Р Е Ш Е Н И Е
№………/29.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 974 по описа за 2020 година на Варненския районен
съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано предявен от „КНМ Груп“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
*** срещу К.Д.Т., ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата
от сумата от 580 лева- неотчетена и получена ответника от
името и за сметка на ищеца „К.Г.“ ЕООД цена по договор за цесия от 28.01.2015г., сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД, действащ
чрез ответника и цесионера „И.“ ЕООД, ведно със
законната лихва считано от датата на исковата молба -27.01.2020г. до
окончателното издължаване на сумата.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните
фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: С решение №
428/27.01.2015г., постановено по гр.д. № 9916/2014 г. по описа на ВРС в полза на „К.Г.“
ЕООД е присъдена срещу „Енерго Про
Продажби“ ЕООД вземане за сумата от 1465, 25 лева, представляваща заплатена без
основание стойност на корекция по сметка, като в полза на „К.Г.“ ЕООД за
присъдени и съдебно-деловодни разноски за сумата от 618. 61 лева. С договор за цесия от
21.05.2015г ищецът, действащ чрез ответника К.Т. като пълномощник е
прехвърлило в полза на „И.“ ЕООД
вземането си срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за разноски в производството
по гр.д. № 9916/2014 г. по описа на ВРС срещу цена от 580 лева. Съгласно чл. 3 от договора, продажната цена по него
е била платена изцяло и в брой от цесионера на
цедента, като договорът служел и като разписка за
извършеното плащане. Твърди, че ответникът
не е изпълнил задължението си да отчете получената
от него продажна
цена като пълномощник по сключения договор за цесия от
28.01.2015г. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК по делото
е постъпил писмен отговор от ответника,
с който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва наличието на валидно облигационно отошение по договор за поръчка. Оспорва да е получавал сумата по договора
за цесия от 28.01.2015г. и в него да е налично удостоверяване
на това обстоятелство.
Оспорва да дължи въпросната сума като твърди,
че съгласно допълнително сключено споразумение от 28.01.2015. е върнал обратно на цесионера паричната
сума предмет на настоящата искова
претенция. Навежда се, че ответникът К.Т. е разполагал с
представителна власт да извършва разпоредителни действия с имуществото на упълномощителя/ ищеца/, вкл. да договаря като сключва и
прекратява договори за прехвърляне на вземания. Сочи, че съгласно сключения
анекс, представляващ по съществото си обратно писмо, страните са приели за
установено помежду им, че воденото гражданско производство е финансирано със
средства на „Интейк“ ООД, както и че първоначалните цеденти всъщност са клиенти на Кр.
Т., ето защо ищецът се е задължил да прехвърли на това дружество вземането си
за разноски по гр.д. № 9916/2014 г. по описа на ВРС. От своя страна „И.“ ЕООД е
поело задължение да назначи юрисконсултите на ищеца и да им заплаща трудово
възнаграждение. С отговора ответникът е направил евентуално възражение за
изтекла погасителна давност.
Ищецът от своя страна твърди, че че анексът от 28.01.2015 г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона при твърдения,
че е налице нееквидалентност на престациите по него, както и че
същият е сключен с цел заобикаляне на данъчното законодателство,
както и с твърдението, че споразумението се явява недействително
поради договаряне на страните по
него и пълномощника на ищеца във
вреда на представлявания.
По прието възражение за прихващане ответника К.Т. навежда следните фактически твърдения: Носител е на вземане от
ищеца предмет на принудително събиране по изп.д.
№ 2380/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 895, образувано въз основа на изп.лист издадени въз основа на влезли в сила
заповеди за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №
13520/2014г. и № 13522/2014г. по описа
на ВРС в размер на общо сумата
от 7008,58лева. От него сумата от
995,01 лева представлява законна лихва върху главницата от 1857,02 лева за
периода от 28.10.2014г. до 07.02.2020 г.
изп.лист
по ч.гр.д. № 13520/2014г. на ВРС.
Ищецът основа съществуването на вземанията, с
които се претендира прихващане, като заявява, че претендираната
сума е заявена за прихващане по
някакво друго производство, и че вземането е погасено поради изпълнение и по давност.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора. Страните са ангажира подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Видно от представения
по делото договор за прехвърляне
на вземане от 30.04.2014г., сключен
между Саами Исмаил Сали като цедент и К.Г. ЕООД като цесионер, първият е прехвърлил на втория
вземанията си от длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ
АД на стойност 1465,25 лв. за
платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия за цена от 1365,25 лв,
която се съгласяват да бъде
платена в срок от шест месеца.
С влязло в сила решение по гр.д.№9916/214г. на ВРС, 7- ми
състав “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище *** Тауърс Г, е осъдено за
заплати на “К.Г.”
ЕООД, ***, партер, СУМАТА от
1465,25 лева, представляваща придобито вземане по силата на договор за
цесия сключен
между „КНМ Груп” ООД и Саами Исмаил Сали на 30.04.2014г., за заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за период 04.09.2010г. -
02.03.2011г. за обект, находящ се в гр.Добрич, ул.
„Ген.Георги Попов” №56, клиентски №12000123969, аб.
№**********, платена по силата на договор за продажба на електроенергия и
начислена с фактура №**********/ 14.03.2011г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба в съда – 31.07.2014г. до окончателното
заплащане на задължението, както и СУМАТА от 618,61
лева представляваща сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.14г., К.Г. ЕООД, действащо чрез
пълномощника си К.Т.
прехвърля на И. ЕООД вземанията си от
длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД на
стойност 1465,25 лв. за
платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, което вземане е придобито от абоната Саами Исмаил Сали по
силата на договор за цесия
от 30.04.14г., за
цена от 1365,25 лв,
която цена страните са
се съгласили, че е изплатена изцяло в брой от цесионера
на цедента.
Видно от приложеното
тристранно споразумение от 23.10.14г., сключено между Саами Исмаил Сали, К.Г. ЕООД, двамата
чрез адв.Т., и И. ЕООД, чрез управителя
Теодора Димитрова, страните са приели,
че цената за прехвърляне на вземането, дължимо от “Енерго-Про Продажби“ АД на стойност 1365,25
лв.,предмет на договора за цесия от
23.10.2014г., не е заплатена, като падежът настъпва
на 30.10.14г. Прието
е, че към датата на споразумението
“К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да
заплати посочената цена в срок до
30.10,2014г.г., както и да образува гражданско дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, поради
което са приели “И.“ ЕООД да замени “К.Г.“ ЕООД, като длъжник към физическото лице и да му заплати цената за първоначално
прехвърленото вземане. В замяна “К.Г.“ ЕООД се задължава да прехвърли
в полза на “И.“ ЕООД вземането, получено по договора за цесия с физическото лице бевъзмездно. В споразумението е уговорено още, че И. ЕООД ще финансира
воденото съдебно дело за своя
сметка, ще назначи юрисконсултите на К.Г. ЕООД в дружеството на трудов договор
и ще им заплаща
отделно възнаграждение. Със
споразумението адв. К.Т. в качеството си на пълномощник
на „К.Г.“ ЕООД предава на „И.“ ЕООД
сумата от 1365,25 лева.
Съгласно договор за
прехвърляне на вземане от 28.01.15г., К.Г. ЕООД, действащо чрез
пълномощника си К.Т.
прехвърля на И. ЕООД вземанията си от
длъжника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД за разноски, присъдени с решението по
гр.д.№9916/214г. на ВРС, 7- ми състав в размер на 618,61 лева за цена
от 580,00
лв, която цена страните са се съгласили, че е изплатена
изцяло в брой от цесионера на цедента.
На осн.
чл. 183 от ГПК предвид изрично оправеното искане ответната страна „К.Г.“ ЕООД е
била задължена да представи оригинала на документа- договор за цесия от 28.01.2015г. Оригинал не е
представен. Ищцовата страна се позовава, че не
разполага с оригинала и същия се държи от трето за спора лице –„И.“ ЕООД.
Настоящият състав е запознат с противоречивата съдебна практика по приложението
на чл. 183 ГПК по въпроса дали, за да се
приложени посочената разпоредба и изискваният документ да се изключит от дозателствения
материал, е необходимо документът да бъде оспорен по автентичност. Съдът
намира, че на този въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор, а приложенито на санкцията по чл. 183, изр.2 от ГПК следва да
се преценява във всеки конкретен случай. В разглеждания случай видно от
приобщеното гр.д.№9916/214г. на ВРС, 7- ми състав с молба от 20.05.2015г.(л.
207) именно трето лице „И.“ ЕООД, позовавайки се на договора за цесия от
28.01.2015г., с който се е легитимирал като частен правоприемник на ищеца „К.Г.“ЕООД
е поикал да се снабди с изпълнителен лист за
присъдените по делото вземания, вкл. и разноските. Към молбата трето лице“И.“
ЕООД е приложило самия договор за цесия, заверявайки го за вярност с оригинала.
Същевременно за ищеца процесния договор за
прехвърляне на вземания е подписан от ответника К.Т..
При съобразяване на обичайната практика
договорите да се подписват в толкова оригинала, колкото са страните по
правоотношението, следва да се приеме, че оригиналите са два. Първият за ищеца К.Г.
ЕООД, който обаче е представляван от ответника, и втория –за трето лице „И.“
ЕООД, което, обаче съгл. заявление на л. 88 от делото не съхранява документа в
оригинал. Така от една страна въпросният документ е подписан от ответника, а от
друга страна се е държал от трето лице, което в даден момент е разполагало с
оригинала, щом като е заверило за вярност копието. При това положение следва
извода, че документът очевидно е съществувал. При знанието на ответника, че
документът е съществувал, искането за представянето му
в оригинал по делото е злоупотреба с право. Смисълта на разпоредбата на
чл. 183 ГПК (извън хипотезата на оспорване на автентичността) е да се изключат
документи, за които не може да се удостовери с достатъчна сигурност, че същестуват.
С анекс към договора за прехвърляне
на вземания от 28.01.2015г., сключен между К.Г. ЕООД и И.“ ЕООД, при
съобразяване на подписаното тристранно споразумение от 23.10.2014г. адв. К.Т., в качеството си на пълномощник на К.Г. ЕООД връша/ предава/ на И.“ ЕООД платената сума от 580 лева, за
което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв.Кр. Т. на „И.“ ЕООД при
подписване на самото споразумение.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
С предявения иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД се цели да се
ангажира договорната отговорност на ответника, като довереник по договор за
поръчка, който не е предоставил отчет на доверителя след сключване на отчетната
сделка. Следователно по делото подлежат при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца фактите относно сключването на договор за поръчка,
както и че ответникът, в качеството му на довереник е получил от името и за
сметка на доверителя определена престация.
В случая по делото не е представен нарочен договор за поръчка. Не е било
спорно обаче, че ответникът К.Т. е представлявал ищцовото
дружество „К.Г.“ ЕООД при сключване на договора за цесия от 28.01.2015г. Самото
пълномощно също не е ангажирано като доказателства по делото, но спор относно
наличието на упълномощителна сделка не е налице.
Съдът приема, че след като пълномощникът е извършил онези действия, за
които му е даден мандат, правоотношенията между страните следва да се приравнят
на такива по договор за поръчка, макар и да не е налице формално споразумение в
този смисъл. Именно с осъществяване на съдържанието на мандата довереникът
формира правно валидна воля, задължавайки се да извърши онези действия, за
които е упълномощен. Волята пък на довереника по договора за поръчка е
формирана със самото упълномощаване. Следователно налице са две насрещни и
съвпадащи по съдържанието си волеизявление на страните по сделката, макар и
направени в различно време. Последното е без значение относно правните
последици от коментираното договаряне.
Следователно след като се прие, че отношенията между страните са такива по
мандатно двустранно правоотношение, следва да се приеме, че при сключване на
договора за цесия от 28. 01.2015г. между ищеца и „И.“ ЕООД довереникът Кр. Т. е действал от името и за сметка на доверителя,
съответно правата и задълженият по посочената сделка са възникнали директно в патримониума на ищеца, на осн.
чл. 280 от ЗЗД.
Видно от съдържанието на договора за
прехвърляне на вземания от 28.01.2015г. пълномощникът на цесионера,
т.е. ответникът е получил от цедента, цената за
прехвърляне на процесното на стойност 580 лева,
съответно довереникът на осн. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е
длъжен да предаде на доверителя получената при изпълнение на възложеното сума.
От друга страна от представеното тристранно споразумение от 23.10.2014г.,
по същество представляващо „обратно писмо“, е видно, че “К.Г.“ ЕООД,
представлявано от Кр. Т., “И.“ ЕООД и първоначалния
носител на вземането Саами Исмаил Сали
са
се съгласили, че цената за цесията не е заплатена, поради ненастъпил падеж( в
противоречие със съдържанието на договора за цесия от същата дата). Със същото
споразумение упълномощеното от ищеца лице- адв. Т. е
върнал цената по цесията на “И.“ ЕООД, а с анекса от 28.01.2015г.(л. 19 ) е
върнал на „И.“ ЕООД и сумата от 580 лева по процесния
договор за цения.
Самият анекс от 28.01.2015г. е оспорен от ищеца. Възражението за
противоречие на споразумението със законите за данъчно облагане е общо и
неясно, че съдът практически е в невъзможност да го коментира. Съдът единствено
ще посочи, че нарушението на данъчното законодателство представлява вид
административно нарушение и не се отразява върху действителността на
юридическите факти, които пораждат задълженията към фиска.
Недоказано се явява възражението
за недействителност на анкеса на осн.
чл.40 от ЗЗД, тоест поради договаряне на пълномощника във вреда на
представлявания. Безвъзмездна сделка практически не е налице, защото като
последица от тристранното споразумение „К.Г.“ ЕООД се е освободило от
задължение спрямо трето лице, в замяна на което е върнало цената по цесията на
„И.“ ЕООД, а по-късно и цената по втората цесия от 28.01.2015г., отново като последница от тристранното споразумение.Нееквивалентност на
престациите също не е налице, доколкото страните са договорили
насрещни престации, а тяхната еквивалентност е въпрос
на субективната преценка на договарящите се. Освен това страните са търговци, а
като такива те могат да сключват и безвъзмездни сделки, вкл. да извършват
спекулативни продажби. Допълнителен аргумент в
тази насока е, че търговска сделка, сключена между търговци, не може да се
унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия(чл. 297 от ТЗ) т.е.
самият законодател е отчел, че дори условията на сделката да са неизгодни и
това да води до нееквивалентност на престациите, това
не може да доведе до недействителност на сделката.
Дори и да се счете, обаче че анексът от 28.01.2015г. е недействителен на
някое от посочените от ищеца основания, порокът на самата сделка не може да се
отрази върху формалната доказателствената сила на
документа в частта му относно изявлението на страните, че цената по цесията е
предадена от довереника на ищеца- Кр. Т. на „И.“
ЕООД. Следователно, следва да се приеме, че сумата не се намира в държане на
пълномощника, а оттам, че той няма какво да предаде на доверителя в изпълнение
на задължението за отчетност, на осн. чл. 284, ал. 2
от ЗЗД.
В заключение съдът приема, че
предявената претенция се явява неоснователна и като такава подлежаща на
отхвърляне.
Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, а именно уважване на исковата претенция, съдът не следва да присъпва към разглеждане на възражението за прихващане.
При този изход на спора, разноските по делото се следват в полза на
ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. На страната
следва да се присъди сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие от 14.05.2020
г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от КНМ Груп“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
*** срещу К.Д.Т., ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата
от сумата от 580 лева- неотчетена и получена ответника от
името и за сметка на ищеца „К.Г.“ ЕООД цена по договор за цесия от 28.01.2015г., сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД, действащ
чрез ответника и цесионера „И.“ ЕООД, ведно със
законната лихва считано от датата на исковата молба -27.01.2020г. до
окончателното издължаване на сумата.
ОСЪЖДА К.Г.“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище *** ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.Т., ЕГН: ********** сумата от 300 лева, представляваща
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: