Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г.,
гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание проведено
на дванадесети юни, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 3095
по описа за 2018г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на „Г.Е.2.“ ООД срещу Н.С.на Р.Б., а
в условие на евентуалност срещу Р.Б., представлявана от М. на ф., с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на
РБ и чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумата 36437,67лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в удържана такса от 20 % за производство на
електрическа енергия през периода 01.01.2014г. - 09.08.2014г.,
причинени от държавен орган – Н.С., което е приело разпоредби в нормативен акт,
а именно чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ, които противоречат на Конституцията, и в условие на евентуалност срещу Р.Б. представлявана от М.на ф., с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумата 36437,67лв., получена от
ответника без основание, представляваща внесена в дръжавният
бюджет по реда на чл. 35а от ЗЕВИ такса, удържана от цената на произведена от ищеца електрическа
енергия през периода 01.01.2014г. - 09.08.2014г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на
исковете до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че е производител на ел.енергия по смисъла на Пар. 1, т. 24 от ДР на ЗЕ и собственик на фотоволтаична ел.централа /ФтЕЦ
„Раброво“/, находяща се в землището на с.Раброво,
об.Бойница, обл.Видин и „Кабелна линия 20кV и КТП
0,4/20 кV“, находяща се в
землището на с.Раброво, об.Бойница, обл.Видин. През
периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014г. произвеждал
енергия от възобновяеми източници, която като
собственик на ФтЕЦ „Раброво продавал на „ЧЕЗ Е. Б.“
АД – краен снабдител с ел.енергия.
Твърди, че в началото на 2014г. с Пар. 6, т. 2 и
3 от ЗР на Закона за
държавния бюджет на РБ/2014г. били създадени чл. 35а – 35в и чл. 73 от ЗЕВИ. Чрез цитираните правни норми била въведена такса от 20%, с която са
облагани приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни
централи. През периода 01.01.2014г. - 09.08.2014г.
ищецът заплатил такса по чл. 35а, ал. 2
от ЗЕВИ в размер общо на 36437,67лв. С решение по дело № 1/2014
г. на Конституционния съд били обявени за противоконнституционни
измененията на ЗЕВИ, които уреждали таксата от 20%. Държавен орган – Н.С.,
приело цитираните разпоредби в ЗЕВИ, които противоречали на Конституцията. Съгласно чл. 22, ал. 4 от
ЗКС, правоотношенията, породени по време на действие на
противоконституционните разпоредби, следвало да бъдат преуредени
от Н.С., но същото не изпълнило задължението си да приеме нормативен акт, с
който да уреди отношенията. Твърди, че поведението на народните представители,
които приели цитираните разпоредби е противоправно и
като последица от същото за ищеца са настъпили имуществени вреди, |изразяващи
се в заплащане на такса по чл. 35а, ал. 2
от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г. -
09.08.2014 г. в размер на 36437,67лв.
Претендира РБ, а в условие на евентуалност, в случай, че исковете бъдат
отхвърлени Н.С., да заплатят обезщетение за причинената вреда в размер на
36437,67лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното и изплащане.
В случай, че предявените в условие на евентуалност искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД бъдат отхвърлени предявява иск срещу Р.Б. представлявана от М.на ф., с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за връщане на
платената без основание такса за периода 01.01.2014г.
- 09.08.2014г. Твърди, че цитираните
разпоредби на чл. 35а –
чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ противоречат на Конституцията още от датата на приемането им.
Претендира ответника РБ да му заплати сумата 36437,67лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Ответникът Н.С.на РБ оспорва исковете. Възразява следното: решенията на
Конституционния съд имат действие занапред, съгласно чл. 151, ал. 2
от Конституцията; при обявяване на нормите за
противоконституционни не са възникнали
правни последици, изискващи приемането на акт по чл. 22, ал. 4 от
ЗКС; таксата за периода 01.01.2014г.
- 09.08.2014г. е събрана въз основа на действащи нормативни разпоредби приети
след обсъждане, които преследват легитимна цел – създаване на подходящи условия
за работа на стопанските субекти, като се отчита крайното удовлетворяване на
обществените потребности и приоритетно насърчаване на производството и
потреблението на електроенергия от ВЕИ; в резултат на приетите от НС
насърчителните мерки по отношение на производството на електроенергия от ВЕИ се
стигнало до рязко увеличение на инвестициите в централи за производство на
енергия от ВЕИ в периода 2011-2012г., като по този начин РБ достигнала по-рано
задължителната национална цел за 2020 г. /дял от 16% от брутното потребление на
енергия/, заложена в Директива
2009/28/ЕО и ЗЕВИ, а през 2012г. постигнала дял от 16,3%, което надхвърлялило с 5, 58 процентни пункта индикативната цел за
края на 2012 г.; оспорва да са нарушение норми на европейското право.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът Р.Б., представлявана от М.на ф. изразява становище за недопустимост, а в
отношение на евентуалност за неоснователност на исковете. По отношение на иска
с правно основание чл. 49 от ЗЗД възразява, че държавата не е възложител на работа по отношение на Н.С.;
съгласно чл. 62 от Конституцията, Н.С.осъществява законодателна власт и упражнявало
парламентарен контрол, но законодателната инициатива, съгласно чл. 84, т. 1 от Конституцията е предоставена на отделните народни представители; не е
налице нарушение на закона, т.к. таксите за процесния
период са събрани на валидно правно основание; Н.С.не е проявило бездействие
при изпълнение на задължението да уреди правните последици от
противоконституционен акт, т.к. за него не съществува задължение за приеме
закон, доколкото няма внесен законопроект от народните представители или МС; по
отношение на Н.С.не може да се установи вина, т.к. се касае за колективен
орган, състоящ се от 240 народни представители; липсват и останалите елементи
от фактическия състав на чл. 49, вр чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поддържа
следните възражения: нормите на чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни с решение на Конституционния съд от
31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г., което има действие за в бъдеще и затова
цитираните разопредби са част от обективното право до
влизането в сила на решението на КС; при обявяване на нормите за
противоконституционни не са възникнали правни последици, изискващи приемането
на акт по ЗКС; хипотезата на чл. 22, ал. 4 от
ЗКС не се отнася до отношения, които са се развили и са
приключили в периода от приемането на закона до обявяването му за
противоконституционен; единствено в дискрецията на
законодателния орган е да извърши преценка дали са възникнали последици, които
се нуждаят от преуреждане, съществуват ли висящи
правоотношения, които се нуждаят от допълнителна регулация; оспорва
твърденията, че цитираните текстове от ЗЕВИ противоречали на чл. 63 и чл. 49 от ДФЕС; ищецът не е отправил покана до ответника да възстанови процесните такси.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
По исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на РБ, предявени срещу Р.Б., а в
условие на евентуалност срещу Н.С.:
За да се приеме, че исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на РБ са основателни в тежест на ищеца е да установи
главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест наличието на следният ФС: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен ФС по чл. 45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работатата
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко сързани с нея /така ППВД № 9/1996 г./. Във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното, на основание /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че ищецът през периода
01.01.2014г. - 09.08.2014г. е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници. Между
ищеца в качеството на производител и „ЧЕЗ ЕЛЕТРО БЪЛГАРИЯ“ АД – краен снабдител
с ел.енергия като купувач е сключен Договор № 301/03.07.2012г. за изкупуване на
електрическа енергия от независим производител. По силата на договора ищецът
произвежда ел. енергия чрез фотоволтаична
електрическа централа, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото
количество прозведена и доставена от производителя активна
електрическа енергия от възобновяеми електрически
източници, за което има издадена гаранция за произход, съгласно чл. 3 от Наредба
№ РД-16-1117/14.10.2011 г. С Пар.
6, т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за
държавния бюджет на РБ/2014г. /отм/
се създава нов член 35а, ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на които за производството на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия се събира такса от 20%.
С решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на Конституционния съд
разпоредбите на Пар. 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона
за държавния бюджет за 2014г. (ДВ, бр. 109/2013г), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за
енергията от възобновяеми източници са обявени за противоконституционни. Решението е обнародвано в ДВ, бр.
65/06.08.2014г., поради което е влязло в сила на 10.08.2014 г., три дни след обнародванемо му, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗКС.
Съгласно чл. 151, ал. 2
от Конституцията, неговото действие е занапред.
Следователно до 10.08.2014 г. разпоредбите, с които е определена такса от 20%,
са част от действащия закон и са задължителни за неговите адресати.
От заключението по приетата ССчЕ, което съдът
намира за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите
доказателства по делото кредитира изцяло се установява, че през периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. за произведената и продадена
електрическа енергия от ищеца е удържана такса от 20 по чл. 35а, ал. 2
от ЗЕВИ в размер общо на 36437,67лв., която сума е преведена по
сметка на КЕВР от "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, а КЕВР е превела сумата към
държавния бюджет.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за наличие на нарушение на
вътрешното право, изразяващо се в приемането на чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ, впоследствие обявени за противоконституционни, а според ищеца
противоконституционни още към датата на приемането им. Това е така поради
следното:
Цитираните разпоредби са обнародвани в
ДВ, бр. 109/2013г., в сила от 01.01.2014г., а
са обявени за противоконституционни с решение на Конституцонния
съд от № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г., обнародвано в ДВ, бр.
65/06.08.2014 г., влязло в сила на 10.08.2014г. Съгласно чл. 151, ал. 2
от Конституцията, законът, обявен за
противоконституционен не се прилага от деня на влизането на решението в сила. В
съдебната практика няма спор, че решенията на Конституционния съд имат действие
занапред. В този смисъл разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ през процесния период 01.01.2014
г. - 09.08.2014 г. са част от българското право и са задължителни за всички
техни адресати.
С чл. 8 от Конституцията е възприет принцип за разделение на властите, поради
което съдът не може да извършва контрол за противоконституционност
на актовете на Н.С.. Такъв контрол може да извърши единствено Конституционният
съд, а за процесния период 01.01.2014г.
- 09.08.2014 г. липсва негово решение, с което тези норми да са били признати
за противоконституционни, поради което те не се прилагат едва след влизане в
сила на решението на Конституционния съд, считано от 10.08.2014г. Неоснователно
е възражението, че Н.С.било длъжно да преуреди
правните последици от противоконституционния акт. Съгласно чл. 22, ал. 4 от
ЗКС, възникналите правни последици от акта, който е обявен
за противоконституционен се уреждат от органа, който го е постановил. Конституцията не съдържа разпоредба, която да задължава Н.С.в определен срок да се
произнесе по обявения за противоконституционен закон. НС само извършва преценка
дали е необходимо да се произнесе по обявения за протиконоституционен
закон – съществува ли законова празнота, която следва да бъде преодоляна,
необходимо ли е да бъдат преуредени неприключили
правоотношения. В тази насока е и решение № 22/31.10.1995 г. по к. д. № 25/1995
г. на КС, според което, при обявяване за противоконституционен на закон, с
който е бил отменен или изменен действащ закон, се възстановява действието на
предходния нормативен акт в редакцията преди отмяната или изменението. В
конкретния случай не е било необходимо да бъде приеман друг закон, който да преуреди обществените отношения, тъй като е възстановено
действието на закона за в бъдеще в редакцията, преди приетото изменение.
Поради изложеното съдът приема, че ищецът не е установил главно и пълно
наличието на нарушение на вътрешното право. Затова предявените в условие на
евентуалност искове срещу Р.Б. и Н.С.са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По предявеният срещу РБ иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД:
За да се приеме, че е освователен в тежест на
ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест наличието на следният ФС: че
ответникът е получил някакво имуществено благо; това имуществено благо да е
предоставено от ищеца; имущественото благо да е получено без основание.
Предвид вече изложените мотиви съдът приема, че ищецът за периода 01.01.2014г. - 09.08.2014г. е производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници и от него е събрана
такса по чл. 35 а, ал. 2
от ЗЕВИ в размер на 36437,67лв., която е преведена по сметка на
КЕВР от "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, а КЕВР е превела сумата към
държавния бюджет. С решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на
Конституционния съд разпоредбите на Пар. 6, т. 2 и т.
3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ,
бр. 109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за
енергията от възобновяеми източници, са обявени за противоконституционни. След влизане на решението на КС в
сила на 31.08.2014г. е издадена една фактура от ищеца – фактура №
27/31.08.2014г., въз основа на които е събрана такса по чл. 35 а, ал. 2
от ЗЕВИ в размер на 1898,89лв.
Съдът намира, че е било налице основание за събирането на таксата от
ответника. Доводите на ищеца в тази връзка, че макар уредбата на таксата по чл. 35а, ал. 2
от ЗЕВИ да е обявена за противоконституционна на 10.08.2014г.,
същата следва да се счита такава още към датата на приемането на цитираните
норми и в този смисъл не е съществувало основание за събиране на таксата през
периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. са несъстоятелни,
поради следното: Текстът на чл. 151, ал. 2
от Конституцията е достатъчно ясен и не се нуждае от
тълкуване. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането
на решението на Конституционния съд в сила, т. е неговото действие е единствено
занапред. По този начин се гарантира стабилитет на закона, дори и при наличието
на порок в него. Целта е да се постигне правна сигурност и да не бъдат
накърнени права, които вече са придобити при действието на нормативния акт до
датата на установяване на неговата противоконституционност.
Тъй като чл. 35а ЗЕВИ е обявен за противоконституционен едва на 10.08.2014 г., за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. същият е пораждал действие и в
този смисъл таксата, събрана от ищеца за процесния
период не е получена без основание. Без значение е обстоятелството, че
дължимата такса за периода 01.08.2014 г. до 09.08.2014 г. е събрана след
10.08.2014г., когато е издадена фактура № 27/31.08.2014г. Таксата е събрана въз основа на действаща за
периода до 09.08.2014г. правна норма – чл. 35 а, ал. 2 от
ЗЕВИ, поради което е била дължима. Съгласно чл. 35 б, ал. 1-4 от ЗЕВИ, която е била в сила до 10.08.2014 г., както производителят, така и
общественият доставчик, е следвало да подадат тримесечна справка по образец,
утвърден от ДКЕВР, за дължимата такса за съответния период. Справката се подава
в срок до 15 - то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася.
Тъй като разпоредбите са в сила до 10.08.2014г., за производителя и обществения
доставчик не е отпаднало задължението да подадат до 15.10.2014 г. справка за
третото тримесечие на годината, в която да посочат таксата, дължима за времето
от началото на тримесечието до деня на влизане в сила на конституционното
решение. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че от ищеца
е удържана единствено такса, дължима до 09.08.2014 г. въз основа на действащите
през този период разпоредби на чл. 35а - 35в от ЗЕВИ, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на НАРОДНО СЪБРАНИЕ и
на Р.Б. следва да се присъдии за всеки по 300,00лв.,
представляваща сторени разноски за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от излогженото, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Г.Е.2.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
1618, р-н Витоша, ул. „********, представлявано от Н.С.Б.– управител, със
съдебен адрес:***, ателие 10, предявен срещу Н.С.на Р.Б., за присъждане на сумата 36437,67 /тридесет и шест хиляди
четиристотин тридесет и седем, 0.67/лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в удържана такса от 20 % за производство на
електрическа енергия през периода 01.01.2014г. -
09.08.2014г., причинени от държавен орган – Н.С., което е приело разпоредби в
нормативен акт, а именно чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ, които противоречат на Конституцията, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска – 07,03,2018г. до
окончателното им изплащане, с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 7 от Конституцията на РБ и чл. 84, ал. 3 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Г.Е.2.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
1618, р-н Витоша, ул. „********, представлявано от Н.С.Б.– управител, със
съдебен адрес:***, ателие 10, предявен срещу Р.Б., представлявана от М.на ф.,
за присъждане на сумата 36437,67
/тридесет и шест хиляди четиристотин тридесет и седем, 0.67/лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в удържана такса
от 20 % за производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014г. - 09.08.2014г., причинени от държавен орган – Н.С.,
което е приело разпоредби в нормативен акт, а именно чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ, които противоречат на Конституцията, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска – 07,03,2018г. до
окончателното им изплащане, с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 7 от Конституцията на РБ и чл. 84, ал. 3 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Г.Е.2.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
1618, р-н Витоша, ул. „********, представлявано от Н.С.Б.– управител, със
съдебен адрес:***, ателие 10, предявен срещу Р.Б. представлявана от М.на ф., за
присъждане на сумата 36437,67 /тридесет
и шест хиляди четиристотин тридесет и седем, 0.67/лв., получена от
ответника без основание, представляваща внесена в дръжавният
бюджет по реда на чл. 35а от ЗЕВИ такса, удържана от цената на произведена от ищеца електрическа
енергия през периода 01.01.2014г. - 09.08.2014г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на
иска - 07,03,2018г. до окончателното и
изплащане, с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.Е.2.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, 1618,
р-н Витоша, ул. „********, представлявано от Н.С.Б.– управител, със съдебен
адрес:***, ателие 10, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.на
Р.Б. сумата 300,00 /триста/лв., представляваща
сторените пред СГС разноски за защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Г.Е.2.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, 1618,
р-н Витоша, ул. „********, представлявано от Н.С.Б.– управител, със съдебен
адрес:***, ателие 10, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.,
представлявана от М.на ф., сумата 300,00
/триста/лв., представляваща сторените пред СГС разноски за защита от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: