№ 4333
гр. София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100509800 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.Б.“ ЕАД - длъжник по изпълнително дело №
20217880400364 по описа на ЧСИ М.К., подадена чрез пълномощника адв.Н.Щ. срещу
постановление от 19.07.2021 за приемане на основание чл.78, във вр. с чл.79 от ГПК,
разноски по изпълнителното производство, както следва: разноски по изпълнителното
дело- 500 лв.- адвокатско възнаграждение ; такси по Тарифата към ЗЧСИ – 185,78 лв., с
искане същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление за приемане на
основание чл.78, във вр. с чл.79 от ГПК, на разноски по изпълнителното
производство. Жалбоподателят, чрез своя пълномощник адв.Н.Щ. претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Е.П.Х., чрез пълномощника
си адв.Н.Т. в писмено становище, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна.
ЧСИ М.К. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3
от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20217880400364 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ 788, с
1
район на действие СГС е образувано на 08.07.2021 г. по молба на Е.П.Х., подадена
чрез пълномощника адв.Н.Т., въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2021 г., издаден
от Районен съд-Хасково, Гражданска колегия, VІ състав по гр.дело № 726/2018 г., за
заплащане на сумата посочена в него.
С обжалваното постановление от 19.07.2021 год. по изпълнително дело №
20217880400364 по описа на ЧСИ М.К. са приети на основание чл.78, във вр. с чл.79 от
ГПК, разноски по изпълнителното производство, както следва: разноски по
изпълнителното дело- 500 лв.- адвокатско възнаграждение ; такси по Тарифата към
ЗЧСИ – 185,78 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител - постановление за разноските /чл.435, ал.2 от ГПК/, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на размера на таксите по изпълнението:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния
случай. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други
действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл.78 от ЗЧСИ. За
събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да
изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски,
размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл.79 от ЗЧСИ.
Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в
тарифата / чл.82 от ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес /чл.83 от ЗЧСИ/.
В настоящия случай съдът приема, че определеният от ЧСИ общ размер на
обикновените такси по изпълнението и пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ са
начислени в съответствие с разпоредбите на Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
2
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената
съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните производства - така определение № 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.дело №
1762/ 2008 г. на ВКС, V г. о.
В настоящия случай съдът приема, че длъжникът по изпълнението „Т.Б.“ ЕАД,
гр.София, чрез своя процесуален представител не е възразил изрично по
изпълнителното дело срещу размера на разноските дължими от него на взискателя за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв. Безспорно е обстоятелството,
че възражение от страна на длъжника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК не е направено по
изпълнителното дело. В срока за доброволно изпълнение, длъжникът не е депозирал
писмено възражение, с което да е направил възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на определените разноски по делото, в частта на дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., нито е поискано от ЧСИ същото да бъде намалено
съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери, като
прекомерно. Искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, поради
прекомерност е направено за първи път с подадената жалба.
Съдът намира, че ЧСИ е компетентен да се произнесе по искането на длъжника
за намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и едва след постановяване на
изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при изпълнение на
възложените му контролни правомощия по чл.435-437 ГПК ще извърши преценка за
правилността на действията на ЧСИ по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК. В процесния
случай при липса на направено възражение от страна на длъжника за прекомерност по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК по изпълнителното дело и на изричен акт, постановен във
връзка с подаденото възражение, съдът не може да извърши преценка и контрол за
законосъобразност на действията на ЧСИ в тази насока.
С оглед на изложеното, жалбата на длъжника „Т.Б.“ ЕАД, гр.София, подадена
чрез пълномощника адв.Н.Щ. срещу постановление от 19.07.2021 за приемане на
основание чл.78, във вр. с чл.79 от ГПК, разноски по изпълнителното производство,
както следва: разноски по изпълнителното дело- 500 лв.- адвокатско възнаграждение;
такси по Тарифата към ЗЧСИ – 185,78 лв., се явява неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователна жалбата на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК **** - длъжник по изпълнително дело № 20217880400364 по описа на ЧСИ М.К.,
подадена чрез пълномощника адв.Н.Щ. срещу постановление от 19.07.2021 за
приемане на основание чл.78, във вр. с чл.79 от ГПК, разноски по изпълнителното
производство, както следва: разноски по изпълнителното дело- 500 лв.- адвокатско
възнаграждение ; такси по Тарифата към ЗЧСИ – 185,78 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4