преминаване през пешеходна пътека, с пешеходец на нея и
това време за реакция, точно по този начин е цитирано в учебника на проф. К., касаеща
стойностите на време за реакция, завишено с 0,2 секунди, заради тъмната част на
денонощието. Вещото лице заявява, че времето за реакция се избира според конкретните
метеорологични условия. В конкретния случай експертът се аргументира, че е мотивирал
определеното време за реакция 0,6 секунди плюс 0,2 секунди. Заявява съгласие, че има
значение за отхвърляне на тялото дали ударът е костенгенциален или е челен между
пешеходеца и лекия автомобил, но сочи че в конкретния случай се касае за челен удар с
аргумент , че мястото на счупване на челното стъкло е почти в средата на стъклото по
широчина на автомобила и в същото време няма данни за други щети и деформации,
например забърсване на странични огледала, което дава основание да приеме – челен удар.
По широчина на автомобила, първият контакт е най-близкият от страната, от която идва
пешеходецът и следващите контакти са вече в противоположна посока и зависи от
скоростта на пешеходеца и на автомобила за това, доколко ще има такова отклонение.
След изслушване разпита на вещото лице адв. Д. е заявил, че поддържа искането за
допускане на повторна комплексна медико-автотехническа експертиза, изготвена от други
вещи лица, които да дадат отново отговор на всички въпроси, зададени в основната
експертиза, включително и поставените от защитника в жалбата. Адв. Д. заявява, че в
протокола за оглед няма обективни данни, по които да бъде определено мястото на удара по
дължина и по широчина. Твърди, че вещото лице е определило мястото на удара само по
свидетелските показания на пострадалия пешеходец ,както и по свидетелските показания на
доверителя му от ДП, което е процесуално нарушение от категорията на съществените. Адв.
Д. заявява, че отговорите на поставените задачи в АТЕ са лишени от категоричност и
обективност. Заявява, че ползваната методика, свързана с височина на счупване на предното
стъкло, където трябва да достигне главата на пешеходеца е неприложима , поради липса на
травми по главата на пострадалия. Заявява, че е необективен изводът на вещото лице за удар
в предната част на автомобила с 40 км/ч, тъй като ударът е причинен от нискобюджетен
автомобил, по чийто преден капак няма деформации. Заявява за неприложимост на
методиката по отхвърляне на тялото напред . Заявява, че вещото лице не е използвало
материалите от съдебното следствие, където пострадалият съобщава мястото на пресичане
на пътното платно, като макар времето да е било ясно, не значи, че видимостта е била добра
и двамата участници в ПТП –то са съобщили, че е било абсолютно тъмно, а пострадалият е
бил с тъмни дрехи. Адв. Д. твърди, че не е доказано, че ударът е на пешеходната пътека, че
пострадалият е станал видим едва, когато е попаднал в зоната, осветявана от късите
светлини, като този въпрос не е обсъждан от вещото лице. Твърди, че са некоректни
параметрите при изчисляване на опасната зона за спиране, позовавайки се на учебника на
професор К.. Поради изложеното моли допускане на комплексна медико-автотехническа
експертиза. Представителят на прокуратурата възразява на допускането на исканата
експертиза, както и че показанията на подсъдимия като свидетел според заявеното от
вещото лице не биха променили изводите на вещото лице. Адв. Б. заявява, че въпросът към
вещото лице доколко изводите на експерта биха били същите при изключване на
показанията на обвиняемия, дадени в качеството на свидетел са изяснени още на съдебно
следствие пред СРС на 11.05.2023г. По отношение на експертизата защитничката е
предоставила на съда да прецени допустимостта и. Въззивният съд е оставил без уважение
направените доказателствени искания за изготвяне на повторна комплексна медицинска и
автотехническа експертиза с аргумент , че не са налице предпоставките, визирани в чл. 153
НПК, като заключението е обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. В
хода на съдебните прения прокурорът заявява, че счита жалбата на подсъдимия за
4
неоснователна и частично поддържа жалбата на частния обвинител в частта за завишаване
на наказанието. Адв. Д. поддържа жалбата си по изложени в нея съображения, а адв. Б.
поддържа жалбата си и счита жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба на подсъдимия, в жалбата на частния
обвинител , както и доводите, изложени в съдебното заседание от страните и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивнните жалби са подадени в срока по чл. 319 от НПК от легитимирани лица,
отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на
атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на
първоинстанционната присъда. Настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде
преповтаряна отново. При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил
събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: събраните в
хода на първоинстанционното съдебното следствие гласни доказателства чрез показанията
на свидетелите: К. И. Г. -пострадал, баща му И.Н. Г., заключенията на съдебно-медицинска
експертиза, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, автотехническа
експертиза, приети по реда на чл. 282 от НПК; писмените доказателства, събрани в рамките
на досъдебното производство – докладна записка от 14.12.2020 г.,констативен протокол №
К-604 от 14.12.2020 г., протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и
фотоалбуми, сведение, справка съдимост на подсъдимия, епикриза от 18.12.2020 г., писмо от
началника на ДНС 112, както от останалите писмени доказателства, прочетени и приобщени
към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК, както и събраните
доказателства в хода на съдебно следствие пред въззивна инстанция- разпит на вещото лице
П. Д. П..
Пред настоящата съдебна инстанция се проведе съдебно следствие, като беше проведен
допълнителен разпит на вещото лице, изготвило АТЕ. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани пред двете инстанции и на
ДП. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като изцяло споделя доводите и съображенията му.
Въззивната инстанция се солидаризира с първостепенната относно описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, че на посочените в ОА дата и място е настъпило
ПТП, което се подкрепя от събраната доказателствена маса; Въззивната инстанция се
съгласява с изводите на СРС досежно цененето на показанията на свидетелите К. Г. и И. Г.,
като достоверни, логически последователни и непротиворечиви. Тези показания и
контролиращата инстанция намира за кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, включително за обстоятелството, че частният обвинител К. Г. е
пресичал ул.“Габрово“ по пешеходната пътека. Показанията на свидетеля К. Г. се подкрепят
от приобщената схемата на кръстовището, представена от СО, от скицата към протокола за
оглед на местопроизшествие. Правилно СРС е ценил като обективни и показанията на
бащата на пострадалия -свид. И. Г., който заявява, че е научил сина си да пресича само по
пешеходната пътека , като го е проследявал тайно, за да установи спазва ли указанията му
синът му. По отношение на показанията на свидетеля И. Г. следва да се отбележи, че същият
в показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, е заявил за охлузвания по крака и
5
челото на сина си. Този споделен факт опровегава тезата на адв. Д. , изложена пред СГС, че
липсват нанесени травми по главата и краката на пострадалия К. Г.. Макар и да не е
очевидец на извършеното ПТП, свидетелят И. Г. е баща на пострадалия, притеснявал се е за
неговото здраве, внимателно и грижливо е видял и запомнил всички травми по тялото на
детето си . Свидетелят И. Г. в качеството си на родител е узнал достоверно, непосредствено
от пострадалото си дете за всички факти относно настъпилото ПТП. Така заявеното от
свидетеля К. И. Г., макар и единствен очевидец е ясно, категорично и достоверно, като
твърденията на адв. Д.,че не е установено и доказано дали ударът е настъпил на пешеходна
пътека са необосновани и недоказани. Въпросните твърдения на защитника Д. не могат да се
изведат от фактите и конкретиката на доказателствените източници по делото, поради което
не могат да се приемат за достоверни. В подкрепа на показанията на пострадалия К. Г.
правилно СРС е ценил и приобщените справка и звукозапис от телефон за спешни
повиквания 112, подадени от подсъдимия Р. , в които е съобщил за настъпилото ПТП и
мястото му. Въззивният съд кредитира писмените доказателства и доказателствени средства,
приобщени по делото, които коресподират със свидетелските показания. Изготвеният
протокол за оглед на местопроизшествие е съставен при спазване на изискванията на
процесуалния закон и съдържа всички необходими реквизити, необходими за надлежното
му съставяне.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК, въззивният състав в решението си
дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези
от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Въззивният съд е сезиран с жалба от защитника на подсъдимия и с жалба от страна на
защитника на частния обвинител. Във връзка с възражението на защитата на обвиняемия, че
първоинстанционният съд не е отделил спорните от безспорните факти и не се аргументирал
защо приема описаната в ОА фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че
подробно първоинстанционният съд е посочил безспорните обстоятелства, а именно
настъпилото ПТП, както и фактът, че подсъдимият Р. Д. Р. е ударил с управлявания от него
автомобил пострадалия К. И. Г., като му е причинил средна телесна повреда. Правилно СРС
е посочил, че спорният въпрос е дали ПТП е реализирано на пешеходна пътека, приема, че
по делото е доказано, че ПТП е реализирано на пешеходна пътека, като констатира факта, че
не са събрани доказателства в подкрепа на тезата на защитата , че мястото на ПТП не е на
пешеходната пътека. СРС се аргументира с пълното и обосновано заключение на
изготвените в хода на ДП СМЕ, КСППЕ и АТЕ, които кореспондират с показанията на
свидетеля К. И. Г., с приобщения протокол за оглед и скица към него, както и с показанията
на бащата на пострадалия И. Г.. Във въззивната жалба и в пледоариите пред настоящата
инстанция защитникът на подсъдимия акцентира на непълнота на събраните доказателства,
излага доводи относно неправилните изводи на експерта, изготвил АТЕ. Обратно е
становището на адв. Б., защитник на ЧО, която сочи за безспорен факта, че К. Г. е бил
ударен на пешеходната пътека. Адв. Д. оспорва изводите на експерта в.л. П., като се
аргументира с доводи, които не намират опора в доказателствената съвкупност, респ. са
превратно интерпретирани. Така например, адв. Д. заявява, че първоинстанционната
присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на
доказателствата,като анализът на доказателствата, направен от СРС не е последователен,
логичен, като са извадени фрагменти, обслужващи обвинителната теза; Във връзка с тези
изявления на защитника, въззивният състав намира, че пръвостепенният съд е обсъдил
всички събрани доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност, като
липсват доказателства, които да не са обсъдени или да е игнорирана тяхната тежест.
Въззивната инстанция , приема доводите на СРС и кредитира с доверие изготвената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на пострадалото лице К. И.
Г., видно от която пострадалият е получил травматично увреждане, изразяващо се в
6
счупване надясна раменна кост в горния край, с което увреждане е реализиран медико-
биологичния квалифициран признак „трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за срок повече от 30 дни“. Видно от заключението на експертизата, полученото
травматичво увреждане се дължи на действието на твърди, тъпи предмети и отговаря да е
получено при ПТП, при блъскане от автомобил. Настоящата инстанция кредитира
изготвената от вещото лице експертиза като правилна и обоснована, като същата не е
оспорена от страните.
В депозираната въззивна жалба от страна на адв. Д. основно са отправени критики по
отношение на експертното заключение на автотехническа експертиза, изготвена в хода на
ДП от в.л. П. Д. П. /л.45-54 от ДП/; След изслушване разпита на вещото лице, изготвило
АТЕ/ в съдебно следствие пред първа и втора инстанция/, адв. Д. е заявил, че поддържа
искането за допускане на повторна комплексна медико-автотехническа експертиза,
изготвена от други вещи лица, които да дадат отново отговор на всички въпроси, зададени в
основната експертиза, включително и поставените от защитника в жалбата. Защитникът
заявява, че в протокола за оглед няма обективни данни, по които да бъде определено
мястото на удара по дължина и по широчина. Твърди, че вещото лице е определило мястото
на удара само по свидетелските показания на пострадалия пешеходец ,както и по
свидетелските показания на доверителя му от ДП, което е процесуално нарушение от
категорията на съществените. Адв. Д. заявява, че отговорите на поставените задачи в АТЕ са
лишени от категоричност и обективност. Заявява, че ползваната методика, свързана с
височина на счупване на предното стъкло, където трябва да достигне главата на пешеходеца
е неприложима, поради липса на травми по главата на пострадалия. Заявява, че е
необективен изводът на вещото лице за ударът в предната част на автомобила с 40 км/ч, тъй
като ударът е причинен от нискобюджетен автомобил, по чийто преден капак няма
деформации. Заявява за неприложимост на методиката по отхвърляне на тялото напред .
Заявява, че вещото лице не е използвало материалите от съдебното следствие, където
пострадалият съобщава мястото на пресичане на пътното платно, като макар времето да е
било ясно, не значи, че видимостта е била добра и двамата участници в ПТП –то са
съобщили, че е било абсолютно тъмно, а пострадалият е бил с тъмни дрехи. Адв. Д. твърди,
че не е доказано, че ударът е на пешеходната пътека, и че пострадалият е станал видим
едва, когато е попаднал в зоната, осветявана от късите светлини, като този въпрос не е
обсъждан от вещото лице. Твърди, че са некоректни параметрите при изчисляване на
опасната зона за спиране,позовавайки се на учебника на професор К.. Адв. Б.-повереник на
частния обвинител е взела становище по становището на адв. Д. за допуснати процесуални
нарушения с оглед цененето на показанията на подсъдимия преди привличането му като
овиняем , като е отбелязала, че този въпрос е бил изяснен още при разпит на вещото лице
пред първоинстанционния съд на 11.05.2023г. Въззивният съд установи, че искане за
назначаване на повторна КМАТЕ е правено от адв. Д. пред първоинстанционният съд, който
не е уважил искането с мотивирани аргументи, а именно че допуснатите на ДП експертизи,
макар и отделни отговарят на поставените въпроси и не са налице основания за съмнение в
тяхната правилност; Въззивният съд също е оставил без уважение направеното искане за
изготвяне на повторна комплексна медицинска и автотехническа експертиза с аргумент, че
не са налице предпоставките, визирани в чл. 153 НПК, като заключението е обосновано и не
възниква съмнение за неговата правилност.
Контролиращият съд намира за неоснователни възраженията на адв. Д., досежно
изготвената АТЕ. Несъстоятелни са твърденията на адв. Д.,че няма отговор на въпроса кой е
първоначалният момент на възникване на опасността и къде е мястото на удара по дължина
и ширина на платното, както и искането за назначаване на КМАТЕ с конкретно посочени
въпроси. На останалите въпроси на адв. Д., поставени както пред първоинстанционният
съд, така и пред въззивният е даден мотивиран, грамотен и научно издържан отговор в
изготвената АТЕ, която първостепенния съд е приобщил. Както в хода на
7
първоинстанционното съдебно следствие, така и пред въззивната инстанция е проведен
допълнителен разпит на вещото лице П. П., като и СРС и СГС са стигнали до еднозначен
извод, че АТЕ е изготвена от лице, притежаващо специални знания, аргументирана е, не
поражда съмнения и неизяснени обстоятелства. Възраженията на защитата за механизма на
определяне на мястото на удара, за използваната методика, като и изводите, че липсват
деформации по бронията на автомобила, без да се споменава за спуканото челно предно
стъкло на автомобила, представляват избирателно интерпретиране фактите, като се
игнорират съществените, обуславящи състоятелността на обвинението. Правилно СРС е
кредитирал заключението на приетите по делото СМЕ, КСППЕ и АТЕ, като ги е приел за
безпристрастни и кореспондиращи с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства. От същите се установяват по безспорен начин уврежданията, които е получил
пострадалият, както и механизма на тяхното получаване. В тази връзка не могат да се
приемат възраженията на защитника Д. по АТЕ, тъй като мястото на удара (на пешеходната
пътека) е безспорно установено не само от свидетелските показания на пострадалия, но и от
писмото от началника на ДНС 112, поради което първостепенният съд, както и
контролиращият кредитират изводите и изчисленията на вещото лице като правилни,
обективни, доколкото изходните данни (приетото от вещото лице място на удара) съвпадат с
установеното от съда. Това се отнася и до частта относно възможността за предотвратяване
на удара чрез аварийно спиране. В допълнителен разпит пред въззивната инстанция вещото
лице П. заяви, че поддържа заключението си. Въззивната инстанция се солидаризира с
първостепенната и кредитира с доверието си заключението на АТЕ, като намира, че вещото
лице е съобразило всички обективни данни, а именно широчина на платното за движение,
като за отправна точка е взет протоколът за оглед на местопроизшествие и приложената към
него скица, метереологичните и пътни условия, описани в протокола за оглед. В този
смисъл е неприемлив доводът на адв. Д., че липсват обективни данни, по които да бъде
определено мястото на удара по дължина и по широчина, както и че ползваната методика,
свързана с височина на счупване на предното стъкло, където трябва да достигне главата на
пешеходеца е неприложима, поради липса на травми по главата на пострадалия. Въпросният
факт се опровергава от обективираното в АТЕ и приложения към него фотоалбум
обстоятелство за спукано предно стъкло на автомобила. Фактът за щетата върху
автомобила, е в причинна връзка с удара с тялото на пострадалия Г., а заявеното от адв. Д. за
липса на травми по главата и краката на непълнолетното момче се опровергава от
показанията на свидетеля И. Г. пред първоинстанционния съд. Въз основа на посчените
данни за широчина на платното за движение на ул. „Габрово“ в района на кръстовището с
ул. „Пловдив“, метереологичните и пътни условия , описани в протокола за оглед/ тъмната
част на денонощието, тъмно, ел. осветление, мокър дребнозърнест асвалт, техническите
характеристики на автомобила, пътните знаци в района, фотоалбумът от
местопроизшествието и вредите, нанесени на автомобила, данните за скоростта на движение
на пешеходеца, заявени в показанията на свидетеля К. Г., че самият той се движел бързо,
пресичал по пешеходната пътека и когато започнал да пресича не видял коли, а
впоследствие докато пресичал, забелязал, че една от колите се движела бързо. Поради този
факт е неприемливо възражението на защитника Д., че е необективен изводът на вещото
лице за удара в предната част на автомобила с 40 км/ч, тъй като ударът бил причинен от
нискобюджетен автомобил, по чийто преден капак нямало деформации. Защитата не
споменава , че нискобюджетният автомобил се води по регистрация като товарен. Вярно е
,че липсват деформации по капака на товарния автомобил, тъй като при удара тялото е
достигнало до челното стъкло, откъдето е било отхвърлено напред, което е именно и
механизма на деянието, който много подробно е описан в АТЕ. Именно при челен удар
липсват посочените от адв. Д. деформации по бронията, тъй като след удара в челното
предно стъкло тялото се отхвърля напред. Защитникът игнорира факта за деформации по
предното стъкло на автомобила, служи си избирателно с доказателствата. Въззивната
8
инстанция кредитира изцяло извода на вещото лице за определяне на скоростта на движение
на автомобила, като са взети предвид деформациите по автомобила и мястото на достигане
на тялото на пострадалия, като е необоснован изводът на адв. Д. за неприложимост на
методиката по отхвърляне на тялото напред с аргумент за липса на деформации, тъй като
видно от приложените доказателства в ДП такива има по предното стъкло на автомобила. В
този смисъл вещото лице описва механизма на удара, при който пешеходецът е достигнал
предното челно стъкло на автомобила в долната му зона. Водачът се е опитал да отклони
автомобила надясно, но не успял да избегне удара с пешеходеца, който е с предната челна
зона на автомобила ,отдясно на тялото на пешеходеца, качил го е на предния капак,
достигнал е челното стъкло, което се е счупило, след което пешеходецът е отхвърлен напред
и вляво спрямо посоката на движение на автомобила. Въззивният съд се солидаризира с
изводите на вещото лице относно изчисляване на опасната зона на спиране, като са отчетени
времето за реакция на водача в конкретна пътна обстановка, време за сработване на
автомобила и време за нарастване на спирачното закъснение, като е отчетено, че асфалтът е
бил мокър и за конкретните условия е определена опасната скорост за спиране на
автомобила - 24 метра, като отстоянието, на което се е намирал т.а. „Дачия“ в момента на
предприемане на пресичане от водача е бил около 84м. и ударът е бил предодвратим.
Неприемливо е твърдението на адв. Д., че е било абсолютно тъмно,тъй като е имало ел.
осветление/което се вижда и във фотоалбума/. Поради изложените аргументи въззивният съд
намира АТЕ за обоснована, ясна, кореспондираща със събраната доказателствена маса.
Съдът намира доводите на адв. Д. за недоказани и излагащи само фрагменти от установените
факти, които са неправилно интерпретирани, като неправилно са интерпретирани и изводите
на вещото лице П.. Въззивният съд не намери доказателства в подкрепа на твърдението на
адв. Д., че ударът е настъпил на място извън пешеходната пътека, както и че същата била по
диагонал, което противоречи на приложените схема и протокол за оглед на
местопроизшествие. Въззивната инстанция намира, че вещото лице П. правилно
интерпретира теоретичните постановки на проф. К. , като същите се тълкуват неправилно и
превратно от адв. Д., който изхожда от факта за липсва на деформации по предния капак на
автомобила, но игнорира деформацията на предното стъкло, което е счупено от удара с
тялото на пострадалия младеж. По отношение на твърдението за съществено процесуално
нарушение, а именно ползването на показанията на подсъдимия, в качеството му на
свидетел при изготвяне на АТЕ, СГС намира следното. Още в съдебното следствие пред
първостепенния съд в заседание от 11.05.2023г. вещото лице П. е отговорил ясно и
недвусмислено на въпроса на адв. Д. в смисъл, че дори да игнорира показанията на
обвиняемия, дадени в качеството на свидетел, изводите в заключението на АТЕ ще останат
непромемени, като е цитирана методологията за определяне на скоростта и височината, до
която е стигнало тялото на предното стъкло. Същевременно и при запознаване със
съдържанието на АТЕ, въззивната инстанция установява, че в самата експертиза, макар да е
посочено, че свидетелските показания са неточен метод във връзка с поставените задачи, от
което може да се направи извод, че и вещото лице е взело предвид тези показания само и
доколкото кореспондират с останалите данни и параметри. По отношение на твърдението на
адв. Д., че не е изяснен механизма на деянието , вещото лице П. е изложило доводи,
свързани именно с констатираната щета по автомобила при извършения оглед, а
използваната методика за определяне на скоростта на автомобила е цитирана в задача 2 като
това е мястото на достигане главата на пешеходеца до предното стъкло. При ползване на
методиката по отхвърляне на тялото напред вещото лице е отчело ръстът на пешеходеца и
центъра на тежестта му, доколкото пешеходецът е бил на тринадесет години, с едро
телосложение е приел параметри на възрастен. В експертизата са отчетени съдържащите се
в протокола за оглед и скицата обективни данни за широчината на пешеходната пътека, къде
се намира тя на пътното платно по дължина и широчина. Видно от съдържанието на АТЕ,
както и от разпита на вещото лице са взети предвид метеорологичните условия ,съдържащи
9
се в протокола за оглед/тъмна част, дъждовно, ясно, ел. осветление/. Както в АТЕ, така и в
двата допълнителни разпита експертът заявява, че се касае се за прав участък от платното за
движение и макар и в тъмната част/видно от фотоалбума и огледа/ е било налично улично
осветление, предполагащо възможност водачът да възприеме пешеходеца от момента на
навлизането му на платното за движение, при видимост не по-малка от 100 метра.
Моментът за по-трудно възприемане на пешеходеца на платното за движение е отчетен при
изчисление на опасната зона за спиране на автомобила, а именно - времето за реакция на
водача, завишено с 0,2 секунди. Времето за реакция на водача е компонентн на формулата за
изчисляване на опасната зона и влияе на определянето й. В този смисъл не е достоверно
заявеното от адв. Д. досежно становището на професор К.,че времето за реакция следва да
бъде завишено с 0,6 секунди върху основното време за реакция, защото въпросното е
приложимо при различни условия- извън град, в неочаквана ситуация. В случая е налице
градско движение, приближаване на пешеходна пътека, интензивно движение, което
предполага повишено внимание на водача и за тези условия според становището на
експерта завишението времето за реакция на водача е с 0,2 секунди. Времето за реакция на
водача, в АТЕ е 0,8 секунди, включващо 0,6 секунди за преминаване през пешеходна
пътека, с пешеходец на нея и това време за реакция, със завишение стойностите на времето
за реакция с 0,2 секунди, заради тъмната част на денонощието. Въззивната инстанция, както
и СРС, кредитират с доверие така определените стойности за време на реакция на водача,
определени от експерта. Категорично в.л. П. заявява, че в конкретната хипотеза е налице
челен удар. Мястото на счупване на челното стъкло е почти в средата на стъклото по
широчина на автомобила и в същото време няма данни за други щети и деформации,
например забърсване на странични огледала, което дава основание да приеме, че ударът е
челен. По широчина на автомобила, първият контакт е най-близкият от страната, от която
идва пешеходецът,а следващите контакти са в противоположна посока , като отклонението
зависи от скоростта на пешеходеца и на автомобила.
Въззивният съд приема изводите на СРС, че от обективна страна подс. Р. е извършил
престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, б. ”а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
Приема се за правилен и извода на първостепенния съд, че от субективна страна подс. Р. е
извършил деянието при форма на вината непредпазливост, по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1
от НК. Налице са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно -
противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, това
нарушение е в пряка причинна връзка с ПТП и уврежданията на пострадалия.
По отношение на направеното искане от страна на адв. Б.- повереник на ЧО, което се
поддържа и от СГС досежно индивидуализацията на наказанието на подсъдимия с искане
да се измени присъдата, като не се прилага чл. 5 НК, да се увеличи размера на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“, както и претенцията на повереника на ЧО да не се
прилага ал. 3 на чл. 5 НК , като подсъдимият Р.да бъде лишен от право да управлява МПС.
Въззивната инстанция споделя становището на СРС като намира, че не следва на бъде
уважено искането на ЧО и СГП за неприлагане на чл. 55 НК. На практика искането за
увеличение размера на наказанието не е подкрепен с никакви аргументи, нито от
повереника, нито от СГП. Въззивният съд приема изводите на СРС, за наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които са основание за
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК /добри характеристични данни на подсъдимия,
образование, възраст, чистото съдебно минало, вида на причинената телесна повреда/средна/
на пострадалия; поведението на подсъдимия след ПТП – помогнал на пострадалия, като го
откарал до болнично заведение, изчакал извършването на прегледите, купил му ново яке и
превел пари на майката на непълнолетния пострадал, които да покрият осъществените му
медицински интервенции и процедури. Като такова обстоятелство съдът прецени и
поведението на пострадалия, който сам уведомява на тел. 112 за случилото се. Правилно
10
СРС е определил наказание лишаване от свобода на подс. Р. под законоустановения
минимум, при условията на чл. 55, ал. НК в размер на шест месеца, както и че са налице
условията, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението му –
определеното наказание е по-малко от три години ЛОС. Неоснователно е искането на адв.
Б. във вр. чл. 343 „г“, вр.343 , вр.чл. 37, ал.1, т. 7 НК на подсъдимия да се наложи наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок. В подкрепа на доводите на
първоинстанционния и въззивния съд е Тълкуватено Решение № 1 от 13.04.2023 г. на ВКС
/по тълк. д. № 1/2022 г., ОСНК, докладчик съдията Блага И.а/ ,съгласно което разпоредбата
на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в
случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл.
343б и чл. 343в, ал. 1 от НК е определено при условията на чл. 55 от НК. При така
установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна
страна е приела, че с действията си подсъдимият Р. Д. Р. е осъществил обективните и
субективните признаци на състава на престъплението по чл.343,ал. 3 ,пр. последно, б.“а“, пр.
2 ,вр. ал. 1 б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1,
т.1 от НК е приложима разпоредбага на ал. 3. Аргумент за възможността да се приложи чл.
55, ал. 3 от НК, в случаите по чл. 343г от НК, е систематичното място на първата норма - в
общата част на НК, което предопределя нейната универсална приложимост спрямо
разпоредбите от особената част. Налагането на наказание като специфична правосъдна
дейност се основава на принципите на законност и индивидуализация на наказанието.
Принципът на законност се проявява като въз основа на правната квалификация се
установяват санкционните последици от деянието, а именно какво е предвиденото
наказание, дали то е единично или съдържа комплекс от санкции. Съдът взема предвид и
разпоредбата на чл. 343г от НК с оглед налагане на кумулативното наказание „лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Съдът отмерва
наказанието в пределите, определени от санкционната част на материалната
наказателноправна норма, като същевременно прилага и разпоредби от общата част, имащи
отношение към извършеното престъпление. При определяне на наказанието се прилага
принципът за индивидуализация, който изисква да се съобразят установените по делото
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и да се постигне съответствие на наложеното
наказание със спецификата на конкретния случай. Този принцип предполага да бъдат
реализирани целите по чл. 36 от НК, а наказанието да отговори на законовия критерий за
справедливост по чл. 348, ал. 5 от НПК. Независимо че нормата на чл. 55 от
НК систематично предхожда чл. 56 и 57 от НК, тя се прилага след установяване на
релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, когато съдът приеме, че са налице
многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства, респективно, когато бъде
направен положителен извод относно втората кумулативна предпоставка на чл. 55 от НК.
Когато съдът определи основното наказание при условията на чл. 55 от НК, негова е
преценката дали да наложи допълнителното по-леко наказание, като приложи ал. 3. Това е в
съответствие с принципите за определяне на наказанието и преди всичко, с принципа за
индивидуализация и привеждане на наказанието в съответствие с особеностите на
конкретния случай.
По отношение на отправеното искане на адв. Б. за присъждане на законово определените
разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с чл. 189, ал.3 НПК в съответствие с
изхода на делото на подсъдимия следва да бъдат възложени и разноските за защита на
частния обвинител.
Въпросните размери на възнаграждения са нормативно определени в чл. 38, ал.1,т.2 ЗА,
вр.чл. 13, ал.1, т.3 , чл. 14, ал.2 , §2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения, като са приложени писмени доказателства: договор,
декларации за материално и гражданско състояние, справка от НАП за регистрация по ДДС.
11
За първоинстанционното производство СРС правилно е отсъдил съгласно Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения адвокатско
възнаграждение в размер на 1500лв, но не е изчислил размерът на ДДС съгласно §2а върху
сумата- 300лв, както и на осн.чл. 14., ал.2 от Наредбата – за явяване в седем /от девет/
заседания пред първа инстанция с включено ДДС в размер на 2100лв. , като сумата
определена от първостепенният съд в размер на 1500лева следва да бъде увеличена с 2400лв
, като общият размер на разноските за адвокатско възнаграждение пред СРС следва да са в
размер на 3900лв.
Поради горното присъдата следва да бъде изменена в частта за присъждане на разноските от
фазата на първоинстанционното производство.
По отношение на разноските във въззивното производство – на осн.чл. 189, ал.3 НПК
осъденият Р. Другостинов Р. следва да заплати за вещото лице- разноски в размер на 150
лева, както на осн. чл. 38, ал.1,т.2 ЗА, вр.чл. 13, ал.1, т.3 , чл. 14, ал.2 , §2а от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения за адвокатско
възнаграждение на адв. Б. -повереник на частния обвинител за проведените три съдебни
заседания/3х250лв/ с включено ДДС/ 150лв/ в размер на 900лв.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на Софийски районен
съд и въз основа на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
присъдата е правилна, законосъобразна и като такава следва да се потвърди с изключение на
размера на присъдените разноски за възнаграждение на повереника на частния обвинител,
които следва да се приведат до минималния размер на нормативно определените.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл.338 от НПК, Софийски градски
съд,V въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА от 08.06.23г. по НОХД. № 20211110209521/21г.,СРС,
НО ,133 с - в. в частта, с която подсъдимият Р. Д. Р. е осъден да заплати на
адвокат Е. Б. С.- К. от САК възнаграждение за оказана пред СРС правна
помощ на частния обвинител К. Г., като увеличава определеното
възнаграждение от 1500 лв. на възнаграждение в размер общо на 3900лв.
ОСЪЖДА на осн.чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият Р. Д. Р. да заплати
направените разноски по въззивното съдебно следствие по ВНОХД
№1288/2024г. по описа на СГС,НО, V въззивен състав в размер на 150 лв.,
които да се изплатят по сметка на СГС, както и да заплати 5 лв. за издаване на
ИЛ.
ОСЪЖДА на осн.чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият Р. Д. Р. да заплати на
адвокат Е. Б. С.- К. от САК възнаграждение по ВНОХД №1288/2024г. по
описа на СГС,НО, V въззивен състав, за оказана правна помощ на частния
обвинител К. Г. по реда на чл. 38, ал.1,т.2 ЗА,вр.чл. 13, ал.1, т.3 , чл. 14, ал.2 ,
§2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения- адвокатско възнаграждение в общ размер на 900 лева.
12
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА в останалата и част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13