№ 367
гр. К., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100634 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ЕЛ. К. Н. с ЕГН **********,
с адрес: с. Ю., общ. М. като майка и законен представител на сина си М.У.,
ЕГН ********** чрез адв. Ат. М., вписан в АК-С.З., против М.Ю.У. с ЕГН
********** от г с. Ю., общ. М., с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК.
Ищцата сочи, че с ответника живеели на семейни начала в продължение на 23
год. От съвместното си съжителство имат едно дете - М.У., ЕГН **********,
родено в Република Гърция. В началото месец юли 2021 год., М.У., напуснал
семейното жилище, което било собственост на майката на ищцата.
Ответникът заживял с друга жена, не помагал на ищцата в отглеждането на
малолетното им дете. Детето М. боледувало от астма.
Моли съда да постанови решение, с което да определи:М.У., ЕГН
**********, да живее при майката ЕЛ. К. Н., на адрес с. Ю., общ. М.;
упражняването на родителските права над М.У., ЕГН: **********, да се
предоставят на майката ЕЛ. К. Н.; Личният режим на детето М.У., ЕГН:
**********, с бащата М.Ю.У., да е в следния смисъл: Бащата М.Ю.У., да
взема детето си М.У., ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, да взема
сина си М.У., ЕГН **********, 20 (двадесет) дни по време на летният отпуск,
не съвпадащ с отпуска на майката. Бащата М.Ю.У., да заплаща месечна
издръжка в размер на 450 лева ( четиристотин и петдесет лева) на сина си
М.У., ЕГН **********, чрез майката ЕЛ. К. Н. по банков път до 15 -то (
петнадесет) число на съответния месец, до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване. Семейното жилище находящо се на
адрес: с. Ю., общ. М., да се предостави за ползване на ищцата ЕЛ. К. Н..
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Д.М.,
1
АК-С.З., в качеството й на особен представител на ответника.
Заявява, че предявените обективно съединени искове относно упражняване на
родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и
издръжката му са допустими. Счита, иска за предоставяне ползването на
семейното жилище за недопустим. Страните не били в брак, а живели на
семейни начала.
Заявява, че предвид качеството й на особен представител на ответника, не
може да осъществи контакт с него.
Сочи, че предложения в исковата молба режим за адекватен с няколко
допълнения. Определянето на режима на личните отношения между
родителите и децата включвало определяне на период или на дни, в които
родителят можел да вижда и взема детето, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по
друго време.
Моли съда да постанови следния режим на лични отношения на ответника с
детето му М.У., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с приспиване,
както и 25 (двадесет и пет) дни през лятото, когато това не съвпада с платен
годишен отпуск на майката и 5 (дни) през зимата.
Оспорва иска за заплащане на месечна издръжка по размер. Не бил посочен
начален момент на претенцията, предвид на което моли съда да приеме, че
издръжката е дължима от датата на влизане в законна сила на решението, с
която се определя дължимостта и размера й. Претендираният размер бил
изключително завишен.
Сочи, че по делото липсвали доказателства дали медикаменти и/или
рехабилитацията, ако се провежда такава за заболяването на детето от астма,
са платени, и ако са платени какъв размер се покривал от родителите или
били изцяло поети от НЗОК с оглед качеството на пациента - малолетно дете.
Твърди, че ответникът не притежавал имоти в страната - справка №
******/31.05.2022 г. от Агенция по вписванията, Имотен регистьр.
Предполага, че същият бил и трайно трудово незает, тъй като бил с
прекъснати здравноосигурителни права и съгласно справка от НАП липсвали
декларирани и внасяни здравни осигуровки от месец 11.2021 г. до настоящия
момент.
Моли съда да постанови решение с оглед защита правата и интересите на
детето, но след съвкупна преценка на всички относими и допустими
доказателства по делото.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба.
За ответника се явява особеният представител адв. Д. М., АК-С.З., поддържа
отговора на исковата молба.
Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К. –
редовно призовани изготвят социален доклад, приложен към делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за установено следното:
Детето М.У., ЕГН ********** е родено от майка ЕЛ. К. Н., ЕГН **********
и е с баща М.Ю.У., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № ****** г., съставен в Община М..
2
Родителите на детето не са сключили граждански брак.
По делото са представени Етапна епикриза от ***** г.; Амбулаторен лист
****** г.; Епикриза, Етапна епикриза на М.У..
От медицинско направление за ТЕЛК № ****** г. е видно, че малолетното
дете е с поставена диагноза „Астма с преобладаващ алергичен компонент“.
Ищцата е реализирала трудов доход средномечено в размер на 490,00 лева за
периода 01.2021 г. – 12.2021 г., видно от Удостоверение за доход изх. №
2/26.01.2022 г., изд.от „Олива БГ“ ООД гр. М..
Доказателства за доходите на бащата на детето не се събраха.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”,
гр. К.. След извършено проучване, социалните работници сочат, че детето
М.У. се отглеждало от майка си ЕЛ. К. Н. в дома на баба си в с. Ю.. Всички
негови потребности се задоволявали от семейството на майката, която
разполагала с необходимите жилищно-битови условия и финансови средства
за полагане на добра грижа за детето. Тя разполагала с нужните качества и
родителски капацитет за отглеждане на детето. На този етап бащата не
участвал пряко в грижата за сина си и не изпращал финансови средства за
издръжкана детето си.
На осн. чл. 15 от ЗЗДетето съдът изслуша детето М.У., в присъствието на
социалнен работник при Дирекция „Социално подпомагане”, гр. М.. Сочи,
че учи в с. Я., в училище ******. За него се грижила майка му. Баща му не се
грижил за него, дори и когато бил с тях. Той не му изпращал пари, не се чувал
с него от месец май. Не се интересувал от него. Детето заявява, че желае да
бъде с майка си.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на
мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по
отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата
на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.
Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях
са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя;
грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;
помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други
материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца,
3
поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за
правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на
публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното дете М. е на 12 години.
От събраните по делото доказателства и от социалния доклад по безспорен и
категоричен начин се установи, че бащата на детето не полага грижи за него,
самоволно е напуснал семейното жилище. Установи се, че същият е напуснал
семейството, не изпраща финансови средства за издържката на детето,
заживял е с друга жена.
След напускането на бащата, ищцата, с помощта на родителите си, полагала
непосредствени грижи за детето. По данни на социалния доклад, същите
съумявали да осигурят подходяща среда за неговото развитие.
По делото не се установява невъзможност или негодност на майката да
полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема,
че същата разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази
възраст.
В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на
майката, които да са отречени от морала и обществото, не се събраха
доказателства, че същата има аморално поведение или упражнени прояви на
малтретиране.
Но бяха констатирани по категоричен начин тежки провинения от страна на
бащата, а именно – продължително отсъствие, незаинтересованост за детето,
неполагане на грижи за него. Именно с това самоволно напускане на
семейството си, бащата се е дезинтересирал от детото и не е изпълнявал
задълженията си към него.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала
възможността си да отглежда детето си по подходящ начин и при добри
условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция,
спрямо детето М.У., като предостави на майката упражняването на
родителските права спрямо него и определи местоживеенето му при нея.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат,
възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да
вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното
внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се
отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват
влияние върху оформянето на характера и възприятията му към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да
общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел
на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако
интересите на детето налагат това.
Тъй като режимът на контакти между бащата и детето се налага от нуждата
да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответника следва да
бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения.
Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо
развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с него следва
да бъде осъществяван по следния начин, така както е поискан в исковата
4
молба: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота
до 18:00 часа в неделя с преспиване, да взема сина си М.У., както и 20
(двадесет) дни по време на летният отпуск, не съвпадащ с отпуска на майката.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 37 от 24.03.2022 г. на
Министерски съвет, считано от 01.04.2022 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
710,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 177,50 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представените удостоверения за
раждане, че ответникът е баща на детето М.У..
С оглед възрастта си, детето е дефинитивно неработоспособно, като няма
данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради
което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред
на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица
от първи ред.
Нуждите му се установяват от самия факт на биологичното му съществуване
и не е необходимо да се обосновават специално.
По делото се установи, че детето има нужда от средства за разходи за
обичайните за деца на неговата възраст (за храна, дрехи, учебни пособия,
помагала и др.), но освен това и страда от заболяване, което изисква повече
финансови средства за лечението му.
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване,
което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. Няма
данни по делото да дължи издръжка и на други лица. Ответникът не
представи документи за доход, но по данни на социалния доклад, на
върнатите по делото призовки и съобщения, се установи, че същият живее на
територията на Република Германия, държава с мнго по-висок жизнен
стандарт от този в Република България.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство
с детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други
потребности, както и процесуалното му поведение, настоящият съдебен
състав намира, че следва да присъди ежемесечна издръжка за детето в размер,
какъвто е поискан в исковата молба, а именно: 450,00 лева, считано от датата
на депозиране на исковата молба в РС-К. до настъпване на законни
основания за нейното измененеие или прекратяване.
По разноските:
С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски в
5
производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ
размер на 680,00 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане
на делото в размер на 80,00 лева, както и 600,00 лева – възнаграждение за
процесуално представителство за един адвокат.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. сумата от
648,00 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената
издръжка, както и 600,00 лева за платеното от бюджета на съда
възнаграждение за особения представител.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето М.У., ЕГН **********, да живее при майка си
ЕЛ. К. Н., ЕГН **********, на адрес: с. Ю., общ. М., обл. С.З..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето М.У.,
ЕГН ********** на майката ЕЛ. К. Н., ЕГН **********, като дава
възможност на бащата М.Ю.У., ЕГН ********** да осъществява режим на
лични контакти с детето си, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, да взема
сина си М.У., както и 20 (двадесет) дни по време на летния отпуск, не
съвпадащ с отпуска на майката.
ОСЪЖДА М.Ю.У., ЕГН ********** от с. Ю., общ. М., обл. С.З. да заплаща
на детето М.У., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
ЕЛ. К. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 450,00 лв.
/четиристотин и петдесет лева и нула ст./, считано от 09.03.2022 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, до 15-то
число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до момента на плащането й
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М.Ю.У., ЕГН ********** от с. Ю., общ. М., обл. С.З. да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен Съд-К.
окончателна държавна такса за присъдената издръжка в размер на 648,00 лв.
/шестстотин четиридесет и осем лева/, както и 600,00 лв. /шестстотин лева/
разноски за особен представител.
ОСЪЖДА М.Ю.У., ЕГН ********** от с. Ю., общ. М., обл. С.З. да заплати
на ЕЛ. К. Н., ЕГН **********, на адрес: с. Ю., общ. М., обл. С.З. сумата от
680,00 лв. /шестстотин и осемдесет лева и нула стотинки/, представляващи
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- С.З..
6
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7