Решение по дело №455/2024 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на Й. К. С., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет.5, ап.14, чрез адв. Н. О., със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет.2, против Решение № 69/16.01.2024 г., постановено по АНД № 5837/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 22-1030-005755/10.08.2022 г. на Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, с-р "Пътна Полиция" - Пловдив, с което на Й. К. С., [ЕГН] на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Зaкон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 350 /триста и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 /девет/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е намален размера на глобата от 350 лева на 200 лева и лишаването от право да управлява МПС от 9 /девет/ на 6 /шест/ месеца.

Твърди се неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. В жалбата се развиват съображения, че сочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП урежда две кумулативни изисквания за водачите на посочените превозни средства – да е налице регистрация и да има регистрационни табели, поставени на предназначените за това места. В тази връзка жалбоподателят счита, че управляването на МПС без табели и регистрация не може да се приравни на това с управлението на МПС с транзитни номера с изтекъл срок. Твърди се, че в НП словесното описание на нарушението, не може да бъде квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Изложено е още, че в НП не е конкретизирано самото деяние, не е посочен срокът на валидност на транзитните табели и кога точно е изтекъл. Изразено е несъгласие с приетото от районен съд, че е невъзможно да се приложи институтът на маловажния случай с оглед разпоредбата на чл.189з от ЗДвП. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът – Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, с-р "Пътна Полиция" – Пловдив не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

За да измени наказателното постановление районен съд е приел, че е установено визираното в наказателното постановление нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и виновното му извършване. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 27, ал. 5 и чл. 33а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., както и на § 6, т. 18а от ЗДвП. Направен е извид, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпването.

Приел е, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

За неоснователно е прието възражението по отношение разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП с мотиви, че законодателят е предвидил правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и на двете посочени изисквания: както МПС да е регистрирано, така и да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, като използването на съюзът "и" в случая означава, че водачът трябва да съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице административното нарушение. Районен съд е приел, че не е налице основание за приложение на института на маловажния случай, включително и с позоваването на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП в сила от 24.12.2021 г.

Районен съд е направил извод, че неправилно е определен размерът на наложеното наказание, значително над минимума. Отчел е обстоятелството, че деянието не се отличава с особена обществена опасност в сравнение с обикновените случай, тъй като валидността на транзитните табели е изтекла пет дни преди установяването на нарушението и МПС-то е било пререгистрирано впоследствие, поради което е намалил размера на глобата от 350 лева на 200 лева и лишаването от право да управлява МПС от 9 /девет/ на 6 /шест/ месеца.

Решението е неправилно.

При първото гледане на делото, състав на Административен съд – Пловдив е отменил Решение № 271 от 15.02.2023г. постановено АНД № 5808 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, като е дал изрични указания да се обсъдят оплакванията изложени в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и да се установят всички относими обстоятелства за правилното прилагане на материалния закон.

Неправилен е изводът на районен съд, че нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всички индивидуализиращи белези. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

В случая наказващия орган е посочил, че С. е управлявал собственото си МПС с транзитни табели, което не е било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Пак в НП е посочено, че автомобилът е бил с разрешение за временно движение и транзитни табели с изтекъл срок, както и че административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено умишлено.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Принципно правилен е изводът на районен съд, че при изтичане срок на валидност на транзитни табели с регистрационен номер издадени по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., същите не могат да се използват и с оглед на определението за "регистрация" в § 6, т. 18а от ЗДвП следва, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред.

В настоящия случай обаче наказващият орган не е изпълнил задължението си да опише конкретно, точно и ясно извършеното нарушение с всички съставомерни признаци. АНО е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и на правото на защита, като не е посочил нито дата, на която е издадено разрешението за временно движение, нито на коя дата е изтекло разрешението за временно движение. Доколкото именно този факт е обусловил фактическия извод на органа за управление на МПС с изтекъл срок на транзитни табели, то следва да е изведен въз основа на обстоятелство имащо значение както за съставомерността, така и за тежестта на нарушението. По силата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в НП се посочват всички обстоятелства, които са от значение за случая и които представляват доказателства за сбъдване на съставомерните факти. В настоящия случай ответния орган е посочил най-общо, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., без позоваване на относимата разпоредба - чл. 33а от същата наредба. Достатъчно за ненарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице би било посочването и само на датата, на която е издадено разрешението за временно движение или дата на която е изтекло разрешението за временно движение. В случая НП не съдържа всички съставомерни признаци на твърдяното като извършено нарушение. От друга страна, дори и да се приеме, че тези нарушения не са съществени, то следва да се отбележи, че по административната преписка ответния орган е представил две справки с различно съдържание. В едната е посочено: „регистрационен номер 411М245, вид на регистрацията – транзитна, валидна до 01.01.1900“. Според втора справка: „разрешение за временно движение на ПС, рег. номер 411М245 е валиден до 18.05.2022г.“.

Според настоящия съдебен състав АНО не е съобразил и разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 54 от ЗАНН, а именно да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Бланкетно в наказателното постановление АНО е посочил, че нарушението е извършено умишлено, но без да отчете изложените обстоятелства в писмените обяснения дадени лично от С. още на 23.05.2022г. Според обясненията, на 23.05.2022г. С. е управлявал автомобила си от сервиз за ремонт. По делото е представено удостоверение от управителя на „***“ ЕООД, според което лек автомобил АУДИ А 5 с транзитни номера **** е бил за диагностика и ремонт в периода 16.05.2022г. – 23.05.2022г., като по автомобила е установена скъсана полуоска на предно дясно колело. Посочено е още, че автомобилът е отремонтиран и изведен от сервиза на 23.05.2022г. Предвид обстоятелството, че удостоверението е частен документ верността на отразените в него факти и волеизявления следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. След извършена справка в Търговски регистър, съдът констатира, че „****“ ЕООД е с вписан предмет на дейност, именно ремонт на ауспуси, поддръжка и сервиз на автомобили. Наред с обстоятелството, че в писмените обяснения дадени от жалбоподателя още на 23.05.2022г. е посочил, че автомобилът му бил в сервиз за ремонт и с оглед на това, че представеното удостоверение не бе оспорено от ответника, не е налице основание удостоверението от „****“ ЕООД да не бъде ценено. От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства следва, че административно-наказващият орган не е изпълнил задължението, произтичащо от нормата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. При издаването на НП не са обсъдени и съответно не са взети предвид обстоятелствата посочени в обясненията на С.

Поради всичко изложено касационната инстанция счита, че процесното НП е незаконосъобразно. Решението на районен съд следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отмени наказателно постановление.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 69/16.01.2024г., постановено по АНД № 5837/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-005755/10.08.2022 г. издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, с-р "Пътна Полиция" - Пловдив, с което на Й. К. С., [ЕГН] на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Зaкон за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 350 /триста и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 /девет/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.