№ 95
гр. П., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500015 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260013/31.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1746/2017 г. Пазарджишкият
районен съд е осъдил Д. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
“Л.“ № 23 да заплати на „Протеринженеринг“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. “М.П.“ № 9, представлявано от
управителя Б.А.Т. сумата в размер на 14111,41 лева, представляваща
неизплатена и дължима цена /възнаграждение/ за извършени СМР по
възлагане в собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Б., обл.П., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 15.05.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска над размера от 14111,41 лева и до претендиралия с исковата
молба общ размер от 20796,74 лева, като неоснователен.
Осъдил е Д. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. “Л.“ №
23, да заплати на „Протеринженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул. “М.П.“ № 9, представлявано от управителя
Б.А.Т., разноски по делото в размер на 2038,70 лева.
Осъдил е „Протеринженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. “М.П.“ № 9, представлявано от управителя
Б.А.Т., да заплати на Д. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.
1
“Л.“ № 23 разноски по делото в размер на 834,30 лева.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Д. И. В. чрез неговия процесуален пълномощник адв. А. Р.
от САК с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди,
че допълнителните работи, предмет на спора, не са възлагани от
жалбоподателя на ответното дружество. За такова възлагане нямало нито
едно доказателство по делото, а и ищецът не се и опитал да докаже такова
възлагане. От разпита на допуснатите свидетели било установено
изпълнението на довършителни работи, но не и възлагането им. С
извършените по делото технически експертизи също било установено само
извършването, но е и възлагането на допълнителни работи извън основния
договор за строителство. Нямало и житейска логика възложителят да възлага
допълнителни работи при положение, че не е доволен и има забележки
относно строителните работи по първоначалния договор. Всъщност
ищцотовото дружество се стремяло чрез отстраняване на констатираните
недостатъци да получи допълнително заплащане за поправката, която по
правило трябвало да бъде в негова тежест.
Неправилно районният съд бил приел в своето решение, че по
изпълнението на договора не били постъпили никакви възражения и работата
била приета. Напротив, в нито един момент не било извършено предаване на
работата от изпълнителя на възложителя. Не било ясно в кой момент работата
по основния договор е завършена и е започнало изпълнението на
допълнителните СМР. С отговора на ИМ жалбоподателят бил възразил, че
предаване и приемане на възложената работа не е имало между страните и са
направени множество възражения по изпълнението.
Независимо от всичко ПРС бил приел, че СМР са възлагани и не са
заплатени. По делото било безспорно установено, че ищецът не е водил
редовно счетоводство и липсвала документална обосновка за извършените
плащания. Безспорно било доказано, че плащанията не са ставали по
банковата сметка на дружеството, а по личната сметка на управителя или в
брой, поради което ако е възникнало изобщо правоотношение във връзка
допълнителните СМР, то било възникнало между Б.И. и С.П. – от една страна
и Д. В. – от друга. Правоотношение между Д. В. и ищцовото дружество обаче
не било възниквало. Освен това липсвала яснота кои работи са заплатени по
банков път и кои – в брой, както и кое плащане за коя дейност е извършено.
Неправилно районният съд бил приел свидетелката А.С.-М. за
представител на дружеството във връзка с надзора на изпълнението по
договора, а не я бил приел като пълномощник във връзка с извършено от нея
плащане от името на В., защото не било ясно за какво е плащането.
2
От приетите по делото експертизи пък било установено, че
претендираното от ищеца плащане било в пъти по-високо от
възнаграждението, което се следвало за такъв вид работи. Поради
установеното лошо качество на извършените дейности и надписването им от
една страна те следвало да бъдат намалени поради прекомерност, а от друга
страна следвало да бъдат намалени заради лошо изпълнение.
Районният съд бил допуснал и съществено процесуално нарушение като
не бил приел и разгледал възражението за прихващане, направено
своевременно от Д. В.. За въззивника било обективно невъзможно да заяви
възражение за прихващане с отговора на исковата молба, тъй като към този
момент претенциите, на базата на които е направено възражението, дори не
съществували, а били налични единствено претенциите на дружеството към
възложителя, във връзка с които се развили съдебни производства пред ОС-П.
и Пловдивския апелативен съд. Едва към момента на постановяване на
решението от Пловдивския апелативен съд в полза на въззивника били
налице изискуемите претенции, предмет на въпросното възражение, които
представлявали разликата между претендираното от дружеството в
производството по т.д. № 132/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и
действително установените и доказани по размер разходи, които са били
нужни за поправката на некачествено извършените СМР и които съдът бил
приел за установени с решението си. Според жалбоподателя следвало с оглед
принципа на равно третиране на страните да се приеме, че предвиденото
изключение по чл.371, пр.1 от ГПК се прилага и в общия граждански процес,
както се прилагало предложение 2 на същата разпоредба. Позовава се на т.4
от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приемало, че
формален аргумент в подкрепа на тезата, че възражението за прихващане с
ликвидно активно вземане може да се предявени до приключване на
съдебното дирене във въззивната инстанция и в общия исков процес, е
разпоредбата на чл.371 от ГПК, която независимо от систематичното й място
в Глава 32 „Производство по търговски спорове“ следвало да намери
приложение изобщо и в самия исков процес. Възражението за прихващане,
заявено от въззивниа пред районния съд, отговаряло на изискванията на
чл.371 от ГПК, тъй като за доказването му не се налагало събирането на нови
доказателства, защото то било установено по основание и размер с
извършените в производствата пред ОС-П. и Апелативен съд – Пловдив
съдебни експертизи, потвърдени и възприети в мотивите на постановените
съдебни решения в съответните производства. Дори обаче съдът да
неприемел, че претенциите, въз основа на които се прави възражението за
прихващане, са установени по основание и размер, то възражението следвало
да бъде прието и разгледано на основание чл.371, пр.1 от ГПК. Преклузията
3
по чл.133 от ГПК обхващала само процесуалната възможност съдът да бъде
сезиран с условно прихващане, когато активното вземане не е ликвидно.
Преклузията в този случай създавала единствено пречка да се разшили
предмета на доказване с активното вземане, но тя не се отразявала на
материалноправното положение, т.е. не влияела върху съществуването на
вземането, което имал въззивникът. Следователно прeклузията се отнасяла за
възражение за съдебно прихващане при положение, че още към момента на
подаване на отговора на ИМ въззивникът е имал насрещно вземане, което не е
ликвидно, а е спорно. В този смисъл била и т.4 от цитираното по-горе ТР №
1/2013 г., която разисквала въпроса за наличието на материалноправно
възражение за прихващане, което може да се предяви за пръв път пред
въззивния съд, ако се касае за компенсиране на две насрещни изискуеми и
ликвидни вземания до размера на по-малкото. Във връзка с това се подновява
искането възражението за прихващане да бъде прието и разгледано от
въззивната инстанция.
Тъй като районният съд бил базирал своите правни изводи на
избирателно определи доказателства по делото, решението било
немотивирано. Липсвал и детайлен анализ на всички събрани по делото
доказателства.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено,вместо което да бъде
постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни с присъждане на разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Протер
Инженеринг“ ООД чрез неговия процесуален пълномощник адв. Б. Н. от САК
с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Твърди, че било без правно значение дали възлагането на
допълнителните СМР било доказано, защото било безспорно, че те били
извършени, поради което ако не да договорно основание, се дължало плащане
на основание чл.61, ал.3 или чл.59 от ЗЗД. Тъй като с обжалваното решение
била присъдена стойността на качествено извършените СМР, определена на
база приета СТЕ, следвало да се приеме, че била присъдена сумата, с която
въззивникът се бил обогатил. Извън това възлагането на допълнителни СМР
било доказано от всички събрани по делото доказателства, а и самият Д. В. не
отричал възлагането им, а с отговора на исковата молба бил оспорил само
количеството и качеството на изпълнението, както и цените. По отношение на
отоплителната система „Тюлипс“ по делото било установено, че В. не само
възложил доставянето и монтажа на такава отоплителна система, но и сам е
избрал производителя, той като доставчикът бил негов близък роднина.
Ответникът по въззивната жалба е твърдял, че с влязло в сила решение по т.д.
№ 65/2017 г. по описа на ПОС било прието, че спорните правоотношения,
4
между които и тези по гр.д. № 1746/2017 г. по описа на ПРС, са възникнали
между „Протер Инженеринг“ ООД и Д. И. В., а не между въззивника и С.П.,
която била само съдружник и управител на дружеството и доколкото е
извършвала действия във връзка с възникналото правоотношение, те са били
извършени от името на дружеството.
Страните по делото никъде не били договорили, че извършените
допълнителни СМР трябвало да съответстват на какъвто и да било проект.
Към процесния казус следвало да се приложи разпоредбата на чл.261, ал.3 от
ЗЗД, според която изпълнителят бил длъжен да изпълни работата така, че тя
да бъде годна за обикновена употреба. Следвало да се приемат за основателни
само възраженията, свързани с качеството на изпълнението и
несъответствието по количество и вид на извършените СМР с договора на
строителство, които районният съд бил направил в своето решение. В същото
време извършените многократни плащания на всеки един от етапите на
договора за строителство сочели на приемане на работата с конклудентни
действия.
Правилно било решението и в частта, с която е определена цената на
извършените, но незаплатени допълнителни СМР, като в тази част на
отговора страната прави за пореден път анализ на договорките и плащанията
между страните.
Счита за правилно и решението на ПРС да не приеме и да не разгледа
възражението за прихващане поради това, че е заявено извън преклузивния
срок. Сочи, че исковите претенции на В. против дружеството-изпълнител, за
които ПОС и Апелативен съд-Пловдив са се произнесли с влезли в сила
решения, в уважената им част са заплатени доброволно от „Протер
Инженеринг“ ООД в срока за доброволно изпълнение даден по
изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Д. Даскалов и изпълнителното
дело било прекратено, поради което следвало да се приеме, че В. няма
изискуемо или неизискуемо вземане от „Протер Инженеринг“ ООД, с което
може да бъде извършено прихващане. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Д. И. В. ищецът „Протер Инженеринг“
ООД е твърдял, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 84, том X, рег. № 12845, нот. дело № 1697/2008 г., издаден от А.И. -
5
нотариус 423 на НК, с район на действие - Районен съд-П., вписан при
АВ/СВ-П., ответникът Д. И. В. е собственик на следния недвижим имот: УПИ
XXVII - 1435 в кв.14 по плана на гр.Б., обл.П., с площ 530 кв.м., ведно с
построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ
87 кв.м.
На 10.05.2016 г. в гр.Б. Д. И. В., в качеството на инвеститор, е подписал
с „Протер Инженеринг” ООД, в качеството на изпълнител, договор за
строителство с предмет - извършването на строително-монтажни работи
/СМР/ в обект: Преустройство и реконструкция на жилищна сграда, находяща
се в УПИ XXVII - 1435 в кв.14 по плана на гр.Б., ул. „Л.“ № 23 на обща
стойност 73 210,00 лв. Строително-монтажните работи били изпълнени
изцяло и в срок от изпълнителя, приети били без възражения от инвеститора
/възложителя/ и били заплатени изцяло и в срок.
Съгласно т.2 от договора за строителство, стойността /цената/ на
извършените СМР се променяла в случаите на допълнителни СМР,
непредвидени в оферта. Ищецът е твърдял, че първоначално инвеститорът
/възложителят/ е възложил на изпълнителя извършването на допълнителни
СМР на обща стойност 10 884, 26 лв., описани в Опис и цени на
допълнителни СМР обект “Б.“, както следва: изграждане на външна ВиК
инсталация в двора на имота - 1050,46 лв.; допълнителна работа с
механизация - 1480,00 лв.; подливане на бетон К 0.00 м под стени - 1920,00
лв.; тухлена зидария на покривен етаж К + 5.80 м - 962,00 лв.; изграждане на
дренажна система - 1503,90 лв.; изграждане на основа на бетонна ограда,
подливане на бетон и зидария - 437,50 лв.; извозване на строителни отпадъци
- 150,00 лв., изграждане на вътрешно ВиК - 283,40 лв.; циментова замазка К-
2.60 м - 1837,00 лв.; доставка и монтаж на по-скъпи от заложените в офертата
керемиди на покрива - 1260,00 лв.
Така описаните по-горе допълнителни СМР били изпълнени изцяло от
изпълнителя, след което на основание т.2 от договор за строителство,
сключен на 10.05.2016 г., инвеститорът /възложителят/ възложил на
изпълнителя извършването на допълнителни СМР ІІ-приземен етаж, на обща
стойност 14976,00 лв., описани в Опис и цени на извършени допълнителни
СМР на обект „Б.-приземен етаж“, както следва: 1.Изкопни работи на
стойност 1376,00 лв., от които: тънък изкоп - 150,00 лв.; изхвърляне на пръст
от изкоп - 60,00 лв.; извозване на пръст от изкоп - 60,00 лв.; разбиване на
бетонна настилка - 90,00 лв.; извозване на разбита бетонна настилка - 20,00
лв.; изграждане на външна бетонна стена – 188.00 лв.; зидария ИТОНГ 15 см -
168,00 лв.; пробиване на отвори и оформяне на прозорци - 500,00 лв.;
пробиване на отвор и оформяне на врата -140,00 лв.; 105.00 лв.
2.Довършителни работи на стойност 10865,00 лв., от които: поставяне на
6
гипсокартон на тавани - 1850,00 лв.; стени XPS и мазилка - 5376,00 лв.;
полагане на бетонова настилка - 1850,00 лв.; подливане на основи с бетон –
105.00 лв.; боядисване на стени с латекс - 1330,00 лв.; 3.Изграждане на ВиК
инсталация на приземен етаж на стойност 400,00 лв.; 4.Изграждане на ел.
инсталация на приземен етаж на стойност 1300,00 лв. и 5.Довършителни СМР
в баня и антре на стойност 1035,00 лв., от които: изграждане на преградни
стени - 14,3 кв.м. х 56,00 лв. = 800,00 лв.; реконструкция на таван -7 кв.м. х
15,00 лв. = 105.00 лв. и обшивка на стени с OSB плоскости - 13 кв.м. х 10,00
лв. =130,00 лв.
Така описаните допълнителни СМР били изпълнени изцяло от
изпълнителя.
Инвеститорът /възложителят/ бил възложил на изпълнителя и
извършването и на доставка с монтаж на инсталация за отопление и
климатизация от подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК ********* на обща
стойност 10 000,00 лв. За доставката и монтажа на инсталацията за отопление
и климатизация изпълнителят „Протер Инженеринг”ООД, ЕИК *********
бил сключил на 09.11.2016 г. в гр.С. договор за доставка на инсталация за
отопление и климатизация с подизпълнителя „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1362, ул. “Орех“ № 25.
Според чл.5 от договора цената на инсталацията за отопление и климатизация
била 10000,00 лв.
С фактура № **********/08.11.2016 г. сумата била фактурирана от
доставчика - подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, а от преводно нареждане от
10.11.2016 г., издадено от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, се установявало,
че сумата била заплатена по банков път от „Протер Инженеринг” ООД, ЕИК
********* на „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК *********.
Изпълнителят „Протер Инженеринг” ООД е твърди, че е извършил
следните СМР в описания по-горе имот - собственост на ответника Д. И. В.:
По т.2 от договор за строителство, сключен на 10.05.2016 г. и
приложената към него оферта, подписана от страните: I Етап -
Демонтажи/покривна конструкция, жилищен етаж, част от каменни зидове и
навеси/ - 7000,00 лв.; II Етап - Фундаменти, колони, шайби и стоманобетонна
плоча на ниво К 0.00 м., включително кофраж, арматура и бетон по одобрен
проект - 23435,00 лв.; III Етап - Зидария, кофраж, арматура и стоманобетонна
плоча на ниво К + 2,75м. по одобрен проект – 19850.00 лв.; IV Етап - Зидария,
кофраж, бетон, дървена покривна конструкция и керемиди - 6000,00 лв. Общо
- 73210,00 лв.;
Допълнителни СМР, описани в Опис и цени на Допълнителни СМР
обект “Б.“, на обща стойност 10884,26 лв.;
7
Допълнителни СМР ІІ-приземен етаж, описани в Опис и цени на
извършени допълнителни СМР на обект „Б.-приземен етаж“, на обща
стойност 14976,00 лв.;
Доставка и монтаж на инсталация за отопление и климатизация от
подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК *********, на обща стойност
10000,00 лв.
Стойност на извършени СМР - общо 109 070,26 лв.
Ищецът е твърдял, че както възложителят /инвеститорът/ на посочените
по-горе СМР Д. И. В. сам е посочил на стр.1 и стр.2 от обстоятелствената част
на исковата си молба, въз основа, на която е било образувано т.д. № 65/2017 г.
по описа на ПОС, е заплатил на изпълнителя на допълнителните СМР
„Протер Инженеринг” ООД, ЕИК ********* сумата 94483,52 лв., от които
следва да се намали сумата 6210,00 лв., заплатени за инвестиционния проект,
т.е. за СМР по договор за строителство, сключен на 10.05.2016 г.,
допълнителни СМР I, допълнителни СМР ІІ-приземен етаж и доставка и
монтаж на инсталация за отопление и климатизация от подизпълнител
„ТЮЛИПС“ ООД, са заплатени общо 88 273,52 лв.
Твърдял е, че при това положение оставали незаплатени допълнителни
СМР на стойност 20 796,74 лв. от общо дължими 109 070,26 лв.
Искането е съдът да осъди Д. И. В. да заплати на „Протер Инженеринг”
ООД, ЕИК *********, сумата 20 796,74 лв., ведно със законната лихва върху
нея за периода от датата на предявяването на иска до окончателното й
плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника чрез неговия процесуален пълномощник, с който
оспорва претенциите на ищцовото дружество по основание и размер. Оспорва
твърдението, че ищцовото дружество е извършило СМР на обща стойност 109
070.26 лв. Твърди, че е вярно, че между страните е бил сключен процесният
договор на обща стойност 73 210 лв. Вярно било и че допълнително са
възлагани и други СМР, които обаче не са били предварително договорени по
своята единична цена по начина, по който е формирана исковата сума.
Твърди, че не е вярно, че договорените СМР (както по основния договор, така
и по допълнителното споразумение) са изцяло извършени от ищеца, както и
че са приети без възражения от него.
Твърди, че работата не е изпълнена в срок, не били спазени
техническите и нормативни документи и стандарти при изпълнението на
различни видове СМР, били вложени некачествени материали, допуснати
били съществени некачествени работи и не на последно място били
надписани СМР, които всъщност не били изпълнени. Това се отнасяло както
8
за основния договор, така и за допълнително договорените СМР. В този
смисъл прави възражение за некачествено изпълнена работа, за договорени,
но неизпълнени видове СМР, които са едностранно напълно неоснователно
остойностени от ищеца със завишени цени от средно пазарните за такива
видове СМР, които цени не са били приети от ответника.
Ответникът е твърдял, че живее и работи в Лондон, поради което е
изплатил на ищеца на няколко транша чрез банковите си сметки в английска
банка следните суми: на 23.08.2016 г. сумата от 3 929.80 евро, равностойни на
7 686.13 лв.; на 25.08.2016 г. сумата от 4507.20 английски паунди,
равностойни на 10100 лв.; на 01.11.2016 г. сумата от 2825.87 английски
паунда, равностойни на 6 000 лв.; на 07.11.2016 г. сумата от 6650 евро,
равностойни на 13006.46 лв.; на 28.11.2016 г. сумата от 1143.20 евро,
равностойни на 2235.93 лв. или общо 39028,52 лв. по банков път. Били
заплащани суми и в брой, за което били издадени и разписки, както следва:
през месец май на 2016 г. за сумата от 6000 лв.; през месец юни на 2016 г. за
сумата от 7000 лв.; на 13.06.2016 г. за сумата от 210 лв.; на 13.06.2016 г. за
сумата от 23 435 лв.; на 30.06.2016 г. за сумата от 19 000 лв. или общо в брой
55 455 лв. Така описаните платежи на обща стойност 94 483.52 лв. били
внесени на ответника въз основа на процесния договор. От тази сума следвало
да се намали сумата 6210 лв., представляваща стойността на инвестиционния
проект, за който било договорено, че ще е за сметка на възложителя, но бил
заплатен от ищеца. Така сумата от 88 273.52 лв. била заплатената цена за
договорените СМР по процесния договор и по допълнителните СМР.
Твърдял е, че некачествено изпълнените работи представляват, както
следва:
1.На подпокривната конструкция били използвани кофражни дъски,
както и некачествени греди. Не е изпълнен на място проектът за покривната
конструкция. Това налагало: 1.1.Разваляне на покривна конструкция с
направа на нова конструкция от дървен скелет с подмяна частично на греди
/използвани са употребявани кофражни греди, не фиксиране на хоризонтални
греди и усукване, като не е достигната здравина в покривната плоскост/,
която дейност обхваща 15.75 куб м. на стойност 457 лв. всеки един, или
необходимата сума за отстраняване некачественото изпълнение е 7197,75 лв.;
1.2.Подмяна на облицовка на покривната плоскост с нова /използвани са
употребявани кофражни дъски/, общо 34 кв.м. по 28 лв. на квадратен метър
или общо на стойност 952,00лв.; 1.3 .Отново покриване с битумизирана
мушама върху дъсчена обшивка, един пласт със застъпване, общо на 168 кв.м.
по 5,86 лв. на кв.м. на обща стойност 984,48 лв.
2.Положен бил бетон в новата конструкция, който не отговарял на
заложения по проекта бетон. При норма определена от одобрения
9
инвестиционен проект за бетоновите работи да се използва бетон клас В 25,
ответникът е вложил бетон с по-ниска степен на якост. Твърди, че в сградата
е положен следния бетон: АУ плоча на кота +2,60м.л. - измерено 24,60 МРа;
Б/ шайба 1 - 16,80МРа, В/ плоча на кота 0,00м.л. - 15,20МРа, Г/ стълбище -
21,90МРа, Д/ шайба 2 - 22,20МРа, Е/ шайба 3 - 18,70МРа. Твърди, че
полагането на бетон, който е с качество различно от необходимото
застрашава цялата сграда. При всички случаи според ответника ще се наложи
извършването на допълнителни работи, които да заздравят конструкцията на
сградата.
3.Тухлените зидове, оформящи жилищната сграда не били на 90
градуса. Необходимо било полагането на облицовка на стени с гипсокартон
на метална конструкция за изправяне криви стени до 90 гр., а именно 128,80
кв.м. по 24,19 лв. на кв.м. на обща стойност 3 115,67лв.
4.Договорено било извозване на отпадъци и земна маса на 4 етапа, като
не е изпълнено извозване на отпадъци и земна маса от 1 и 2 етапи, а било
изпълнено от възложителя на стойност 250 лв.
5.Ответникът е твърдял, че в хода на строителния процес страните били
сключили допълнително споразумение за извършване на допълнителни СМР,
наложени поради спецификата на първоначалния строителен процес, а
именно: Изграждане на външно ВиК; Механизация с багер, БОБКАТ и
трамбовка; Подливане на бетон КО.ОО дебели стени; Тухлена зидария на
покривния етаж К+5,80 м; Изграждането на дренажна система - 44 л.м.;
Полагането на основа на бетонна ограда, изграждане на ограда, подливане
ъгли с бетон и зидария; Извозване на строителни отпадъци и боклуци;
Изграждане на вътрешно ВиК на първия етаж; Циментова замазка к 2.60 м.;
Изпълнението на различни изкопни работи; Довършителни работи по
полагането на гипсокартон по тавани, полагане на XPS и мазилка, бетонова
настилка, подливане на основи, боядисване с латект; ВиК и електро; Направа
на преградни стени, тананна конструкция и полагане на OSB в банята и
антрето на първия етаж.
Възразява, че е изпълнено некачествено боядисване с бял латекс по
стени и тавани, изразяващо се в непокрити площи частично по стени и
тавани, изпадала и напукана боя. Това налагало ново боядисване на стойност,
както следва: 128,80 кв.м.х 4,60 лв. общо на стойност 592,48 лв.
Твърди, че в банята и антрето не е изпълнена обшивка стени с OSB на
стойност 130,00 лв.
6.Направа на основа бетонова ограда. Сочи, че в действителност /r.d
изпълнена ограда до 1 м.куб. на стойност от 150 лв. Ответникът е отчел
стойност 437.50 лв. Счита, че неоснователно се претендира плащането на 287
10
лв. в повече.
7.Надписана била стойността на циментовата замазка. Положена бла
такава 5,5 м.куб. върху 65 кв.м. Стойността на 1 кубик /вкл.труд, материали,
механизация и транспорт/ било 128,78лв. или общата сума е 708,29 лв. Под
замазката трябвало да се поставят метални скари – 65 кв.м. х 2,85 лв. на обща
стойност 188,25 лв. Замазката, включително полагането на металните скари
възлизали на 893,54 лв. Ответникът бил надписал стойността на извършеното
с 923,46лв., тъй като претендира плащането на 1837 лв.
8.Страните се били договорили покривът да бъде изграден с керемиди
Брамак класик протект. След съвместен оглед на готови сгради от ищеца и
ответника, ищецът взел решение цветът на керемидите да бъде „Антрацит".
Общо били положени 1800 бр. керемиди, за които ищецът претендирал
плащането на разлика в цените заради цвета им от 0.70 лв. на брой или общо
1260 лв. Възразява, че разлика в цените между керемиди „Брамак класик
протект - червени" и „Брамак класик протект- Антрацит" няма, следователно
искането на 1260 лв. разлика в цените е неоснователно.
9.Положената електроинсталация не отговаряла на тази по проекта.
Необходима била направа на електроинсталация в полуподземния етаж по
одобреният проект, а именно: 9.1.Премахване положен мостов проводник по
канали - цена по анализ – 180 лв.; 9.2.Доставка и изтегляне на проводник ПВ 3
х 4 MM2 в гофрирани тръби Ф23 мм в канали 36 м.л. по 13,59 лв. на обща
стойност 489,24 лв.; 9.3.Шлакловане канали при ремонти и обръщане
изкривени ъгли по врати и прозорци 70 м.л. по 2,85 лв., на стойност 199,50 лв.
или общо по пункт 9 - 868,74лв.;
10.Обръщане на изкривени ъгли (по врати, прозорци и колони,
включително отстраняване на изолационен материал, полагането на нов, за да
се достигне 90 градусов ъгъл, шпакловане и боядисване общо на 32 кв.м. по
29.80 лв. на кв.м., на обща стойност 953.60 лв.;
11.Ищецът бил отчел полагането на бетонова настилка на кота - 2.80 на
стойност 1850 лв. и подливане на основи на стойност 450 лв., или общо на
стойност 2300 лв. Това били СМР - вече извършени и отчетени при част II -
Фундамент, колони, шайби и стоманобетонна плоча на к -+0 от основния
проект, който вече бил заплатен. Твърди, че ищецът претендира още един път
плащането на сумата от 2300 лв. Освен това тази бетонова настилка не била
положена качествено, което наложило полагането допълнително на фибран с
различна дебелина, така че да се подравни повърхността, за да се осигури
качествено полагане на подовата отоплителна инсталация - на стойност
609,68 лв.
12.Ищецът претендирал заплащането на дренажна система с дължина
11
44 линейни метра на стойност 1503.90 лв. Ответникът е твърдял, че
положената на место хидроизолационна мембрана била на първо място
некачествено поставена, на второ място била от материал, който се използва
със съвсем друго приложение, не за изолиране от влага на основи на къща. В
тази връзка било необходимо да се подмени изцяло мембраната, което налага
извършване на работата още един път.
13.Ищецът претендирал плащането на сумата от 1050 лв.,
представляваща стойността на външната ВиК тръба, фитинги и монтаж.
Ответникът е твърдл, че договорката е била канализацинонните тръби да са
ПВЦ Ф 160, а били доставени тръби и фитинги ПВЦ Ф 110. Това налагало
изкопаването им, отстраняването им и полагането на нови тръби и фитинги
ПВЦ Ф 160, на стойност 1005.50 лв.
14.При включването към уличната ВиК система ищецът не бил
извършил качествено свързване. ВиК дружеството било подало надлежно
захранване с вода на къщата, но такава не потекла от крановете и по
вътрешните тръби. Ответникът е твърдял, че за своя сметка е извършил
отново свързване на вътрешната ВиК система на къщата с уличната мрежа, за
което е заплатил сумата от 400 лв.
Твърдял е, че ищецът не е извършил отливането на стоманобетонна
основа над терасата с цел запълване на отвор на кота +5.10 л.м., с размери по
проекта 2.65/1.20 л.м. Стойността на тази СМР била в размер на 200 лв.,
включваща изработката на кофраж и материали. Понастоящем бил налице
отвор в конструкцията на къщата, който не бил предвиден по проект, и който
не позволявал нормалното функциониране на жилищната сграда.
Възразил е, че за етапите на строителството ответникът не е съставял и
не е подписвал надлежните протоколи, съгласно изискванията на Наредба №
3 от 2003 г.- актове обр.7, обр.12 и 14.
По отношение на доставката и монтажа на инсталацията за отопление и
климатизация ответникът е възразил, че не е възлагал на ищеца да достави и
монтира тази инсталация, а това било сторено от ищцовото дружество.
Твърдял е, че и доставката, и монтажът са извършени от фирма „Тюлипс"
ООД, която разполагала със съответните специалисти за тази специфична
дейност. Само плащането на инсталацията било договорено между ответника
и ищцовото дружество да бъде извършено чрез фирмата на ищеца с цел
ползването на начисления по фактура 6899/08.11.2016 г. ДДС като данъчен
кредит от ищеца. Цената обаче била заплатена от ответника на ищеца, поради
което неоснователно се претендирала сумата от 10 000 лв. По тази фактура
бела начислена само стойността на доставката на инсталацията, не и
монтажът, защото той бил извършен от „Тюлипс" ООД.
12
Ответникът е твърдял, че общата стойност на некачествено изпълнените
СМР (включително по основния договор и допълнително договорените
такива) възлиза на 22 799.94 лв.; на договорени и заплатени, но
неизпълнените видове СМР - 1833.90 лв.; на изпълнени СМР, но с
неоснователно завишени цени - 7567.66 лв.
С нарочна покана ответникът поканил ищеца да отстрани пропуските си
в работата, както и да коригира неоснователно завишените цени, за което му
бил даден подходящ срок. Той обаче и до момента не бил сторил това, нито
бил възстановил надплатената от ответника сума.
Ответникът е твърдял, че ищецът дължи стойността на разходите, които
ответникът следвало да направи за възстановяване на некачествено
извършени СМР - на стойност 16 279.90 лв., връщане на платено
възнаграждение за договорената услуга, която не е изпълнена и
възстановяване на недължимо платена цена на услугата по строителството
поради надвишаване на средно пазарните цени за отделните видове
договорени и изпълнени допълнителни видове СМР - на обща стойност 28
256 лв. Въз основа на гореизложеното твърди, че претенцията на ищеца е
напълно неоснователна.
Моли съда да отхвърли исковете на ищеца като неоснователни.
Претендира разноски.
От материалите по делото се установява, че с Определение от
10.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1746/2017 г. по описа на Районен съд-П.
е спряно производството по гр.д. № 1746/2017 г. по описа на ПРС до
приключването на производството по т.д. № 65/2017 г. по описа на Окръжен
съд-П., с мотив, че по същото дело е предявен насрещен иск с идентични
страни, предмет и основание.
С Определение № 635/11.10.2017 г., постановено по т.д. № 65/2017 г. по
описа на Окръжен съд-П., насрещният иск, описан в Определение от
10.10.2017 г. по гр.д. № 1746/2017 г. по описа на Районен съд - П., не е приет
за съвместно разглеждане с главния иск и е изпратен по компетентност на
Районен съд - П..
За разглеждането на посочения насрещен иск в Районен съд - П. е
образувано гр.д. № 276/2018 г. по описа на Районен съд - П..
С Определение № 1043/20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 276/2018 г.
по описа на Районен съд - П., производството по разглеждането на насрещния
иск е прекратено и делото е присъединено към гр.д. № 1746/2017 г. по описа
на Районен съд - П., тъй като двете дела на Районен съд - П. - гр.д. №
276/2018 г. и гр.д. № 1746/2017 г. са образувани за разглеждането на искове,
предявени от идентични страни, с идентичен предмет и основание.
13
Търг.д. № 65/2017 г. по описа на Окръжен съд-П., по което е предявен и
насрещният иск, въз основа на който е образувано гр.д. № 276/2018 г. по
описа на Районен съд - П., присъединено към настоящото гр.д. № 1746/2017 г.
по описа на Районен съд - П., е приключило с влязло в сила решение.
В първото съдебно заседание, проведено след възобновяване на
производството по гр.д. № 1746/2017 г. по описа на Районен съд - П.,
пълномощникът на ищеца е заявил, че поддържа всички изложени
обстоятелства и всички искания, предмет на исковата молба, въз основа на
която е било образувано производството по гр.д. № 276/2018 г. по описа на
Районен съд-П., тъй като в нея се съдържали всички претенции, предмет на
исковата молба по гр.д. № 1746/2017 г. по описа на Районен съд-П., плюс
допълнителни такива, уточнени с оглед образуваното т.д. № 65/2017 г. по
описа на Окръжен съд-П..
Безспорно се установява, че по т.д. № 65/2017 г. по описа на Окръжен
съд-П., а следователно и по присъединеното гр.д. № 276/2018 г. по описа на
Районен съд - П. и по гр.д. № 1746/2017 г. по описа на Районен съд - П.,
страни са „Протер Инженеринг” ООД, ЕИК ********* и Д. И. В., с ЕГН
**********. В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че ако е възникнало облигационно правоотношение, то е
възникнало между него и управителя на дружеството-ищец, а не със самото
дружество. Обстоятелството, че управителят е приемал плащания в брой или
по личната си банкова сметка не могат да променят факта, че облигационното
отношение е възникнало между В. и „Протер Инженеринг” ООД, тъй като
договорите за строителство и допълнително възложените СМР са сключени
между тези две страни, а управителят е действал единствено и само като
представител на търговското дружество. В случай, че приетите от управителя
суми в брой и по личната му банкова сметка не са предадени на дружеството,
последното може да предяви облигационни претенции срещу управителя, но
това не се отразява на валидността на облигационната връзка между Д. В.
като възложител и „Протер Инженеринг” ООД като изпълнител по договора
строителство и допълнителни СМР.
Безспорно е по делото, че Д. И. В. е собственик на следния недвижим
имот: УПИ XXVII - 1435 в кв.14 по плана на гр.Б., обл.П., с площ 530 кв.м.,
ведно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със
застроена площ 87 кв.м., съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 84, том X, рег.№12845, нот. дело №1697/2008г., издаден от А.И. -
нотариус 423 на НК, с район на действие - Районен съд-П., вписан при
АВ/СВ-П..
Безспорно е също, че на 10.05.2016 г. между Д. И. В., в качеството му на
възложител /инвеститор/ и „Протер Инженеринг” ООД, в качеството му на
14
изпълнител, е сключен договор за строителство с предмет - извършването на
строително-монтажни работи /СМР/ в обект: Преустройство и реконструкция
на жилищна сграда, находяща се в УПИ XXVII - 1435 в кв.14 по плана на
гр.Б., ул.„Л.“ № 23 на обща стойност 73 210,00 лв. Страните не спорят и за
това, че строително-монтажните работи по този договор са изпълнени и
приети от възложителя и са заплатени изцяло от него изцяло. Действително
изрично приемане на извършените СМР с приемо-предавателен протокол
няма, но доколкото жалбоподателят е заплатил доброволно и в срок цялата
сума по първоначалния договор, следва да се приеме, че работата е приета с
конклудентни действия.
Както беше посочено по-горе, дружеството-ищец е твърдяло в исковата
си молба, че на основание т.2 от договора за строителство първоначално
инвеститорът /възложителят/ е възложил на изпълнителя извършването на
допълнителни СМР на обща стойност 10 884, 26 лв., описани в Опис и цени
на допълнителни СМР обект “Б.“, които били изпълнени изцяло от
изпълнителя, след което на основание т.2 от договор за строителство,
сключен на 10.05.2016 г., инвеститорът /възложителят/ възложил на
изпълнителя извършването на допълнителни СМР ІІ-приземен етаж, на обща
стойност 14 976,00 лв., описани в Опис и цени на извършени допълнителни
СМР. Извън това била договорена доставка и монтаж на инсталация за
отопление и климатизация от подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК
*********, на обща стойност 10 000 лв.
Следва да се посочи, че с отговора на исковата молба жалбоподателят
не е оспорил възлагането на допълнителните СМР, а е направил възражение
за некачествено изпълнение, за пълно неизпълнение на част от тях и за
неправомерно завишени цени. Съгласно чл.133 от ГПК когато в установения
срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. В конкретния случай правопогасяващото
възражение, че не е възлагал на ищеца допълнителни СМР извън договора за
строителство поради това, че било налице некачествено изпълнение на
основния договор /поддържано и във въззивната жалба/, жалбоподателят е
направил след изтичането на срока по чл.131 от ГПК, поради което на
основание чл.133 от ГПК следва да се приеме, че то е преклудирано и не
следва да бъде разглеждано. При тези данни следва да се приеме за безспорно
установено, че Д. В. е възложил описаните в исковата молба допълнителни
СМР на изпълнителя. Следва да се посочи, че възражението за липса на
възлагане на допълнителни СМР не е зависело по никакъв начин от изхода на
15
спора по т.д.№ 65/2017 г. по описа на ПОС и за да е допустимо, е било
необходимо да бъде направено в срока по чл.131 от ГПК към момента на
предявяване на иска. В. обаче не е оспорил възлагането на допълнителни
СМР, а се е позовал само на лошо изпълнение, частично неизпълнение и
неоснователно завишени цени.
Извън възлагането на допълнителни СМР ищецът е твърдял, че била
договорена доставка и монтаж на инсталация за отопление и климатизация от
подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК *********, на обща стойност 10000
лв., която била платена от дружеството, но цената не била възстановена от
жалбоподателя. Възражението на жалбоподателя – ответник в
първоинстанционното производство, направено в срока по чл.131 от ГПК и
поддържано във въззивната жалба е, че доставката и монтажът са извършени
от подизпълнителя, доставил отоплителната система, а цената е заплатена от
самия Д. В., но плащането минало през сметката на „Протер Инженеринг”
ООД, за да може то да ползва данъчен кредит за сумата. Това възражение на
жалбоподателя е останало недоказано. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че сумата е заплатена от „Протер Инженеринг”
ООД, а валидни доказателства за опровергаване на този факт не са
представени от жалбоподателя нито пред районния съд, нито в настоящата
инстанция.
Назначените и приети пред РС-П. експертизи дават заключение за
стойността на извършените СМР и въззивният съд се присъединява изцяло
към приетото за установено от районния съд, като препраща в тази част към
мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 от ГПК.
При внимателния анализ на описаните в отговора на исковата молба
възражения за лошо изпълнени, частично неизпълнени и завишени цени на
допълнително възложените СМР въззивният съд достига до извода, че така
описаните СМР съвпадат напълно с претенциите в исковата молба, подадена
от Д. В. против „Протер Инженеринг” ООД, по която е било образувано т.д.
№ 65/2017 г. по описа на ОС-П.. Тези претенции са били предмет на
разглеждане както от окръжния съд като първа инстанция, така и от
Пловдивския апелативен съд като въззивна инстанция. Решението на
апелативния съд е било обжалвано пред ВКС, но не е било допуснато до
касационно обжалване и е влязло в законна сила. Съгласно решенията на
Пазарджишкия окръжен съд и Пловдивския апелативен съд „Протер
Инженеринг” ООД е било осъдено да заплати на Д. В. следните суми: 4989.91
лв. – разходи за поправка на некачествено изпълнена работа по договор за
строителство от 10.05.2016 г.; 9133.75 лв. – разходи за поправка на
некачествено изпълнена работа по договор за строителство от 10.05.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2017 г. до
16
окончателното й заплащане; 3017.90 лв. разноски. За тези суми в полза на В. е
бил издаден изпълнителен лист и е било образувано изп.д. № 20208870400024
по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 887, с район на действие Окръжен съд – П..
Видно от уведомление изх.№ 3348/21.04.2021 г. /на лист 183 от гр.д. №
1746/2017 г. по описа на ПРС/, издадено от ЧСИ Даскалов, изпълнителното
дело е приключило поради напълно събрани вземания, т.е. „Протер
Инженеринг” ООД е заплатило напълно и изцяло всички суми, за които е
било осъдено с решенията на ПОС и ПлАС.
При тези данни следва да се приеме, че Д. В. няма насрещни изискуеми
вземания срещу „Протер Инженеринг” ООД, с които може да бъде извършено
прихващане до размера на по-малкото задължение. В тази връзка въззивният
съд намира за несъстоятелна тезата, поддържана от жалбоподателя, че сумата,
представляваща разликата между присъдените от съдилищата суми по т.д.№
65/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и т.д.№ 132/2019 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд от една страна и установените по двете
дела със съдебни експертизи цени на допълнително извършените СМР – от
друга страна, представлява изискуемо и ликвидно вземане на жалбоподателя
В. срещу „Протер Инженеринг” ООД. За тази разлика В. не е направил
увеличение на иска по посочените търговски дела, поради което силата на
пресъдено нещо на двете решения се простира само върху присъдените суми
и съответно само те следва да се считат за изискуеми и ликвидни. Както беше
посочено по-горе обаче тези суми са заплатени изцяло от длъжника по изп.д.
№ 20208870400024 по описа на ЧСИ Д.Д. и делото е приключено. Разликата
между тези суми и установените със съдебни експертизи цени на СМР по
посочените търговски дела не представлява изискуемо и ликвидно вземане
именно защото такова вземане не е установено със съдебен акт, ползващ се
със СПН и при претендирането му в друго производство неговото
съществуване и размер следва да бъдат установявани отново с всички
допустими от ГПК доказателства и доказателствени средства. Именно поради
това е правилно определението на първоинстанционния съд, с което е отказал
да приеме за съвместно разглеждане с първоначалния иск насрещно
възражение за прихващане поради настъпила преклузия. Това е така, защото в
случая се касае за процесуалноправно възражение за прихващане, което не е
установено с влязло в сила съдебно решение и трябва да се доказва със
събирането на нови доказателства, поради което разпоредбата на чл.371 от
ГПК е неприложима. Следва да се посочи, че изготвени по друго дело
съдебни експертизи не могат да бъдат ценени в настоящото производство, тъй
като по този начин би бил нарушен принципът на непосредственост, който е
основополагащ в гражданското съдопроизводство.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
17
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от
ГПК въззивният съд се присъединява към мотивите, изложени от районния
съд и препраща към тях по всички въпроси, по които не е взел отношение в
настоящото решение.
С оглед изхода на спора в полза на „Протер Инженеринг” ООД следва
да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1000
лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като с исковата молба по делото са предявени множество
обективно съединени искове, всеки сцена под 20000 лв., а спорът е търговски
и делото е образувано през 2017 г., настоящото решение се явява окончателно
и няма да подлежи на касационно обжалване. В подкрепа на този извод е и т.1
от Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2019 г.,
ОСГТК, съгласно която дело, с предмет правоотношения, възникнали от
договор по чл. 258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между
физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, е
търговско. Преди приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК –
ДВ бр. 100/2019 г. прагът за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК на въззивното решение е като по търговските дела.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260013/31.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1746/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Д. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. “Л.“
№ 23, да заплати на „Протер Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. “М.П.“ № 9, представлявано от
управителя Б.А.Т., деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Решението е окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18