№
3
гр.
Силистра, 09.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 74/2018 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл.
основание е чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
103 от ЗЗД.
Ищецът – „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, със седалище и адрес на управление град
Силистра, бул. „Македония” № 199, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Желязко Димитров Друмев, желае съда да
постанови решение, с което да установи,
че не дължи на ответника „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, със седалище и адрес на
управление град Варна, район Аспарухово, ж.к. Аспарухово, ул.’’Гривица”, № 10,
ет. 6, ап. 41, ЕИК *********, сумата от 45421.27 лв.
/четиридесет и пет хиляди четиристотин двадесет и един лева и двадесет и седем
стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.11.2016 година,
която към 02.05.2015г. е в размер на 2220.60лв. /две хиляди двеста и двадесет
лева и шестдесет стотинки/; 3383.13 лв. /три хиляди триста осемдесет и три лева
и тринадесет стотинки/ обезщетение за забава от 12.02.2016 година до 07.11.206
година, както и 1200 /хиляда и двеста/ лева разноските по изпълнението по
изпълнително дело № 20188340400097 на частен съдебен изпълнител Ервин Юсеин, peг. № 834 с район на действие Окръжен съд Силистра.
Претендира деловодни разноски за производството.
Ответникът – „ВАТ
КЪМПАНИ-РУСЕ“ООД, седалище и адрес на управление- гр. Варна, ул. “Гривица“ № 10,
ЕИК *********, представлявано от Иван Иванов Пищялов, оспорва изцяло иска, като излага аргументи
в подкрепа на становището си.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните
по делото са били в облигационни отношения възникнали при следните
обстоятелства:
Ищецът
е длъжник на ответника по задължение възникнало на основание съдебно решение
постановено от АС – Варна, по в.т.д. № 82/2018г. С това решение „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, е осъдено да заплати на „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД, сумата от 45421.27 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 07.11.2016 година и 3383.13 лева обезщетение
за забава от 12.02.2016г. до 07.11.2016г. Видно от материалите приложени, към
и.д. № 20188340400097 на ЧСИ Ервин Юсеи, коментираното вземане е двукратно цедирано
с договори за прехвърляне на вземане и понастоящем надлежен кредитор по него е
ответника „ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ“ООД. Вземането първоначално е цедирано
на „Даракчиеви“ ООД, с договор за прехвърляне на вземане от 02.10.2017г.,
съобщен на длъжника на 02.11.2017г., а в последствие е придобито от дружеството
– ответник с договор за цесия от
30.10.2017г., а длъжникът по него - „ПЪТПЕРФЕКТ
- Т” ЕАД, е уведомен за прехвърлянето му на 30.04.2018г. Ищецът не оспорва, че
е уведомен за извършените цесии, но не е изразявал съгласие по тях. Получил покана
за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20188340400097 на частен
съдебен изпълнител Ервин Юсеин, peг. № 834 с район на
действие Окръжен съд Силистра с взискател „ВАТ КЪМ
ПАН И - РУСЕ” ООД, образувано по изпълнителен лист издаден на основание
посоченото решение на АС- Варна.
Същевременно
ищецът - „ГТЬТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, има присъдено вземане
срещу първоначалния кредитор „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД
с. Сребърна, за сумата от 45483.06 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска, 3264.03 лева обезщетение за забава,
представляваща законната лихва върху сумата от 45483.6 лева за периода
15.01.2015г. до 29.09.2015г, както и сумата от 2400 лв. разноски, присъдени с Решение
по т.д. № 158/2015 година на Окръжен съд Силистра. За това вземане се е снабдил
с изпълнителен лист, съответно е образувано изпълнително дело № 20187670400118
при частен съдебен изпълнител Георги Георгиев peг. №
767 с район на действие Окръжен съд Силистра.
Ищецът
съобщава, че е направил възражение за прихващане по образуваното срещу него
изпълнително дело № 20188340400097 на частен съдебен изпълнител Ервин Юсеин, peг. № 834 с район на действие Окръжен съд Силистра, с
което желае прихващане на вземането си срещу първоначалния кредитор „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД. Твърди, че възражението му за
прихващане включва и разноските на всеки от взискателите,
включително и тези по изпълнителните дела.
Ищецът
се позовава на хипотезата на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, и практика на ВКС, твърдейки,
че такова прихващане на прехвърлено вземане със вземане на длъжника към
първоначалния кредитор е възможно, ако длъжникът не е направил изявление за
съгласие с прехвърлянето. Счита, че двете насрещни вземания следва да се приемат
за погасени до размера на по-малкото от тях към момента на тяхното възникване. Сочи
като дата на възникване на вземането си 15.01.2015 година, а това на „ВАТ
КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, на 12.02.2016 година. В този смисъл приема, че датата на
която е било възможно да се извърши прихващането е именно 12.02.2016 година,
поради което му се дължи и законна лихва върху главницата от 45483.06 лева от 15.01.2015
до 12.02.2016 година в размер от 4985.72 лева. По тези съображения ищецът
приема, че вземането му, към праводателя на ответника е общо в размер на
50468.78 лева и след, като прехвърленото на ответника вземане е било в размер
на 45421.27 лева, то следва чрез прихващане да се погаси изцяло. В този смисъл
ищеца приема, и че не дължи сумите по образуваното срещу него изпълнително
производство, а именно 45421.27 лева главница със законната лихва в размер на
2220.60 лева за периода от 07.11.2017 година до 02.05.2018 година, обезщетение
за забава в размер на 3383.13 лева и 1200 лева разноски по изпълнителното дело,
представляващи адвокатски хонорар.
Ответникът
„ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, не оспорва изложената в исковата молба фактология заявявайки, че е кредитор на ищеца на основание
Решение № 76 от 19.04.2018г. постановено от АС – Варна, по в.т.д. № 82/2018г., по което има издаден и
изпълнителен лист. Ответникът сочи, че вземането срещу „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ”
ЕООД, е присъдено в полза на ищеца с решение на ОС – Силистра по т.д. №
158/2015г. потвърдено с Решението по в.т.д. № 162/25016г. на АС – Варна, като
по тези производства не е правено възражение за прихващане. Оспорва се сочения
от ищеца начален момент - датата на която е било възможно да се извърши
прихващане. Ответникът сочи, че фактическите основания за възникване на цедираното вземане срещу ответника са извършени от „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД, недължими плащания по две фактури
издадени през месец септември 2014г., приема, че датата на която е било
възможно да се извърши прихващане на насрещните вземания е 15.01.2015г., на
която ищеца е издал фактура, към „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ”
ЕООД. Процесуалният представител на ответника развива тезата, че ако искането
на ищеца се приеме за основателно и съдът след извършване на съдебно
прихващане, приеме за установено че „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, не дължи на „ВАТ
КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, процесната парична сума, то е възможно вземането на ищеца
срещу „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД, /което вече ще е
погасено/ да бъде събрано недобросъвестно по пътя на принудителното изпълнение
по образувано изпълнително дело и наложена обезпечителна мярка – възбрана.
Ответникът сочи, че ищеца е бил уведомен за извършените цесии преди завеждане
на исковото производство приключило с издаване на изпълнителен лист за процесното вземане в полза на ответника, но не е проявил
процесуална активност в хода на процеса, тъй като не направил още тогава
настоящото възражение за прихващане. По тези съображения ответника намира, че е
налице мълчаливо съгласие на длъжника /настоящия ищец/ с извършеното двукратно
прехвърляне на задължението му към „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ”
ЕООД, на други кредитори поради, което е недопустимо прихващане на дълга срещу
задължение на първоначалния кредитор по смисъла на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД.
Така
изложената фактология не се оспорва от страните и се
потвърждава от приложените, като писмени доказателства по делото книжа.
Правното
основание на исковите претенции е чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 439 от ГПК, и чл. 103 от ЗЗД.
Съдът
намира предявения иск за допустим предвид на това, че е подаден от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от настоящото производство. Разгледан по
същество съдът намира иска и за неоснователен по следните съображения.
Съобразно
разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може
да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439
от ГПК, е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право
на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти,
е престанало да съществува или, че изпълняемостта му
не е настъпила. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжника може да се
основава само на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Процес на изследване е материалната законосъобразност
на изпълнението и наличието на факти, довели до промяна в изпълнителното
основание, а не процесуалната законосъобразност на самото изпълнение.
В
настоящият случай сочената от ищеца причина за погасяване на процесното изпълняемо право е
погасяването му чрез прихващане с насрещно задължение на взискателя
по изпълнителното дело. На практика са на лице две насрещни вземания установени
с влезли в сила съдебни решения. От една страна ответника „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ”
ООД, като цесионер на „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ”
ЕООД, има вземане срещу ищеца „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, основано на влязло в
сила на 29.06.2018г. съдебно решение постановено по в.т.д. № 82/2018г. на АС –
Варна за събирането, на което е образувано изпълнително дело при ЧСИ Ервин Хюсеин, а от друга страна ищеца „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, има вземане срещу
първоначалния кредитор „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ”
ЕООД, основано на влязло в сила на 08.12.2017г. решение постановено по т.д. №
158/2015г. на ОС – Силистра, по което е образувано изпълнително дело при ЧСИ Г. Георгиев. Твърдяното от ищеца погасяване на задължението
му, към ответника представлява правопогасяващ
юридически факт, който по своята правна същност може да настъпи само ако са на
лице предпоставките визирани в хипотезата на чл. 103 от ЗЗД, а именно да са
налице едновременно две насрещни изискуеми и ликвидни вземания между страните.
В този смисъл според съда ограничението на чл. 439, ал. 2 от ГПК, искането на
длъжника да се основава само на непреклудирани от
силата на присъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
в случая е спазено. Това е така защото възможността за извършване на прихващане
според чл. 103 от ЗЗД, би била налице едва след влизане в сила на съдебният
акт, на който се основава вземането на взискателя. От
коментираната вече фактология по делото се
установява, че този момент е настъпил на 29.06.2018г. с влизане в сила на
решението на АС – Варна, с което се стабилизира оспореното вземане на „ВАТ
КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, към „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД.
По
тези причини съдът намира, че за да се приеме настоящият иск за основателен
ищецът следва да установи и докаже наличието на предпоставките на чл. 103 от ЗЗД, а именно, че към определен момент с ответника са имали насрещни, изискуеми
и ликвидни парични задължения, както и твърдяното от него обстоятелство, че не
се е съгласил с прехвърлянето на вземането срещу него от „КМ БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД, на „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД.
Последното изискване е обусловено от текста на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, съгласно,
който ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да
прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. По въпроса
как се установява наличието на съгласие на длъжника с извършената цесия съдът
споделя установената съдебна практика според която „Правото на длъжника при
съобщена му по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 от ЗЗД,
задължението си към цесионера със свое вземане към цедента не е обусловено от изразяване на несъгласие с
цесията от длъжника. За упражняването на това право на компенсация е достатъчно
длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от
предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се
приравнява от закона на изразено съгласие с нея“ - Решение № 247 от 02.03.2018г. по т.д. №
1873/2016г. на ВКС, I т.о. В тази връзка съдът намира, че е налице идентичност
на страните – носители на правата, респективно на насрещните задължения
обуславяща възможността за извършване на прихващане. Което обуславя
неоснователност на първия от доводите изтъкнати от ответника против иска.
Съдът
не кредитира и ответниковите възражения основани на
твърденето, че след, като ищеца не се възползвал от правото да направи
възражение за прихващане в насочените срещу него исков и изпълнителен процес
същия е загубил възможността да стори това въобще. Правото на прихващане не е
ограничено с такива процесуални рамки нито пък има ограничение същото да бъде
упражнено само под формата на възражение във висящо съдебно производство.
Макар
да не приема изложените възражения на ответника съдът намира иска за
неоснователен предвид следното: Предмет на иска е да се установи дали на
твърдяната от ищеца дата 12.02.2016г. са били налице предпоставките за
прихващане, на двете насрещни задължения - това на „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД,
към ищеца и това на ищеца, към цедента на ответника „КМ
БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД. За да формира становището си по
въпроса съдът съобрази обстоятелството, че и двете насрещни вземания са били
спорни и за установяването им са се водили съдебни производства. В тази връзка
съдът приема, че възможността за прихващането им е възникнала едва след
окончателното приключване на съдебните спорове, с които те са установени по
основание и размер т.е. са станали изискуеми и ликвидни по смисъла на чл. 103,
ал. 1 от ЗЗД. Това, както бе установено е станало за вземането на „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, към „КМ
БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД, на 08.12.2017г., когато е влязло
в сила осъдителното решение на ОС –
Силистра по т.д. № 158/2015г., а за вземането на „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД,
към „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, на 29.06.2018г., когато
е влязло в сила решението на АС – Варна по в.т.д. №
82/2018г. Ето защо съдът приема, че най -
ранната възможна дата за прихващане на двете насрещни задължения би била по
късната от двете дати, а именно 29.06.2018г. Това е така защото именно тогава и
двете вземания са били установени с годен и най – вече безспорен изпълнителен
титул, което обуславя възможността за прихващането им съобразно изискването на
чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, и двете вземания да са изискуеми и ликвидни.
Предвид така установеното съдът
съобрази, че вземането на ищеца установено с влязло в законна сила съдебно
решение първоначално е било не срещу ответника, а срещу цедента
„КМ
БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД, като същото е придобито от „ВАТ
КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, на 30.10.2017г., чрез договор за цесия, а съобщението за
него е връчено на длъжника – настоящ ищец „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, на 30.04.2018г. В тази
връзка съдът приема, че предпоставките за прихващане не са налице, тъй като
вземането на ищеца срещу праводателя /цедента/ на
ответника е станало изискуемо след получаването на съобщението за извършената
цесия. Тази хипотеза е възприета и коментирана в правната доктрина -
/Облигационно право, обща част от Ангел Калайджиев, четвърто издание 2007г. на
издателство „Сиби“, стр. 514, трети абзац /, който
текст гласи: „Длъжникът, който не е приел цесията, може да прихване
задължението си към цесионера със свое вземане срещу цедента, стига условията за компенсиране да са съществували
преди съобщаването на цесията – чл. 103, ал. 3 от ЗЗД. Тази възможност е
следствие на обратното действие на прихващането. Задълженията се смятат за
погасени /прекратени/ от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено –
чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. Без значение е дали длъжникът е знаел за съществуването
на насрещното си вземане в момент, в който е приел цесията“. Същата теза е
изложена и на стр. 494, втората част на втори абзац от същото академично
издание.
Съдът изцяло възприема така
изложеното академично разбиране, като счита, че коментираната хипотеза е
осъществена напълно в настоящия фактически състав и дава разрешение на правния
спор. Това е така защото длъжникът „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, на 30.04.2018г., е бил
уведомен за цедирането на задължението му към „КМ
БИЛДИНГСИСТЕМ” ЕООД, преди настъпване на условията за компенсация на
коментираните задължения – предмет на твърдяното прихващане, което препятства
възможността да прихване своето задължение с насрещно задължение на цедента – праводател на ответника.
Изложеното мотивира съда да приеме
иска за неоснователен и да го отхвърли, като такъв.
Предвид изхода от спора и с оглед
направеното искане ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 1000 /хиляда/ лева, представляваща сторени разноски по настоящото
производство съобразно представен и не оспорен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска,
с който „ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, със седалище и адрес на
управление град Силистра, бул. „Македония” № 199, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Желязко Димитров Друмев, желае
съда да постанови решение, с което да установи,
че не дължи на ответника „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, със седалище и адрес на
управление град Варна, район Аспарухово, ж.к. Аспарухово, ул.’’Гривица”, № 10,
ет. 6, ап. 41, ЕИК *********, сумата от 45421.27 лв.
/четиридесет и пет хиляди четиристотин двадесет и един лева и двадесет и седем
стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.11.2016 година, която
към 02.05.2015г. е в размер на 2220.60лв. /две хиляди двеста и двадесет лева и
шестдесет стотинки/; 3383.13 лв. /три хиляди триста осемдесет и три лева и
тринадесет стотинки/ обезщетение за забава от 12.02.2016 година до 07.11.206
година, както и 1200 /хиляда и двеста/ лева разноските по изпълнението по
изпълнително дело № 20188340400097 на частен съдебен изпълнител Ервин Юсеин, peг. № 834 с район на действие Окръжен съд Силистра.
ОСЪЖДА
„ПЪТПЕРФЕКТ - Т” ЕАД, със седалище и адрес на
управление град Силистра, бул. „Македония” № 199, ЕИК
*********
, да заплати на „ВАТ КЪМПАНИ - РУСЕ” ООД, със
седалище и адрес на управление град Варна, район Аспарухово, ж.к. Аспарухово,
ул.’’Гривица”, № 10, ет. 6, ап. 41, ЕИК *********,
1000 /хиляда/ лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………