Решение по дело №385/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на Д. П. Д. от [населено място], чрез адв. Д. А., срещу заповед № РД-415/09.11.2023 г. на временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност Командир на военно формирование 52480, с която на основание чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, във връзка с чл. 244, т. 7 и чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на старши сержант Д. П. Д. – логистик на модул „Логистично осигуряване“ на военно формирование 52480.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът – временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност Командир на военно формирование 52480, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Ш.-С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

С оспорената заповед, старши сержант Д. П. Д. - логистик на модул "Логистично осигуряване" на военно формирование 52480, е наказан с дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че на 28.12.2022 г. по време на отпуск за временна неработоспособност, е спрян за проверка от органи на МВР при управление на личния си автомобил и при извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство (Дрегер алкотест 7510, № ARNA0140) е отчетен резултат от 1,06 промила в количеството издишан въздух. При тези факти дисциплинарно наказващият орган е приел, че старши сержант Д. е нарушил т. 6 от заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на ППС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, въвеждаща аналогична забрана, както и нарушения на Закона за движение по пътищата. При тези установени нарушения е прието, че старши сержант Д. е допуснал виновно нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ.

От представената административна преписка се установява, че срещу жалбоподателя е било образувано административнонаказателно производство, като е издадено наказателно постановление № 22-4332-026227 от 14.12.2022 г. на началника на група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ срещу оспорващия за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата и АУАН серия GA № 806533/28.11.2022 г.

Установява се, че за периода от 04.12.2022 г. до 01.01.2023 г., старши сержант Д. е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, което се удостоверява от болничен лист № Е20223091829 от 05.12.2022 г., при режим на лечение домашен – амбулаторен.

На 14.12.2022 г. е съставен Протокол за резултатите от извършена служебна проверка, от комисия в състав: капитан Б. Й. – началник на отделение „Тактическо“ и двама членове: старшина А. А. – главен сержант и старши сержант В. В. – старши експерт II-ра степен по отчета на личен състав в отделение „Личен състав“. От съдържанието на посочения протокол е видно, че комисията е констатирала, че при поискване на обяснения от военнослужещия такива не са представени от него поради ползване на отпуск за временна неработоспособност.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е разпитана свидетелката – В. П., майка на жалбоподателя. Свидетелката е потвърдила, че жалбоподателят е бил на лечение през ноември 2022 г., както и че същият е приемал много лекарства, тъй като страда от различни заболявания.

По делото е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, без оспорване от страните. Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и без противоречие с останалите доказателства по делото. Видно от същото за лекарствата, които употребява жалбоподателят не е отразена забрана за шофиране и работа с машини. Посочено е, че за част от тях се препоръчва повишено внимание при тези дейности поради възможни странични ефекти, като според вещото лице наличната чернодробна патология би могла да забави окислението и излъчването на алкохола, но не и да доведе до образуване на алкохол или алкохолоподобни продукти, които да доведат до различен резултат при ориентировъчните тестове.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

При проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ, приложим по силата на законовата делегация на чл. 248 от ЗОВСРБ. За установяване на компетентността на издателя на оспорения акт, от ответника е представена заповед № РД-83-58 от 25.08.2023 г. на началника на отбраната за назначаването на майор Я. Д. – началник на щаба на военно формирование 52480 – София, за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „Командир на военно формирование 52480 – София“, до назначаването на титуляр на длъжността, за срок не по-дълъг от една година.

Заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, при следните съображения:

Налице са нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, доколкото при издаване на заповедта не е спазена процедурата, предвидена в чл. 246 от ЗОВСРБ и чл. 142-148 от ППЗОВСРБ. Съобразно тази нормативна уредба, когато командирът/началникът на поделението или прекият началник прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение", той е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения, като материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган. Служебната проверка започва с писмена заповед на командира на поделението или на пряк началник при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и се извършва от назначена комисия, чиито членове следва да бъдат с военно звание равно или по-високо от това на нарушителя. В случая, от ответния административен орган не са представени доказателства за разпоредена такава служебна проверка. Представен е единствено съставен протокол рег. № 3-1186/14.12.2022 г., който не съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, включително и тези по т. 2 досежно описанието на нарушението - липсва посочване на деянието, време, място и начин на извършване. Отделно, съдът констатира друго нарушение – в противоречие с императивните разпоредби на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и на чл. 144 от ППЗОВСРБ, наложилият наказанието административен орган не е изслушал и не е приел писмените обяснения на наказания преди да му наложи дисциплинарно наказание. Действително, видно от материалите по делото, са предприети действия по изпълнение на визираното в закона задължение да се проведе беседа с нарушителя, но същото не е преди налагане на наказанието, каквото е изискването на закона. Наличието в административната преписка на протокол рег. № 3-1233/15.11.2023 г. за проведена беседа с предмет уведомяване за издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание и представените писмени обяснения на жалбоподателя от същата дата по никакъв начин не удовлетворяват изискванията на закона. От изложеното се налага извод за допуснато съществено нарушение на императивните разпоредби на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ и на чл. 144 от ППЗОВСРБ, тъй като не е извършено изслушване, липсва протокол от проведена беседа, липсват и приобщени писмени обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание, както повеляват цитираните норми и с това е нарушено правото на защита на наказания. Това нарушение съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Отделно от горното, съдът намира, че са налице и нарушения в изискванията за съдържанието на акта. Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в хипотезите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 245 от ЗОВСБР. Настоящето нарушение не попада в тези изброени в ал. 1 на разпоредбата, а е прието като такова по ал. 2 - друго тежко нарушение на военната дисциплина.

Съгласно чл. 241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на регламентирани със заповедта задължения на кадровия военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина, но дали това нарушение представлява тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, подлежи на преценка. При определяне на дисциплинарното наказание органът следва да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, каквото е изискването на чл. 247 от ЗОВСРБ. Дисциплинарно наказващият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и следва да изложи самостоятелни мотиви защо приема, че конкретното нарушение представлява, такова по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. В случая министърът на отбраната е направил предварителната си преценка с негова заповед от 12.08.2022 г., че управлението на МПС извън работно време след употреба на алкохол е тежко нарушение, но това не изключва задължението на дисциплинарно наказващия орган, като издател на заповедта за налагане на наказанието да изложи собствените си мотиви, защо квалифицира конкретната деятелност, като "тежко нарушение". Липсата на мотиви и преценката за неговата тежест от обективна и субективна страна съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 247 от ЗОВСРБ и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. След като законодателят е предвидил във всеки конкретен случай извършване на преценката по чл. 247 от ЗОВСРБ, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е наложил максимално тежкото дисциплинарно наказание.

Така посочените допуснати процесуални нарушения са от категорията на съществените, защото са нарушили правото на защита на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, обжалваният акт е издаден при неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно представени списък и доказателства за плащането им общо в размер на 1300 лв., от които 950 лв. - адвокатско възнаграждение и 350 лв. – депозит за вещо лице.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД-415/09.11.2023 г., издадена от временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност Командир на военно формирование 52480 – София.

ОСЪЖДА военно формирование 52480 – София, да заплати в полза на Д. П. Д., сумата в размер на 1300 (хиляди и триста) лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.