Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.08.2019 г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД СТАРА ЗАГОРА ІV
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и пети юли Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия
КЪНЧЕВ гражданско дело № 3686 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е по производство за делба, във фаза на извършването ѝ.
С
Решение № 132 от 01.02.2019 г. са допуснати до делба следните недвижими имоти: :
1) Поземлен имот с идентификатор № …….., с площ от 384 кв. м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе,
категория IX, с адрес на поземления
имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност Бойчо Бунар; 2) Поземлен
имот с идентификатор № ……., с площ от 244 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления
имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност Бойчо Бунар и 3) Поземлен
имот с идентификатор № ………, с площ от 400 кв. м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX,
с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност ……..
при квоти: 1/2 (една втора) за съсобственика Т.Г.Х. и 1/2 (една втора) за
съсобственика М.Х.П..
В
първото по делото заседание на втората фаза на делбата, всяка от страните е
направила искане за възлагане на имотите. Всяка страна също така е възразила
против съответното насрещно искане и е дала становище, че то е неоснователно. М.Х.П.
е предявила претенция по сметки с основание чл. 31, ал. 2 ЗС, с искане
насрещната страна Т.Г.Х. да бъде осъдена да ѝ заплати сумата от 5729,03
лв. – обезщетение за периода, през който П. не е могла да ползва съсобствените
имоти, а именно от 29.08.2017 г. – деня на писменото поискване – до 01.04.2019
г., както и сумата в размер на 426,48 лева – мораторна лихва считано от падежа
на всяко дължимо обезщетение за периода от 29.08.2017 г. до 01.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от предявяване на
искането до окончателното плащане на сумата. Също така прави искане на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът да постанови, че Т.Х. ще ползва имотите до
окончателното извършване на делбата и да осъди същата да ѝ заплаща
ежемесечно обезщетение от 300 лева считано от датата на решението до
окончателното извършване на делбата. В съдебно заседание процесуалният
представител на М.П. прави искане за намаляване на тези претенции, а с отделна
молба прави частичен отказ от тях както следва: по отношение искането с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата над 829,20 лв. до първоначално претендирания
размер от 5729,03 лв., по искането за мораторна лихва над сумата от 68,42 лв.
до първоначално претендирания размер от 462,48 и по искането за присъждане на
ежемесечно обезщетение за сумата над 43,42 лева.
На
база представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното.
По
делото е представена нотариална покана, изпратена от М.Х.П. до Т.Г.Х., чрез
нотариус П. И., с която П. отправя до Х. искане последната да ѝ изплаща
сумата от 600 лева месечно поради това, че Х. използва изцяло имотите – предмет
на делбата и я лишава от ползване в качеството ѝ на съсобственик.
Поканата е получена от Т.Х. на 29.08.2017 г.
По
делото е постъпила и справка, издадена от Д.К. и М.Е., в качеството им на
участници в ДЗЗД Ел. сдружение …………., от което се установява, че на името на Т.Х.
е открита партида за заплащане на ел. енергия. Приложено е и заявление до
председателя на сдружението М.Е., подадено от М.П., в което същата е заявила
първо, че желае да бъдат извършени всички необходими действия, за да бъде
закрита партидата на предишния собственик Х. Х. и второ, че в момента не живее
в гореописаните имоти и не ги ползва.
От
назначените по делото съдебно-техническа и допълнителни съдебно-технически
експертизи се установява следното: имотите са поделяеми, като от тях могат да
се обособят два равни дяла с площ 514 м2 при два различни варианта.
В първия вариант стойността на новообразуваните имоти би била: на дял първи
64700 лева, а на дял втори – 15080 лв. Във втория вариант стойността на
новообразуваните имоти би била: на дял първи – 29450 лева, а на дял втори – 50300
лева. Находящите се в имотите сгради са неделими и от тях не могат да се
обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на ЗУТ.
Моментната месечна пазарна стойност на имотите е 86,83 лева на месец, като за
½ част от тях е 43,42 лева на месец. За периода от 29.08.2017 г. до
01.04.2019 г. общата наемна стойност на ½ част от имотите е 829,20 лева.
Мораторната лихва върху наемната стойност на ½ част от имотите за същия
период е 68,42 лева.
Като
свидетел по делото беше разпитан П. Х. П., баща на Х. Х. – бивш съпруг на Т.Х..
Заявява, че познава М.П., откакто тя живее със сина му. Познава и Т.Х. откакто
е била женена за сина му. Знае къде е имота. Представлявал сграда, в която Т.Х.
и Х. Х. живеели 15 години и в последствие се развели. Разводът се случил преди
4 години. Откакто се били развели, Т.Х. ползвала изцяло парцелите и жилището,
първоначално сама, после – с приятели. До момента ползвала това жилище
самостоятелно. На входната врата имало сложена верига с катинар и куче, за да
не влиза никой. Трите имота нямали помежду си огради, имало само външна ограда.
За имотите имало две входни врати и двете били заключени от Т.Х., само тя
притежавала ключове. М.П. никога нямала възможност да влиза в имота, защото
нямала ключ. Свидетелят живеел същата местност, на около 200 метра от имота. От
11 години живеел там. Преди имало ток и вода, в момента имало само ток и
оборотна вода, нямало питейна вода. В момента Т.Х. плащала тези консумативи
като живеела там. М.П. не можела да прави опити да влиза, защото нямала
ключове, не ѝ били предоставени. М. придобила имота през 2017 г., август
месец. Синът на свидетеля нямал ключ за външната врата. М.П. и синът на
свидетеля в момента живеели на семейни начала. След развода, синът му не ползвал
имота. Преди това имал ключ и влизал, но след развода, спрял да ходи, защото се
установил да живее в града. Той не можел да влиза в имота и жилището. На
жилището и на входа на имота била сменена бравата, на входа към двора също била
сменяна бравата, за гаражна врата не може да каже. Синът му се опитвал да влезе
в имота, преди две години и не успявал да влезе.
Въз
основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
Основен
принцип при извършване на делбата е получаването от всеки съсобственик на
реален дял от съсобствеността. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки наследник може
да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. В случая до делба бяха
допуснати три броя недвижими имоти, между двама съделители при равни квоти от
по ½ ид. част за всеки от тях. Съгласно приетата съдебно-техническа
експертиза е възможно трите имота да бъдат поделени на два дяла с еднаква площ
при два различни варианта. Имотите са поделяеми, надвишават по брой
съделителите и е технически възможно всеки от тях да получи реален дял в
натура. На това основание съдът намира, че искането на страните имотите да
бъдат допуснати до публична продан е неоснователно и не следва да се уважава.
Исканията
с основание чл. 349 ГПК, заявени от всяка страна, съдът също намира за
неоснователни, тъй като предмет на делбата е съсобственост, която не е
възникнала нито от съпружеска имуществена общност, за да намери приложение
разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, нито от наследство, за да бъде приложима
тази на чл. 349, ал. 2 ГПК.
От
горното следва извод, че така обособените дялове от имотите следва да бъдат
разпределени или по реда на чл. 352 ГПК, чрез теглене на жребий или чрез
разпределяне на имотите от съда. В случая съставянето на дялове и евентуалното
теглене на жребий е възможно – имотите са от един и същи вид, близки по
стойност и надвишават броя на съсобствениците. Доколкото обаче, от
свидетелските показания на свидетеля Проданов се установи, че в имотите
съществуват постройки, които се използват от една от страните, едно теглене на
жребий би могло да доведе до ситуация, в която делът, в който се намира тази
постройка, да бъде предоставен в собственост на съсобственик, който в момента
не го използва. Това ще доведе до премествания, изнасяне на покъщнина и
допълнителни усложнения. Поради това съдът счита, че тегленето на жребий се
оказва много неудобно и не е подходящ метод за разпределяне на имотите. Тъй като
от свидетелските показания се приема за доказано, че ищцата Т.Х. ползва
цялостното място, съставено от трите процесни имота, както и изградената в това
място къща, съдът намира, че следва делът, в който тази къща се намира, да бъде
предоставен на нея. Съгласно последната назначена и приета съдебно-техническа
експертиза обособяването на дяловете е възможно в два варианта, посочени
респективно в т. 5 и т. 6 от заключението. Възраженията, направени от страните,
че стойността на постройките в процесните имоти, не трябва да се взема предвид
при делбата, не се споделя от съда. Съгласно трайна съдебна практика – така Решение
№ 1374 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5716/2007 г., II г. о., ГК, Решение
№ 746 от 21.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 475/2005 г., I г. о., ГК, Решение №
58 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5534/2007 г., III г. о., ГК, постройки,
които не са обособени като отделни обекти на право на собственост стават
собственост на собственика на земята по общото правило на чл. 92 ЗС. В случая
по делото от страните не беше представено нито разрешение за строеж, нито
удостоверение за търпимост. Евентуалната незаконност на тези постройки няма
отношение към реалното им съществуване и към стойността, която те добавят към
имота. Докато не бъдат обособени като обекти на собственост, те следват земята
и следва да бъдат част от нейната стойност. Поради това съдът намира, че въпреки
че тези постройки не са предмет на делба, тяхната стойност следва да бъде
включена в стойността на имотите – предмет на делба. По отношение изборът на
вариант: правило при разпределяне на имотите е, че евентуалната разлика в
тяхната стойност се уравновесява в пари, както и че това уравновесяване трябва
да е минимално, т.е. дяловете да са възможно по-близки по стойност. В дадения с
експертизата вариант първи (т. 5), дял първи е със стойност 64700 лв., а дял
втори – със стойност 15080 лв., т.е. налице е разлика от 49620 лв. При вариант
втори (т. 6), дял първи е със стойност 29450 лв., а дял втори – със стойност
50330 лв., т.е. налице е разлика от 20850 лв. Доколкото уравняването с пари при
втори вариант е по-малко, следва имотите да бъдат разпределени при този
вариант, като на Т.Х., като ползваща едноетажната жилищна сграда, да бъде
предоставен дял втори. За уравновесяване на дяловете, Т.Х. следва да заплати на
М.П. разликата в стойността на дяловете, или сумата от 20850 лв.
По
иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. От свидетелските показания на
свидетеля Проданов се установява, че след развода на Т.Х. и Х. Х., последният
се изнесъл от едноетажната сграда, построена в имота, като от тогава, както
постройката, така и трите имота, били ползвани изцяло от Х.. Свидетелят
удостовери, че трите имота нямат огради по вътрешните си граници между всеки от
тях, а само ограда по външните граници на тези три имота и останалата част от
местността. Стана ясно също така, че единствено Х. имала ключ от вратите,
разположени по външната ограда на имотите и че все още живеела в построената
сграда и до настоящия момент. Ответната страна – М.П. – нямала достъп до имота.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. В случая деня на писменото поискване е
безспорно установен – 29.08.2017 г., когато Х. е получила от П. нотариалната
покана за заплащане на обезщетение. Видно от представената експертиза, наемната
цена на трите имота възлиза на 86,83 лева на месец, като за ½ част от
тях е 43,42 лева на месец. За периода от 29.08.2017 г. до 01.04.2019 г. общата
наемна стойност на ½ част от имотите е 829,20 лева. Мораторната лихва
върху наемната стойност на ½ част от имотите за същия период е 68,42
лева. Исковете за заплащане на обезщетение и мораторна лихва са доказани по
основание и размер след направеното намаление чрез частичните откази и следва да
бъдат уважени в цялост. Същото се отнася и до искането с правно основание чл.
344, ал. 2 ГПК. Установено е, че Т.Х. ползва имотите еднолично и че М.П. няма
достъп до тях, както и че съвместното им ползване е невъзможно на този етап. Следва
с решението до окончателното извършване на делбата да бъде постановено, че Т.Х.
ще продължи да ползва процесните три имота и да бъде осъдена да заплаща на М.П.
сумата от 43,42 лева на месец от деня на постановяване на решението до деня на
окончателното извършване на делбата.
С
оглед изхода на делото, всяка от страните следва да заплати държавна такса.
Съгласно чл. 8 ТДТГПК държавната такса се равнява на 4% от стойността на
дяловете. Както вече се посочи за стойност на дяловете се възприема стойността,
посочена в заключението на вещото лице т. 6 от допълнителната експертиза. Т.Х.
следва да заплати сумата от 2013,20 лева, а М.П. – сумата от 1178 лева. Тъй
като от страна на П. беше предявен и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тази страна следва да заплати
държавна такса и върху тези искове, равняваща се на 4 % от общата им стойност,
но не по-малко от 50 лв. – така чл. 1 ТДТГПК и чл. 72, ал. 1 ГПК. След направеното
намаляване на тези искове, общата им цена възлиза на 898,32 лева, което
определя държавна такса от 50 лева. М.П. следва да заплати общо сумата от 1228
лева – държавна такса.
По
отношение на разноските: съгласно представените списъци за разноски, Т.Х. е
направила разноски за адвокатски хонорар: 300 лева и за вещо лице: 410 лева или
общо сумата от 710 лева. По правилото на чл. 355 ГПК, разноските за адвокатско
възнаграждение и другите деловодни разноски се понасят от страните така, както
са ги направили – така Определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6919/2014 г., I г. о., ГК. Доколкото от тази страна не бяха предявени
присъединени искове, а разноските за експертизи бяха внасяни по равно от двете
страни, съобразно определените им дялове, сторените от нея разноски, следва да
останат в нейна тежест. Същото важи и по отношение сторените от М.П. разноски
по отношение на иска за делба. От тази страна обаче, бяха подадени два иска – с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разноските във връзка с тези искане, следва да се присъдят по общото правило на
чл. 78. Тъй като в списъкът на разноските адвокатското възнаграждение беше
посочено общо, съдът намира, че следва сумата от 400 лева да бъде разделена
приблизително равно на три – за иска за делба и за двата облигационни иска.
Т.е. по 133 лева за всеки от тях или 266 лева за облигационните искове. С оглед
основателността на присъединените искания, Т.Х. следва да заплати съответната
част от разноските на М.П.. Доколкото размерът на тези претенции беше изменян
чрез откази от тях и прекратяване на делото в съответните им части, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, следва М.П. също да заплати на Т.Х. част от
сторените разноски съобразно с прекратената част на делото. Тъй като от
представения от Т.Х. списък за разноските, адвокатското възнаграждение от 300
лева беше посочено общо, за защита по трите претенции, съдът приема, че
защитата по всяка от тях възлиза на 100 лева или 200 лева за облигационните
искове. Съобразно с уважената част от облигационните искове – общо сумата от
897,20 лв. от първоначално заявените 6191,51, Т.Х. следва да заплати на М.П.
сумата от 38,55 лв. Съобразно с прекратената част – М.П. следва да заплати на Т.Х.
сумата от 171,03 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на Т.Г.Х., ЕГН ********** с адрес ***, част от 1) Поземлен имот с
идентификатор № ………, с площ от 384 кв. м., трайно предназначение на територията
– земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX,
с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност …….;
2) Поземлен имот с идентификатор № ……., с площ от 244 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления
имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност Бойчо Бунар и 3) Поземлен
имот с идентификатор № ………., с площ от 400 кв. м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX,
с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност ……
равняваща се на ½ (една втора) идеална част от тези имоти, съобразно дял
Втори от вариант Втори от приетата по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза, изготвена на 04.06.2019 г.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на М.Х.П., ЕГН ********** с адрес ***, част от 1) Поземлен имот с
идентификатор № ………., с площ от 384 кв. м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX,
с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност …….;
2) Поземлен имот с идентификатор № ……., с площ от 244 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления
имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност ……. и 3) Поземлен имот
с идентификатор № ……., с площ от 400 кв. м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX,
с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност ……
равняваща се на ½ (една втора) идеална част от тези имоти, съобразно дял
Първи от вариант Втори от приетата по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза, изготвена на 04.06.2019 г.
ОСЪЖДА
Т.Г.Х. с п.с. да заплати на М. Х.П. с п.с. сумата от 20850 (двадесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет лева) за уравнение на двата дяла.
ОСЪЖДА
Т.Г.Х. с п. с. да заплати на М.Х.П. с п.с. сумата от 829,20 лв. (осемстотин
двадесет и девет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за
ползването на съсобствените имоти от страна на Т.Г.Х. с п.с. за периода от
29.08.2017 г. до 01.04.2019 г., както и сумата от 68,42 лв. (шейсет и осем лева
и четиридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава на
изплащането на тази сума за периода от 29.08.2017 г. до 01.04.2019 г.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Т.Г.Х. с п.с. да се ползва от 1) Поземлен имот
с идентификатор № ……., с площ от 384 кв. м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX,
с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност
Бойчо Бунар; 2) Поземлен имот с идентификатор № ………, с площ от 244 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления
имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност …….. и 3) Поземлен имот
с идентификатор № ……., с площ от 400 кв. м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX,
с адрес на поземления имот: гр. Стара Загора, (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), местност ……..
за периода от 13.08.2019 г. до окончателното извършване на делбата, като ОСЪЖДА
Т.Г.Х. с п.с. да заплаща на М.Х.П. с п.с., сумата от 43,42 лв. (четиридесет и
три лева и четиридесет и две стотинки) на месец срещу ползването.
В
частта по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК решението има характер на определение
и подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от
съобщението по реда на Глава XXI ГПК.
ОСЪЖДА
Т.Г.Х. с п.с. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 2013,20 лв. (две хиляди и тринадесет лева и двадесет стотинки) – държавна
такса в производството.
ОСЪЖДА
М.Х.П. с п.с. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 1228 (хиляда двеста двадесет и осем) лева – държавна такса в производството.
ОСЪЖДА
Т.Г.Х. с п.с. да заплати на М.Х.П. с п.с. сумата от 38,55 лв. (тридесет и осем
лева и петдесет и пет стотинки) – разноски в производството.
ОСЪЖДА
М.Х.П. с п.с. да заплати на Т.Г.Х. с п.с. сумата от 171,03 лв. (сто седем десет
и един лева и три стотинки) – разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване по реда на глава ХХ ГПК в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: