№ 97
гр. Ямбол, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Д.
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20252300500042 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. П. Я. от гр.Ямбол, подадена от
пълномощника й адв.Р.Я., против Решение №716/12.12.2024г. по гр.д. №1614/2024г. на
Ямболски районен съд, с което е уважен предявеният от „Електроразпределение Юг“ ЕАД
гр.Пловдив, против В. П. Я. от гр.Ямбол иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и е признато за установено, че В. Я. има задължение към
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, както следва: сумата 9622,92 лв. стойност на фактура №
**********/15.02.2024 г., издадена от „Електроразпределение Юг" ЕАД на основание
допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено пълно или
частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електроенергия
за период 16.08.2023г. - 12.02.2024г.; сумата 165,88лв. - стойност на обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за период 27.02.2024 г. – 11.04.2024 г. и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното изплащане на присъдената сума, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 615/15.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1109/2024 г. по описа на
ЯРС, като В. Я. е осъдена за заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД направените
разноски в размер 545лв.
Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на ЯРС, поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Като необоснован е оспорен решаващият извод на съда, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Неправилно според въззивницата този извод е
обоснован със заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, тъй
като същата била изготвена само на база представените писмени материали по делото и не
установява изложените в исковата молба обстоятелства. Вещото лице приело, че
констативният протокол отразява директно свързване на ел. инсталация на имот или част от
него към мрежата, но по делото не било установено за каква именно част от имота е налице
свързване. Експертът дал отговор и на въпроса, че методиката е приложена математически
1
правилно, но неправилно бил определен допустимият ток на проводника, което води до
неверен резултат, като по делото не бил определен и началния момент на неизмерване на
електрическата енергия. По делото разпитаният свидетел установил, че не е извършена
проверка колко електромера и измервателни точки има регистрирани на обекта - двуетажна
къща, нито е установено какво захранва въпросният проводник, при което неправилно
преизчисляването на количеството електрическа енергия е било извършено при условията
на чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ. За преценката дали следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.51,ал.1 от ПИКЕЕ, според въззивницата следва да се изясни понятието „неправомерно
присъединяване на обект към електрическата мрежа“, което е дефинирано с пар.1, т.13 от ДР
на ПИКЕЕ и което съставлява присъединяване на обект към електропреносната или
електроразпределителната, за който не е осъществена процедура за присъединяване към
мрежа по реда на Наредбата по чл.116, ал.7 от ЗЕ. В настоящия случай твърдението е, че
процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и не е налице
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на ищцовото
дружество, при което дори да се приеме, че са настъпили основанията за преизчисляване на
количествата електрическа енергия, то същото следва да бъде извършено при условията на
чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ.
В обобщение въззивницата е изтъкнала, че е налице неправилно изчисляване на
допълнителното количество ел.енергия и искът е неоснователен. По тези съображения моли
за отмяна изцяло на оспореното решение на първата инстанция и за постановяване на друго
решение от въззивния съд, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Въззиваемата страна "Електроразпределение Юг"ЕАД гр.Пловдив, чрез юр.к.А., е
депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба, с искане за потвърждаване
на обжалваното решение и присъждане на разноските във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение Изложени са подробни съображения, според които
решението на ЯРС почива на събраните доказателства по делото, които съдът е кредитирал
за установените обстоятелства. Въззиваемата страна е оспорила твърденията в жалбата за
неприложимост на разпоредбата на чл.51 ,ал.1 от ПИКЕЕ с доводи, че случая е установена
хипотезата на директно присъединяване към електрическата мрежа с меден кабел със
сечение 6 мм2, без отчитане на електрическата енергия от електромер, при което обектът на
ответницата е бил директно свързан към разпределителната мрежа без наличието на годно и
сертифицирано средство за търговско измерване, което е установено от служителите на „ЕР
ЮГ“ ЕАД при извършената проверка.
В о.с.з. въззивницата се представлява от адв.Я., която пледира за уважаване на
жалбата, за отмяна на оспореното решение на ЯРС и отхвърляне на предявения иск, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з., а пълномощникът й
юр.к.А. депозира писмена молба с искане жалбата да бъде оставена без уважение,
поддържайки претенцията за разноските пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
Настоящото производство е образувано по предявен от "Електроразпределение
ЮГ" ЕАД гр.Пловдив, против В. П. Я. от гр.Ямбол иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.415, ал. 1 ГПК, чл. 94а от Закона за енергетиката и чл.51 от ПИКЕЕ за сумата от
9 622,92лв. – главница, представляваща, според твърденията, изложени в исковата молба
стойността на допълнително начислена електрическа енергия вследствие на установено
пълно неизмерване на количество електроенергия за периода от 16.08.2023г. до 12.02.2024г.,
както и иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД за сумата от 165.88лв., представляваща лихва за
забавено плащане върху главницата за периода 27.02.2024г.-11.04.2024г. , за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1109/2024г. по описа на ЯРС.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от районния съд и
2
същата е непроменена пред въззивната инстанция.
Установено е от приложеното ч.гр.д.№1109/2024г. по описа на ЯРС‚че за исковите
суми в полза на ищеца-заявител в заповедното производство, е издадена заповед за
изпълнение №615/15.04.2024г. Срещу заповедта длъжникът В.Я. е подала възражение в
срока по чл.414, ал.2 ГПК, като настоящите искове по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземанията на кредитора по заповедта за изпълнение са предявени в
срока по чл.415, ал.4 ГПК.
От представената по делото справка от „ЕВН Електроснабдяване“ЕАД е
установено, че ответницата В. П. Я. е потребител на ел.енергия с кл.номер **********, като
електроснабденият имот на ищцата е в гр.**** на ул.****№ **. Според справката за периода
02.07.2023г.-12.02.2024г. за консумираната ел.енергия в електроснабдения обект на
ответницата са издавани месечни фактури та стойност между 25,31лв. и 40,63лв. Видно е от
представения нот.акт№33/31.07.2003г. на нотариус №170 в НотК, че ответницата е
собственик на електроснабдения имот в гр.**** на ул.****№ **, който представлява дворно
място с площ от 283км., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда.
Установено е, че на 12.02.2024г. от двама служители на ищцовото дружество и в
присъствието на свидетел - полицай от РУ-Ямбол, който не е служител при ищеца, е
извършена проверка в електроснабдения обект на ответницата, в нейно отсъствие, за която
проверка е съставен констативен протокол №713065. При проверката е констатирано
неправомерно присъединяване на обекта на ответницата към електроразпределителната
мрежа чрез присъединен към захранващия кабел проводник от едно жило, свързан към
фазов проводник преди електромера със сечение 6мм2, в резултат на което консумираната
електроенергия през този проводник не се отчита от електромера. Въз основа на
констатациите от проверката е съставена корекция на сметката на ответницата за 180дни за
периода 16.08.2023г.-12.02.2024г. с доначислена енергия за 24840кв/ч и е определена сума за
доплащане от 9 622,92лв. с ДДС, за която сума е издадена фактура от 15.02.2024г.
До ответницата В.Я. ищецът е изпратил писмо, с което я е уведомил за
извършената проверка на 12.02.2024г. и констатираната неизмерена електрическа енергия,
като към писмото са приложени констативния протокол от проверката, справката за
коригиране на сметката за електроенергия и издадената фактура на 15.02.2024г. Писмото с
приложенията са връчени редовно на 15.02.2024г. на ответницата, чрез синът й и член на
домакинството Т.Г., който е получил пратката и подписал известието за доставяне на
Български пощи.
По делото в качеството на свидетел е разпитан Н.Колев - единият от служителите
на ищеца, извършили проверката от 12.02.2024г. в обекта на ответницата, който е установил
с показанията си как е констатирано неправомерното присъединяване на имота на
ответницата към електрическата мрежа. Посочил е, че при ремонтни дейности на адреса в
гр.*** на ул.****№**- подмяна на стълб на уличната мрежа, служителите са видели
неправомерно присъединен проводник без електромер, който проводник видимо е закачен
към електроразпределителната мрежа и отива към имота на ул. „Цар Петър“ № 17. Кабелът
бил присъединен преди таблото с електромерите и отивал в двуетажната къща, като цялата
консумация, минаваща през този проводник не се измервала от електромер.
Със заключението на вещото лице инж.Б., извършило назначената съдебно-
техническа експертиза, по делото е установено, че констативният протокол от техническа
проверка на средство за търговско измерване № 713065/12.02.2024г. на „ЕР“ Юг отразява
директно свързване на ел. инсталацията на имот или части от него към разпределителната
мрежа „ниско напрежение“. Вещото лице е изяснило, че в мястото на присъединяване на
процесния проводник липсва средство за търговско измерване, при което консумираната
ел.енергия през този допълнително поставения проводник не се измерва на 100 %. Даденото
заключение е, че методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа
енергия е приложена математически правилно и в съответствие с изискванията на чл.51 ал.1
от ПИКЕЕ, макар допустимият ток на проводника да е определен за проводници, които са
разположени във въздух, а не в земя, така както е установено в констативния протокол.
Според вещото лице неизмерното количество ел. енергия е остойностено правилно, съгласно
3
изискванията на чл.56, ал.З от ПИКЕЕ при цени, определени съобразно решенията на КЕВР
за съответния ценови период. За началния период на неизмерване на ел.енергията вещото
лице е посочило, че същият би могъл да се определи хипотетично на база загубите в извода,
от който е захранен потребителят и то при регулярна консумация на ел. енергия през
поставения проводник, но без ежедневни проверки не би могло да се фиксира точна дата.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е уважил изцяло
предявените искове като основателни. За да постанови този резултат, районният съд е приел,
че ответницата е клиент на ищцовото дружество, което е краен снабдител и продава
ел.енергия на клиентите си при публично известни условия, съгласно чл.98а от ЗЕ. Приел е,
че ищецът законосъобразно е извършил корекция на сметката на ищцата за неизмереното
количество ел.енергия, което правилно е остойностено, тъй като по делото са установени
фактите на извършената проверка в съответствие с ПИКЕЕ и установеното директно
свързване на ел.инсталацията на имота на ответницата към разпределителната мрежа през
допълнително поставен проводник, през който консумираната ел.енергията не се измерва на
сто процента.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР№!/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правамощия като възизвна инстанция, ЯОС намира обжалваното
решение за валидно, допустимо и правилно, а оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни.
Корекционната процедура е проведена от ищеца изцяло в съответствие с
действащите ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019 г., изм. ДВ бр. 57/2021 г.). От събраните по делото
доказателства по делото е установено по несъмнен начин, че при осъществената на
12.02.2019г. проверка е съставен констативен протокол с участието на представители на
ищеца, негови служители, както и на полицейски служител в съответствие с изискванията
на чл. 49 ПИКЕЕ и чл.58 ПИКЕЕ. Единият от служителите на ищеца, който е подписал
констативния протокол е разпитан като свидетел, като с показанията му са потвърдени
констатациите по протокола - че към захранващия кабел на процесния имот неправомерно е
присъединен проводник от едно жило със сечение от 6мм2, свързан към фазов проводник
преди електромера, през който преминаващата и консумирана ел.енергия не се отчита от
електромера. Категорично свидетелят е посочил при даване на показанията, че кабелът е бил
поставен преди таблото с електромерите и видимо е водел в имота на ответницата, при което
неоснователно е оплакването на въззивницата, че по делото не е установено какво захранва
този допълнителен проводник, както и оплакването, че не е изяснено по делото колко
електромера и измервателни точки има регистрирани на обекта, тъй като обектът е един –
двуетажната къща на ответницата, построена в дворното място на административния адрес
на ул. „Цар Петър“17 в гр.Ямбол и за този обект ответницата е потребител на ел.енергия с
един клиентски номер.
Неоснователно е и твърдението в жалбата, че основателността на ищцовите
претенции е обоснована само със заключението на вещото лице. Констативният протокол от
проверката не е оборен от ответницата, напротив констатациите в него са потвърдени със
събраните гласни доказателства и протоколът, както и свидетелските показания установяват,
че е извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, при
което в имота на ответницата се доставя електрическа енергия посредством допълнително и
неправомерно поставен захранващ кабел, по който енергията не се отчита от средството за
търговско измерване в имота. С експертното заключение само е установено и разяснено, че
констативният протокол от техническата проверка отразява директно свързване на
електрическата инсталация на имота или части от него към разпределителната мрежа, тъй
като в мястото на присъединяване на допълнителния проводник липсва средство за
техническо измерване и консумираната ел.енергия през този допълнително поставен
проводник не се измерва на сто процента. Така даденото заключение, което се кредитира с
доверие и от настоящата инстанция, установява, че в случая не се касае за промяна на
схемата на електромера или измерване с грешка, а за пълно неотчитане на консумираната ел.
4
енергия през допълнително поставения проводник, тъй като схемата на свързване изобщо не
позволява преминаващата през този проводник електрическа енергия да бъде отчитана от
СТИ. Или осъществено е неправомерно присъединяване към електрическата мрежа съгласно
дефиницията на пар.1, т.13 от ДР на ПИКЕЕ и понятието не изисква допълнително
изясняване предвид факта, че обектът е присъединен към електрическата мрежа, тъй като
по този въпрос е формирана практика на ВКС, според която към електрическата мрежа,
както към водопроводните и канализационни мрежи, незаконното присъединяване може да
се извърши както от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното
дружество, така и от лице, което не е обвързано с договор. Във всеки случай то дължи
плащане за ползваната ел. енергия без измерителен уред ( Решение №124/09.04.2015г. по
гр.д. 4703/2014г. на Четвърто г.о. на ВКС, Решение № 198 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1061/2023 г., III г.о. на ВКС и др.). Именно поради това дружеството е извършило корекция
на сметката на абоната-ответницата на основание чл.51 ПИКЕЕ за 180 дни назад, считано от
датата на проверката 12.02.2024г., за което е издадена фактурата от 15.02.2024г. за заплащане
на сумата от 9 622,92лв., представляваща стойност на 24840 kWh неизмерена електрическа
енергия за периода 16.08.2023г.- 12.02.2024г.
Експертизата по делото е установила, че корекцията на сметката на абоната е
правилно изчислена от ответното дружество по методиката, указана в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Неоснователни са възраженията на въззивницата за прилагане на методиката на чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ. В разпоредбите на раздел ІХ "Ред и начин за преизчисляване на количеството
електрическа енергия" на ПИКЕЕ КЕВР е направила разграничение относно срока на
корекциите на консумираната, но неизмерена електрическа енергия в зависимост от това по
каква причина е настъпила тази корекция -техническа неизправност на електромера,
умишлена манипулация на СТИ, директно присъединяване към мрежата на дружеството и
др. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ при установено неправомерно
присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по
една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи
инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. В случая
събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертното заключение
установяват, че е налице директно присъединяване, при което се стига до пълно неотчитане
на потребената електрическа енергия през допълнително поставения проводник, поради
което процесният случай попада именно в хипотезата на чл. 51 ПИКЕЕ. За допълнително
начислената ел.енергия вещото лице е дало заключение, че ищецът е спазил разпоредбата на
чл.51 от ПИКЕЕ, като е взета предвид половината от пропускателната способност на
едножилния меден проводник, съставляващ присъединителното съоръжение на обекта с
мрежата и неоснователно е оплакването на възизвницата, че неправилно е определен
допустимият ток и така е определен невярно резултатът. Действително, вещото лице в
заключението е посочило, че допустимият ток е определен за меден проводник, положен във
въздух, а не в земя, но разпоредбата на чл.51 от ПИКЕЕ не поставя изискване за такова
разграничение, а и експертът не е изяснил отчита ли се разлика. Ако ответницата е имала
възражения за непълнота или необоснованост на експертизата, е могла да поиска
допълнително или повторно заключение при условията на чл.201 ГПК, но не е сторила това
нито пред първата инстанция, нито с въззивната жалба. Що се отнася до задължението на
въззивната инстанция служебно да назначи вещо лице, решаващият състав на ЯОС намери,
че в случая липсват условия за изпълнение на това задължение, тъй като в практиката на
ВКС последователно се поддържа тезата, че съгласно чл. 202 от ГПК заключението на
5
вещото лице не е абсолютно доказателство по делото, а следва да бъде преценявано от съда
с оглед на всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях. Основните
критерии, въз основа на които съдът трябва да преценява доказателствената сила на
заключението, посочени в чл. 201 от ГПК (уреждащ допускането на допълнително или
повторно заключение), са неговата пълнота и яснота, а също така и неговата обоснованост.
Въззивната инстанция като инстанция по същество може и без искане на страна по делото да
назначи нова експертиза по даден въпрос, включен в предмета на доказване, като това
действие е въпрос на нейна преценка дали такава експертиза е необходима за изясняване на
факти по спора. В случая, както се посочи, нормата на чл.51 от ПИКЕЕ не регламентира
изчисляването на количеството електрическа енергия с оглед местонахождението на
присъединителните съоръжения, при което и при даденото заключение от вещото лице, че
вида на проводника и сечението му правилно са отчетени от ищеца за определяне на
пропускателната му способност и методиката за неотчетената ел. енергия е приложена
правилно, изводът, който ЯОС прави е, че количеството електрическа енергия е изчислена в
съответствие с нормативната уредба.
По горните съображения, като е уважил предявените от ищеца искове за цената
на допълнително начислена ел.енергия по фактурата от 15.02.2024г. и за мораторна лихва за
забава върху нея ( в която част въззивната жалба е бланкетна), районният съд е постановил
правилно и обосновано решение, което следва да се потвърди изцяло.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемото дружество "Електроразпределение Юг"ЕАД, на което следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв.,
съгласно чл.25 от Наредбата за плащане на правната помощ, приета по чл.37 от ЗПП, като за
размера на възнаграждението съдът съобрази, че делото не е от фактическа и правна
сложност и юр.к.А. не е осъществил процесуално представителство в о.с.з. пред въззивната
инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №716/12.12.2024г., постановено по гр.д.
№1614/2024г. на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА В. П. Я. от гр.***, ул.***№ **, с ЕГН **********, да заплати на
"Електроразпределение Юг"ЕАД гр.Пловдив, с посочени по делото данни, на основание
чл.78, ал.8, вр. с ал.1 ГПК сумата 100лв. - разноски по делото пред въззивната инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6