Решение по дело №3354/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260045
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20202120103354
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта

      РЕШЕНИЕ

№ 260045                                          17.03.2022 г.                            гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  ХХІ-ви граждански състав

На осемнадесети февруари             през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

                                                         Председател: Моника Яханаджиян

Секретар: Жасмина Славова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Моника Яханаджиян

гражданско дело №3354 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, уточнена с молба, вх.№261151/20.08.2020 г., л.21, подадена срещу Г.Н.М., ЕГН **********, адрес ***, с искане съдът да признае за окончателни сключените на 09.12.2019 г. и на 31.01.2020 г. договор за покупко-продажба на товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ 350Л, червен, дизел, рег.№***, съответно договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“, бял металик, рег.№***, както и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху товарния автомобил, който владее без правно основание.

При условията на евентуалност от съда се иска да постанови решение,  с което да приеме, че договорите за покупко-продажба на лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“ и товарен автомобил, марка „Форд Транзит“, са нищожни поради противоречие с добрите нрави, алтернативно като сключени привидно между продавачите и ответницата Г.М. или прикриващи действителни съглашения между продавачите и ищеца като купувач.

В исковата молба, уточняваща молба, л.21, становище, л.79-80 ищецът изнася следните фактически твърдения, а именно, че заедно с ответницата М. са съжителствали на съпружески начала до началото на 2020 г.; че на 23.01.2019 г., ответницата го упълномощила да закупува на нейно име МПС, да се разпорежда с тях, както и да договаря включително сам със себе си; че действителната договорка помежду им била ответницата да стане само привидно собственик на закупените МПС, тъй като спрямо него са били предприети изпълнителни действия; че през 2019 г. закупил от Италия със свои средства товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ и лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“, които регистрирал на името на ответницата; че на 09.12.2019 г., съответно на 31.01.2020 г. сключил предварителни договори за покупко-продажба на описаните по-горе МПС, по които имал едновременно качеството на упълномощител на продавача и купувач, както и че като купувач бил изправна страна, тъй като заплатил на ответницата договорените продажни цени; че впоследствие отношенията му с ответницата се влошили, последната се отметнала от устната им уговорка относно правото на собственост върху горепосочените автомобили, оттеглила дадените на 23.01.2019 г. пълномощия и го поканила да й ги върне; че на 19.08.2020 г., без негово знание и съгласие ответницата завладяла товарния автомобил и го продала на С.Ч.И..

В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, който поддържа исковете и моли за уважаването им.

В своя отговор депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК, ответницата М. оспорва исковете с твърдението, че лекият и товарният автомобили са закупени от ищеца с нейни средства, регистрирани са на нейно име, плаща данъци и глоби за нарушенията, извършени с тях. Оспорва предварителните договори като антидатирани, съставени от ищеца за целите на производството. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание отговорът се поддържа от пълномощника на ответната страна, който моли за отхвърлянето на предявените в условията на евентуалност искове.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.19, ал.3 от ЗЗД и чл.108 от ЗС, а на евентуалните по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, алтернативно чл.26, ал.2, вр.чл.17 от ЗЗД.

С протоколно определение от 20.11.2020 г., като ответник в производството по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е конституиран С.Ч.И., който в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ответникът И. не се явява и представлява, не сочи нови доказателства.

С определение от 20.04.2021 г., като ответници по предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 от ЗЗД са констиуирани С.К.М. и З.А., които в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначените им от съда особени представители – адв.М.Т. за ответника М. и адв.Р. за ответника А., депозират писмен отговор на исковата молба, в който на подробно изложени аргументи претендират за отхвърляне на претенциите като неоснователни, като особеният представител на ответника З.А. изразява становище за недопустимост на иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради липса на правен интерес.

В съдебно заседание, назначените от съда особени представители на ответниците М. и А., съответно адв.Т., адв.Р., поддържат отговорите си по чл.131 от ГПК. 

Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно в отношенията между ищеца К. и ответницата М. е това, че са съжителствали на съпружески начала до началото на 2020 г., в който период - на 23.01.2019 г., ответницата подписала в полза на ищеца пълномощно, по силата на което го упълномощила със следните права: да закупува на нейно име МПС-ва, както от страната, така и от чужбина, да ги продава, заменя, дарява, бракува, спира от движение или се разпорежда по друг начин с тях, при цени и условия, каквито намери за добре, с право да договаря, с когото намери за добре, включително и сам със себе си или с лица, които представлява, при цена и при условия, каквито намери за добре, в т.ч. да плаща цени, както и да получава договорената проджна цена, да ги управлява в страната и чужбина, да я представлява пред КАТ, ДАИ, митнически и гранични власти, МВР и всякакви други държавни, общински и контролни органи по всякакви въпроси, свързани с управлението, експлоатацията и продажбата на автомобилите, както и да я представлява пред всякакви застрахователни компании като сключва застрахователни договори за автомобилите и да получава суми по сключените застрахователни договори, да я представлява пред данъчните служби като извършва регистрация на автомобилите и плаща данъците и таксите за тях, както и да я представлява пред административните и съдебни власти по повод щети, свързани с управлението и експлоатацията на автомобилите, в т.ч. и при кражба.

Между ищеца К. и ответниците Г.М., С.М. и З.А. е безспорно и това, че на 14.01.2019 г. ищецът закупил от ответника С.М. от Италия, лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“, а на 05.03.2019 г., закупил от ответника З.А. от Италия товарен автомобил, марка „Форд Транзит“, л.218 и 221, като същите са закупени на името на ответницата М. и са регистрирани в страната на нейно име. В този смисъл е издаденото от ОД МВР, Сектор „ПП“ удостоверение, рег.№769000-9604/15.04.2021 г. и приложенията към него, л.217-223, според които лекият автомобил е с рег.№***, а товарният – с рег.№***.

Безспорно в отношенията между ищеца К. и ответницата М. е и това, че след прекратяване на фактическото им съжителство и влошаване на отношенията помежду им, ответницата оттеглила издаденото в полза на ищеца пълномощно и го поканила да й върне обратно три броя МПС-ва, сред които и лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“ с рег.№***. В този смисъл са приетите като доказателства декларация за оттегляне на пълномощни с нотариална заверка на подписа на ответницата, извършена на 09.03.2020 г. от нотариус с рег.№*** на НК и район на действие РС-Бургас и нотарилна покана, връчена на 18.06.2020 г. на Ж.Т.К. - *** на ищеца.

Ищецът не оспорва, че лекият автомобил, марка „Шевролет Каптива“ е в негово владение, а ответницата не оспорва това, че на 14.09.2020 г. продала на ответника И. товарния автомобил, за което свидетелства приетия като доказателство договор за покупко-продажба на МПС от 14.09.2020 г., л.144, от съдържанието на който е видно, че е с нотарилна заверка на подписите, извършена на 14.09.2020 г. от нотариус с рег.№*** на НК и район на действе РС-Стара Загора.

В подкрепа на горното като фактология са и свидетелските показания на С.К. – *** на ищеца и К.Ж., които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и приема, че лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“ и товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ са били закупени от ищеца с негови средства, спестени от работата му като строител на частно.

Що се отнася до показанията на свидетелите, в частта, в която и двамата се домогват да установят тезата на ищеца, че упълномощаването от 23.01.2019 г. прикрива действителната договорка между ищеца и ответницата М., последната да стане само привидно собственик на закупените МПС-ва, то съдът не ги кредитира, тъй като са недопустими.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК,  страната, която се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно може да ползва свидетели, ако по делото са налични писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. В настоящия случай такива доказателства не са ангажирани, а като такива съдът не възприема пълномощното от 23.01.2019 г., нито приложената на л.222 декларация, още повече, че същата не е подписана от ответницата М..

Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Т.С., тъй като същите не кореспондират на изложените в отговора на исковата молба твърдения на ответницата, а ги възприема като такива, обслужващи защитната й теза, че процесните МПС-ва са били закупени с лични и дарени от майка й средства. Приетата като доказателство справка от банковата сметка на ответницата при „ПИБ“ АД, л.59, също не удостоверява твърдения факт. Действително, видно от съдържанието й, на 14.11.2019 г. ответницата е получила превод от 3000 лева по сметката си, който е изтеглила на същия ден, но тъй като процесните МПС-ва са закупени на 14.01.2019 г., съответно на 05.03.2019 г., т.е месеци по рано, то очевидно е, че няма как изтеглените средства да са послужили за закупуването им.

По делото са приети като доказателства предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 09.12.2019 г. и предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 31.01.2020 г., от съдържанието на които е видно, че имат за предмет товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ с рег.№***, съответно лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“ с рег.№***, продавач по същите е ищецът К., действащ като пълномощник на ответницата М., а купувач – ищецът К.. Според съдържанието им, купувачът заплатил напълно и в брой сумата от 900 Евро за описания по-горе товарен автомобил и сумата от 1200 Евро за описания по-горе лек автомобил, а продавачът се задължил да прехвърли правото на собственост върху посочените МПС-ва в срок до 09.07.2020 г. и за двете МПС-ва.

Ищецът твърди, че ответницата М. е неизправна страна по предварителните договори и иска от съда да ги обяви за окончателни.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Анализът на цитираната норма сочи, че за окончателен по съдебен ред може да бъде обявен само валиден предварителен договор за покупко-продажба. Условията за неговата действителност са постигнато съгласие между обещател и купувач, с което се поема задължение за извършване на волеизявление с проектираното в предварителния договор съдържание, което не страда от пороци и което е облечено в писмена форма. Когато волеизявлението на някоя от страните е направено чрез представител, какъвто е настоящия случай, той трябва да има валидно учредена представителна власт. Ако договорът е сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, той е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. На тази недействителност може да се позове лицето, от името на което е сключен договорът, с което отпада възможността за ратификацията му по чл.42 от ЗЗД. В този смисъл е тълк.решение №5/12.12.2016 г. по т.д.№5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

С отговора на исковата молба ответницата М. оспори предварителните договори като антидатирани, поради което и в тежест на ищеца бе да установи изгодния за него факт, а именно, че договорите са съставени на посочената в тях дата, към която същият е имал правото да представлява ответницата. Такива доказателства не бяха ангажирани, поради което и съдът приема, че договорите действително са антидатирани, т.е. съставени след като ищецът е изгубил представителната си власт. Индиция за този извод на съда е и самото пълномощно, което прави излишно сключването на предварителен договор.

Предвид на изложеното, предварителните договори от 09.12.2019 г. и от 31.01.2020 г. не могат да породят правни последици, поради което и не могат да бъдат обявени за окончателни по съдебен ред, като предявените в тази връзка искове по чл.19, ал.3 от ЗЗД, против ответницата М., следва да се отхвърлят като неоснователни.

Тъй като ищецът не доказа правото си на собственост върху процесните МПС-ва, претенциите му по чл.108 от ЗС във връзка с товарния автомобил, насочени срещу ответниците М. и И., следва да се отхвърлят като неоснователни.

Предвид на изложеното съдът дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове за нищожност.

Първото въведено от ответника основание за нищожност на сключените на 14.01.2019 г., съответно на 05.03.2019 г., договори за покупко-продажба на процесните МПС-ва, е поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1 от ЗЗД.

За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, в какъвто смисъл е въведеното от особения представител на ответника З.А. възражение, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен интерес. Когато ищецът е трето на договора лице, какъвто е в настоящия казус, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен поради противоречие с добрите нрави, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права.

В настоящия казус и в случай, че порокът действително е налице, решението по иска няма да способства за признаване или удовлетворяване на субективно материално право на ищеца, поради което и съдът приема, че последният няма правен интерес от обявяването на договорите за нищожни поради противоречие с добрите нрави, поради което и предявените в тази връзка срещу ответниците М. и С.М. и срещу ответниците М. и З.А. искове по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, са недопустими и производството по тях следва да се прекрати.

Не такъв е случаят с второто въведено от ищеца като алтернативно основание за нищожност, а именно по чл.26, ал.2 от ЗЗД – привидност на договора, известна още като симулация, тъй като ищецът може да се ползва от последиците, регламентирани в нормата на чл.17 от същия закон, Така, цитираната норма сочи, че ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

Както се отбеляза обаче по-горе, привидността на сделката в отношенията между страните може да се разкрие чрез обратно писмо, подписано между тях или при наличие на начало на писмено доказателство, каквито по настоящето дело не се събраха. Налага се извод, че сключените на 14.01.2019 г., съответно на 05.03.2019 г. договори за покупко-продажба на процесните МПС-ва са действителни и пораждат целените с тях правни последици, поради което и искове по чл.26, ал.2, вр.чл.17 от ЗЗД предявени срещу ответниците М. и С.М. и срещу ответниците М. и З.А. са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответниците М. разноски за адвокат в размер на 250,00 лева, както и направените от ответника И. разноски за адвокат в размер на 600,00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, иск срещу Г.Н.М., ЕГН **********, адрес ***, за признаване за окончателен на сключения на 09.12.2019 г. предварителен договор за покупко-продажба на товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ 350Л, червен, дизел, рег.№***, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, иск срещу Г.Н.М., ЕГН **********, адрес ***, за признаване за окончателен на сключения на 31.01.2019 г. предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“, бял металик, рег.№***, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, иск срещу ответницата Г.Н.М., ЕГН **********, адрес ***, ***, за осъждане на ответницата да му предаде владението върху товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ 350Л, червен, дизел, рег.№***, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, иск срещу ответника С.Ч.И., ЕГН **********, адрес ***, за осъждане на ответника да му предаде владението върху товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ 350Л, червен, дизел, рег.№***, като неоснователен.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения в условията на евентуалност иск на К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, срещу ответниците Г.Н.М., ЕГН **********, адрес *** и С.К.М. с адрес в гр.Л.,***, за приемане за установено, че сключеният помежду им на 05.03.2019 г. договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“, е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения в условията на евентуалност иск на К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, срещу ответниците Г.Н.М., ЕГН **********, адрес *** и З.А., с адрес в гр.Р.М.,***, за приемане за установено, че сключеният помежду им на 14.01.2019 г. договор за покупко-продажба на товарен автомобил, марка „Форд Транзит“ , е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност иск на К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, срещу ответниците Г.Н.М., ЕГН **********, адрес *** и С.К.М. с адрес в гр.Л., ***, за приемане за установено, че сключеният помежду им на 05.03.2019 г. договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка „Шевролет Каптива“, е нищожен като сключен привидно между продавача и ответницата Г.М. или прикриващ действителни съглашения между продавача и ищеца като купувач.

ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност иск на К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, срещу ответниците Г.Н.М., ЕГН **********, адрес *** и З.А., с адрес в гр.Р.М., ***, за приемане за установено, че сключеният помежду им на 14.01.2019 г. договор за покупко-продажба на товарен автомобил, марка „Форд Транзит“, е нищожен като сключен привидно между продавача и ответницата Г.М. или прикриващ действителни съглашения между продавача и ищеца като купувач.

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Г.Н.М., ЕГН **********, адрес ***, ***, направените по делото разноски в размер на 250,00 лева.

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на С.Ч.И., ЕГН **********, адрес ***, направените по делото разноски в размер на 600,00 лева.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: НД